РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100575 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
* и ответниците е сключен Договор за потребителски кредит * като на последните е
предоставена сумата от 8000 лв., която е следвало да бъде върната заедно с начислените
лихви и такси в срок до 21.05.2024г. на 120 месечни вноски. Изтъква се, че на 18.09.2018г.
кредитополучателите са преустановили изпълнението на задълженията си, в резултат на
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем като е останало дължимо вземане от
1938,97 лв. за главница и от 51,75 лв. за договорна лихва за периода от 21.05.2014г. до
15.12.2021г. Навеждат се доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.12.2021г., сумите за главница и лихви по договора за кредит са прехвърлени на ищеца от
правоприемника на първоначалния кредитор *. Изтъква се, че първоначалният кредитор е
упълномощил *да уведоми длъжниците за прехвърлянето на задължението както и че
съобщението за това не е връчено поради ненамирането им на адреса, който са посочили в
договора за кредит. Ищецът твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2600/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд, спрямо която са подадени възражения. Изтъква се, че сумите от 1938,97 лв. за
главница и от 51,75 лв. за договорна лихва са дължими, поради което се отправя искане до
съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията, за което е издадена заповедта за изпълнение, както и за присъждане на
направените по делото разноски. В случай на отхвърляне на претенциите по чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 от ГПК, ищецът отправя евентуално искане за осъждане на ответниците
1
солидарно да заплатят посочените суми, ведно със законната лихва от предявяване на
исковете до окончателното изплащане на задължението.
Ответниците, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорват основателността на исковите
претенции. Признават сключването на договора за кредит и преустановяване на плащанията
по него поради погасяване на задължението към първоначалния кредитор на 01.12.2020г.
Излагат твърдения, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ищецът не е упражнил правото да направи кредита предсрочно изискуем като
уведоми длъжниците за това както и че договорът за цесия не е произвел действие по
отношение на тях. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове при условията на
евентуалност по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между * и ответниците е сключен Договор за потребителски кредит *., съгласно който
банката предоставила по разплащателната им сметка сумата от 8000 лв., която те се
задължили да върнат заедно с начислените лихви и такси в срок до 21.05.2024г. на 120
месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. Страните постигнали
съгласие при неизпълнение на една или повече вноски от кредитополучателите, банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем, а уведомлението за това да се счита връчено с
достигане до посочените от тях адреси в договора. На 15.12.2021г. между правоприемника
на първоначалния кредитор в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е
сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, с който са прехвърлени непогасените
вземания от 1938,97 лв. за главница и от 51,75 лв. за договорна лихва по процесния договор
за кредит. Цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното
прехвърляне на вземания както и пълномощно да уведоми длъжниците за цесията. На
13.04.2022г. ищецът изпратил уведомление до ответниците за извършената цесия, а с покана
от същата дата обявил предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, след изтичане на
срок за доброволно изпълнение. Съобщенията са изпратени на посочения в договора за
кредит адрес на длъжниците с препоръчани писма, които са върнати с отбелязване, че те
отсъстват. Последвало подаване на заявление по чл. 410 от ГПК относно прехвърлените
вземания за главница и лихви, във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №2600/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която са подадени възражения. От заключението на допуснатата съдебна икономическа
експертиза се установява, че за периода от 21.05.2014г. до 21.09.2021г. кредитополучателят
Д. Б. е извършил плащания по кредита в общ размер на 10507 лв., с които са погасени
задължения от 6061,03 лв. за главница, 2903,45 лв. за възнаградителна лихва, 367,22 лв. за
такси и 1175,30 лв. за наказателни лихви, като са останали дължими вземания по вид и
2
размер, съвпадащ с тези в исковата молба. Вещото лице е установило, че от 11.07.2018г. е
налице системно забавяне в плащането на дължимите месечни вноски, които са погасени с
внесената от кредитополучателя сума от 3900 лв. на 01.12.2020г. След 01.12.2020г. е
констатирано последващо забавяне в плащанията като дължимите вноски са погасени със
сумата от 682,50 лв. на 21.09.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно заемно правоотношение, по което първоначалният
кредитор е изпълнил задължението си като е предал на ответниците сумата от 8000 лв.
Последните са поели задължение да върнат предоставеното финансиране заедно с
начислените лихви и такси в сроковете посочени в погасителния план като е уговорена
солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД. По делото липсват доказателства за
пълно и точно изпълнение на задължението на ответниците като вземанията от 1938,97 лв.
за главница и от 51,75 лв. за договорна лихва валидно са прехвърлени по смисъла на чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца като цесията е породила действие по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответниците, за което те са уведомени преди
образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД
предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от
този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй като
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са
предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С оглед на това и
предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на
ответниците с препис от исковата молба. Всичко това води до извод, че ищецът е придобил
качеството на кредитор на правата по договора за кредит. Поради системното забавяне в
плащанията са настъпили обстоятелства по т. 21 от договора като кредиторът е обявил
кредита за предсрочно изискуем, уведомленията за което са връчени съгласно изискванията
на т. 18.3 от договора и са породили действие спрямо длъжниците. Непълното изписване на
номера на договора в съобщенията не е възпрепятствало настъпването на правните им
последици, тъй като ответниците не са имали други облигационни отношение със същия
кредитор и са знаели размера и падежа на задълженията си към него. С оглед изложеното се
3
достига до извод, че вземанията от 1938,97 лв. за главница и от 51,75 лв. за договорна лихва
по процесния договор за кредит, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №2600/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, не са
предсрочно погасени с плащането от 01.12.2020г. и са дължими, поради което исковете по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенциите на ответниците за присъждане на разноски са
неоснователни, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от тях следва да заплати на
ищеца половината от направените по делото разноски за държавна такса и за
възнаграждение на вещо лице в общ размер на 287,74 лв., както и половината от разноските
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 219,81 лв., направени в
производството по частно гражданско дело №2600/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Д. С. Б. с ЕГН: ********** о*и М. Р. Б. с ЕГН:
********** *, че солидарно дължат на *, сумите от 1938,97 лв. /хиляда деветстотин тридесет
и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница, 51,75 лв. /петдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.05.2014г. до 15.12.2021г.,
представляващи задължения по Договор за потребителски кредит *., прехвърлени с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.10.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които
е издадена заповед за изпълнение №1010 от 21.10.2022г. по частно гражданско дело
№2600/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Д. С. Б. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 143,87 лв. /сто четиридесет
и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
както и сумата от 109,91 лв. /сто и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №2600/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда М. Р. Б. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 143,87 лв. /сто четиридесет
и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
както и сумата от 109,90 лв. /сто и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №2600/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2600/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5