№ 12
гр. Каварна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20223240100151 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
чрез процесуалния му представител – юрк. Н. М., срещу Н. Ж. В., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 7072,03 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-16396399, сключен на
02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.07.2020 г. до окончателното
изплащане; сумата 5963,75 лв., представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода 20.04.2019 г. – 20.10.2023 г., както и сумата 489,62 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.05.2019 г. до 16.07.2020 г., които суми са предмет на заповед №
90/27.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 288/2020 г. по описа на КРС. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл. 410
1
ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
Ищецът излага, че на 02.10.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ и Н. Ж. В. е сключен договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-16396399. Съгласно договора ищецът в качеството му на кредитор е
отпуснал на ответника заем в размер на 7000,00 лв. за срок от 60 месеца.
Договорен е погасителен план включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размера на оставащата главница.
Договорено е кредита да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка в
размер на 271,94 лева, с посочена в договора обща стойност на плащанията по
кредита. Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателя се
е съгласил да заплаща и такса ангажимент срещу което кредиторът е сключил
договора при фиксиран лихвен процент. Твърди се, че сумата предмет на
договора е преведена по личната банкова сметка на ответника.
Излага, че съгласно чл. 5 от Договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че
кредитополучателят е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.04.2019 г., към която дата са били погасени пет месечни вноски. Сочи се,
че до длъжника е изпратено изрично уведомление, за това, че вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер считано от 20.05.2019 г. Тъй
като ответникът не е погасил задължението си, включително и след
изпратеното до него уведомление, ищецът е депозирал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е възразена от
длъжника в срока по чл. 415 ГПК, поради което и в законоустановения срок
сезира съда с искане за установяване спрямо В. дължимостта на горните
суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати
задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Ж. В., чрез адв. В. М. САК е
подал отговор на исковата молба. Исковите претенции се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че между страните не са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Договорът се оспорва като недействителен поради неспазване изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и поради неспазване на
2
императивните изисквания залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.
22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите на този тип сделки правни последици. Прави се
възражение, че уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи
на добрите нрави, поради което клаузата от договора се явява нищожна.
Уговореното в договора заплащане на възнаграждение за „такса ангажимент”
накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите
нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради
което клаузата, уговаряща получаването му се явява нищожна на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С посочените твърдения за недействителност на договора се
претендира за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-16396399/02.10.2018 г., сключен между Н. Ж. В., ЕГН: **********,
заемополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България се
установя, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от
7000.00 лв., от която 4700.75 лв. за погасяване на задълженията на
кредитополучателя по кредит PLUS-15750803, сумата 2352,00 за
застрахователна премия. На заемателя е начислена и 245,00 лв. за такса
ангажимент срещу задължението на заемодателя да не променя уговорения
лихвен процент. Уговореният годишен лихвен процент е в размер на 30,64%,
а годишният процент на разходите е 37,81%. Общата дължима сума по
кредита е в размер на 16316,40 лв., дължима на 60 равни месечни вноски от
по 271,94 лв. всяка. Към договора е приложен погасителен план с посочване
на падежната дата и размера на оставащата дължима главница. Договора и
приложенията към него съдържат подписи на служител на кредитора и
кредитополучателя.
Според разпоредбата на чл. 5 от условията по договора за кредит при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
3
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Представена е като доказателство по делото последна покана с дата
08.10.2019 г., адресирана до кредитополучателя Н. Ж. В., с която е уведомен
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради преустановяване на
плащанията на договора на 20.04.2019 г. Поканата е връчена на
кредитополучателя на 11.10.2019 г.
Назначена и изслушана е ССчЕ, неоспорена от страните и приета от съда
като компетентно изготвена от която се установява, че процесният кредит е
усвоен в размер на 7000,00 лв., от която сума 245,00 лв. - такса ангажимент,
съгл. договора; 4700,75 лв. – сума удържана от кредитора във връзка с
договор за кредит PLUS-15750803; сумата 2054,25 лв. – превод към Пощенска
банка, клон Добрич, с получател Н. Ж. В.. В изследваните документи вещото
лице е установило извършени плащания по процесния договор в общ размер
на 1359,82 лв. С платената сума към 17.04.2019 г. са погасени задълженията
от 1-ва до 5-та погасителна вноска в пълен размер и частично 6-та
вноска.След извършените изчисления е установено, че ответникът е допуснал
забава в плащанията на 6-та и 7-ма месечни погасителни вноски, което е
довело до обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер от
20.05.2019 г. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем в регистрите
на ищцовото дружество на 24.01.2020 г. е отразено едно плащане в размер на
250,0 лв., която сума е отнесена за погасяване на задължение за мораторно
лихва.
Вещото лице е установило, че към 24.07.2020 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника към ищеца по
отношение на главницата е в размер на 7072,03 лв., за възнаградителна лихва
в размер на 5963,75 лв., а начислената и неплатена мораторна лихва за
периода от 20.05.2019 г. до 16.07.2020 г. е в размер на 489,62 лв.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9
от ЗПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са след успешно
4
провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и подадено в срок възражение
от длъжника, поради което се явяват процесуално допустими.
Релевираните от ответника възражения срещу иска касаят приложението
на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, обуславяща недействителност на договора
за потребителски кредит в случаите на неспазване на разпоредбите на чл. 10
ал.1 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Правилото на член 22 от ЗПК свързва
с посоченото несъответствие недействителност на договора, а правилото на
член 23 от ЗПК свързва с недействителността задължение за потребителя да
върне само чистата стойност на кредита.
Договорът за потребителски кредит е формален, като спазването на
формата и минималните реквизити е изискване за валидност - чл. 22 от ЗПК.
Съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер на шрифта – не по-малък от 12, в два
екземпляра. Използваният при съставянето на договора за потребителски
паричен креди PLUS-16396399 от 02.10.2018 г. и на приложението към него
шрифт е по – малък от 12. Изискването за размер на шрифта е относимо към
формата за валидност на договора за потребителски кредит. Съгласно
съображение 9 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на директива 87/102 ЕИО на Съвета, за държавите –
членки възниква ограничение да запазят или въвеждат национални
разпоредби, които са различни от разпоредбите на директивата. Изрично е
посочено, че това ограничение се прилага само доколкото съществуват
хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10,
параграф 1 от директивата, която изисква договорите за потребителски
кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората
алинея на същата разпоредба посоченото изискване не засяга националните
правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за
кредит. Следователно извън въведеното с директивата изискването за форма -
на хартиен или друг траен носител, държавите – членки не са ограничени да
поставят допълнителни условия за действителност на договора. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда изискване за размер на шрифта, което
директивата допуска и което е задължавало страните да сключат договора в
5
съответствие с него. Документите при сключването на договора са съставени
при използване на шрифт, по-малък от изискуемия – 12. Договорът е изцяло
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Договорът е недействителен и поради нарушаване на чл. 11, т. 10 от ЗПК,
изискващ в него изрично да бъде посочен годишният процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Посочен е в договора само ГПР – 37,81%, без да е отразено как е
формиран и какви компоненти включва. Поставянето на кредитополучателя в
положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, да тълкува всяка една от клаузите и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, т. 10 от ЗПК, поради което процесният договор
следва да се счете за недействителен и на това основание съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК. При съобразяване на горното, приложение
намира разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съобразно която дългът се намалява до
размера на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен
план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
6
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо -
допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че
договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на
дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено процентно
изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на
ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност
компоненти в него. Тези съществени елементи от договора се установиха в
хода на процеса едва с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. С
оглед на изложеното е безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната
от ответната страна недействителност на отделни клаузи на договора.
Предвид така установената недействителност на договора за
потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. Поради установеното от договора и от експертното
заключение по делото, че сумата от 7000,00 лв. е получена от ответника при
подписване на договора и с оглед установените плащания по договора
възлизащи на сумата от 1359,82 лв., то следва да се приеме, че неплатената и
дължима главница е в размер на 5640,18 лева.
Предвид изложеното искът за установяване съществуването на
задължение от 7072,03 лева - главница се явява частично основателен и
следва да бъде уважен до размера от 5640,18 лева, ведно с исканата законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.07.2020
г. до окончателното изплащане. Над размера от 5640,18 лева до
претендирания размер от 7072,03 лева претенцията е неоснователна и искът
следва да се отхвърли. На отхвърляне по изложените вече съображения
подлежат и исковете за възнаградителна лихва начислена върху главницата за
периода от 20.04.2019 г. до 20.10.2023 г. в размер на 5963,75 лв. и мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2019 г. до 16.07.2020
г. в размер на 489,62 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част от претенциите и представените доказателства за извършването им в
размер на 271,44 лева по настоящото дело (вкл. юрисконсултско
7
възнаграждение от 100 лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП) и 133,65 лева -
по заповедното производство.
Ответникът не представя доказателства за извършени разноски в
производството и не претендира за присъждане на такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Каварненският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Ж.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****” № 27, дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата от 5640,18 лв. (пет хиляди шестстотин и четиридесет
лева и осемнадесет стотинки) - главница по сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България – кредитор и ответника Н. Ж. В. –
кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-
16396399, сключен на 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
24.07.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над 5640,18 лева до целия търсен размер от 7072,03
лева, както и претенциите за сумата от 5963,75 лв., представляваща
възнаградителна лихва начислена върху главницата за периода от 20.04.2019
г. до 20.10.2023 г. и сумата от 489,62 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.05.2019 г. до 16.07.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 90/27.07.2020 г. по Ч.Гр.д. № 288/2020 г. по описа на РС-Каварна,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****” №
27, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 271,44 лв. (двеста седемдесет и един
8
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща направени съдебни
разноски по настоящото дело и сумата от 133,65 лв. (сто тридесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски по ч. гр. д. №
288/2020 г. по описа на РС - Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9