Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3610 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.А.М. срещу „ОББ“
(правоприемник на „С.“ ЕАД) за осъждането й да му заплати сумата от
301 936 евро, представляваща сума по спестовна сметка, с която е извършена
неразрешена платежна операция, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.09.2011 г. сключил с ответника
рамков договор за предоставяне на платежни услуги на физически лица, по силата
на който банката се задължила да открие и води на името на ищеца спестовна
сметка в евро. На същата дата сключил и договор за ползване на СИБАНК онлайн,
като единствен упълномощен потребител бил ищецът.
М. внесъл сумата от 100 евро и продължил да внася
суми, като до 02.02.2012 г. по сметката била налична
сума от 301 936.71 евро. На 27.12.2012 г. С.М. внесъл още 61 433.01
евро. При извършване на справка за наличностите по сметката от банката уведомили
ищеца, че е налична само последната преведена сума от 61 433.01 евро. От
получената справка за движение по сметка се установило, че Д.С.И. изтеглила
сумата от 301 936 евро на 23.03.2012 г., която сума била преведена по
друга сметка. С. представила специално пълномощно, заверено в Република Сейшели
на 13.03.2012 г., в което било отразено упълномощаването й от С.М. да изтегли
цялата налична сума и да я преведе по новооткрита сметка на ищеца, а
впоследствие – по сметка на Т.И.М..
С.М. твърди, че не е упълномощавал Д.С. за каквито и
да било действия, не е бил в Република Сейшели, не познавал Т.М. и не
предоставял копие от личната си карта на други лица, нито е губил документа си
за самоличност.
М. провел разговори със служители на банката за
възстановяване на сумата от 301 936 евро, ведно с лихвите върху нея, но
ответникът не извършил плащане. Тъй като банката била в неизпълнение на
задължението си по договора за предоставяне на платежни услуги на физически
лица, не положила грижата да извърши задълбочена проверка на документите на
лицето, извършило превода, включително на представеното от С. пълномощно, моли
съдът да постанови решение, с което да осъди „ОББ“ АД да му заплати сумата от
301 936 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска. Счита, че операцията по превалутиране
на сумата от 301 936 евро и преводът й по левова сметка на ищеца е
извършена от надлежно упълномощено лице; че М. е узнал за движението по
сметката му през март 2012 г. и тъй като не е възразил, операциите със суми по евровата му сметка били потвърдени. Възразява за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приетия по делото рамков договор за предоставяне на
платежни услуги на физически лица от 29.09.2011 г. се установява, че ищецът и праводателят
на ответника „ОББ“ АД – „С.“ ЕАД са постигнали съгласие банката да открие и
води сметка на името на С.А.М. за извършване на платежни операции по спестовна
сметка в евро с IBAN ***. С.М. се е съгласил банката да
му предоставя извлечения от сметката по избран от него канал и честота.
На
същата дата е сключен и договор за ползване на СИБАНК онлайн, като за
упълномощен потребител и сметки са посочени данни единствено на С.А.М. – ЕГН,
номер, място и дата на издаване на лична карта, адрес, мобилен телефон и
електронен адрес.
На
23.03.2012 г. в клон „Раковски“ на „С.“ ЕАД на адрес *** се е явила Д.С.И.,
която е представила нотариално заверено специално пълномощно от 13.03.2012 г.,
издадено и подпечатано от Р.Д., нотариус в Република Сейшели, заверено с печат апостил във В.от Д.Б., секретар на Върховния съд на Сейшелите, с № 10347 от 2012 г., преведено от заклет
преводач, като преводът е удостоверен от МВнР, отдел „Консулски отношения“.
Според
съдържанието на пълномощното, С.А.М. упълномощава Д.С.И. да открие от негово
име и за негова сметка разплащателна сметка в лева в „СИбанк“
АД и да преведе цялата налична сума от сметка с IBAN ***а сметка, а също и да преведе
наличната сума от последната по сметка с IBAN *** Т.И.М..
Неоспорените
от страните първоначално и допълнително заключения на съдебно-счетоводната
експертиза установяват по безспорен начин, че с представеното от Д.И.
