Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ......................2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА М.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря В.ВЕНЕВА
и прокурора К.ДИМИТРОВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело № 454 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С решение от 21.01.2019г., постановено по НОХД № 18168/2016г., СРС, НО, 104-ти състав е
признал подсъдимия Е.И.С. за ВИНОВЕН в това, че на 07.03.2015 г. около 14,00 ч.
в гр.София, в автобус по маршрут на линия №280, движещ се в посока от
ж.к.„Студентски град“ към „Център“ в близост до светофара на спирката на
„Технически университет“, в съучастие като съизвършител с Х.К.Ф., ЕГН **********,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - казал на К. Н.Б.да си даде шапката и шала с
надписи „ЦСКА“, след което С. напръскал с лютив спрей в областта на очите К. Н.Б.-
престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, поради което и на
осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а от НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност и му НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
С решението на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Е.И.С. да заплати
разноски по сметка на СДВР в размер на 26,22 лева както и на основание чл.190,
ал.2 от НПК по сметка на СРС държавна такса в размер на 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението в
законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия С. – адв. С.В.
от САК, в която се навеждат доводи за
неоснователност и неправилност на обжалваното решение, прави се разбор на
събрания доказателствен материал, като се сочи, че приетата от районния съд
фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата, както и че решението е
постановено без доказателствата да са събрани устно и непосредствено от
съдебния състав, разгледал делото. Иска се решението на първия съд да бъде
отменено и подсъдимият С. да бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение.
В разпоредително
заседание на 15.02.2019г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Моли въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение.
Служебният защитник на подсъдимия С. – адв.
С.В., моли да се постави акт, с които да се
отмени решението на СРС и да се постанови ново, с което да се признае подс. С.
за невинен.
Спрямо подсъдимия Е.С. производството
пред настоящата инстанция, подобно на това пред предходната, е протекло при
условията на чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК. За да приеме, че са налице
условията за провождане на задочно производство спрямо подсъдимия С., въззивният
съд съобрази, че подсъдимият не е установен на постоянния си адрес в с. Крайници, обл. Кюстендил, налице са
данни за проведен разговор с неговата майка – З.Д., която заявява, че синът й
се намира в ФР Германия, където работи, без да уточнява местонахождението и
адреса му в чужбина, поради което и СГС намери, с оглед на обстоятелството, че
спрямо С. е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла
на закона и присъствието му не задължително пред въззивния съд, респ.
отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина, че са
налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ НПК –подсъдимият се намира
извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменяване, по следните
съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на решението. Въз основа на
този доказателствен материал въззивният съд прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.И.С. е роден на *** ***, българин е, с българско
гражданство, неженен, с начално образование, неосъждан, с ЕГН- **********.
На 07.03.2015 г. около 14:40 часа,
свидетелят К. Н.Б.пътувал в гр.София в автобус по маршрута на линия №280 в
посока от ж.к.„Студентски град“ към центъра на града. В същия автобус се
намирали и подсъдимият С., и осъденият Ф., които не познавали свидетеля Б., но
се приближили до него и му казали да си свали и да им предаде шапката и шала си
с надпис „ЦСКА“, които носи. Свидетелят им отговорил, че няма да им даде това,
което искат и тогава подсъдимият Е.С. извадил от джоба си флакон, съдържащ
лютив спрей и напръскал свидетеля Б. в лицето, в областта на очите. Веднага
след това осъденият Х. Ф. нанесъл на свидетеля Б. удар с крак в областта на
корема.
По това време автобусът бил пълен с
пътници и се намирал близо до светофара в района на спирката на „Технически
университет“, преди бул.„Г. М. Димитров“. В автобуса се разнесла силна лютива
миризма, която дразнела очите на пътниците и по тяхна молба, водачът отворил
вратите, което позволило на С. и Ф. да слязат от превозното средство и да се
оттеглят в района на намиращата се наблизо метростанция, където били задържани
от полицейски служители по повод на подаден своевременно сигнал за извършено
нападение на гражданин, пътуващ в същия автобус.
Изложената фактическа
обстановка настоящият съд възприе въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства, преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, а именно:
гласни - показанията на
свидетелите К. Н. Б., В.В.П., А.Л.М., И.В.К.В.Н.Л., Д.Г.Т., С.М. З.и З. П. Д.,
писмени - протоколи за разпознаване на лица по снимки, ведно с фотоалбуми, справка
за съдимост, способите за доказване - заключението на назначената в хода на
досъдебното производство СМЕ .
Посочените доказателства са последователни,
еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду
си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, сочат
на възприетата от първия съд фактическа обстановка,
която бе възприета и от въззивния съдебен състав.
