Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….07.2022 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ИРИНА
СТОЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 766 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20228400/19.10.2020г.,
постановено по гр.д. №68091/2019г. по описа на СРС, 55 състав, е осъдено „З.Д.Б.Ж.и
З.“ АД да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата от 109,04 лева,
представляваща непогасен остатък от суброгационно вземане на ищеца, възникнало
с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско+“ на л.а. „БМВ“ с рег. №*******за вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 11.01.2019г. в гр. София, причинени виновно от водача на
л.а. „БМВ“ с рег. №*******, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от
25.11.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата над
присъдения до пълния заявен размер от 292,04 лева, като неоснователен. Осъдено
е „З.Д.Б.Ж.и З.“ АД да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата от 232,81
лева – разноски по делото. Осъдено е „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на
„З.Д.Б.Ж.и З.“ АД сумата от 62,66 лева разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г.С.Я.,
срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че в
обжалваната част същото е неправилно и необосновано. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил фактите по делото относно механизма
на настъпване на ПТП, с оглед на което приложил погрешно материалния закон.
Необоснован бил изводът на съда, че уврежданията по заден десен праг не се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се, че още в
уведомление по щета от 15.01.2019г. водачът посочил, че заден десен праг е
увреден. Навеждат се твърдения, че всички описани щети са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Същото настъпило в тъмната част от денонощието –
около 23:00 часа, и поради това било нормално не всички увреждания да бъдат
забелязани, за да бъдат отразени в съставения протокол за ПТП. В приложените
към преписката декларации на водачите уврежданията не били описани, тъй като не
била предвидена такава графа. Поради изложеното моли обжалваното решение да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
Постъпила
е въззивна жалба и от ответника „З.Д.Б.Ж.и З.“ АД, чрез пълномощника адв. Н.Л.,
срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че в
обжалваната част решението е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необосновано и неправилно. Излагат се доводи, че не са
били налице фактически и правни основания за уважаване на исковата претенция.
Съдът не обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се
позовал в решението си, били обсъдени едностранчиво и в полза на ищеца. Навеждат
се доводи, че противоречието се изразявало във факта, че ищецът е заплатил
сумата от 1982,29 лева за по издадена от „Д.К.“ АД фактура за ремонта на
автомобила, включително и цената за ремонтиране (боядисване и труд) на десния
праг. Неправилно първоинстанционния съд приспаднал стойността за ремонт на
десния праг, посочена от САТЕ в размер на 183 лева. Представената фактура
съдържала подробна разбивка по пера, като стойността за ремонта на десния праг
била в размер именно на сумата от 292,04 лева, съответстваща с цената на
предявения иск. При условията на евентуалност поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е изчислил остатъка от дължимото регресно обезщетение, като при
приспадане на доброволно възстановената сума в размер на 1705,25 лева и
изключване на определената от вещото лице по САТЕ стойност на ремонта на десния
праг в размер на 183 лева, остатъкът се равнявал на сумата от 94,04 лева, а не
на 109,04 лева. Излагат се доводи, че решението е правилно в частта, с която
искът е частично отхвърлен поради липса на причинно-следствена връзка между
увреждането по десния праг на автомобила и процесното ПТП. С оглед изложеното
моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, или при условията на
евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната
страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г.С.Я.. Излагат се
доводи, че първоинстанционният съд правилно е определил дължимото обезщетение
за щетите в обжалваната част, като от кредитираното заключение на САТЕ било
установено, че причинените щети са в общ размер на 1982,29 лева с ДДС, към
който размер следвало да бъдат добавени и сторените разноски от застрахователя
за определянето и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 15
лева, с което общият размер на претенцията се равнявал на сумата от 1997,29
лева, от която сума следвало да се приспадне доброволно извършеното плащане от
страна на ответника в размер на 1705,25 лева. Така по претенцията оставал непогасен
остатък от 292,04 лева, от която съдът неправилно счел, че трябва да се извадят
щетите по заден десен праг в размер на 183 лева. Средната пазарна цена за
отстраняване на щетите по заден десен праг била именно в размер на 183 лева с
ДДС. Поради изложеното моли решението в обжалваната от ответника част да бъде
потвърдено.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Уважаването на предявения
иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи
факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения
и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с
настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора;
2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения
да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е
била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по
делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения
фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните
правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между
ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил
сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по
силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената
в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в
качеството му на собственик на автомобил марка „БМВ“,
модел „530“ с рег. №*******, за периода на действие на договора,
настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 11.01.2019г. в гр. София пътно-транспортно
произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което
за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, че ищецът като
застраховател е заплатил за ремонта на увредения при ПТП автомобил сумата от 1982,29
лева (1997,29 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева), с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”, както и, че ответникът е възстановил на
ищеца сумата в размер на 1705,25 лева.
