РЕШЕНИЕ №324
гр. Добрич, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №350 по описа за 2022 г. на ДАС, докладвано от административния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба
на Д.А.Б. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител
адвокат Н.С., срещу Решение №66/09.06.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане №**********/31.03.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е постановен отказ за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б) от
Кодекса за социално осигуряване. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради
нарушения на процесуалния и материалния закон; причина за направения извод, че не е налице право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б) от
Кодекса за социално осигуряване, е обстоятелството, че няма прослужени 10
години труд от първа категория, а има 9 години, 9 месеца и 3 дни;
административният орган не е зачел неговия трудов и осигурителен стаж в
„ЕВРОМАНГАН“ЕАД – с. Църква, общ. Балчик през периода от 30.10.2019 г. до
21.06.2020 г.; неправилно не е признат периодът до възстановяването му на
работа след незаконното уволнение, който съгласно чл.354 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда се признава за трудов стаж без съществуването на трудово правоотношение;
този стаж е първа категория труд съгласно чл.104 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване и чл.1 т.1 от Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране; процедурата по възстановяването на предишната работа е описана в
чл.345 ал.1 от Кодекса на труда, според която работникът в двуседмичен срок от
получаването на съобщението за възстановяване на работа може да я заеме; в
конкретния случай тази процедура е спазена, като съобщението е получено на
09.06.2020 г. и жалбоподателят се е явил на работното място на 21.06.2020 г.,
когато е бил възстановен на работа; настоява за отмяна на обжалваното решение и
връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне по същество при съобразяване
с дадените указания по прилагането на закона, като му бъде отпусната исканата
пенсия.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич
оспорва жалбата; зачетен като труд от първа категория е периодът от уволнението
до изтичането на 14 дни от влизането в сила на съдебното решение; спорният
период е този след 30.10.2019 г., когато лицето не се е върнало на работа и дори
за част от периода е получавало обезщетение за безработица.
В
последното съдебно заседание на 03.07.2023 г. процесуалният представител на
жалбоподателя е посочил, че според трайната практика на ВКС при незаконно уволнение трудовото
правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало от датата на това незаконно уволнение, заедно с
пълния обем от права за незаконно уволнения работник или служител; цялото време съгласно чл.354
ал.1 т.1 от Кодекса на труда се зачита за трудов стаж; по силата на §9 от преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване целите периоди,
които се зачитат за трудов стаж, се зачитат и за осигурителен стаж; във всички случаи, когато съществува едно трудово
правоотношение, то е неразривно свързано с осигурителното правоотношение, като
се явява първично по отношение на осигуряването и обуславя пълната
осигурителноправна защита за осигуреното лице през целия период, когато
съществува това правоотношение; в конкретния случай Д.А.Б. е бил незаконно уволнен и впоследствие
възстановен на работа на 21.06.2020 г.; до тази дата той има пълният обем права, в това число да му се зачете и осигурителен стаж от първа
категория труд; при това възстановяване, станало по реда на
чл.345 от Кодекса на
труда, жалбоподателят е бил
добросъвестен; той стриктно е спазил както нормата на
закона, така и разпореждането на съда; няма
правно основание това време да не бъде зачетено изцяло за осигурителен стаж от
първа категория с позоваването на разпоредбата на чл.9 ал.3 т.2 от Кодекса за
социално осигуряване, а именно за периода до две седмици след влизането в сила; това би могло да се приеме за обосновано, ако по някакъв
начин работникът или служителят е злоупотребил, като не се е явил в указания му
двуседмичен срок по реда на чл.345 от Кодекса на труда и по този начин е целял
да извлече някакви благоприятни последици; случаят е различен и в срока, за който е уведомен със специалното
съобщение по чл.345 от Кодекса на труда, Д.А.Б. се
е явил и заел длъжността, на която е бил възстановен; задължителните предписания, дадени на осигурителя,
