№ 20480
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110156042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Подадена е искова молба от Е. Ф. Б. с ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч. срещу
Р. И. Б. с ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в размер на 4000
лв., за периода 01.06.2015г. - 11.10.2023г. /датата на подаване на исковата
молба/, ведно със законната лихва, за причинени в резултат на
противоправното бездействие на ответницата вреди от теч върху покрива на
терасата на собствения апартамент на ищцата, находящ се в гр. *****, както и
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени безпокойство и
притеснения отразили се негативно на психо-емоционалното й състояние, в
размер на 1000 лв., за периода 01.06.2016г. - 11.10.2023г. /датата на подаване на
исковата молба/, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането. Претендира се и заплащане на разноските по делото.
Ответната страна, в срока по чл.131 ГПК, е подала писмен отговор, чрез адв.
Г. И., в който се сочи, че същата е придобила в собственост към 21.03.2016г.,
апартамент № 8, находящ се в съседство с този на ищцата /над нейния
апартамент/, като считано от тази дата, същата е полагала необходимата грижа
за жилището, като поддържа, че твърдяните имуществени вреди,
претендирани от ищцата не са в причинна връзка с нейното бездействие, респ.
причините за възникване на процесния теч, от който се твърди да са
възникнали уврежданията по покривната част на апартамента на ищцата.
Оспорва се и размера на претендираните вреди. По отношение на иска за
неимуществени вреди са изложени съображения за неоснователност на
същия. Претендира се заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание, всяка от страните се представлява от надлежно
1
упълномощените си процесуални представители, които поддържат
съображенията си, изложени в подадените искова молба и отговор на исковата
молба. С протоколно определение от 03.07.2024г., е допуснал изменение на
исковата претенция за обезщетение за твърдяните имуществени вреди, чрез
намаляване на размера на същия от първоначално предявения от 4000 лв., на
предявен в размер на 2743,93 лв., като исковата претенция за горницата до
първоначално предявения размер от 4000 лв., е оттеглена, а производството
прекратено в тази му част.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 2743,93 лв. /след изменението/ -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и за сумата от 1000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, включва наличието на
виновно поведение - бездействие, в резултат на което са настъпили твърдяните
в исковата молба вреди - имуществени и неимуществени такива, както и от
събраните по делото доказателства, да се установява по безспорен начин
настъпването на последните, в претендираните размери.
1. По исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди.
От представените писмени доказателства, както и от събраните свидетелски
показания, се установява, по безспорен начин в отношенията между страните,
че ищцата и ответницата притежават в собственост апартаменти, разположени
в съседство един над друг, като жилището на ответницата е разположено над
това на ищцата. От приетите актове, обективиращи правото на собственост на
всяка от страните, се установява и съдът приема при липса на доказателства в
обратния смисъл, че ответницата е във владение на своя имот, считано от
21.03.2016г., от който момент е предадена фактическата власт върху същия.
От изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице по
назначенара съдебно-техническа експертиза, както и от проведения от вещото
лице оглед на място, се установява, че са налице поражения по тавана на
терасата на апартамент №5, собствен на ищцата, като е налице подкожушена
мазилка, в няколко участъка с различна площ, посочени от вещото лице, както
и разрушена и паднала мазилка, общо 3 броя. Вещото лице е посочило и
стойността на констатираните увреждания, в т.ч. разходите за тяхното
възстановяване, в общ размер на 2743,94 лв. с ДДС.
