№ 1740
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110218234 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано е по жалба на Л. С. Б. срещу Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 7382903, издаден от СДВР, с който за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
400 лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП. Твърди, че след
връчване на ЕФ подала декларация пред СДВР, че след датата 07.03.2024г., на
която продала собствената си идеална част на другия съсобственик на
автомобила И. Р. К., нямала достъп до МПС. Моли съда да отмени Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 7382903, издаден от СДВР.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представя писмено
становище, ведно с доказателства, с които поддържа депозираната жалба и
моли същата да бъде уважена като ЕФ бъде отменен като неправ..
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден като прав. и законосъобразен. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
1
евентуално заплатеното възнаграждение за адвокат.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство дали
жалбата срещу обжалвания електронен фиш е депозирана в срок. В случая
жалбоподателката Л. С. Б. е упражнила законоустановеното си право да сезира
съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 25.04.2023г., в 01,05 часа, е засечен с АТСС № MD1197 лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 Д 4 Матик“ с ДК № *********, който се
движил в гр.София, по Околовръстен път, до № 161, с посока на движение от
бул.”Симеоновско шосе” към бул.”Черни връх”, със скорост от 114 км/ч - над
разрешената скорост от 80 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26. Въз основа
на изготвения снимков материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на
глоба Серия К № 7382903, с който на жалбоподателката Л. С. Б. била
наложена глоба в размер на 400лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1,
т.4 ЗДвП.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
2
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС, с № MD1197, е преминала проверка, видно от
представените Справка-преглед на документи, издадена от Български
институт по метрология относно удостоверение № UP/I-034-02/17.04/10, Рег.
№ 558-02-01-01/1-17-3 на Държавен институт по метрология на Република
Хърватия и Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС /14.03.2023г., издадени от
Български институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е
посочено мястото за контрол /гр.София, по Околовръстен път, до № 161/,
посоката на движение на лекия автомобил / от бул.”Симеоновско шосе” към
бул.”Черни връх”/, ограничението на скоростта в пътния участък /80 км/ч/.
Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно
приложението към чл.10, ал.1 от посочената наредба. Видно от същия, на
25.04.2023г., в 01,05 часа, гр.София, по Околовръстен път, до № 161, е
използвана автоматизирано техническо средство – MD1197, с начало на
работа 23,30ч и край на работа 01,30ч, в режим на измерване "Д" (в движение)
и посока за задействане – "П" (приближаващи). В протокола е отбелязано, че
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В-26 и "разстояние от
пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри - 400", доколкото
същите касаят допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак
по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.112, ал.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци когато за територията на
населеното място и селищното образувание е необходимо да се въведе
допустима максимална скорост на движение, различна от определената
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, се поставя пътен знак В26. Съдът намира, че
приложеният по преписката протокол е годно доказателствено средство и
може да служи за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
3
фиш.
По делото е безспорно установено, че на посочените в електронния
фиш дата, час и място с процесния автомобил е извършено нарушение
по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост от 114 km/h
(след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена скорост от 80 km/h.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил. Видно от
снимковия материал, фактическата скорост на процесния автомобил е била
118 км/ч. В слуая административнонаказващият орган е определил правилно
приспаднатия толеранс като е посочил като приета скорост на движение – 114
км/ч. Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на
отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства в тази част притежават доказателствена сила за посочените в
тях правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
В случая, обаче, съдът намира, че административнонаказващият орган
е извършил грубо нарушение на материалния закон като не е определил в
съответствие с фактическите обстоятелства собственика или ползвателя на
лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 Д 4 Матик“ с ДК № *********.
В придружително писмо УРИ № 433200-133243/19.12.2024г. на СДВР
е отбелязано, че „в информационните системи на МВР-АИС-АНД има дата на
връчване 12.08.2024г....”.
В административната преписка е приложено Възражение Вх.№
513000-60445/13.08.2024г. на Л. С. Б., с което жалбоподателката твърди, че
след датата 07.03.2024г., на която продала собствената си идеална част на
другия съсобственик на автомобила И. Р. К., нямала достъп до МПС. Към
възражението е приложена декларация, с която жалбоподателката декларира
същите обстоятелства, както и факта, че е запозната с наказателната
отговорност в случай, че декларира неверни обстоятелства.
С оглед твърденията на жалбоподателката по делото е изискана
4
справка от ЧСИ М. Б., рег.№ 838 в регистъра на Камарата на частните съдебни
изпълнители, с която информира, че в изпълнение на определената
обезпечителна мярка, постановена в обезпечителна заповед № 10 по ГД №
1297/2023г. по описа на РС-Видин, VII състав, на 05.07.2023г. е извършен опис
на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 Д 4 Матик“ с ДК № *********. На
същата дата МПС е предадено на отговорно пазене на определения пазач-
трето лице, фирма „Премиум Ауто” ЕООД, като автомобилът е оставен на
съхранение в гр.София, бул.”Илиянци” № 94. Автомобилът е бил освобозен от
отговорно пазене и назначения пазач на 06.03.2024г., с оглед постъпила молба
за прекратяване на изпълнителното дело Вх.№ 09921/06.03.2024г.
Независимо от това жалбоподателката твърди, че във връзка с
предмета на ГД № 1297/2023г. по описа на РС-Видин – съдебна делба лицето
И. Р. К. /ответник/ в отговора по исковата молба е декларирала, че Л. С. Б. не е
владяла, управлявала и ползвала процесния лек автомобил.
Съдът приема, че с оглед депозираното възражение Вх.№ 513000-
60445/13.08.2024г. на Л. С. Б. административно-наказващият орган е следвало
да извърши допълнителна проверка по изнесените данни.
По отношение на собственика на МПС законодателят е гарантирал
възможността същият да оспори презумпцията, предвидена в чл. 188 от
ЗДвП като в чл. 189, ал. 5 от същия изрично е разписано как следва да бъде
сторено това, а именно като в 14-дневен срок подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Тук законът изрично регламентира, че наред с декларацията следва да бъде
предоставено и копие на СУМПС. Последното предполага, че соченото за
водач в декларацията лице доброволно е предоставило своя личен документ,
доколкото обичайно личните документи се намират на разположение
единствено на лицата, за които са издадени ( Разпоредбата на чл. 11 от Законът
за българските лични документи постановя, че никой няма право да дава или
приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен
документ /какъвто по смисъла на закона се явява и свидетелство за
управление на МПС/ на друго лице ), с което и потвърждава истинността на
твърдението, че именно то е управлявало МПС по времеизвършване на
нарушението. Подаването на декларация с приложено СУМПС е достатъчно
5
основание за анулиране на първончално издадения фиш, издаден на
собственика и съставянето на нов срещу посоченото с декларацията лице.
В случая налице е някакъв спор между жалбоподателката Л. С. Б. и
другия съсобственик на автомобила - И. Р. К. /посочена и в списъка на
собствениците на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 Д 4 Матик“ с ДК №
*********, приложен към административната преписка/. Воденото
изпълнително дело с предмет – процесния автомобил е доказателство за такъв
извод. Т.е. обективно жалбоподателката не би могла да представи към своята
декларация и копие от СУМПС на И. Р. К., за която твърди, че единствена има
достъп до лекия автомобил. Съдът намира, че следва да отдаде необходимата
тежест на факта, че жалбоподателката декларира, че е запозната с
наказателната отговорност за деклариране на неверни данни пред
административния орган. Възможността да бъде понесена отговорност,
включително и наказателна, за деклариране на неверни данни е обективно
съществуваща и ясно разписана дори в самата декларация, която лицето
попълва и подписва собственоръчно и има своя ред за реализация.
Всякога, когато биват засягани и ограничавани правата на едно лице в
производство с наказателен характер /каквото несъмнено е това по
ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение
по ЗДвП/ това следва да бъде реализирано въз основа на обективно
установени факти. Съмненията относно истинността на заявените факти
следва да бъдат отстранени чрез допустими от закона способи и от овластения
и задължен за това съобразно нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН орган.
Последната ясно регламентира задължението за изясняване на спорните
обстоятелства в тежест на АНО. В случая няма обективни данни, които да
установят, че той е положил необходимите за това усилия /арг., Решение №
10740 от 27.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 12583/2024 г., XXVII
кас.състав/.
АНО е неглижирал вменените му от закона задължения, поради което
правото на защита на жалбоподателката безспорно е било нарушено.
Поради тази причина съдът приема, че въззивната жалба е
основателна и Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7382903,
издаден от СДВР, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
6
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7382903,
издаден от СДВР-София, с който на Л. С. Б. от гр.***** за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400лв., на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7