Решение по дело №297/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1300
Дата: 18 декември 2023 г. (в сила от 18 декември 2023 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20232100100297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20232100100297 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, с която претендира осъждане на ответниците Ж. Т., род. на **.**.****
год., и М. Т., род. на **.**.**** год., двамата граждани на Р. И., да заплатят
солидарно на ищеца сума в общ размер от 40 313,61 евро, представляваща
сбор от следните вземания по Договор за банков кредит № 02-КР-АА-
2575/16.05.2007 год.: 28 183,27 евро – главница, изискуема към 07.02.2023
год.; 4690,51 евро – договорна лихва за периода 01.03.2020-31.01.2023 год.
включително, дължима на основание т. 9 от договора за кредит; 7152,83 евро
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.02.2020-
07.02.2023 год. включително, и 287 евро – разноски за подновяване на
договорна ипотека във връзка с договора за кредит, дължими на основание т.
23 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от подаване на исковата молба – 08.02.2023 год., до окончателното й
изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните
разноски.
Правните основания на предявените субективно и обективно
съединени осъдителни искове са чл. 79, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл.
430, ТЗ.
1
С протоколно определение от 22.11.2023 год. съдът е приел
направеното от ищеца изменение на главния иск, съгласно писмената му
молба, представена в откритото съдебно заседание на 25.10.2023 год., по
силата на което размерът му е увеличен от 28 183,27 евро до 45 600,22 евро –
пълен размер на обявената от ищеца предсрочна изискуема главница по
договора за кредит, съгласно изявлението в исковата молба.
В проведеното по делото на 14.12.2023 год. открито съдебно заседание
ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238,
ГПК.
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на двамата ответници
– солидарни длъжници, за заплащане на процесните парични суми на
основание сключен в писмена форма Договор за банков кредит № 02-КР-АА-
2575/16.05.2007 год., към който е приложен погасителен план, според който
крайната дата за разсроченото изплащане на главницата и договорната лихва
е 01.06.2027 год. Вземанията на ищеца са обезпечени с договорна ипотека
върху имот, подновена с вписване на молба от 09.05.2017 год. Ищецът сочи,
че по договора са извършени частични погасителни плащания през периода
01.07.2007-01.12.2010 год., като неизпълнението на длъжниците е започнало
след 01.12.2010 год. – по отношение 147 погасителни вноски от главницата и
147 вноски по възнаградителната лихва.
С писмената си молба за изменение на главния иск кредиторът твърди,
че вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, считано от
01.09.2023 год., в хода на настоящия съдебен процес, а изявлението за това е
обективирано в исковата молба.
Ответниците не изразяват становище по делото; не ангажират
доказателства.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от сключен в
писмена форма Договор за банков кредит № 02-КР-АА-2575/16.05.2007 год.,
за сумата от 50 000 евро, за закупуване на недвижим имот; уговорена е и
възнаградителна лихва в размер на годишния Euribor, увеличен с надбавка от
2.532 пункта. От приложения към договора погасителен план е видна волята
на страните за връщане на сумите на 240 вноски, до 01.06.2027 год., с
конкретно посочени падежи.
2
Задължението на кредитополучателите – солидарни длъжници за
връщане на кредита, в т. ч. главница, договорна лихва и такси, е обезпечено с
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № ***/18.05.**** год., т. **, н.
д. № 2067/**** год. на нотариус рег. № 208. Според т. 23 от договора за
кредит, разходите за подновяване на ипотеката са за сметка на
кредитополучателите. По делото са представени две преводни нареждания, за
платени от банката такси от 490,91 лева и 70 лева, във връзка с подновяване
на договорната ипотека.
Ищецът твърди, че след 01.12.2010 год. ответниците са преустановили
погасителните плащания по месечните вноски за главница и възнаградителна
лихва, поради което банката е обявила вземанията си по договора за
предсрочно изискуеми, на основание т. 29. 2., б. „а“ от съглашението – поради
неплащане по договора в срок до 5 дни от изискуемостта на вземането, както
и неосигуряване на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателите. Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид в
исковата молба, л. л. 15-16 по описа на делото, връчена на двамата ответници
по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 – на 01.06. и на 04.08.2023 год. (л. л. 239
и 255 по описа на делото).
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице е
установило усвояването от ответниците на предоставения им от банката
кредит от 50 000 евро – на 04.06.2007 год. по разплащателна сметка;
констатирало е извършените от ответниците частични плащания до
настоящия момент и е посочило размера на всяко от остатъчните парични
задължения по договора.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените
обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на
неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани
обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно
основателни с оглед представените и неоспорени писмени и гласни
доказателства – неоспорени по автентичност договор за банков кредит,
погасителен план към него, нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, молба на банката за подновяване на договорна ипотека, преводни
3
нареждания и експертно заключение на вещо лице (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК),
както и липсата на проведено от ответниците насрещно доказване, за
опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за неизпълнение на
паричните задължения в срок до 5 работни дни от изискуемостта на всяка
вноска, в т. ч. за установяване, че е осигурен авоар по разплащателната
сметка, и не са налице предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост по хипотезата на т. 29. 2., б. „а“ от договора за кредит. В този
смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, изр. първо, ГПК.
Основателността на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени деловодните разноски от общо 7518,71 лева (чл. 78, ал. 1 и чл. 80,
ГПК), представляваща сбор от платените държавна такса, пощенски и
преводни такси, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Т., род. на **.**.**** год., и М. Т., род. на **.**.****
год., двамата граждани на Р. И., двамата с адрес А. 52, Б. Р., Д., К. Л., И., на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплатят солидарно на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111П,
следните суми по Договор за банков кредит № 02-КР-АА-2575/16.05.2007
год.: 45 600,22 евро – предсрочно изискуема главница; 4690,51 евро –
договорна лихва за периода 01.03.2020-31.01.2023 год. включително,
дължима на основание т. 9 от договора за кредит; 7152,83 евро – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 07.02.2020-07.02.2023 год.
включително; 287 евро – разноски за подновяване на договорна ипотека,
дължими на основание т. 23 от договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата от 45 600,22 евро, начиная от подаване на исковата молба –
08.02.2023 год., до окончателното й изплащане.

4
ОСЪЖДА Ж. Т., род. на **.**.**** год., и М. Т., род. на **.**.****
год., двамата граждани на Р. И., двамата с адрес А. 52, Б. Р., Д., К. Л., И., на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, деловодни разноски в
размер от 7518,71 лева.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
В частта му за деловодните разноски решението – с характер на
определение – не подлежи на обжалване, но може да бъде предмет на
проверка по реда на чл. 248, ГПК в 1-месечен срок от обявяването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5