Настоящата инстанция кредитира като достоверни, в
синхрон с останалия доказателствен материал, показанията на свидетелите С.З.и А.
М. – очевидци на инцидента. Същите са надежден доказателствен източник, както
за времето, мястото, механизма и предмета на извършеното инкриминирано деяние,
така и за авторството му. Изнесеното от свидетеля З., напълно съвпада с
изложеното от свидетелката М.. Тя е била на метър от произтеклия инцидент,
което й е позволило да възприеме от близко разстояние поведението на подсъдимия
и съпътстващите го лица. В тази връзка е
неоснователно възражението на защитата, че не са изречени реплики от страна на
подсъдимия С.. Напротив, в показанията си свидетелката акцентира, че са изречени репликите „Ти нещо общо ли имаш с
ЦСКА“ и „Свали го този шал, бе“, както и
това, че същият е употребил спрей със странна неприятна и лютива
миризма. В тази връзка с прецизна точност са и показанията на свидетеля З.,
който също е бил на място по време на самия инцидент. Същият подробно и
детайлно описва възникналата ситуация, прераснала в инцидент, поведението на
подсъдимия и неговите действия, поведението на осъдения Ф., а също и реакцията
на свидетелката З.Д. – майка на подсъдимия С.. Въпреки че свидетелят З. е в
приятелски отношения с подсъдимия и осъдения Ф., добросъвестно и последователно
разказва за развилите са на процесната дата събития, както и за участието на
всяко едно от лицата в инцидента. По тази причина, въззивният съд прие
показанията на З. за правдиви и добросъвестно изложени и ги цени с доверие в
тяхната цялост.
Показанията на тези свидетели напълно съвпадат с
изложеното от свидетеля К. Б. – пострадал от деянието, на които съдът дава
пълна вяра. Макар и пострадал от престъплението, изложеното от него е
еднопосочно с изложеното от свидетелите З. и М., която не е позната на нито на
пострадалия, нито на подсъдимия.
В тази насока са и показанията на свидетеля В.П.–
шофьор на автобус №280, който излага твърдения, че по настояване на пътниците в
управлявания от него автобус, е бил принуден
да отвори вратите на превозното средство поради странна лютива миризма в него. Макар и да не
е пряк очевидец на станалата ситуация, същият е разбрал за нея на по-късен етап
и именно той е лицето, уведомило полицейските органи за случващото се. Ето защо
съдът ги кредитира изцяло като достоверни.
Показанията на полицейските служители – И.К., В.Л.и
Д.Т.възпроизвеждат последващите им действия
във връзка с установяване и изясняване на фактите, имащи значение за
разкриване на обективната истина, поради което и не се открояват с
информативност от гледна точка на съществените факти, свързани с предмета на
доказване, респ. не пораждат противоречие в събрания по делото доказателствен
материал, а го допълват посока установяване на събитията, следващи
инкриминирания инцидент. От друга страна, по делото не са установени каквито и
да било основания, поради които самите свидетели – полицейски служители да са
имали мотив и повод да се навреди умишлено и злонамерено на подсъдимия С.,
давайки показания в подкрепа на обвинителната теза, доколкото те не са се
познавали с него. Ето защо и няма как да се приеме, че свидетелите са съчинили
случката с цел да навредят на подсъдимия. Очевидно е при това положение, че единствената
причина, те да дадат тези показания, е че подсъдимият действително е осъществил
инкриминираните действия на инкриминираното място и в инкриминираното време.
На следващо място, настоящата инстанция кредитира отчасти показанията на свидетелката З.Д.
– майка на подсъдимия. Това е така, тъй като същата излага данни, които са в противоречие
с останалия доказателствен материал по делото. В по-голямата им част изложените
от нея показания се явяват като защитна теза на действията, извършени от нейния
син. Съдът кредитира само онази им част, в която свидетелката излага, че тя и синът
й заедно с негови приятели, се качили в автобус № 280, но не възприема
изложеното от нея, че синът й е бил ударен, тъй като никой от останалите
свидетели, намиращите се в непосредствена близост до развилата се ситуация не
сочи на подобно обстоятелство. Съдът не се довери и на заявеното от свидетелката Д., че
не е била очевидец на случилото се, тъй като в този момент се насочила към
шофьора. Тези нейни твърдения противоречат на заявеното от свидетеля З., който
изтъква, че бил помолен именно от нея да опита да предотврати възникналия
скандал между сина на свидетелката – подсъдимият С., осъденият Ф. и свидетелят Б..
Имайки предвид, че свидетелката Д. е майка на подсъдимия, съдът прие
показанията й в обсъжданата част за подкрепящи защитната позиция на подсъдимото
лице и несъответни на останалите доказателства по делото, поради което и в тази
им част не ги цени като правдиви.
С оглед на обсъдените доказателствени източници,
необосновано се явява възражението на защитата, че авторството в лицето на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние не е установено, предвид
това, че в проведеното разпознаване на лица по време на досъдебното
производство, пострадалият Б. не е познал подсъдимия С., като лицето извършило
инкриминираното спрямо него деяние. Да, действително пострадалият не е разпознал
подсъдимия С. по показания му снимков материал, но по делото е събрана група от гласни доказателствени
източници – показанията на свидетеля С. З., който е приятел на подсъдимия и
очевидец на случилото се и на А. М., които сочат по категоричен и
непротиворечив начин, че именно подсъдимият С. е лицето, извършило непристойни
действия с поведението си спрямо пострадалия Б. – поискал от К. Б. да си даде
шала и шапката с надписи „ЦСКА“, след което напръскал с лютив спрей в лицето, в
областта на очите, пострадалия Б..
Не на последно място, показанията на тези
свидетели се подкрепят и от писмените доказателствени средства, както и от заключението
на изготвената по делото СМЕ, от която се установяват причинените на Б. телесни
увреди.
В заключение въззивният съд намира възраженията на
защитата срещу анализа, направен от първостепенния на събраните по делото
гласни доказателства за напълно неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че първият съд е
постановил решението си само въз основа на доказателства, събрани в хода на ДП,
без да са повторно събрани от съда. Производството по делото е протекло по реда
на Глава ХХVІІІ НПК, доколкото са били налице всички условия за това. На
подсъдимия С. е повдигнато обвинение по чл.325, ал.1 НК, за което престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години, или „пробация“,
както и „обществено порицание“, не е бил
осъждан до този момент за престъпление
от общ характер, и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване, както и не са налице предпоставките
на чл.78а ал.7 от НК, които ограничават приложимостта на този институт.
При
разглеждане на делото по този ред, в съответствие с предвиденото в чл.378, ал.2 НПК, съдът се ползва от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо
отново да бъдат събирани лично и непосредствено от съдебния състав, разглеждащ
делото, какъвто ред е предвиден в производството по Глава ХХ НПК. Не на
последно място, в производството пред районния съд, защитникът не е направил
изрично искане за непосредствен разпит на свидетелите или на някои от тях, не е
направил искане и за събиране на нови или допълнителни доказателства, поради
което не е налице процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд при
разглеждане на делото. С оглед възможността, дадена в нормата на чл.375, ал.2 НПК, доказателствата, използвани за постановяване на атакуваното решение са
приобщени по предвидения в НПК ред, поради което и първият съдебен състав
законосъобразно се е позовал на тях, за да постанови крайния си съдебен акт.
На база на така събрания по делото доказателствен
материал първостепенният съд е стигнал до единствено верния извод, че с
поведението си подсъдимият Е.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 325, ал.1 НК.
От обективна страна, подсъдъмият Е.С. на 07.03.2015г. около 14:00 ч. в гр.София, в
автобус, пътуващ по маршрут на линия №280, движещ се в посока от
ж.к.„Студентски град“ към „Център“, в близост до светофара на спирката на
„Технически университет“, в съучастие като съизвършител с Х.К.Ф., ЕГН **********,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - казал на К. Н.Б.да си даде шапката и шала с
надписи „ЦСКА“, след което С. напръскал с лютив спрей в областта на очите К.
Николаев Б..
От обективна страна състава на престъплението по
чл. 325, ал.1 от НК - "хулиганство", изисква извършване на
непристойни действия, с които да се нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира
явно неуважение към обществото. Касае се за конкретно деяние, при което деецът
демонстративно нарушава обществения ред чрез определено свое активно поведение,
изразено в конкретни действия (най-често публично), като цели или по този начин
да демонстрира явно неуважение към обществото. На второ място е необходимо
съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения ред, т.е
престъплението е резултатно такова, а съставомерния резултат се изразява в
нарушаване на обществения ред и спокойствие.
В
задължителната за съдилищата тъкувателна практика (Постановление на ВС № 2 от
29.11.1974 г. по н.д.№ 4/74 г.) се приема, че "непристойни действия"
са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото.
"Грубо нарушение на обществения ред" ще е налице, когато деецът, чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения в обществото
ред и морални норми. "Явно неуважение към обществото" е налице,
когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от
други лица, на които са станали достояние. Именно тази демонстративна,
провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като
посегателство срещу установения обществен ред /вж. р.№ 492 от 22.10.1982 г. по
н.д.№ 512/82 на II-ро н.о., Сб Н 1982, № 94, с.94/.
Следва да се подчертае, че поведението на подсъдимия
С. е било насочено не само към личността на свидетеля Б., но и към намиращите
се в автобуса пътници, като действията на подсъдимия, освен че не са били
провокирани от когото и да било с каквото и да било, се отличават с проявена от
него упоритост в осъществяване на същите.
В случая е без значение колко време е продължил целия инцидент. От значение е
това, че подсъдимият е извършил няколко отделни действия, всяко едно от тях в
разрез с установения ред и норми за нормално общуване в обществото, като
отделните действия се наслагват и очертават едно цялостно изключително
непристойно поведение, което подсъдимият С. е имал не само изначално.
Същевременно не без значение в случая е и факта, че поведението на подсъдимия С.
не е било провокирано по никакъв начин от свидетеля Б. и присъстващите в
автобуса лица. Всичко това сочи, че именно той поставя себе си и собствените си
интереси над всички други и няма никакво уважение и респект към закона и
останалите представители на обществото, демонстрирайки им явно чувство за
безнакаданост.
Несъмнено, действията на подсъдимия се субсумират
под признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Той е извършил в
съучастие с осъдения Ф. описаните непристойни действия, които установяват умисъла за извършване на престъплението
и съучастническата им дейност при условията на
чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
Ето защо и в конкретния случай въззивният съд не
споделя доводите на защитата, че не се касае за действия, които са били
насочени срещу обществения ред и в този смисъл не е налице престъпление по
смисъла на чл. 325, ал.1 НК. Извършвайки описаните по-горе действия, с които е
засегната телесната неприкосновеност на свидетеля Б., пред погледа на
пътуващите в автобус №280 граждани, които явно са изразили своето възмущение,
известявайки за случилото се компетентните полицейски органи, подсъдимият С.
грубо е нарушил обществения ред и показал явното си неуважение към обществото и
установените в закона правила за поведение.
От субективна страна, подсъдимият С. като пълнолетно и вменяемо лице е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Той е
съзнавал, че извършваните от него действия са непристойни по своя характер, че
с тях се нарушава грубо обществения ред и извършвайки ги, е демонстрирал явно
неуважение към обществото и незачитане правата както на отделната личност, така
и на останалите пътуващи в автобуса граждани. Действията на подсъдимия са
извършени съзнателно и целенасочено, извършил е хулигански действия, всяко от
които е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че неизбежна последица от всичко
извършено от него е грубото нарушение на обществения ред и скандализирането на
обществото, като е искал да предизвика точно такъв ефект, да покаже, че за него
установените правила не са в сила и може да ги наруши.
Този съдебен състав
намира, че законосъобразно, производството по делото е протекло по реда на Глава
ХХVIII НПК, защото са налице
всички предвидени в нормата на чл.78а НК предпоставки за това, като подробни
съображения в тази насока бяха изложени по-горе в решението и липсва
необходимост да бъдат преповтаряни.
При
определяне размера на наложеното на подсъдимия наказание „глоба“, първият съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства. Напълно правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства,
първостепенният съд е приел младата възраст на Е.С.. С основание не е ценено
чистото му съдебно минало като самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като то е предпоставка за освобождаването на подсъдимия от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Въззивният съд споделя преценката на
първата инстанция досежно отегчаващите вината обстоятелства, а именно дързостта,
с която е извършено деянието – в светлата част на денонощието, в претъпкания с
пътници автобус. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съдебен състав прие и обстоятелството, че С. е
избягал от местопроизшествието. Въпреки това, районният съд правилно е приел,
че наложеното наказание „глоба“ следва да бъде определено в минималния размер, предвиден
в закона. Въпреки изложеното, определеният от контролирания съд размер на
наложеното наказание е съответен на тежестта на извършеното деяние и на
личността на дееца. Деянието е първа такава противообществена проява на
подсъдимия С., което в съчетание с младата му възраст – едва 21 годишен към
датата на деянието, прави достатъчно налагането на наказание в минимален
размер, за постигане на личната и на
генералната превенция, предвидени като цели на наказанието. Същността на всяко наказание е в засягането
на определени права и интереси на осъденото лице, като по този начин се
постигат превантивните, превъзпитателни и възпиращи цели по
отношение на дееца и останалите членове на обществото, които са визирани в
чл.36 от НК и са цели на всяко наказание, независимо от вида и естеството му. С оглед на изложеното досежно
липсата на други данни за неправомерни прояви на подсъдимия и възрастта му, въззивният съд прие, че определеното от районния съд наказание „глоба” в размер на 1000 лева е правилно, като счита, че глоба именно в този размер
ще въздейства превъзпитателно и възпиращо по отношение, както на дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
Предвид
изхода от делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал.3 НПК,
разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимия и в тази му част решението
на СРС следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания за изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.334‚ т.3, вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.01.2019г., постановено
по НОХД № 18168/2016г., СРС, НО, 104-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.