№ 14648
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от непълнолетната В. Р. Г., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Й. Л., ЕГН
**********, срещу Р. Г. Г., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се,
че след раздялата на родителите ищцата останала да живее при своя баща,
който полагал необходимите грижи за нея. В средата на месец юли 2021г.
ищцата се преместила да живее при своята майка, като от този момент
ответникът не е заплащал издръжка и не е полагал никаква грижа за детето.
Към настоящия момент ищцата е ученичка в 10 клас в Софийска
професионална гимназия „Княгиня Евдокия” – гр. София. Увеличават се
разходите за учебници, учебни помагала и ученически пособия. Твърди се, че
ответникът работи и получава добри доходи, но не дава средства за
издръжката на ищцата. Той притежава и недвижим имот.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева,
считано от 01.08.2021г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор
от ответника. Счита исковете за неоснователни.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и моли същата
да бъде уважена. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80
1
ГПК.
В съдебно заседание ответникът признава иска за размера от 200 лева,
като счита същият за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от
350 лева за неоснователен. Претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата е непълнолетна и е дете на ответника, което се установява от
представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане.
За периода от месец март 2021г. до месец февруари 2022г. майката на
ищцата е получила среден месечен брутен доход в размер на 807.44 лева. На
20.06.2019г. Д. Й. Л. сключила договор за наем, съгласно който на същата се
предоставя за ползване недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ
се в гр. София, кв. Левски – В, бул. Владимир Вазов № 66, вх. 1, ет. 2, като
заплаща месечна наемна цена в размер на 550 лева. Със заповед №
374/03.05.2022г. трудовият договор на Д. Й. Л. е прекратен, считано от
03.05.2022г.
Д. Й. Л. притежава една разплащателна банкова сметка, като
непълнолетното дете не разполага с банкова сметка, видно от представената
справка от БНБ. Майката на ищцата притежава лек автомобил марка Ситроен
Ц.
За периода от месец август 2021г. до месец юни 2022г. майката на
ищцата е била със среден месечен осигурителен доход в размер на 1025.81
лева.
Със заповед № 5483/06.06.2022г. трудовото правоотношение на Д. Й. Л.
с Дискордиа АД е прекратено.
Ответникът работи на длъжност „бояджия превозни средства“ в „Авто
Маями 33“ ООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
1288,89 лева. От представеното заверено копие на удостоверение за раждане е
видно, че ответникът има и друго малолетно дете. Същият притежава лек
автомобил марка БМВ 530 ХД с ДК № СВ 0047 ВХ, както и лек автомобил
марка БМВ Х3 с ДК № СА 3888 ХС. Последното моторно превозно средство
няма извършен технически преглед. Със заповед № 00000008/24.06.2022г.
трудовото правоотношение на Р. Г. Г. с Авто Маями 33 ООД е прекратено.
2
От приетата по делото справка от Виваком е видно, че титуляр на
мобилен номер ********** е Р. Г. Г.. Справката за плащанията в периода 1
август 2021г. до момента на проверката са правени в брой през ИзиПей.
Видно от представената справка от БНБ, ответникът притежава банкови
сметки.
Ответникът е собственик на следните самостоятелни обекти: УПИ с
площ 856 дка, на жилище с площ 20 кв.м., на навес с оградни стени с площ 30
кв.м., както и на двуетажна жилищна сграда, всички имоти, находящи се в
Столична община, с.Казичене, ул. „Апостол Ламбов“ № 8.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като според чл. 142, ал. 1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Възможностите на ответника да дава
издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142, ал. 1 СК -
2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г., така -
ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е от кръга
на лицата, дължащи издръжка на ищцата, поради което неговата материално-
правна легитимация по иска е установена по делото.
Нуждата на детето от издръжка, с оглед посрещане на разходите,
обичайни за лице на неговата възраст /за храна, дрехи, училище, извънкласни
форми на обучение/, както и общите разходи за издръжката на
домакинството, в което детето ще се отглежда, се установява от самия факт
на биологичното съществуване на детето и не е необходимо да се обосновава
специално. Заплащането на издръжка изобщо, както и определянето на
нейния размер, се намират в пряка зависимост от възможността на ответника
да я заплаща. По делото се установи, че трудовото правоотношение на
ответника е прекратено, като същият има и друго малолетно дете, за което
безспорно дължи издръжка. Не се доказа твърдението на ответника, че
заплаща месечната такса за ползвания от ищцата телефонен номер. В тази
3
връзка е представена справка от Виваком, от която е видно, че титуляр на
посочения номер е ответникът, като не са ангажирани доказателства за
ползвателя на същия, в частност от ищцата. Като съобрази признанието на
иска от ответника за размера от 200 лева, обстоятелството, че същият е
безработен, има друго малолетно дете, притежава два леки автомобила, като
би могъл да реализира печалба от единия, съдът намира, че ответникът може
да заплаща издръжка на ищцата в размер на 200.00 лева месечно. Предвид
това, искът с правно основание чл. 143 СК следва да бъде уважен за размера
от 200.00 лева, като в останалата част за разликата над 200.00 лева до пълния
предявен размер от 350.00 лева следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен. Не се спори между страните, че през месец юли 2021г. ищцата
е напуснала жилището на ответника. По делото не са представени
доказателства след посочения период ответникът да е заплащал издръжка. В
тази връзка не се доказа твърдението на ответника да е заплащал месечната
такса за ползвания от ищцата мобилен телефонен номер. Предвид това, искът
с правно основание чл. 149 СК следва да бъде уважен за размера от 200.00
лева, като в останалата му част за разликата над 200 лева до пълния предявен
размер от 350.00 лева следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни по делото. С оглед изхода на делото, ответникът дължи
разноски на ищцата съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, а ищцата – съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Ищцата е доказала разноски в размер на 700.00 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото
4
договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 400.00 лева. Ответникът е
доказал сторени по делото разноски в общ размер от 645.00 лева - за
адвокатско възнаграждение, за издаване на съдебни и други удостоверения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата дължи на ответника сумата от 276.42
лева.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 288.00 лева /чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
дете В. Р. Г., ЕГН **********, лично и със съгласието на нейната майка Д. Й.
Л., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева,
считано от 01.08.2021г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 СК,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до пълният
предявен размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Г. Г., ЕГН **********, да
заплати на В. Р. Г., ЕГН **********, лично и със съгласието на нейната майка
Д. Й. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 400.00 /четиристотин / лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Р. Г., ЕГН **********,
лично и със съгласието на нейната майка Д. Й. Л., ЕГН **********, да
заплати на Р. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 276.42 /двеста
седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 288.00 лева – държавна такса върху присъдената
издръжка.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, а в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба през СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6