пълномощно на името на С.А.М. е открита разплащателна сметка в лева с IBAN *** „С.“ ЕАД. Натрупаната до
23.03.2012 г. сума на обща стойност 301 936 евро по сметка с IBAN ***а в лева – 589 379.07 лева,
след което с платежно нареждане за кредитен превод от новооткритата сметка с IBAN ***еведена по сметка с по сметка с IBAN *** Т.И.М.. Посоченото в платежното
нареждане основание е „покупка на имот“. След като в 12.24 часа на 23.03.2012
г. сумата постъпила по сметката на Т.М. в „Инвестбанк“
АД, в 13.22 часа на същата дата М. я изтеглил в брой, заплащайки такса на
банката за незаявено изтегляне в размер на 2 640.15 лева.
С влязла
в сила на 12.05.2020 г. присъда по НОХД № 5105/2017 г. по описа на СРС, 21
състав Д.С.И. е призната за виновна в това, че на 23.03.2012 г., в гр. София,
на бул. „Ал. Стамболийски” № 239, в клон на „СИбанк”
АД, в условията на съучастие, като помагач, с цел да набави за Т.И.М. имотна
облага, възбудила заблуждение у Е.С.К.- касиер на клон на „СИбанк”
АД, че е упълномощена от С.А.М. да открие от негово име и за негова сметка,
разплащателна сметка в лева в „СИбанк“ АД , като
открила сметка в лева IBAN *** С.А.М., по която била преведена сума в размер на
301 936 евро, като сумата била превалутирана в
левовата й равностойност в размер на 589 364.07 лева и преведена в „Инвестбанк“АД, клон София - Витоша по сметка № IBAN *** Т.И.М.,
чрез което умишлено улеснила извършителя Т.И.М. да получи без правно основание
сумата от 589 364.07 лева, в резултат на което причинила на С.А.М. имотна
вреда в размер на 589 364.07 лева, представляваща особено големи размери и
особено тежък случай - престъпление по чл. 211, пр.1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 4 вр. ал. 2 от НК.
Със
същата присъда Т.И.М. е признат за виновен в това, че на 23.03.2012 г., в гр.
София, на бул. „Ал. Стамболийски” № 239, в клон на „СИбанк”
АД, в условията на съучастие, като извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага, бил спомогнат от Д.С.И., която възбудила заблуждение у Е.С.К.-
касиер на клон на „СИбанк” АД, че е упълномощена от С.А.М.
да открие от негово име и за негова сметка, разплащателна сметка в лева в „СИбанк“ АД, като открила сметка в лева IBAN *** С.А.М., по
която била преведена сума в размер на 301 936 евро, като сумата била превалутирана в левовата й равностойност в размер на 589 364.07
лева и преведена в „Инвестбанк“АД, клон София -
Витоша по сметка № IBAN *** Т.И.М., да получи без правно основание чуждо
движимо имущество сумата от 589 364.07 лева, в резултат на което причинил
на С.А.М. имотна вреда в размер на 589 364.07 лева, представляваща особено
големи размери и особено тежък случай - престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За
настоящия съдебен състав са задължителни изводите относно виновността на Д.С.И.
и Т.И.М. относно извършените от тях деяния, изпълняващи състава на престъпления
против собствеността – измама по смисъла на чл. 209 и сл. от НК.
Последица
от тези деяния е неразрешена от С.А.М. платежна операция – теглене на пари в
наличност по новооткрита банкова сметка, ***ума по спестовна сметка в левовата
й равностойност.
Дадената
от съда правна квалификация – чл. 421, ал. 1 от ТЗ не променя подлежащите на
установяване факти. Самият ответник е направил възраженията си досежно
изключване на отговорността му поради спазена процедура по установяване
автентичността на платежните операции, тяхното точно регистриране и
осчетоводяване (чл. 56, ал. 1 от ЗПУПС отм.). Процедурата обхваща такива
правила, приети от доставчика на платежната услуга (какъвто ответникът
безспорно е по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС отм.), които позволяват проверка
на правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително
неговите персонализирани защитни характеристики.