С
оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции, спорен
между тях е въпросът дали вредите по десен праг на автомобила, за ремонт на
които ищецът е заплатил обезщетение, са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, както и каква е точната стойност на тези вреди.
За
изясняване на този факт във въззивното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните на основание
чл.266, ал.3 от ГПК, тъй като тези доказателствени искания са били направени
своевременно пред първоинстанционния съд и са били допустими и необходими за
изясняване на фактите от значение за предмета на доказване по делото.
Свидетелят
Х.И.П., водач на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с рег. №*******,
посочва, че уврежданията по автомобила били доста, но не си спомня точно какви.
Когато дошли полицаите, искал да им каже за проблем по някаква кора отдолу, но
те му казали, че това не е тяхна работа, и описали само видимите увреждания по
бронята. Свидетелят посочва, че не си спомня дали автомобилът се е изместил и
дали от това изместване са се получили допълнителни увреждания. Това, което
посочил на полицая, че е увредено, било в дясната част на автомобила.
Съприкосновението между автомобилите било на предна броня на човека, който го
ударил, и на неговата задна броня. Не си спомня какви са били видимите щети по
автомобила му. Преди тази дата, автомобилът не бил участвал скоро в друго ПТП.
Не си спомня автомобилът да е имал контакт с други обекти от пътното платно на
мястото на ПТП.
Свидетелят
Х.И.Б., водач на втория автомобил, участвал в ПТП, разказва, че контактът между
автомобилите бил между задната броня на предния автомобил и предната броня на
неговия автомобил. По автомобила на свидетеля щетите били драскотини, които
паднали буквално след автомивката. Това, което видял като щета на предния
автомобил било горе-долу същото – само драскотини по бронята. В резултат на
съприкосновението предният автомобил не се преместил. Другият автомобил не се
ударил в други обекти покрай пътя. На предния автомобил ударът бил в
централната част, а при автомобила на свидетеля ударът бил на половината на
номера вляво.
Въззивната инстанция намира, че при
съвкупната им преценка събраните по делото доказателства – съставеният протокол
за ПТП, свидетелските показания на двамата водачи и изслушаното и прието от
първоинстанционния съд заключение на САТЕ, обуславят извод, че щетите по десен
праг на автомобила, чийто ремонт е заплатен от ищцовото дружество, не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което не може да бъде
ангажирана регресната отговорност на ответното дружество. Според кредитираното
заключение на САТЕ увреждането на десен праг не е възможно да се получи от
удара в задната част на лек автомобил „БМВ 530“ с рег. №*******, и би бил
вследствие на ПТП при механизъм - изместване на автомобила вдясно вследствие на
удара и удар с колче. В случая такъв механизъм на ПТП не се установи от
събраните по делото доказателства. От показанията на двамата водачи не се
установява автомобилът да се е изместил вследствие на удара и да е имал
съприкосновение с други обекти на пътното платно. Поради това въззивната
инстанция приема, че не е установено по делото при условията на пълно и главно доказване
настъпилите щети по десен праг на автомобила да са вследствие на процесното
ПТП, поради което стойността на тези щети следва да бъде приспадната от
дължимото от ответника обезщетение.
Спорен между страните е размерът на
причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване.
Съобразно установената съдебна практика обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. В
случая видно от представената фактура ищецът е заплатил за ремонт на десен праг
сума, съответстваща на посочената от вещото лице стойност по средни пазарни
цени от 183 лева, като видно от подробната разбивка на извършените дейности във
фактурата сумата е в размер на 156,60 лева без начислен ДДС и без
предоставената в полза на ищцовото дружество отстъпка, като след начисляването
им се получава именно посочената от вещото лице стойност. Поради изложеното от
дължимото обезщетение, определено по средни пазарни цени в размер на 1982,29
лева с ДДС, или 1997,29 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15
лева, съгласно кредитираното заключение на САТЕ следва да бъдат приспаднати
доброволно платената от ответника сума в размер на 1705,25 лева, както и
стойността на ремонта на десен праг в размер на 183 лева, като остава дължим
остатък в размер на 109,04 лева. Неоснователни се явяват изложените във
въззивната жалба на ответника доводи за неправилно изчисляване на дължимия
остатък, тъй като в тази сума са включени и ликвидационни разноски в размер на
15 лева.
Поради
изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При
този изход на спора, доколкото и двете въззивни жалби са приети за
неоснователни от въззивната инстанция, разноските за въззивното производство
следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20228400/19.10.2020г., постановено по гр.д.
№68091/2019г. по описа на СРС, 55 състав.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.