Р Е
Ш Е Н
И Е № 260101
01.10.2020 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на седемнадесети септември
през две
хиляди и двадесета година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.д. № 3149 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от Агенция за социално подпомагане - гр.София против К.Р.С.,***, иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1943/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че на ответника е била отпусната
сума в размер на 190 лева за един чифт ортопедични обувки. Сумата е отпусната
със Заповед № Х1030/07.05.2014 год. Съгласно действащите към посочения момент
норми на ППЗИХУ за отпуснатата целева помощ, в срок до 90 дни, правоимащото
лице или негов законен представител или
упълномощено друго лице е следвало да представи
в Дирекция „Социално подпомагане”
Хасково оригинална фактура и касова бележка, заедно с приемо-предавателен
протокол за получаване на изделието. Ответникът
не представил изискуемите се от закона доказателства /документи/. На същия
ищецът изпратил покана, с която го уведомил, че срокът за отчитане на отпуснатата
му целева помощ изтича. Издадена била Заповед № РД01/0667/16.10.2014 год. на
Директора на ДСП-Хасково за възстановяване на сумата, ведно със законна лихва. Заповедта
била изпратена на ответника по пощата с обратна разписка. Изпратена била още и покана
за доброволно изпълнение, но до момента спорът не бил уреден. Това обосновало правния интерес на ищеца да подаде
заявление по реда на чл. 410 от ГПК до РС-Хасково, за което било образвано
Ч.гр.д.№ 1943/2019 год. Съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника на посоченото правно основание. Тъй като заповедта била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата 190 лева- главница, ведно със законна
лихва върху главницата,считано от 15.07.2019 год., както и сумата 91.51
лева-лихва за забава за времето от 16.10.2014 год.14.07.2019 год., които
суми са присъдени в зповедното
производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
С разпореждане
от 10.02.2020 год. съдът е
оставил исковата молба без движение, с указания до ищеца да внесе допълнително
сумата 50 лева, представляваща държавна такса за иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД.Съобщението е връчено на ищеца на 13.02.2020 год.,като в указания
едноседмичен срок не е била отстранена констатираната от съда нередовност на
исковата молба. В тази връзка, на посоченото основание съдът е прекратил
производството по делото в частта на иска за сумата 91.51 лв., представляваща
мораторна лихва за времето от 16.10.2014год. до
14.07.2019год. и е обезсилил Заповед № 949 за изпълнение на парично
задължнеие от 17.07.2019 год., издадена по Ч.гр.д.№ 1943/2019 год. на РС-Хасково, в частта, в
която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца горната сума. Определението е
влязло в законна сила на 29.05.2020 год.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не
подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, както и
като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение, намира, че следва предявения иск,
като вероятно основателен, да се уважи.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е
дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент
не е бил изплатил дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1943/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – платена държавна такса.
Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед
поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 75 лева, от които 25 лева – платена държавна такса и 50 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на К.Р.С., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на Агенция за социално подпомагане, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Триадица“ № 2, сумата 190 лева – главница,
представляваща задължение за възстановяване на отпусната целева помощ, съгласно
Заповед № РД01/0667/16.10.2014г. на Директора на ДСП – Хасково, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2019 год., за която сума е издадена
Заповед № 949/17.07.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 1943/2019 год. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********,***,
да заплати на Агенция за социално
подпомагане, Булстат *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Триадица“ № 2, сумата в
размер на 100 лева, от която 75 лева, представляваща разноски по настоящото
дело и 25 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1943/2019 год.
по описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.