Решение по дело №97/2023 на Административен съд - Стара Загора

           

                                       Р Е Ш Е Н И Е   № 207

                    

                                                 14.06.2023 г., гр. Стара Загора

 

                     

                                           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

            като изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №97 по описа на съда за 2023 г. за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от , във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на Ю.Ж.Й., ЕГН ********** ***, против Заповед №КВ-640 от 21.11.2022 г. на Министъра на отбраната на Република България, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора му за военна служба, освобождаването му от длъжност и от военна служба, и зачисляването му в запаса.

В жалбата се съдържат доводи, че оспорената заповед била незаконосъобразна по съображения за постановяването й при не спазване на императивните изисквания за форма и съдържание на административните актове от този вид, както и в нарушение, и при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място се посочва, че в заповедта не били изложени в достатъчна степен на пълнота и обоснованост, мотивите на административния орган, послужили за формиране на крайния му извод, в т. ч. не било анализирано с кои други лица жалбоподателят  извършил престъплението от общ характер, за което впоследствие бил осъден с влязла в сила присъда. Твърди се също, че в заповедта липсвало позоваване на конкретно основание за прекратяване от договора за военна служба, както и не били конкретизирани периодът и размерът на паричната сума, която следвало да бъде възстановена от Й.. На следващо място се посочва, че заповедта била издадена извън предвидените за това в чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ преклузивни срокове. От съда се иска отмяна на Заповед №КВ-640 от 21.11.2022 г. на министъра на отбраната на Република България.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява, не изразява допълнително становище по повод представените от ответника доказателства.

Ответникът – Министър на отбраната на Република България, редовно призован в с.з., чрез процесуалния си представител по делото оспорва подадената жалба и моли Съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Чрез подробно изложени в съпроводителното писмо към административната преписка съображения, поддържа тезата, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, съгласно чл. 148 от ППЗОВСРБ, при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон, и при съобразяване с целта на закона. Твърди, че процесният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, мотивиран е и в него са посочени всички относими факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, разпоредбите и задълженията, които са нарушени. При издаването на заповедта е спазена изцяло процедурата за провеждане на дисциплинарното производство, като е осигурено правото на защита на жалбоподателя и са спазени всички процесуални срокове. Аргументира се тезата, че с оглед наличните доказателства, заповедта е издадена в сроковете по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят - старши лейтенант Ю.Ж.Й. постъпил на служба в българската армия, чрез сключен между него, в качеството му на курсант и Министерство на отбраната, представлявано от Началника на Националния военен университет „Васил Левски“, договор за военна служба №1-25-36/16 от 15.08.2015 г. /л. 111/. Договорът бил сключен на основание чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ, като уреждал взаимоотношенията между страните, както във връзка със срока на обучение от 5 г., така и във връзка с последващото изпълнение на военна служба за срок от 10 г. Към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, жалбоподателят заемал длъжността - командир на разузнавателен взвод в щабна рота на военно формирование 56040-Благоевград, назначен със заповед №ЗЛС-256 от 16.11.2021 г. на командира на Сухопътните войски /СВ/.

С писмо вх. №2-924/05.10.2022 г. на Директора на служба „Военна полиция“ /л. 146/, командването на СВ било уведомено, че старши лейтенант Ю.Ж.Й. бил осъден за извършване на умишлено престъпление от обща характер с присъда №3 от 18.10.2021 г. на Военно-апелативен съд-София, оставена в сила с решение №80 от 05.09.2022 г. на ВКС по КНД №288/2022 г. по описа на съда. С писмо на командира на СВ, рег. индекс 30.21-387 от 03.11.2022 г. при Министерство на отбраната /л. 17-18/ за жалбоподателя било направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, освобождаване от длъжност, от военна служба и прекратяване на договора за военна служба, като за причина било изтъкнато наличието на влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от обща характер. Към писмото били приложени визираните по-горе присъда и потвърждаващото я решение на ВКС, както и протокол от проведената в съответствие с чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и чл. 144 от ППЗОВСРБ на 27.10.2022 г. беседа с военнослужещия /заверено копие – л. 150-151/, по време на която били снети и обясненията на Й. във връзка със създалата се ситуация. С докладна записка от Началника на отбраната на Република България с рег. индекс към 30-21-387 от 17.11.2022 г. при Министерство на отбраната /л. 15-16/, Министърът на отбраната бил запознат с наличието на влязлата в сила осъдителна присъда по отношение старши лейтенант Ю.Ж.Й. в т. ч. и с останалите относими за случая доказателства. Видно от поставена на първа страница от документа писмена резолюция, материалите били сведени до знанието на Министъра на отбраната на 18.11.2022 г., като последният изразил съгласието си за налагане на предвиденото в чл. 245, ал. 1, т. 1 от  ЗОВСРБ дисциплинарно наказание на жалбоподателя.

С оспорената пред съда заповед №КВ-640 от 21.11.2022 г. на министъра на отбраната на Република България /л. 13-14/ на основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 1, т. 1 и чл. 248 от ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 10 и чл. 140 от ППЗОВСРБ на старши лейтенант Ю.Ж.Й. - командир на разузнавателен взвод в щабна рота на военно формирование 56040-Благоевград било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. На основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ бил прекратен договорът за военна служба на жалбоподателя, същият бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса. Със заповедта на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ било разпоредено Й. да заплати на Министерство на отбраната, сумата на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договора за военна служба. Определен бил 3-дневен срок за сдаване на длъжността, считано от следващия работен ден от запознаването на жалбоподателя с нея. За да наложи визираното дисциплинарно наказание административният орган приел, че били налице предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, доколкото безспорно било установено извършено от старши лейтенант Й. престъпление от общ характер, за което същият бил осъден с влязла на 05.09.2022 г. присъда №3 от 18.10.2021 г. на Военно-апелативен съд-София, потвърдена с решение №80 от 05.09.2022 г. на ВКС. По делото не се спори, а и се удостоверява от представените писмени доказателства, че със заповед №КВ-640 от 21.11.2022 г. Й. е запознат на 23.01.2023 г., като екземпляр от същата му е връчен на 25.01.2023 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган, където е заведена на дата 06.02.2023 г.

По делото са представени и приети като доказателства всички документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на процесната заповед за налагане  на дисциплинарно наказание, в т. ч. и допълнително представените такива от страна на ответника.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл.159 от АПК за остяването й без разглеждане и за прекратяване на производството.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна:

Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса е постановена от компетентен орган по смисъла на чл. 248 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ и чл. 161 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 73 от ППЗОВСРБ–Министърът на отбраната на Република България, органът оправомощен от закона да налага всички предвидени в ЗОВСРБ наказания на военнослужещите, както и да прекратява договорите им за военна служба.

Заповедта е издадена в предвидените от закона срокове. Възражението в тази насока е неоснователно. Съгласно чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, наказанието се налага в двумесечен срок от установяването му, но не по-късно от една година от неговото извършване. Касае се за два алтернативно предвидени срокове с изтичането на който и да е от тях, се погасява възможността за налагане на наказание. Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган – в случая това е Министърът на отбраната на Република България. Съгласно ал. 3 на чл. 249 от ЗОВСРБ сроковете по ал. 1 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск, по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или е отстранен от длъжност, както и до приключването на образувано производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност. По делото не се спори, че с влязла на 05.09.2022 г. присъда №3 от 18.10.2021 г. на Военно-апелативен съд-София жалбоподателят е признат за виновен в извършено от него умишлено престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК, като за това си деяние е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание съдът е отложил за срок от три години. Присъдата е приложена по делото, като част от дисциплинарната преписка, като именно тя е главният факт, послужил като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание. В случая моментът, в който дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е узнал за факта на тази присъда, според Съда е датата 18.11.2022 г., т.е., датата на която Министърът се е запознал с всички материали по производството, вкл. и с въпросната присъда и е поставил писмената си резолюция, обективираща съгласието му за налагане на дисциплинарното наказание на Й.. Противно на твърденията на жалбоподателя в случая не е налице основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена извън предвидените в чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ срокове, доколкото същата е издадена на 21.11.2022 г. и очевидно е постановена непосредствено, след като ДНО е запознат с наличието на стабилен съдебен акт, с който служителят е осъден за умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка не може да се приеме и тезата, че е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението, най-малкото защото  хипотезата на чл.245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ се свързва с наличието на влязъл в сила съдебен акт за осъждане на военнослужещия, като за съставомерността на нарушението е ирелевантна датата на извършване на конкретното престъпление. Още повече, че както се посочи по-горе, сроковете по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ спират да текат до приключването на образувано производство за реализиране на на наказателна отговорност. Дори и да се приеме и по-ранна дата за узнаване на факта на влязлата в сила присъда по отношение на Й., то отново към датата на издаване на процесната заповед краткият двумесечен срок не е изтекъл, съотв. не е преклудирана възможността за реализиране на неговата дисциплинарна отговорност.

По отношение наведените с жалбата доводи за нарушение на изискванията за форма и съдържание на административния акт, Съдът също ги намира за неоснователни.

Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване относно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е да се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на извършеното деяние, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение за релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ. В конкретният случай законовите изисквания са изпълнени, доколкото оспорената заповед съдържа необходимите реквизити, като в нея е посочен фактът на влязла в сила осъдителна присъда спрямо военнослужещия в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, което е достатъчно за налагане на предвиденото дисциплинарно наказание. Доколкото дисциплинарната отговорност е лична, то личността и поведението на останалите извършители на установеното престъплението са ирелевантни към конкретното дисциплинарно производство. Описани са предприетите действия в хода на производството, като е акцентирано и върху проведената беседа по смисъла на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. Отчетена е тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено и поведението на военнослужещия.  В заповедта е посочено конкретното законово основание за прекратяване на договора за военна служба без предизвестие – чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ – при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което в крайна сметка съответства с предвиденото в чл. 7, т. 3 от договора за военна служба основание за прекратяване на същия. Не посочването на конкретно прекратително основание от договора не представлява съществено нарушение, доколкото прекратяването на същия в случая произтича директно от законовата разпоредба. Не представлява съществен порок и липата на конкретизация на сумата, подлежаща на възстановяване от страна жалбоподателя по смисъла на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, доколкото заповедта в тази й част не е административен акт, а е във връзка с възникване на задължение между равнопоставени гражданскоправни субекти поради неизпълнение на договора за военна служба по отношение на срока, което задължение има парично изражение с облекчен ред за събиране – удържане от дължимите обезщетения или по реда на ГПК. Още повече, че конкретизацията на визираното задължение следва да се направи в отделен акт, който не е  предмет на настоящото съдебно производство.

С оглед проведеното особено дисциплинарно производство Съдът намира, че от ответника са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални правила, регламентиращи съответната процедура. Следва да се има предвид, че съгласно чл.246, ал. 3 от ЗОВСРБ назначаването и извършването на служебна проверка по смисъла на чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ не е задължително, когато, както е и в случая, нарушението е установено с влязла в сила осъдителна присъда спрямо военнослужещия, поради което липсата на извършена подобна проверка относно старши лейтенант Й. не опорочава процедурата. В съответствие с чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ има удостоверен фактът на проведена беседа със старши лейтенант Й., на която последният е запознат със относимите доказателства, като е представил своите обяснения, които в случая се свеждат единствено до израза „запознат съм с мотивите“. Всички материали, в т. ч. и личното кадрово досие на военнослужещия са представени на вниманието на ДНО, чрез докладна записка на началника на отбраната на Република България от 17.11.2022 г. В производството не са нарушени правата и интересите на жалбоподателя, като на същия е предоставена възможност да се запознае с установената фактическа обстановка и да вземе отношение по нея. Ето защо не са налице обсотятелства, които да правят заповедта незаконосъобразна по см. на чл.146, т.2-3 от АПК

Заповедта е издадена и при правилно прилагане на материалния закон и съответства с целта на закона.

При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по административната преписка доказателства, компетентният административен орган е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. По несъмнен начин е доказано, че старши лейтенант Ю.Й. е осъден с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление от общ характер, за което съгласно ЗОВСРБ задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Наказателното производство, в което правото на защита на подсъдимия са гарантирани от изключително стриктни процесуални правила, очевидно е приключило с окончателен акт, с който е установено извършеното престъпление с деец, настоящият жалбоподател. Разпоредбата на чл. 245, ал.1, т. 1 от ЗОВСРБ е императивна и не дава възможност за друг правен резултат. ДНО в случая безспорно няма право на преценка, а действа в условията на обвързана компетентност. Свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието в случая е заместена  с предварително извършената преценка от страна на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което са правилни съображенията на Министъра на отбраната на Република България, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно очертаните граници. В случая релевантният факт, доказването на който води до осъществяване на хипотезата на чл. 245, ал.1, т. 1 от ЗОВСРБ е наличието на влязла в сила осъдителна присъда за извършено от военнослужещия престъпление от общ характер, за което в случая пред ДНО са ангажирани съответните годни доказателства. В този смисъл са налице всички предпоставки за търсене на дисциплинарна отговорност спрямо Й., съответно са налице и основанията за реализирането й чрез налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на военнослужещия. При установено наличие на основанието по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, то негова последица е именно разпореденото прекратяване на договора за военна служба освобождаване на военослужещия от военна служба без предизвестие, за което е предвидено основанието по чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ.

            Съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, предвид липсата на констатирани пороци на обжалваната заповед №КВ-640 от 21.11.2022 г. на министъра на отбраната на Република България. Същата е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие и при правилно приложение на материално-правните разпоредби, при спазване на общи и спезиални административно-производствени правила и съобразно целта на закона.

            При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определя в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, присъобразяване правната и фактическа сложност на спора и проявената процесуална активност на представителя на ответната страна.

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Ж.Й. ***, против Заповед №КВ-640 от 21.11.2022 г. на Министъра на отбраната на Република България за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора му за военна служба, освобождаването му от длъжност и от военна служба, и зачисляването му в запаса.          

            ОСЪЖДА Ю.Ж.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на Министерство на отбраната на Република България, разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: