РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900210 по описа за 2023 година
З. И. С. с ЕГН **********, И. В. С. с ЕГН ********** и М. В. С. с ЕГН **********,
всички от с. П., Софийска област, ул. „Любен Каравелов“ № 50, са предявили срещу Г.Ф.
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с
чл.558, ал.5, предл.1-во от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева на
всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания
вследствие на смъртта на В.И.С.. с ЕГН **********, съпруг на ищцата З. И. С. и баща на
ищците И. В. С. и М. В. С., настъпила при ПТП, причинено на 09.01.2023 год. в района на
39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. С. – гр. С., пътен възел за с. П., по вина на
неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 год. до окончателното им
заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Увеличение на размера на предявените искове – от първоначално заявените размери
от 150 000 лева на 200 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 16.04.2024
год.
С исковата молба се твърди, че ищците са наследници на починалия на 09.01.2023
год. В.И.С.. – съпруг на първата ищца и баща на другите двама.
1
Твърди се, че 09.01.2023 год. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. С. –
гр. С., пътен възел за с. П., в района на автобусна спирка, В.И.С.. починал при ПТП,
предизвикано от неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено. В изключително лаконичното описание в и.м. не е изложен никакъв
механизъм на ПТП, като е посочено единствено, че водачът на неустановеното МПС се е
движил с превишена скорост.
Твърди се, че починалият е бил опора в живота на ищците, с които е живял в едно
домакинство и били изключително сплотено семейство. Вследствие на смъртта му ищците
търпят душевни болки и страдания.
Твърди се, че ищците сезирали с претенция от 06.07.2023 год. Г.Ф. с искане за
заплащане на обезщетения за горните неимуществени вреди, като с писмо 28.09.2023 год.
същият отказал изплащане на такива.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете
като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. да е причинен деликт от страна на
неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено,
като се сочи, че в случая, видно от представения с и.м. констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, същото е настъпило с участници МПС, застраховани по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са установени –
- лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № СО 0555 ХА, със
застрахователна полица № BG/06/123000012125, сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“
АД, валидна до 01.01.2024 год. и
- товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „FT XF“ с ДК № РВ 7857 ХР, със
застрахователна полица № BG/30/122000317957, сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, валидна
до 09.02.2023 год.
На самостоятелно основание се твърди, че съставеният по случая констативен
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП”, доколкото няма данни съставилото го длъжностно лице да е възприело
лично настъпването на инцидента. Сочи се, че в протокола изобщо не е описан механизъм и
причини за настъпване на ПТП и от него не може да се установи дали въобще е настъпило
ПТП и дали вина за него има посочения от ищеца водач.
При условията на евентуалност се твърди, че в случая не са налице основания за
ангажиране на отговорността на Г.Ф. поради наличие на случайно събитие по отношение на
твърдения неустановен водач на МПС или на водачите на описаните в протокола два
автомобила; че наследодателят на ищците е пресичал внезапно коридора им на движение и
се е явявал непредвидимо за тях препятствие.
При условията на евентуалност се прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия В.И.С.., който се е
2
движил неправилно по пътното платно и е предприел пресичане на неопределено за целта
място, както и че не е съобразил приближаващите се пътни превозни средства в нарушение
на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, а впоследствие вероятно в резултат на
употребата на голямо количество алкохол, е легнал на пътното платно. Същият е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на
пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно;
предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено и
необозначено място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се
огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с разстоянието и посоката
на движението на превозните средства. Твърди се, че е налице самоувреждане, като
приносът на загиналия за настъпване на вредите надвишава 50 %; с писмената защита
ответникът сочи принос в размер до 80 %.
Пак при условията на евентуалност, в случай че се установи, че вина за настъпване на
процесното ПТП няма само и единствено В.И.С.., се твърди, че вина за него имат и водачите
на л.а. „Ситроен“ и т.а. „ДАФ“.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че ищците търпят болки и страдания,
като посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Оспорват се и размерите
на предявените искове за неимуществени вреди, като се сочи, че претендираните
обезщетения са прекомерни и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците
вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа
на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело.
Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Отделно се оспорва претендирания начален
момент на законната лихва за забава, като се сочи, че евентуално като най-ранна такава
следва да се счита датата на и.м. Сочи се, че по отправената от ищците претенции ГФ се е
произнесъл в законоустановения тримесечен срок.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От показанията на свидетеля М. Б. Л. се установява, че на 09.01.2023 год. около 7
часа сутринта управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ в посока гр. С. – гр. С., в лявата
вътрешна лента. Пътят имал обособени две платна за движение за насрещните посоки, всяко
с две ленти, движението било много интензивно. Било все още напълно тъмно, не било
дъждовно, пътят бил сух. Преминавайки в участъка край ханче „Пролеша“, чул странен звук
като тупване, но без да има отклонение в движението на автомобила; видял обаче, че лявото
3
му странично огледало се огънало и веднага предприел действия за спиране на автомобила,
като подал мигач. Успял да се престрои плавно в дясната лента и да спре отстрани край пътя,
излязъл от автомобила и осветявайки участъка с фенерче, се върнал до мястото на удара. В
участъка нямало нито пешеходна пътека, нито светофар, преминавали много камиони, но
успял да види, че в неговото платно няма нищо. Махайки с фенерчето на движещите се
МПС, успял да пресече пътното платно, тъй като забелязал, че по средата на пътя има
някакви части, които оприличил на човешко тяло. Като се убедил в горното, веднага
сигнализирал на тел.112 да изпратят автопатрул и линейка и се опитал да запази
местопроизшествието, тъй като имал опит като служител на МВР.
От показанията на свидетеля Д. К. К. се установява, че на същата дата и по същото
време управлявал цистерна „ДАФ“, но в посока от гр. С. към границата със Сърбия. Няма
спомен за някакво съприкосновение на тяло с цистерната, да е чул необичайни звуци или да е
имало разтърсване. На границата го спрели и установили, че по задната част на камиона
имало кръв. Освободили го след проверката.
Видно от приобщения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от
22.09.2022 год., съставен по досъдебно производство № 7/2023 год. по описа на ОСлО при
СОП, пр.пр. № 108/2023 год. по описа на СОП, в същия са описани следните деформации по
лекия автомобил „Ситроен Ксара”, управляван от свидетеля Л. – счупено стъкло на преден
ляв фар, счупена лява част на предна броня, липсващ ляв халогенен фар, счупена и липсваща
пластмасова кора под левия калник, деформиран и хлътнал навътре преден ляв калник, по
цялата дължина на който са намерени следи от червеникаво-кафява течност и бяла материя;
счупени стъкла на задната лява врата и липсващо странично огледало за обратно виждане на
предна лява врата. Автомобилът е бил разположен върху банкета на 220 метра от ОР1, приет
в протокола /табела с надпис „Пролеша – 1 Хераково – 4 Костинброд – 5“ намираща се на
разклона на ПП 8/, върху дясната лента за движение от гр. С. към гр. С.. На 0.6 метра от
предната част на автомобила е било намерено парче плат, сиво на цвят, раирано, с джоб, в
който е открито свидетелство за управление на МПС на името на починалия В.И.С...
От протокола за оглед е видно, че останките от човешко тяло на местопроизшествието
са намерени разпръснати в обширен участък от няколко десетки кв.м., но изцяло в платното
за движение в обратната посока към гр. С.; двете платна за движение са били разделени с
двойна непрекъсната маркировка. Най-близо до маркировката е открита черна лява обувка –
на 0.4 метра от нея.
От протокола за оглед на влекача „ДАФ”, извършен на 09.01.2023 год. в гараж на
Агенция „Митници” – ГКПП Калотина, се установява, че в долната му част – върху долната
вътрешна страна на резервоара, в пространството между втората и зад четвъртата метална
основа, са открити биологични следи – пръски от засъхнала материя с червен цвят, както и
парчета текстилна материя със светлосив цвят; непосредствено след четвъртата метална
основа е открита динамична следа от задиране с дължина около 21 см и ширина 8 см.
От заключението по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява че в резултат на
4
пътнотранспортното произшествие на пострадалия В.И.С.. са причинени следните
травматични увреждания : травматично разрушаване е разчленяване на трупа – раздробени
счупвания на костите на черепа с евакуация на мозъчното вещество, многофрагментни
счупвания на костите на гръдния кош, гръбнака и таза, откъсване на долните крайници със
счупване на дългите им кости, разкъсани на парчета и размачкани вътрегръдни и коремни
органи, които са евакуирани от съответните телесни кухини, контактно увреждане,
локализирано външностранично на дясната подбедрица с подлежащо счупване на дясната
малкопищялна кост. Причината за смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана
травма, причинена в резултат на ПТП, като смъртта е настъпила мигновено.
Видно от констатациите в приложената по делото СМЕ на трупа на В.С.. – № 24/2023
год., била е взета проба кръв от трупа, която е била изследвана по метода на газовата
хроматография в химическата лаборатория на КСМД, при което е установено наличие на
етилов алкохол в концентрация 1.44 промила, което според КСМАТЕ отговаря на горната
граница на леката степен на алкохолно опиване. При такава концентрация на алкохол в
кръвта могат да се наблюдават изразени нарушения в мисловната дейност,
съобразителността, концентрацията на вниманието, координацията на движенията,
ориентацията, забавени реакции, афекти, нарушения в речта, равновесието и др. С оглед
индивидуалната поносимост към алкохола обаче не може да се прави преценка за
поведението на лицето /клиничните прояви/ само на база доказаната концентрация на
алкохол в кръвта.
КСМАТЕ стига до извода въз основа на обсъдената в горната СМЕ на труп фрактура
на малкопищялната кост на десния крак, че към момента на удара този крак на пострадалия е
бил опорен и тялото е било позиционирано с дясната си страна към удрящата го повърхност,
т.е. към момента на този първи удар В.С.. е пресичал платното за движение от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на ударилия го автомобил.
КСМАТЕ стига до извода, че разположението на намерените биологични следи по
лекия автомобил „Ситроен“ и товарния „ДАФ“ и деформациите по тях сочат, че
следообразуващият предмет към момента на ударите в тях се е намирал на височина не
повече от около 50 сантиметра от нивото на терена, поради което приема, че тези два удара
са били предшествани от удар на пострадалия с друго ППС, за който удар по делото няма
други данни. КСМАТЕ възстановява хронологията на поредните удари между ППС и
пешеходеца по следния начин –
- по време на първия удар между неизвестното ППС и пешеходеца последният се е
намирал обърнат с дясната си страна към удрящата повърхностност и тъй като тялото е
отхвърлено вляво по отношение посоката на движение от гр. С. към гр. С., най-вероятно
ударът с пострадалия е осъществен в лявата челна част на увреждащият автомобил, като
тялото на пострадалия е отхвърлено от лентите за движение с посока гр. С. – гр. С. към
лентата на движещия се в срещуположна посока лек автомобил „Ситроен”;
- вторият удар е осъществен между тялото на пешеходеца и челната и лява странична
5
част на лекия автомобил „Ситроен”;
- след втория удар тялото е отхвърлено в насрещната лента за движение /София –
Сливница/ и е разчленено при прегазването му от влекача „ДАФ”, при което части от тялото
на пешеходеца са контактували с долната част на резервоара, намиращ се на лявата
странична част на влекача.
Противно на доводите в писмената защита на пълномощника на ищците,
представените от него с и.м. писмо изх. № М-99-1/30.01.2023 год. на Община Б. с приложено
решение № 98 на Общински съвет – Б. не установяват наличие на спирка на градския
транспорт в зоната на ПТП; такава не е отбелязана и в обсъдения горе протокол за оглед.
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на В.И.С.. №
8/10.01.2023 год. на община Б., ищците са негови наследници – съпруга /З. И. С./, син /И. В.
С./ и дъщеря /М. В. С./.
От лаконичните показания на свидетелката Даниела К.а Георгиева, без родство с
ищците, се установява, че ги познавала тях и починалия В.С.. от дълго време, били приятели.
Починалият поддържал много добри отношения с членовете на семейството си, живеели
всички заедно в едно домакинство. Наследниците му не са преживели смъртта му и
постоянно плачат.
Видно от представената с и.м. обща претенция вх. № 24-01-290, 291, 292/06.07.2023
год. на З. И. С., И. В. С. и М. В. С. до Г.Ф., ищците сезирали ответника с искане за
заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на
техния наследодател, като с писма изх. № 24-01-290, 291, 292/28.09.2023 год. на Г.Ф. същият
отказал заплащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ ГФ изплаща на увредените лица от
фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБ от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство).
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако ГФ не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага
и чл.380. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а лихвите
за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 – чл.558,
ал.1 от КЗ.
6
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
Горното е приложимо и при определяне на началния момент, от който ГФ дължи
лихва върху дължимото обезщетение – от датата на сезирането му с претенцията за
заплащане на обезщетение /определение № 50617 от 17.11.2022 год. по т.д. № 2442/2021 год.
на ВКС, II т.о., с позоваване на цитираното по-горе решение № 72/29.06.2022 год. по т.д. №
1191/2021 год./.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената обща претенция на ищците – вх. № 24-01-290, 291, 292/06.07.2023 по описа на
Г.Ф., с искане за заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния наследодател, по която ответникът отказал заплащане преди
изтичане на срока по чл.496 от КЗ.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
Фактическият състав, от който в конкретната хипотеза възниква имуществената
отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на близките на починалото
лице за причинени им неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки :
1. делинквентът виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил травми, довели до
7
летален изход, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с
участието на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено; 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
Горните предпоставки бяха установени в хода на настоящото производство.
От обсъдените горе показания на свидетелите М. Б. Л. и Д. К. К., протоколите за
оглед, изготвени по досъдебното производство и заключението на КСМАТЕ, по несъмнен
начин бе установено, че ПТП е протекло при механизъм, който включва съприкосновение на
тялото на починалия пешеходец с няколко /два или повече/ автомобила, като един от тях със
сигурност е бил управляваният от св. Л. лек автомобил „Ситроен Ксара“ – изводимо най-
вече от намереното при огледа на местопроизшествие на 0.6 метра от предната част на
автомобила парче плат с джоб, в който е открито свидетелство за управление на МПС на
името на починалия В.И.С... Горната находка е била открита на 220 м от ОР1, приет в
протокола /указателна табела/, в лентата за движение гр. С. – гр. С., като останките от
тялото, обувки, части от дрехи и вещи, са били установено изцяло в срещуположните ленти
в платното за насрещно движение – разпръснати на разстояние между 51 м и 100 м от ОР1.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ в частта му, че след удара между
пешеходеца и лекия автомобил „Ситроен Ксара“ тялото е било отхвърлено в платното за
насрещно движение, при което е контактувало с друг/други автомобили, което обяснява
големия периметър, на който са били разхвърляни частите от трупа. По делото обаче не бе
установено по несъмнен начин, че един от тези автомобили е бил товарният автомобил
„ДАФ“, управляван от свидетеля К. – не бе установено чии са следите от биологичен
материал, намерен по камиона, а и не се събраха гласни доказателства, установяващи такова
съприкосновение. Не бе установено по несъмнен начин и предположението на КСМАТЕ, че
ударът между пешеходеца и лекия автомобил „Ситроен Ксара“ е бил втори – предшестван от
удар с неизвестен автомобил. Описаните деформации по л.а. „Ситроен“ – конкретно
счупените стъкла на задната лява врата и липсващо странично огледало за обратно виждане
на предна лява врата, категорично изключват възможността, приета от експертизата,
следообразуващият предмет към момента на удара в лекия автомобил да се е намирал на
височина не повече от около 50 сантиметра от нивото на терена, т.е. тялото вече да е било на
земята вследствие на предходен удар – както огледалото, така и стъклата на вратата се
намират на значително по-голяма височина от 50 сантиметра, т.е. обосновават извода, че при
този удар пешеходецът е бил изправен.
Независимо от неизяснения механизъм на ПТП и горните констатации по делото все
пак бе установено, че тялото на починалия е контактувало най-малко с две ППС при ПТП,
като едното от тях е бил лекият автомобил „Ситроен Ксара“. Не бе установено обаче, че
именно при съприкосновението с него на В.И.С.. са били причинени травматични
увреждания, които да са довели до леталния изход, т.е. установен бе следният елемент от
фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ – травматичните увреждания да са причинени
при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство, което е напуснало
8
местопроизшествието и не е било установено.
Доказани по основание, предявените искове по чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5,
предл.1-во от КЗ са доказани отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на
законните наследници на починалия вследствие смъртта на техния съпруг и баща.
Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелката Даниела
К.а Георгиева, които, макар и крайно лаконични, сочат за близки отношения в семейството
на починалия и липса на конфликти, както и че ищците са живели до смъртта на В.С..
заедно с него в едно домакинство и че и понастоящем скърбят за загубата му. В конкретния
случай, доколкото не се установиха болки и страдания с интензитет и продължителност над
обичайния при смърт на близък, съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за такъв вид неимуществени вреди, съдът
намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
необходимата сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на
160 000 лева. Горното обезщетение обаче на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде
редуцирано на 50 % с оглед основателността на направеното от ответника първо възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пешеходеца, допринесъл в равна
степен наред с водача на неизвестното МПС, за настъпване на ПТП, от което са му били
причинени телесни увреждания, довели до летален изход. Видно от обсъдените по делото
писмени и гласни доказателства и заключението на КСМАТЕ, пострадалият пешеходец се е
намирал по време на сблъсъка с неизвестното МПС на пътното платно – на път с
изключително интензивно движение в двете посоки, с по две ленти за всяко платно,
разделени от непрекъсната линия, т.е. предприел е пресичането на пътя на необозначено за
целта място, в тъмната част на денонощието, на неосветен участък.
По делото не бе установена основателността на второто наведено от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради наличието на
алкохол в кръвта му, което да е станало пряка причина за участието му в ПТП. Заключението
на КСМАТЕ ясно сочи, че с оглед индивидуалната поносимост към алкохола не може да се
прави преценка за поведението на лицето /клиничните прояви/ само на база доказаната
концентрация на алкохол в кръвта, т.е. не може да се презумира, че именно поради тази
конкретна концентрация пострадалият е предприел увреждащите го действия.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
9
на пострадалия във връзка с наведеното второ възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, но и
причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено. В
горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и
в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год.
по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и №
98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
От изложеното е видно, че макар пряката и непосредствена причина за ПТП да са
били действията на водача на неустановеното МПС, то причинените при него телесни
увреждания на пешеходеца са могли да бъдат предотвратени, ако същият с действията си не
бе нарушил задълженията си, вменени му с разпоредбите на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от
ЗДвП. Тъй като както неизвестният деликвент, причинил ПТП, така и пострадалият са били
с равен принос за причиняването на уврежданията, то на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД така
определеното от съда обезщетение за търпени от ищците неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано на 80 000 лева за всеки от тях. На осн. чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558,
ал.5, предл.1-во от КЗ ответникът следва да се осъди да заплати на всеки от ищците горните
суми, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2023 год., датата на претенцията до ГФ, до
окончателното им заплащане, като исковете следва да се отхвърлят за разликата до пълния
им предявен размер от 200 000 лева.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 459/09.11.2024 год. ищците са били освободени от
заплащане на ДТ и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – ДТ в размер на 9 600 лева,
както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева за възнаграждение на
в.л. по КСМАТЕ.
Ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
40033/23.02.2023 год., сключен между ищците и адвокат В. А. от САК, същият е за оказване
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение, съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя
на проведените заседания и извършените процесуални действия с участието на страните
10
/разпит на трима свидетели и изслушано заключение по една експертиза/, а именно – в
размер на 10 000 лева. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-
438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери – което в случая
би възлизало с оглед чл.7, ал.2, т.4 на 21 150 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при
интерес от 80 000 лева за всеки от трите иска/ и е очевидно прекомерно. Размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото
/определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Така определеното от съда
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на
отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение №
7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 1
005 лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и за призоваване на
свидетели и заплатена ДТ за издаване на съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е бил
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед изложените горе съображения за фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се
осъдят да заплатят на ответника сумата от 721.20 лева, съставляваща направени по делото
разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, предл.1-во от КЗ Г.Ф. да
заплати на З. И. С. с ЕГН **********, И. В. С. с ЕГН ********** и М. В. С. с ЕГН
**********, всички от с. П., Софийска област, ул. „Любен Каравелов“ № 50, обезщетения в
размер на по 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./ за всеки от ищците за причинени им
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на В.И.С.. с ЕГН
**********, съпруг на ищцата З. И. С. и баща на ищците И. В. С. и М. В. С., настъпила при
ПТП, причинено на 09.01.2023 год. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. С. –
гр. С., пътен възел за с. П., по вина на неустановен водач на МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 06.07.2023 год. до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
11
искове за разликата до пълния им предявен размер за всеки иск от 200 000 лева /двеста
хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Г.Ф. да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд сумата от 10 000 лева /десет хиляди лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Г.Ф. да заплати на адвокат В. Т. А. от САК
със служебен адрес гр. С., бул. „А. Стамболийски“ № 55, сумата от 10 000 лева /десет
хиляди лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК З. И. С. с ЕГН **********, И. В. С. с ЕГН
********** и М. В. С. с ЕГН **********, всички от с. П., Софийска област, ул. „Любен
Каравелов“ № 50, да заплатят на Г.Ф. сумата от 721.20 лева /седемстотин двадесет и един лв.
и двадесет ст./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12