както и заличаването на данните в регистъра не следва изобщо да бъдат
обсъждани, доколкото в онова административно
производство той не е участвал; то се е развило само между органите на ТП на НОИ и работодателя без неговото участие, както
и без да му се осигури възможност да представи доказателства и да оспори
крайния акт; според чл.30 от Хартата на основните на
права на ЕС всеки работник има право на защита срещу всяка форма на
неоснователно уволнение в съответствие с правото на Съюза и националните законодателства; тази защита не се изчерпва само с предвидената в закона
възможност за оспорване на уволнението по съдебен ред, а включва при позитивен изход от това оспорване
получаването на всички права, съществували към момента на незаконното
прекратяване на трудовия договор; затова в
случая на
жалбоподателя следва да се зачете
целият осигурителен стаж от първа категория до датата на възстановяването му на работа;
настоява за отмяната на обжалвания акт и за присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си защита
ответникът е заявил, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и
законосъобразно; от всички събрани доказателства се установява по безспорен
начин, че осигурителният стаж на Д.А.Б. по чл.104 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване е по-малък от 10 години и той няма право на пенсиониране при
условията на чл.69б) от Кодекса за социално осигуряване; административният акт
отговаря на всички визирани в АПК изисквания; спорен е осигурителният стаж от
30.10.2019 г. до 22.06.2020 г., който правилно не е зачетен според приетите
съдебно – счетоводни експертизи; липсват съставени фишове/ведомости за заплати
относно жалбоподателя за периода от 13.03.2020 г. до 22.06.2020 г., а от
представената в съдебното заседание на 03.07.2023 г. справка от персоналния
регистър на НОИ по партидата на лицето се установява, че данните по чл.5 ал.4
от Кодекса за социално осигуряване са заличени в изпълнение на задължителни
предписания от 01.07.2022 г. и 05.07.2022 г.; тези задължителни предписания не
са били обжалвани от представляващия дружеството – осигурител и са влезли в
сила на 19.07.2022 г.; §9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса
за социално осигуряване не е приложим в случая, тъй като касае зачитането за
осигурителен на трудов стаж, положен до 31.12.1999 г.; липсва разпоредба в
осигурителното законодателство, съобразно която признатият на различни
основания трудов стаж да бъде зачитан като осигурителен стаж; има разпоредба,
която е приложима по отношение на Д.А.Б. – чл.9 ал.2 от Кодекса за социално
осигуряване; според последната за осигурителен стаж се зачита времето, през
което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно
компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на
работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се
признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;
решението на Районен съд – Балчик за признаването на уволнението за незаконно и
за възстановяването на работа на жалбоподателя е влязло в сила на 15.10.2019 г.,
като осигурителен стаж правилно е бил зачетен до 29.10.2019 г.; с оглед на
изложеното общият осигурителен стаж по чл.104 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване е 9 години, 9 месеца и 3 дни, като е недостатъчен за отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б) ал.1 и ал.4 от Кодекса
за социално осигуряване; настоява за отхвърлянето на жалбата като
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, от легитимирано лице,
срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Процесният акт е издаден от
компетентен административен орган съгласно чл.117 от Кодекса за социално
осигуряване, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон.
Неправилно с оспореното решение директорът
на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на Д.А.Б. срещу Разпореждане №**********/31.03.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Добрич, с което е постановен отказ за отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б) от Кодекса за социално
осигуряване. Съгласно чл.69б) ал.1 от Кодекса за социално осигуряване лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, през 2021
година придобиват право на пенсия при навършена възраст от 53 години и 8 месеца
за мъжете, ако имат сбор от осигурителния стаж и възрастта от 100. Между
страните не се спори, че към датата на подаването на заявлението (20.01.2021 г.)
жалбоподателят е имал навършена възраст от 57 години и сбор от осигурителния
стаж и възрастта значително над 100 (113 точки след превръщане на осигурителния
стаж от първа и втора категория в съответствие с чл.104 от Кодекса за социално
осигуряване дори без отчитане на спорния между страните стаж). Единственият
останал критерий, на който Д.А.Б. е следвало да отговаря, за да има право на
пенсия по реда на чл.69б) от Кодекса за социално осигуряване, е наличието на 10
години стаж при условията на първа категория труд. Безспорно е установено, че с
изключването на спорните периоди от 01.12.2018 г. до 17.01.2019 г. и от
30.10.2019 г. до 22.06.2020 г. трудовият стаж на жалбоподателя от първа
категория труд е 9 години, 9 месеца и 3 дни. Затова за извършването на преценка
дали същият е отговарял на условията за пенсиониране е от значение зачитането на
периода от 30.10.2019 г. до 22.06.2020 г., с който общият осигурителен стаж от
първа категория би надхвърлил 10 години.
По делото е изискано и надлежно
приобщено към доказателствата гр. дело №275/2019 г. по описа на Районен съд –
Балчик. От него е видно, че с Решение №130/18.09.2019 г. е било признато за
незаконно уволнението на Д.А.Б., извършено със заповед от 18.01.2019 г. на
изпълнителния директор на „ЕВРОМАНГАН“ЕАД – с. Църква, общ. Балчик, като същият
е възстановен на заеманата от него длъжност „подземен заварчик“. Решението е
влязло в сила на 15.10.2019 г., а съобщението по реда на чл.345 ал.1 от Кодекса
на труда до работника за явяването му на работа е изпратено едва на 03.06.2020
г. и е получено от него на 09.06.2020 г.; между страните не се спори, че в
указания двуседмичен срок той се е явил на работа в „ЕВРОМАНГАН“ЕАД – с.
Църква, общ. Балчик и след това е бил освободен поради обявяването на
дружеството в несъстоятелност с прекратяване на дейността му. С Тълкувателно
решение №3/2019 г. от 02.12.2021 г. на ОСГК на ВКС е уеднаквена съществувалата
дотогава практика, като е прието, че двуседмичният срок за явяване на работа по
чл.345 ал.1 от Кодекса на труда започва да тече само от получаването от страна
на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяването на
работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. По изложената
причина късното явяване за заемането на длъжността, на която е възстановен, не
може да се вмени във вина на жалбоподателя. По силата на чл.354 ал.1 т.1 от
Кодекса на труда за трудов стаж без съществуването на трудово правоотношение на
Д.А.Б. се признава периодът, през който същият е бил без работа поради
незаконното уволнение - за целия период от датата на уволнението до
възстановяването му на работа. Затова от гледна точка на трудовото
законодателство периодът от 30.10.2019 г. до 22.06.2020 г. безспорно се зачита
за трудов стаж. В противовес на това в чл.9 ал.3 т.2 от Кодекса за социално
осигуряване е посочено, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което
работниците са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно
от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на
работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се
признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че направеното в края на 2012 година (обн. в
ДВ – бр.99 от 14.12.2012 г.; в сила от 01.01.2013 г.) допълнение в чл.9 ал.3
т.2 от Кодекса за социално осигуряване, с което се добавя „…но не по-късно от
14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на
уволнението от съответния компетентен орган…“ противоречи на правото на
Европейския съюз и по – специално на чл.30 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, предвиждащ правото на защита на всеки работник срещу всяка
форма на неоснователно уволнение в съответствие с правото на Съюза и с
националните законодателства и практики, както и на чл.34 т.1 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, предвиждащ признаването и зачитането на
правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните
служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова
злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа
в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните
законодателства и практики. В този случай на мястото на тази вътрешноправна
норма следва да се приложи съюзната правна норма по силата на фундаменталния
принцип на общностния правен ред или т.нар.“примат по заместване“. Всяко
времево ограничаване на защитата на работника от незаконно уволнение, при това
направено в ущърб на неговото социалноосигурително право да получи пенсионно
плащане след навършването на определена възраст и при наличието на определен
трудов стаж, включително за период, през който в нарушение на нормативните
разпоредби му е отнето правото на труд, представлява такова неспазване на
основните права на гражданите на Европейския съюз. В този смисъл е и практиката
на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания – в Решението от
25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19 се приема, че чл.7 §1 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува
в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която
работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, да няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на
уволнението до датата на възстановяването му на работа поради това, че през
този период не е полагал действително труд за работодателя; чл.7 §2 от същата
директива следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна
практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото
правоотношение – след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на
отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник да няма право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата
на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа. По силата
на чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
По този начин се преодоля дългогодишната практика на ВКС в случаите, когато
едно уволнение бъде обявено за незаконно, за периода на незаконното уволнение
да не се признава правото на платен годишен отпуск на работника или служителя.
