ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1071 / 21.2.2020г.
гр. Перник/21.02.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД
– ПЕРНИК, X-ти състав в
закрито заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА гр. д. № 305 по описа на РС-Перник за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1468/16.01.2020 г. на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* седалище/адрес на управление: гр.
София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен
директор. С исковата молба са предявени установителни искове за сумата
от общо 1448,85 лева, от които сумата 561.29 лв. /Петстотин шестдесет и един
лв. и 29 ст./, представляваща задължение
по Договор за паричен заем № 5240237, сключен на 08.01.2016 г.;сумата от 62.84
лв. /Шестдесет и два лв. и 84 ст./
- договорна лихва за периода от
04.02.2016 г. до 21.07.2016 г.;, сумата от 150.00 лв. /Сто и петдесет лв. и 0
ст./- такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 100.00 лв. /Сто
лева и 0 ст./ - такса разходи за дейност на служител;сумата 399.21 лв. /Триста
деветдесет и девет лв. и 21 ст./ - неустойка за периода от 04.02.2016 г. до
21.07.2016 г.;сумата 175.51 лв. /Сто седемдесет и пет лв. и 51 ст./ - лихва за
забава запериода от 07.09.2016 г. до 30.07.2019 г.и законна лихва върху
главницата 561.29 лв., считано от 30.07.2019 г.
до изплащане на вземането, за които по реда на чл. 410 ГПК е била
издадена ЗАПОВЕД № 3033 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК, от
31.07.2019 г. по ч.гр. дело № 04516 по
описа на съда за 2019 година.
Установителните искове са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
– в редакцията му от ДВ, бр. 86 от 2017 г.
Срещу ответника в качеството му на длъжник е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение като е образувано по ч.гр. дело № 04516 по описа на
съда за 2019 година, по описа на РС
Перник.
В тази
връзка съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като я е изпратил на длъжника на неговия постоянен и настоящ адрес, които
съвпадат. Адресът е посетен три пъти с интервал от време поне една седмица
между всяко посещение, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. В
тази връзка е разпоредено връчване на съдебните книжа чрез залепване на уведомление,
което е осъществено на 19.10.2019 г. Направена е и справка за месторабота на
длъжника в НОИ, но установеният работодател е отказал да получи книжата открит /съобщение
от 19.11.2019 г./.
По тези
съображения с разпореждане от 10.01.2019 г. съдът е дал указания на заявителя
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Посочените
указания обаче не са съобразени с обстоятелството, че с ДВ, бр. 100 от
20.12.2019 г. е извършено изменение в процесуалния закон като разпоредбата на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ е с променено
съдържание и гласи, че съдът дава указания на заявителя за предявяване на иск
относно вземането му само когато заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Така измененият законов текст следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 от ГПК, която от своя страна гласи, че когато
ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета
на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението.
От
така цитираните разпоредби следва изводът, че процесуалният закон различава две
хипотези, в които длъжникът /ответникът/ не е намерен на адреса
/постоянен/настоящ/известен по делото адрес/ - първата хипотеза е когато са извършени
три посещения на адреса в продължение на месец с интервал между всяко посещение
от поне една седмица като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден, след
което е пристъпено към залепване на уведомление, и втората хипотеза – когато връчителят
е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението като
събирането на данни, че лицето е напуснало адреса изключва трикратното
посещение на същия /макар да не изключва залепването на уведомление и
връчването по месторабота/. В този смисъл втората хипотеза предполага именно
наличие на данни от конкретно лице, че ответникът е напуснал съответния адрес.
Именно тази втора хипотеза е възприета в новата редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ и предвижда даване на
указания за предявяване на установителен иск.
Следователно,
когато е налице първата хипотеза – а именно неоткриване на длъжника след три
посещения на адреса и последвало залепване на уведомление, съответно в срока по
чл. 47, ал. 2 от ГПК лицето не се е явило да получи книжата и не е депозирало
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като не е намерено и по
месторабота, не следва да се дават
указания за предявяване на установителен иск. В тази връзка следва да се
приеме, че когато е налице тази хипотеза, заповедта за изпълнение е влязла в
сила след изтичане на сроковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 414, ал. 2 от ГПК и
следва да се издаде изпълнителен лист.
В настоящия
случай са налице предпоставките на първата описана по-горе хипотеза, а
измененията в процесуалния закон – в частност чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм.
ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ следва да намерят незабавно приложение, поради
липса на разпоредба, която да урежда друго. Освен това предвид изричните
разяснения, дадени в т. 10 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за
наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство.
По тези
съображения и предвид гореизложеното настоящият състав счита, че издадената по
ч.гр.д. № 04516 по описа на съда за 2019 година, заповед № 3033 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК, от 31.07.2019 г . за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила – доколкото
в двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа по чл. 47, ал. 2 от ГПК
длъжникът не се е явил да получи същите, нито е депозирал възражение срещу
заповедта в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК /в редакцията му от ДВ,
бр. 100 от 20.12.2019 г./ - изтекъл на 25.10.2019 г. Видно от съобщението, изпратено по
месторабота и оформено с дата 19.11.2019 г./, работодателят на длъжника е
отказал да получи.
В тази
връзка исковата молба следва да бъде върната, а настоящото производство следва
да бъде прекратено, поради липса на предпоставките за предявяване на
установителен иск по чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК, доколкото заповедта за
изпълнение е влязла в сила, без даване на допълнителни указания на ищеца.
Държавна такса по настоящото производство не е внесена.
Препис от
влязлото в сила определение по настоящото дело следва да бъде изпратен на съда
по ч.гр.д. № 04516 по описа на съда за
2019 година на Пернишкия РС с оглед преценка за наличие на предпоставките за
издаване на изпълнителен лист по подаденото заявление предвид влязлата в сила
заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 416 от ГПК, Районен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* седалище/адрес на управление: гр. София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представляван от Димитър Бориславов Бончев
– Изпълнителен директор искова молба с вх. № 1468/16.01.2020
г. , заедно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 305/2020
г. по описа на Пернишкия районен съд поради отсъствие на предпоставките за
предявяване на иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Препис от
влязлото в сила определение по настоящото дело да бъде изпратен на съда по
ч.гр.д. №№ 04516 по описа на съда за 2019 г. на Пернишкия РС с оглед преценка
за наличие на предпоставките за издаване на изпълнителен лист по подаденото
заявление.
Препис от определението
да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