№ 220
гр. гр. Добрич, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20213200500780 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК
въз основа на подадената от длъжника М. АП. Н., ЕГН ********** от гр.Д.
жалба срещу разпореждане от 01.09.2021г. на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ
по изпълнително дело №20167370400512.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане се
настоява за отмяната му. В жалбата се сочи, че незаконосъобразно, в
нарушение на чл.446 от ГПК, са правени удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника. Твърди се, че неправомерно са удържани от
работодателя на длъжника несеквестируеми суми, които подлежат на
възстановяване.
Жалба с вх.№38895/16.09.2021 г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК
и е процесуално допустима.
Взискателят "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.Т. рег.№737 на КЧСИ излага
становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:
1
Изпълнително дело №20167370400512 е образувано по молба на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу длъжниците М. АП. Н. и Ж.П.Ж. за
парично вземане по изпълнителен лист, издаден на 03.02.2016 г. от ДРС по
ч.гр.д.№280 по описа на съда за 2016г. за следните суми: 97270,96 евро,
представляваща неизплатена главница по Договор за рефинансиране на
жилищен кредит от 21.03.2012г., заедно със законната лихва върху нея от
02.02.2016г. до окончателното плащане, 11 077,66 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 26.01.2016г. до 27.01.2016г., 42,72 евро,
представляваща такса за застраховки за периода 26.01.2016г. до 27.01.2016г.,
216 лв., представляваща нотариални такси, 8 700,02 лв., представляваща
съдебно - деловодни разноски.
На 03.09.2020 г. взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД депозира искане
за насочване на изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника
М.Н., получавано от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
На 17.08.2021 г. длъжникът М.Н. подава възражение по изпълнителното
дело, в което твърди, че неправомерно са направени удръжки от трудовото й
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е уважено възражението на длъжника в
частта относно включване на болничния, изплатен от работодателя, в общата
сума, върху която следва да се направи удръжката съгласно чл.446, ал.1 от
ГПК. В останалата част възражението е оставено без уважение.
Съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът разполага с процесуалната
възможност да обжалва насочването на изпълнението към имущество, което
смята за несеквестируемо - трудовото му възнаграждение. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане.
Съдебната практика е единна, че съгласно чл.446, ал.1 ГПК трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са
частично секвестируеми. Секвестируемата част се определя по различен
начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху
него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали
длъжникът е с деца, които той издържа.
В случая по делото не се установява да е налице изпълнение върху
несеквестируем доход на длъжника. Удръжките са изчислени при условията
на чл. 446, ал. 1 от ГПК - върху получавания от работодателя доход за месеца,
2
след приспадане на данъка и задължителните осигурителни вноски, при
съобразяване на удръжката с обстоятелството, че длъжникът отглежда деца, и
без да се нарушава несеквестируемият минимум от една работна заплата след
извършване на удръжката.
Според жалбоподателя длъжник при изчисляване на несеквестируемия му
доход неправилно е включено получавано от него допълнително трудово
възнаграждение, посочено от него като „ДФС от банкови продукти" или
допълнително финансово стимулиране за банкови продукти. Както по
изпълнителното дело, така и към настоящата жалба длъжникът не представя
фишове за работна заплата, издадени от работодателя. В жалбата са налице,
като част от текста й две таблици с посочени цифрови данни за направени
начисления и удръжки. Въпреки това е безспорно, че „ДФС от банкови
продукти" представлява допълнително трудово възнаграждение, визирано от
чл.446, ал.1 ГПК. Няма данни, нито се излагат твърдения от жалбоподателя,
това плащане да е на различно основание от съществуващото между
длъжника и работодателя трудово правоотношение. Нещо повече в
посочените таблици тези добавки са включени в общия осигурителен доход с
пояснение „всички ФРЗ" - фонд работна заплата.
В допълнение следва да се посочи, че ако се възприеме твърдението на
жалбоподателя, че получаваното от него възнаграждение наименовано
„добавка“ не представлява трудово възнаграждение, то същото няма да е
несеквестируемо по чл. 446 от ГПК и работодателят следва да превежда по
сметка на ЧСИ цялата добавка, получавана от длъжника.
При това следва извода, че не е налице насочване на изпълнение върху
несеквестируемо имущество на длъжника и жалбата следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№38895/16.09.2021 г. на
длъжника М. АП. Н., ЕГН ********** от гр.Д. срещу действие по
изпълнително дело №20167370400512 на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ,
изразяващо се в насочването на изпълнението върху имущество на длъжника
3
- трудово възнаграждение, обективирано в разпореждане от 01.09.2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4