В случая
със средства на С.А.М. са извършени поредици от платежни операции по смисъла на
чл. 4 от ЗПУПС (отм.), като за целта това Д.И. е използвала специално
пълномощно, което е неистински документ. Неговата неавтентичност е безспорно
установена с приетите по делото първоначална и повторна съдебно-графически
експертизи, като според дадените от вещите лица заключения подписът под
пълномощното от 13.03.2012 г. не е бил положен от С.А.М., а представлява копие
на негов подпис. Поради това воля да упълномощи Д.И. да извърши описаните в
пълномощното разпоредителни действия с негови сметки ищецът не изразил.
Като
доставчик на платежни услуги ответникът е задължен да приеме процедури, които
да елиминират всякаква възможност за неправомерно използване на платежен инструмент
и за реализиране на неразрешени платежни операции.
По
делото е приета инструкция за работа с пълномощни. В раздел ІІІ са разписани правилата
за проверка на пълномощни, заверени извън България и от български
дипломатически и консулски представители при първоначалното им депозиране в
банката. Проверката се извършва в две насоки: по реквизити и съдържание и за
автентичност и валидност. В случая е приложимо правилото на т. ІІІ.2, според
което пълномощни, заверени в чужбина и легализирани или издадени с апостил и превод на заклет преводач не се проверяват чрез
контакт лично или по телефон. Недоумение буди заниженият контрол при проверка
именно на пълномощни, чиято заверка е извършена извън България. Напротив, за
заверени в България пълномощни проверката е строго регламентирана по начин да
се удостовери, че подписът принадлежи на упълномощителя/титуляра на сметката. Тази проверка се извършва
задължително и само на мобилен телефонен номер, регистриран в системата към
момента на откриване на сметката, предоставен лично от упълномощителя/титуляра на сметката. В случая не се спори и се установява,
че в системата на банката е имало регистриран мобилен номер на С.А.М.. На
29.09.2011 г. между „С.“ ЕАД и С.М. е сключен договор за ползване на СИБАНК
онлайн, неразделна част от който са пълните данни на този клиент. При полагане
на грижата на добрия търговец ответникът е бил длъжен и е могъл чрез свои
упълномощени представители да се свърже със С.М., за да получи потвърждение на
автентичността и валидността на пълномощното от 13.03.2012 г. Тази проверка се
е налагала още повече от поредицата платежни операции, включително
разпоредителни действия със сметки на клиента, в резултат на които сума на значителна
стойност – 589 364.07 лева е напуснала патримониума на клиента, като е
била преведена по сметка на трето лице. В отговора ответникът твърди, но не
представя никакви доказателства, че негов представител се е свързал със С.М. по
телефона. Напротив, събраните по делото доказателства и влязлата в сила присъда
потвърждават по несъмнен начин изводът, че телефонен разговор за проверка
автентичността и валидността на пълномощното от 13.03.2012 г. не е проведен. Пропускът
на ответника да извърши проверка, недопускаща каквото и да било съмнение, че
пълномощното материализира волята на С.М. така, както и изразена в представения
от Д.И. документ ангажира отговорността за претърпяната от ищеца в настоящото
производство вреда.
На следващо
място, по делото е приета инструкция за откриване на платежни сметки на
физически лица, според която сметки се откриват в присъствието на титуляра и срещу представяне на документ за самоличност т.
1.1.), като без присъствие на титуляра
откриване на сметка е забранено. Изключения се допускат след изрично
съгласуване на представеното пълномощно с отдел „Съответствие с нормативните
изисквания“ и получени инструкции (т. 1.4).
В
случая, на база представеното от Д.С.И. пълномощно от 13.03.2012 г., ненадлежно
проверено, че изхожда от С.А.М., служител на ответната банка е дал инструкции
пълномощникът на М. да открие на името на упълномощителя разплащателна банкова
сметка ***. Тъй като титулярът е чуждестранно лице,
извършена е проверка в „Worldcheck“, след което е взет спесимен от подписа на пълномощника Д.С. и декларация за
произхода на средствата. В настоящото производство не се установи какви са били
причините да се допусне изключение от правилото на т. 1.4 от инструкцията: да
не се открива сметка в отсъствие на титуляра.
Всички
платежни операции, довели до имотна вреда за ищеца в настоящото производство,
са резултат от пропуски на „С.“ ЕАД в процедурата по проверка автентичността на
платежните операции. До вредоносния резултат се е стигнало както поради
занижени критерии за проверка на пълномощни, заверени в чужбина, така и поради
компромисни действия на служители, пренебрегнали забраната по т. 1.4. от инструкция
за откриване на платежни сметки на физически лица.
Поради
това и не е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Точно е изпълнението и
към привиден кредитор при наличие на такива
обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени и
при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител.
Въпрос на фактическа преценка и с оглед всички факти по делото е кои
обстоятелства са недвусмислени (така решение № 787/18.11.2010 г. по гр.д.
1539/09 г. на ВКС, ІV г.о.). По гореизложените съображенията, настоящият
съдебен състав намира, че липсват установени условия с обективен характер,
които да са подвели ответника, че е платил точно и съответно е налице
правоизключващо възражение по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
Чл. 57,
ал. 1 от ЗПУПС (отм.) вменява в задължение на доставчика на платежни услуги да
възстанови незабавно стойността на неразрешената платежна операция. В случая „ОББ“
АД, правоприемник на „СИбанк“ АД, не доказа да е
изпълнил това свое задължение. Навел е възражение за неспазен срок по чл. 55,
ал. 1 от ЗПУПС (отм.), според който ползвателят на платежни услуги е длъжен да
го уведоми без неоснователно забавяне, след като е узнал за неразрешената
платежна операция, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на
сметката му.
По
делото е изслушана компютърно-техническа експертиза, която е установила, че на
31.03.2012 г. в електронния канал на ищеца в системата за електронно банкиране
СИБАНК онлайн е предоставено месечно извлечение от движението на банковата
сметка на ищеца с IBAN ***.
Според
данните в извлечението на 23.03.2012 г. 301 936 евро са купени от банката
за 589 379.07 лева за закупуване на имот, като операцията е извършена от
упълномощено лице Д.С.И., индивидуализирана с ЕГН и посочени номер на документ
за самоличност и дата на издаване. В съдебното заседание на 26.10.2018 г.
вещото лице Н. Х. е пояснил, че не може да заключи категорично, че информацията
е достигнала до С.М., а „електронен канал“ означава профил на клиента в
електронното банкиране на СИБАНК онлайн, автоматично генериране и справки само
при ответника.
На първо
място, ищецът не е информиран за обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 4 от
ЗПУПС (отм.) - обменния курс, използван от доставчика на платежни услуги по
отношение на платежната операция, отделно от стойността на платежната операция
след извършената обмяна на валута. Дори и този пропуск да се счете за несъществен,
доколкото е посочена стойността на продадената валута и левовата равностойност,
съдът намира възражението за неоснователно.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява достоверността на
изложените от ищеца твърдения, че на 27.12.2012 г. е посетил офис на банката,
за да извърши превод по единствено известната му сметка с IBAN ***33.01 евро и на тази дата е
установил вредата. Тогава е разбрал и за новооткритата на негово име от
„пълномощника“ Д.С.И. левова разплащателна сметка, както и за разпореждане със
сумата в полза на трето лице – Т.И.М..
От
съдържанието на приетия по делото обвинителен акт по ДП № 5373/2013 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 24760/2013 г. на СРП се установява,
че именно С.М. е сезирал органите на досъдебното производство за ощетяването му
със сумата от 301 936 евро.
Прави
впечатление и обстоятелството, че банката е позволила пълномощникът да открие
разплащателна сметка в лева на името на С.М.. Едновременно с откриване на
сметка с IBAN *** С.А.М.Д.С.И. е подписала
допълнително споразумение към рамков договор за предоставяне на платежни услуги
на физически лица, според което по отношение на новооткритата сметка се
прилагат всички разпоредби на рамковия договор, общите условия за предоставяне
на платежни услуги на физически лица, тарифата на банката и лихвения бюлетин.
Следователно, ответникът е следвало да извести титуляра
на новооткритата левова сметка за движението по нея в изпълнение на задължението
си по т. 11 от общите условия за предоставяне на платежни услуги на физически
лица. Преводът на левовата равностойност на 301 936 евро по сметка на
трето лице е лишило клиента на банката от значителна сума. Това обстоятелство
обаче ответникът не е счел за съществено, за да изпрати на С.М. месечно
извлечение.
На база
на гореизложеното съдът приема, че е приложима нормата на чл. 55, ал. 3 от
ЗПУПС (отм.), според която срокът по чл. 55, ал. 1 от закона не се прилага.
Ответникът не е спазил задължението си да предостави информация на клиента си С.А.М.
за платежните операции. Допълнителен аргумент в тази насока е отсъствието на
разпечатка от електронното съобщение, изпратено до М..
За
пълнота на изложението, дори и да се приеме тезата на ответника, че
добросъвестно е изпълнил задължението си да уведоми ищеца за платежните
операции и той е могъл, при полагане на дължимата грижа, да узнае за тях на
31.03.2012 г., уведомяването, че тези операции не са разрешени е направено преди
30.04.2013 г. Законът не изисква специална форма за това. Отделно от това,
житейски логично е клиентът да проведе разговор и да проучи как се е стигнало
до ощетяването му преди да сезира органите на досъдебното производство в
началото на 2013 г.
Възражението
на ответника, че С.М. е проявил умисъл при неизпълнение на задължението си да
съхранява и опазва персонализиращите защитни характеристики на данните,
осигуряващи достъп до банковата му сметка, евентуално груба небрежност по
отношение на уведомяването на банката за извършване на неразрешени платежни
операции, е неоснователно. В тази насока ответникът не ангажира никакви
доказателства и това възражение съдът приема за защитна теза. Банката като
търговец по занятие е длъжна да положи по-голяма от обичайната грижа, след като
оперира с парично средства за физически и юридически лица. От данните по НОХД №
5105/2017 г. се установява, че измамни действия от страна на С.М. не са
реализирани, а единствено е претърпял имотна вреда. Продължилото обслужване на
сметките е избор на клиента и в никакъв случай не може да се приеме за индиция,
че неразрешените платежни услуги всъщност са станали с негово скрито участие.
Ответникът
е въвел своевременно възражение за погасяване на исковата претенция по давност,
което съдът намира за недоказано по следните съображения:
Съгласно
юриспруденцията и трайно установената практика, компенсаторно обезщетение при
неизпълнение на паричен дълг не се присъжда. Това е така, защото паричното
задължение е винаги възможно, а отговорността за заплащането му е отговорност
за реално изпълнение чрез заплащане на дължимата парична сума. В случая
задължението на ответника по чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) няма характер на
обезщетение, за да се приложи нормата на чл. 111, б. „б“, пр. 1 от ЗЗД, и още
по-малко на неустойка. Касае се за непрекратен и все още действащ рамков
договор за предоставяне на платежни услуги на физически лица. Претенцията на
ищеца по същество е такава за реално изпълнение – възстановяване по сметка на
стойността на сумата, с която е извършена неразрешена платежна операция.
Вземането
на ищеца се погасява с общата петгодишна давност. Искът е заведен на 22.03.2017
г., преди изтичане на пет години от изискуемостта на вземането, поради което
възражението за погасителна давност е неоснователно.
Представителят
на ищеца е заявил, че претендира направените по делото разноски. По делото са
налице доказателства за заплатена държавна такса в размер на 23 621.42
лева, 15 лева за издадени съдебни удостоверения и 300 лева депозит за
съдебно-графическа експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.), „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на С.А.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 301 936 евро, представляваща
стойността на извършена на 23.03.2012 г. неразрешена платежна операция от
банкова сметка *** *** С.А.М., ведно
със законната лихва върху сумата от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.А.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 23 936.42 лева
разноски за производството.
Решението е постановено при участието на Д.С.И., ЕГН **********
и Т.И.М., ЕГН ********** – трети лица помагачи на страната на ответника „ОББ“
АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: