Определение по дело №65/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 245
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20203101000065
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………..1.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.01.2020 г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева 

въззивно търговско дело № 65 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Ж.И. ***, чрез пълномощник адв. Маринова срещу решение №4678/01.11.19г.  постановено по гр.д. №11721/18 по описа на ВРС, 30 с-в, с участие на помагач на въззивника, с  части от което е било прекратено производство по част от предявен по реда на увеличение на размера на първоначален иск, и са отхвърлени други искове, предявени  в качеството му на застраховано лице срещу застрахователя „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за установяване на нищожност на неравноправна  клауза от общите условия по сключена от банка кредитор застраховка за обезпечение за потребителски кредит, за присъждане в полза на застрахования на заплатените на банката недължими части от кредита след настъпване на застрахователното събитие.

 Жалбата вх.№ 85350/19.11.19 е депозирана по поща, с удостоверено клеймо на подаване в рамките на преклузивен срок, изтичащ на 21.11.19 и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК,  въззиваемият е депозирал отговор.

Необжалвалият помагач на въззивника не е уведомяван в първа инстанция.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, съдържащо диспозитив, с който са отхвърлени насочени срещу него обективно съединени искове. Пълномощниците на страните се легитимират  за въззивна инстанция, тъй като дадените в първата инстанция пълномощни не са изрично ограничени до представителство пред районния съд (л. 35 за въззвиника и на л. 145 от дело на ВРС за неговия помагач,  и л. 48 за въззиваемия).  Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Дължимата авансово държавна такса е внесена, съответно на определената в първата инстанция цена на всеки от исковете. Жалбата е надлежно администрирана.

На осн. чл. 265 ал.2 ГПК в настоящото производство следва да се конституират на страната на въззивника и необжалвалия решението негов помагач. 

При служебната проверка по сезирането си, съдът констатира непълнота на исковата молба в частта на иска, насочен пряко срещу застрахователя за присъждане на дължимо на ищеца обезщетение. Въпреки, че е описал, че с внасяне на суми за погасяване на кредита, което било без основание след настъпване на застрахователно събитие, е станал кредитор на банката, ищецът търси  плащане не от това лице, а от застрахователя, поел риска от загуба на трудоспособност на кредитополучателя. Липсват твърдения, които да обосновават пасивната легитимация на ответника по тази претенция, тъй като не се твърди как застрахователя е станал личен кредитор на ищеца(описващ в останалата част от исковата си молба че е застраховано лице, но ползващ се от застрахователното обезщетение е банката –кредитор за вноските с ненастъпил падеж към момента на настъпване на риска. Същеврменно този иск е съединен кумулативно с приетия за разглеждане иск срещу застрахователя за цялото дължимо застрахователно обезщетение, което поражда противоречие, ако и двата иска се основават на задължение на застрахователя по един и същ договор. Тези неясноти изключват квалифицирането на претенцията, без което въззивният съд не би могъл да прецени допустимостта на производството. 

Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и сам служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).

След отстраняване на противоречията в твърденията, респективно, въззивиният съд съответно ще продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на откритото заседание.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Д.Ж.И., в частта, с която е предявен иск за присъждане на сума от 347.06лв, в последствие увеличена до сума от 1863,24лв, за която се твърди че е недължимо платена на банка- ползващ се от застраховка кредитор,  след настъпване на застрахователно събитие, в период считано от 30.04.18 до м.06.2018, в последствие продължен до  13.09.2019г.

На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца  в  седмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствието между посочените в исковата молба твърдения за основанието, на което претендира посочената сума от застрахователя „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ АД:

·         поясни как е отпаднало основанието за плащане на погасителните вноски на банката, която е негов кредитор по договор за кредит за да твърди че сумата е НЕДЪЛЖИМО платена;

·         поясни как е породена претенция срещу застрахователя при посочени твърдения за пораждане на вземане от банката, получила недължимо плащане

·         поясни интерес да претендира от застрахователя едновременно с кумулативно съединени искове както застрахователното обезщетение в цялост като застраховано лице за сума, равна на целия остатъчен дълг по кредита, считано от застрахователното събитие, така и суми, представляващи части от същия кредитен дълг, платени от кредитополучателя след същото събитие.

При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране по отношение на тази съединена претенция, в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.

 

Делото се докладва  след изтичане на срока за изпълнение за продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                     2.