Настоящата ситуация е аналогична, като противоречащо на фундаментални принципи
е ограничението в периода (до 14 дни от влизането в сила на решението, а не до
14 дни от получаването на съобщението за възстановяването на работа), до който
на един незаконно уволнен работник или служител следва да бъдат признавани осигурителни
права (респективно кореспондиращото задължение на работодателя за внасянето на
съответните осигурителни вноски е само за този период). Затова пенсионният
орган е следвало да зачете за осигурителен стаж от първа категория труд (в
съответствие с чл.9 ал.4 от Кодекса за социално осигуряване) процесния период
от 30.10.2019 г. до 21.06.2020 г., при което жалбоподателят би отговарял на
предпоставките на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.69б)
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Освен това при издаването на оспорените
актове са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Не са събрани доказателства за датата на реалното встъпване на Д.А.Б.
в длъжността „подземен заварчик“ в „ЕВРОМАНГАН“ЕАД – с. Църква, общ. Оброчище
след възстановяването му на работа. Вероятно същото е станало след подадена
молба от него и въз основа на заповед на представляващия дружеството. Към
административната преписка е представена единствено издадената на 22.06.2020 г.
заповед за прекратяването на трудовия договор (на лист 14 от делото). Установяването
на точната дата на встъпването след възстановяването на работа е изключително
необходимо най-малкото по две причини. От една страна административният орган
не е зачел за осигурителен стаж от 1 категория нито един ден след 30.10.2019
г., което е неправилно – със сигурност поне 22.06.2020 г. е отработен ден,
което е следвало да бъде зачетен; с оглед на твърденията на жалбоподателя
вероятно би трябвало да бъде зачетен и предишният работен ден, когато същият
сочи, че се е явил на работа – 21.06.2020 г. От друга страна би могло да се
окаже, че първоначалните записвания в персоналния регистър на НОИ за 13.03.2020
г. – 21.06.2020 г. за реално отработени от жалбоподателя 10 работни дни и 56
работни дни ползван неплатен отпуск (които се зачитат за осигурителен стаж с
оглед на приетите тогава правила във връзка със спазването на противоепидемичните
мерки) би трябвало да бъдат зачетени, с което стажът на Д.А.Б. от 1 категория
би станал над 10 години.
С оглед на всичко
изложено обжалваните административни актове страдат от посочените в чл.146 т.3
и т.4 от АПК пороци и трябва да бъдат отменени, а преписката - върната на компетентния
административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Съобразно изхода от
спора и на основание на чл.143
ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 900 лева (в
това число разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400
лева, депозит за
изготвянето на първоначалното заключение в размер на 250 лева и депозит за
изготвянето на допълнителните заключения в общ размер на 250 лева).
Водим от горното и на
основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Д.А.Б. с ЕГН ********** ***, Решение №66/09.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Добрич и потвърденото с него Разпореждане №**********/31.03.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Добрич.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич за
ново произнасяне по заявление с вх. рег. №2113-24-58/20.01.2021 г. на Д.А.Б. с ЕГН **********
*** за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б) от
Кодекса за социално осигуряване при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич с
административен адрес гр. Добрич, ул.“Даме Груев“ №4, представлявано от
директора П. П., да заплати на Д.А.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща направените разноски по
административно дело №350/2022 г. по опис на ДАС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: