№ 19918
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110111774 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от И. И. К. – лишен от свобода , с ЕГН:
**********, против П.Р.Б. и Г.Д.И.Н. с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни усещания, поради неочаквано конвоиране на
ищеца, извършено на 15.02.2019г. от надзорно-охранителен състав на ОЗ – гр.
С.З.
Ищецът твърди, че от 12.05.2016г. изтърпява наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 5 години и 8 месеца в ОЗ – гр. С.З. Твърди,
че на 14.02.2019г. около 17:00 ч. неочаквано бил уведомен от надзорно-
охранителния състав на Затвора – гр. С.З. че на следващия ден (15.02.2019г.)
ще бъде конвоиран в гр. С. за провеждане на процесуално-следствени
действия. Счита, че по този начин не бил спазен едноседмичният срок за
уведомяване, което го лишило от възможността да се подготви за провеждане
на следствените действия и бил непълноценен в защитата си. Твърди се още,
че поради несвоевременното уведомяване за конвоирането не успял да си
приготви необходимите му храна, хигиенни принадлежности и дрехи, поради
което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
усещания.
1
Ответникът П.Р.Б. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който
оспорва предявения иск. Оспорва допустимостта на иска поради липса на
процесуална легитимация. Оспорва да е налице незаконосъобразност в
действията по конвоиране на ищеца, като твърди, че същото е извършено
съгласно императивните изискванията на чл.319 и сл. ППЗИНЗС. Оспорва
ищецът да е претърпял неимуществени вреди, както и техния размер.
Претендира разноски.
Ответникът Г.Д.И.Н. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е третиран по същия начин и е
поставен при равни условия, както и останалите лица в ОЗ – гр. С.З.с влезли в
сила присъди с наложени наказания лишаване от свобода. Оспорва да е
налице неизпълнение от страна на затворническата администрация на
вменено от закон задължение. Оспорва ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между
поведение на негов служител и претендираните вреди. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за
установено следното:
По делото е представено разпореждане на прокурор М. при СГП от
04.02.2019г., постановено по пр.пр.№ 17779/2017г. по описа на СГП, ДП №
109/2018г. по описа на НСлС, с което е било разпоредено ищецът И. К. да
бъде приведен от затвора гр.С.З.в ареста на НСлС бул.“.... № 42 за времето от
11.02.2019г. до 13.02.2019г. за провеждане на процесуално следствени
действия по ДП № 109/2018г. по описа на НСлС . Осъденият К. е следвало да
бъде разпитан като свидетел по ДП № 109/2018г. по описа на НСлС и да му
бъдат снети образци от подпис и почерк.
С представено по делото писмо с изх.№ 11.02.2019г. на МВР – Г.Д.И.Н.,
началникът на затвора уведомява НСлС, че на 13.02.2019г. и на 14.02.2019г.
ответникът ще бъде конвоиран до ареста на НСлС бул.“.... № 42 на
15.02.2023г., т.к. на 13.02.2019г. и на 14.02.2019г. следва да се яви по НОХД
№ 2243/18г. по описа на ОС –П. и по НОХД № 11/2019г. по описа на ОС –
С.З.в качеството на подсъдим и по двете дела.
Ищецът е бил конвоиран до НСлС бул.“.... № 42 гр. С. на 15.02.2019г. от
надзорно-охранителния състав на Затвора – гр. С.З.
2
Други релевантни доказателства не се събраха по делото.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, по делото следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия
състав в условия на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищеца
вредоносно събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2)
претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3) настъпване на
вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на
работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно
са станали причина за вредоносното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК
доказването на посочените релевантни обстоятелства е в тежест на ищеца,
като вината на прекия причинител на вредите се предполага по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. В тежест на ответника е
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента, респективно съпричиняването на вредоносния резултат от
ищеца.
Съдът е указал с доклада си по делото на ищеца, че не сочи
доказателства за настъпване на твърдяното събитие, в причинно-следствена
връзка с което е претърпял неимуществени вреди, както и техния размер.
По отношение на първия ответник – П.Р.Б. съдът намира, че не се
събраха по делото никакви доказателства, от които да се обоснове извод, че
са реализирани обективните предпоставки, посочени по - горе в мотивите на
настоящото решение, които да ангажират деликтната отгворност на ответната
страна. Единственото, което се установи, е че при изпълнение на
задълженията си на наблюдаващ прокурор по преписка, прокурорът про СГП
М. е разпоредила привеждане на задържано за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ лице, за провеждане на неговия разпит като свидетел
по воденото разследване и за снемане на образци от почерк и подпис. По тази
причина и доколкото по делото остана категорично недоказано да е
осъществено противоправно действие на служител на ПРБ, искът, предявен
срещу първия ответник, за репариране на неимуществени вреди е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на втория ответник – Г.Д.И.Н., настоящият докладчик
намира следното:
3
Съгласно т.8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС
по т.д.№ 2/2014г. ОСГТК, Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за
вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по
изпъление на наказанията при или по повод изпъление на наказанията
лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ са подсъдни на администратините съдълища.
На административните съдилища са подсъдни и исковете за вреди,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС съгласно чл.285 от ЗИНЗС.
По тази причина и доколкото съдът следи за допустимостта на процеса
във всеки негов етап, като взе предвид и задължителните указания, дадени от
петчленен състав на ВКС и ВАС с определение № 803/24.04.2023г. ,
постановено по гр.д.№ 3727/2022г., намира че така предявения от ищеца И. И.
К. иск за осъждане на Г.Д.И.Н. да му заплати сумата от 3000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на
негативни усещания, поради неочакваното му конвоиране, извършено на
15.02.2019г. от надзорно-охранителен състав на ОЗ – гр. С.З.не е
подведомствен на С.Р.С., а следва да бъде разгледан от компетентния съд –
АССГ. Произодството в тази му част следва да бъде прекратено, а искът,
предявен против Г.Д.И.Н. следва да се изпрати за разглеждане на АССГ.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ответника
П.Р.Б. на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Тя е била представлявана в
производството от юрисконсулт и по арг. от чл.78, ал.8 от ГПК на ответната
страна следва да се присъдят раноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Съдът констатира, че с разпореждане № 39098/04.05.2022г. е указал на
ищеца да внесе държавна такса в размер на 10 лева, която ищецът е внесъл
(видно от приложена по делото вносна бележка на л.39 от делото). Предвид
приетатата по делото правна квалификация на иска – а именно чл.49, вр.с
чл.45 от ЗЗД, то размера на дължимата държавна такса следва да се определи
по реда на чл. 71, ал. 1 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси,
4
които се събират от съдилищата по ГПК – а именно 4 на сто от цената на
иска. В слуая цената на иска е 3000 лева, дължимата държавна такса е 120
лева, като ищецът е внесъл 10 лева от този размер, а за остатъка от 110 лева
той следва да бъде осъден по реда на чл.77 от ГПК, като страна останала
задължена за разноски в прозводството, да довнесе по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавана такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. К., с ЕГН: **********, против П.Р.Б.
иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни усещания, поради неочаквано конвоиране
на ищеца, извършено на 15.02.2019г. от надзорно-охранителен състав на ОЗ –
гр. С.З. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, И. И. К., с ЕГН:
********** да заплати на П.Р.Б., сумата от 100 лева – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК И. И. К., с ЕГН: ********** да
заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от още 110 лева
държавна такса за разглеждане на производството.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му, в която е предявен от И.
И. К., с ЕГН: ********** иск за осъждане на Г.Д.И.Н. да му заплати сумата от
3000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца
вследствие на негативни усещания, поради неочакваното му конвоиране,
извършено на 15.02.2019г. от надзорно-охранителен състав на ОЗ – гр. С.З.
Искът се израти за раглеждане от компетентния съд – АССГ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с изключение на частта, с
която производството се прекратява в указаната му част, в която не
подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6