В констативно-съобразителната част на експертното заключение, както и от
разясненията на вещото лице при изслушването му в о.с.з, се установява, че до
границата на терасата на апартамента на ответницата - №8 и разположения до
него на същия етаж - апартамент №7, са налице пукнатини в мозайката на
т.нар. “Чело” или “борд” на плочите на терасата, откъдето с оглед
констатираните разрушения по мазилката на тавана на терасата на жилището
2
на ищцата, посочени по -горе, в резултат на наличието на пукнатини, под
въздействеито на развитието на естествените процеси във времето, както и с
оглед липсата на водооткапващи профили, водата не се е оттичала правилно,
като вместо да се отвежда навън, същата се е просмуквала между мазилката и
плочата, в резултат на което са възникнали констатираните от вещото лице,
разрушения. От констатациите на вещото лице, а и от събраните по делото
гласни доказателства, се установи, че след нанасянето си в жилището през
2016г., ответницата и съпругът и са предприели ремонт, както и са положили
“мазана хидроизолация” по външната периферия на терасата /намираща се
непосредствено над апартаметна на ищцата/, в т.ч. и към частта от терасата,
граничеща със съседния апартамент, разположен на същия етаж, като вещото
лице, изрично е посочило, че в този вид терасата на ответницата, не може да
навлиза вода към долните етажи. Съдът, преценявайки поотделно и в
съвкупност, изводите на вещото лице и останалите събрание по делото
доказателства, намира че не следва да се съгласи с тази част от изводите на
вещото лице. На първо място, дори самата ищца не оспорва, че проблемите с
т.нар. “теч” са съществували и отпреди ответницата да закупи имота и да се
нанесе да живее в същия. Горното обстоятелство се потвърждава и от разпита
на св. И.. Действително в констативно -съобразителната част на заключението,
а и от разясненията си в о.с.з., вещото лице е посочило механизмът, по който с
голяма степен на вероятност са настъпили констатираните увреждания по
тавана на терасата на ищцата. Съдът изцяло се съгласява с механизма посочен
от вещото лице, което сочи, че и при огледа, а и от самия снимков материал
към заключението е видно, че на терасата на жилището на ответницата, по
границата му със съседния апартамент №7 са налице видими пукнатини по
борда /“челото”/ на терасата, изпълнено с мозайка, измежду които пукнатини
водата се просмуква и причинява разрушения по апартаментите, разположени
в по-долните жилищни етажи - апартаментът на ищцата, но и разположения
под него. Съдът обаче не може да приеме за основателен извода на вещото
лице, че понеже ответната страна е положила хидроизолация по външната
периферия на своята тераса, в т.ч. и към частта, граничеща със съседния
апартамент №7, разположен на същия етаж, то това непременно следва да
води на извода, че ответницата е положила дължимата грижа и не е налице
противоправно бездействие, което да е в причинна връзка с констатираните
вреди по жилището на ищцата. Макар и ответната страна, с оглед запазването
годността и целостта на собствения си имот, да е предприела действия, който
да възпрепятстват появата на течове по собствената й тераса, с цел
непозволявайки на водата да се задържа и същата да се оттича, то съдът
намира, че с оглед констатациите, че са налице пукнатини при мозайката,
разположена по борда на терасата до границата й с терасата на другото
жилище, както и липсата на водооткапващи профили, чрез които по подходящ
начин да се отвежда събралата се в резултат от естествени процеси и от
дейности на човека - вода, ответната страна е проявила противоправно
бездействие, което е в причинна връзка с причинените имуществени вреди.
3
Съдът не може да приеме за основателни твърденията, изложени в исковата
молба, че в причинния процес следва да се счита и да се приеме, че стои и
разположената по дължината на сградата и преминаваща по вертикала нагоре,
в т.ч. и на мястото, където са констатирани пукнатините в мозайката по борда
на терасата, лозница, като в тази връзка следва да се приемат за неоснователни
посочените твърдения.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице елементите от
фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, а именно налице е
противоправно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на
ответницата, същата да вземе необходимите мерки за преустановяване , респ.
ограничаване на последниците от констатираните разрушения /пукнатини/ по
борда на терасата, изпълнен с мозайка и при липсващи водооткапващи
профили, по границата й с тази на намиращия се в съседство и разположен на
същия етаж - апартамент №7, в резултат на което водата не се е оттичала
правилно, а навътре по тавана на терасата на апартамета на ищцата /находящ
се под този на ответницата/, както и на разположения под него. Налице са и
констатирани от вещото лице, имуществени вреди, изразяващи се в
подкожушване на мазилката и падане на части от същата, като вещото лице е
изчислило стойността, необходима за тяхното възстановяване. Както вече се
посочи и по-горе, налице е и причинно -следствената връзка между
противоправното бездействие и констатираните имуществени вреди, като
следва за пълнота да бъде посочено, че действително с оглед на събраните по
делото доказателства, в отговорност на ответницата не може да се вмени
бездействие за периода от 01.06.2015г. до 21.03.2016г., тъй като в този период
за същата не е било налице задължение като собственик на процесния имот да
упражнява правото си на собственост, без да причинява вреди други му,
поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена за периода от
01.06.2015г. - 21.03.2016г., като неоснователна. Съдът, намира че исковата
претенция за имуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от
2743,94 лв. с ДДС, в която насока са и изводите на вещото лице, които са
споделими от настоящия съдебен състав, за периода от 21.03.2016г., до
11.10.2023г./ датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане, като следва исковата претенция да се отхвърли
за периода от 01.06.2015г. до 21.03.2016г., като неоснователна.
2.По исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
За основателността на претенцията за обезщетение за твърдяните като
претърпени неимуществени вреди, следва да са налице всички елементи от
фактическия състав по чл.45 ЗЗД, като следва по безспорен начин да се
установи и наличието на причинно -следствената връзка между
противоправното поведение на ответната страна и причинените имуществени
вреди с твърдяните като претърпени неимуществени такива.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност за съда не се формира безспорният
4
фактически и правен извод за наличието на посочената по-горе причинно
следствена връзка. По делото е представено и прието като писмено
доказателство, експертно решение за ТЕЛК на ищцата от 2014г. /дата
предхождаща процесния период/, като от съдържанието на същото става ясно,
че ищцата страна от захарен диабет, хипертонично сърце, нарушения във
вестибуларния апарат. По делото обаче не се събраха безспорни доказателства
за твърденията, изложени в исковата молба, че по повод на търпяните
имуществени вреди и провеждани неколкократни разговори с ответната
страна, които разговори оставали без резултат, е било налице обостряне на
заболяванията на ищцата - същата вдигала много високо кръвно, влошавало се
състоянието на захарния диабет от които страдала и пр. Единствените
показания в тази насока са на св. И. /дъщеря на ищцата/.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде отхвърлена като
недоказана исковата претенция на ищцата за обезщетение за твърдяните като
претърпени неимуществени вреди, поради липсата на елементите от
фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, а именно липса на
безспорни доказателства относно тяхното настъпване, както и на наличието на
причинно -следствена връзка с противоправното поведение на ответната
страна и претърпените имуществени вреди.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковата претенция, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени разноските за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещи лице, сторени в настоящото производство, за които са
представени доказателства, в общ размер на 828,66 лв.
В полза на ответника, съобразно с отхвърлената част от исковата претенция,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски в общ размер на
676,82 лв., като без уважение следва да се остави възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед обема
на осъществената правна защита и процесуално представителство, броя на
проведените о.с.з. и пр.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, Р. И. Б. с ЕГН **********, да заплати
на Е. Ф. Б. с ЕГН **********, сумата от 2743,94 лв. с ДДС, обезщетение за
причинени имуществени вреди, причинени в резултат на противоправното
бездействие на ответницата вреди от теч върху покрива на терасата на
собствения апартамент на ищцата, находящ се в гр. *****, за периода
21.03.2016г. - 11.10.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 01.06.2015г. до 21.03.2016г., като
5
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Е. Ф. Б. с ЕГН
**********, срещу Р. И. Б. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.45
ЗЗД, за сумата от 1000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
за периода 01.062016г. - 11.10.2023г., изразяващи се в причинени
безпокойство, притеснения и влошаване на здравословното и състояние
/вдигане на високо кръвно, висока кръвна захар и пр./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. И. Б. с ЕГН **********, да
заплати на Е. Ф. Б. с ЕГН **********, сумата от 828,66 лв. за разноските,
сторени в настоящото производство, съобразно с уважената част от исковите
претенции
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е. Ф. Б. с ЕГН **********, да
заплати на Р. И. Б. с ЕГН **********, сумата от 676,82 лв. за разноски,
сторени в настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от
исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6