О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли през 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 9201 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Р.М.жалба от взискателя А.Б. Б.чрез пълномощник адв.Й.Ш., срещу осъщественото от ЧСИ М. вдигане на запора върху л.а. Опел Зафира, рег.№*******по присъединените изп.дело № 20177900402313 и № 20177900402314. Твърди се, че вдигането на запора е незаконосъобразно, тъй като преди това взискателя е поискал прехвърляне на изп.дело на друг ЧСИ, а по същество, че липсвало правно основание за вдигането на запора, т.к. актът, въз основа на който това е направено- определение от 27.06.2019 г. на СГС по т.д.№ 2459/2016 г., било недопустимо и неправило и било обжалвано от взискателя. Иска да се отмени вдигането на запора на посоченото МПС, претендира разноските по обжалването.
Противната страна-„Т.“ ООД /в несъстоятелност/ чрез синдикР.Т., оспорва жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Р.М.счита жалбата за неоснователна по подробно изложени доводи.
СГС, като
разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на а ЧСИ Р.М., и се
запозна с приложеното копие от горепосоченото изпълнителното дело на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира
следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Изпълнителното дело е
образувано по молба от от взискателя А.Б. Б.се удовлетворяване на вземанията му
по изпълнителни листове за вземания, произтичащи от трудови правоотношения с „Т.“
ООД, първоначално пред ЧСИ М.Делибозов, а после изпълнението епрехвърлено при
ЧСИ Р.М..
С молби от 26.06.2019г. и от
27.06.2019 г. длъжникът „Т.“ ООд/н./ чрез синдикР.Т., е поискал за се вдигне
запора върху л.а. Орел Зафира с горепосочения рег.номер, тъй тако вземанията н
авзискателя А. Б., предмет на изпълнението, били включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите на дружеството. Наред с това с втората молба се твърди,
че съдът по несъстоятелносттта по т.д.№ 2459/2016 г. на СГС, е отменил определението
си по същото дело от 31.10.2016 г. за продължаване на изпълнителните действия
по отношение на същия лек автомобил. С искането е приложено копие от молба от
длъжника до СГС от 27.06.20-19 г. по т.д.№ 2459/2016 г., СГС, VІ-14 състав, е
направено ръкописно определение в този смисъл на същата дата- за отмяна на
определение по делото от 31.10.2016 г. за продължаване изпълнението по
горепосочените две обединени изп.дела, по отношение на л.а. Опел Зафира рег.№*******.
На 27.06.2019 г. ЧСИ М. е разпоредила вдигане назапора, за което е било
зипратено уведомление до СДВР-КАТ, както и съобщение до взискателя, получено от
пълномощника му адв.Ш., на 28.06.2019 г.
Междувременно, с молби от
27.06.2019 г. до ЧСИ М., взискателят чрез пълномощника си адв.Щ., е поискал
прехвърляне на изп.дело/на двете присъединени изп.дела/ на друг съдебен изпълнител-
на ЧСИ М.П., което искане е уважено, видно от разпореждане върху молбите от
27.06.2019 г.
Според разпоредбата на
чл.435, ал.1 от ГПК взискателят по изпълнението може да обжалва само посочените
в т.1, т.2 и т.3 на същата норма, изпълнителни действия, сведени до откази да
се извърши искано от взискателя изпълнително действие, отказа да се извърши
нова оценка, и спирането, прекратяването и пликлювчането на изпълнението. Жалбата
в случая е насочена против постановление на ЧСИ М. за вдинаге на запор на МПС, което действие
обаче не може да бъде приравнено на отказ от извършване на изпълнително
действие по смисъла на чл. 435, ал. 1 предложение първо от ГПК. Действията по налагане на възбрана или запор не са същински
действия по насочване на изпълнението, поради което не подлежат и на обжалване
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, както не подлежи на обжалване и отказът на
съдебния изпълнител да вдигне наложен запор върху движима вещ / втози смисъл
напр. определение № 1477 по ч. гр. д. № 2162/2014 г. на АС – София, определение
№ 15699 от 28.07.2014 г. по в. гр. д. № 4883/2014 г. на СГС, определение № 1846
от 22.01.2015 г. по в. гр. д. № 19088/2014 г. на СГС, същото и в актове на
съдилища от други апелативни райони определение № 390 от 14.07.2016 г. по в. ч.
гр. д. № 423/2016 г. на АС – Пловдив, определение № 3124 от 07.09.2015 г. по в.
гр. д. № 2391/2015 г. на ОС – Варна/. Поради недопустимост на жалбата, същата
не може да се разгледа по същество, поради което въззивният съд не обсъжда
наведените с нея оплаквания за недопустимост и неправилност на действието на
ЧСИ М. по вдигане на запора.
Ето защо СГС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх.№ 13972/01.07.2019 г. по регистъра на ЧСИ Р.М., подадена от взискателя А.Б. Б.чрез пълномощник адв.Й.Ш., срещу постановеното от ЧСИ М. с разпореждане от 27.06.2019 г. вдигане на запора върху л.а. Опел Зафира, рег.№*******по присъединените изп.дело № 20177900402313 и № 20177900402314, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 9201/2019 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София, в 1-седмичен срок от съобщаването му. Препис от определението да се изпрати и на страните-взискател и длъжник, съгласно чл.7, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.