№ 143
гр. Търговище , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Д. И. от град Варна против Електронен фиш с. К
№4013480 на ОДМВР – гр. Търговище. Жалбоподателят определя ЕФ като
незаконосъобразен. Сочи, че на 09.09.2020г. лично е управлявал описания в ЕФ автомобил и
допуска като възможно да се е движел с превишена скорост. Изтъква като важна особеност в
случая, че този автомобил е специален - линейка, притежавана от дружеството, в което той
работи и отдадена под наем на „СХБАЛ Проф.Темелков“ООД. Уточнява, че на посочената
дата извършвал спешен превоз на тежко болно лице – пациента Л. Т. В. от МБАЛ „Света
Ана“АД – град Варна до Медицински институт на МВР – София, като по време на целия
превоз от 17.45 часа до 23.30 часа автомобилът бил с включени звукови и светлинни
сигнали. Линейката била оборудвана с кислороден апарат, който издържал до 4 часа, а това
било недостатъчно за времето на транспортиране от Варна до София. Жалбоподателят
посочва, че дори и да е надвишил допустимата скорост, не бил създал опасност на пътя за
себе си или за другите участници в движението, с което действал в съответствие с чл. 5 ал.1
т.2 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален
режим на движение от моторните превозни средства. Същият визира, че е била налице
крайна необходимост, при условията на която действал с цел запазване здравето и живота
на пациента. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от жалбоподателя и неговия процесуален пълномощник. Претендира присъждане
на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ОДМВР – гр. Търговище, не изпраща представител по делото, но в
1
приложеното писмено становище, изготвено от гл.юрк. Лиляна Жечева, е взето отношение
по доводите в жалбата и същата е определена като неоснователна. Позовава се на Наредба
№3 от 06.10.2017г. на министъра на здравеопазването и заявява, че в случая няма
доказателства, че се касае за пациент, чието състояние изисква спешна медицинска помощ,
поради което и превозът му не попадал в някоя от хипотезите по чл.2 от Наредба
№25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ. Изтъква, че от приложената
бележка от „МУ – МВР“не ставало ясно кое лице е под писало същата, а в издадения фиш за
частна медицинска помощ не била посочена дата на оказаната такава помощ. Счита, че към
момента на извършване на нарушението не е била налице необходимост от ползване на
специален режим на движение на посочения в ЕФ автомобил. Моли за потвърждаване на
обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение по чл. 63 ал.4 ЗАНН за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя като се настоява в случай на отмяна на ЕФ претенцията
му да бъде уважена до минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш
Серия К №4013480 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Търговище, в същия е отразено,
че на 09.09.2020г., в 19.04ч. в обл.Търговище, гр. Търговище, ПП І-4 км.227+300, до
Метанстанция – населено място, обозначено с пътен знак Д11 с посока към град София, при
максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 с МПС, специален
автомобил “Форд Транзит“ с рег. №СВ 2283 РН, е извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във
вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
00209D32D438, като установената такава на МПС била 109 км/ч с отчетен толеранс на
измерване от -3 км/ч, т.е. налице била превишена стойност на скоростта – 49 км/ч, за което
на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДП на собственика на автомобила е
наложена глоба в размер на 600 лева като са указани срока за доброволно плащане и
начините за това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка,
направена на 09.09.2020г , в 19.04.58ч. На снимката се вижда предната част на автомобил с
рег.№ СВ 2283 РН, пътуващ през посочена локация ПП І-4 км.227+300, общ.Търговище, на
която разрешената скорост е 60 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 112
км/ч. Върху снимката е изписано и АТСС, с което същата е направена, а именно :
„MultaRadar“ с №00209D32D438. От снимката е видно, че заснетият автомобил е оборудван
с лампи за светлинна сигнализация, които са включени. Налице по преписката е справка от
Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е собственост на „Мото –
Пфое Лизинг“ЕООД - София, а като ползвател на същия е вписано „И.и Ю ЕС БИ“ЕООД –
град Варна. В посочената база автомобилът е описан като специален с предназначение
„Бърза помощ“. Според справка от Търговски регистър законен представител на
2
дружеството, вписано като ползвател, е жалбоподателя С. Д. И. с адрес в град Варна. По
АНПреписка е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888 на Български институт по метрология, издадено на 08.12.2010г., от което следва,
че видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
„MultaRadar SD580” е одобрена със срок на валидност 08.12.2020г. Неразделна част към
удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики на
системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 07.10.2020г. от БИМ дава сведение за
извършена през м.май 2020г.последваща проверка на видео - радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580” с МАС
№00209D32D438 като е посочено, че периодичността на проверката е една година. Налице е
и изготвения протокол за проверка от 13.05.2020г., в който е отразено, че системата
съответства и отговаря на метеорологичните изисквания като допустимата грешка при
измерване на скоростта е 3 км/ч до 100 км/ч и 3% над 100 км/ч. В приложеното писмо от
25.11.2020г. на Директора на ОПУ - Търговище се сочи, че на ПП І-4 при км.227+300 вляво
има монтирана стационарна камера за засичане на скоростта на ППС, а при км.227+150
дясно, важащ за посока София – Варна, и км.227+450 ляво, важащ за посока Варна – София,
са поставени пътни знаци В26 /60 км/ч/, ограничаващи скоростта на движение на ППС до 60
км/ч. В същото писмо е посочено, че тези пътни знаци са поставени и през 2018г. и 2019г. не
е променяно мястото им, същите били поставени на 150 метра преди стационарната камера
за засичане скоростта на ППС. По преписката са приложени и методическите указания за
съставяне на ЕФ за нарушения, установени със стационарна система за контрол на скоростта
MultaRadar SD580, както и Инструкции за работа с MultaRadar SD580. Налице по преписката
е извлечение от АИС-КАТ относно статуса на обжалвания ЕФ, от което е видно, че същият
е издаден на 01.10.2020г. и е връчен на 14.12.2020г. В съдебното производство са събрани и
представените от жалбоподателя писмени и гласни доказателства. Видно от приложеното
копие на СРМПС част първа, в същото са отразени данните, коментирани по – горе като
съдържащи се в справката от Централна база – КАТ. Налице по делото е и депозиран
договор за наем на МПС, съгласно който на 10.02.2020г. „СХБАЛ ПРОФ.ТЕМЕЛКОВ“ ООД
– град Варна е наел от „И.и Ю ЕС БИ“ЕООД – град Варна за временно ползване за срок от
една година, линейка – “Форд Транзит“ с рег. №СВ 2283 РН. Според депозирания трудов
договор, сключен на 30.15.2019г. между „И.и Ю ЕС БИ“ЕООД – град Варна като
работодател и жалбоподателя като служител, както и според сключеното допълнително
споразумение към този договор следва, че жалбоподателят е в трудово правоотношение с
посочения работодател. Представено е по делото удостоверение от Медицински институт на
МВР, с което се удостоверява, че на 09.09.2020г.автомобил “Форд Транзит“ с рег. №СВ 2283
РН е транспортирал по витални показатели /по спешност/пациента Л. Т. В. с посочено ЕГН,
от град Варна/час на отпътуване 17.45 ч./до град София /час на пристигане 23.30 часа/.
Налице е епикриза, в която е отразено, че на 09.09.2020г. от МБАЛ“Св.Анна“АД – Варна е
изписан посочения пациент Л. Т. В., като е посочено на ред „изход от заболяването“ :без
промяна. В попълнения фиш за частна медицинска помощ е отразено, че същият пациент се
транспортира в 17.50 часа към МВР болница в град София. Като свидетел по делото е
3
допусната и разпитана В. П. /медицинска сестра в Дом за стари хора“Детелина“ – Варна/.
Относно процесния случай същата сочи, че се е намирала в управлявания от жалбоподателя
автомобил – линейка, с която бил транспортиран пациент от болница в град Варна до
болница в град София, тъй като по настояване на негови близки лечението му щяло да
продължи в град София. Според свидетелката при потегляне от град Варна състоянието на
пациента било стабилно, но след град Шумен същият направил белодробен оток, ускорило
се дишането му и състоянието му се влошило. Тогава реаниматорът решил, че следва да
увеличат притока на кислород и на пациента била поставена кислородна маска. Тъй като
започнало посиняване на пръстите на пациента лекарят наредил на свидетелката да увеличи
количеството на подавания кислород. Поради това, че обемът на кислорода в линейките бил
ограничен, а се налагало ускорено подаване на такъв, се оказало, че наличният кислород в
случая ще стигне за 3 часа. Ето защо на жалбоподателя било казано да шофира бързо, за да
стигне навреме в град София. Тогава според свидетелката жалбоподателят увеличил
скоростта на управлявания автомобил и включил светлинния и звуков сигнал на същия.
Количеството кислород стигнало до момента, в който пристигнали в град София, но преди
да стигнат до болницата, поради което спрели и прехвърлили пациента на портативни
кислородни бутилки, които не били големи. Свидетелката посочва, че пациентът бил
закаран жив до София, но по – късно разбрала, че е починал. Показанията на свидетелката
съответстват на отразеното в приетите епикриза и фиш за частна медицинска помощ,
същите са логични и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по делото факти
съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Второто
изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния фиш:
„електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава "в отсъствието
на контролен орган и на нарушител" и съставлява типизиран документ, издаден от
техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване
за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /"Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
4
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От
дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към
същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС. Ето защо при прегледа на съдържанието на обжалвания ЕФ съдът
счита, че не са допуснати нарушения на нормите на чл.42 и чл. 57 ЗАНН. От приложената
по делото разпечатка от информационната система на КАТ следва, че обжалваният ЕФ е
издаден в рамките на един месец след извършването и установяването на нарушението, и е
връчен в рамките на три месеца след издаването му. При това положение не се констатира и
изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Автоматизираното издаване на
електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл. 189
ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане
на извършеното нарушение посредством техническо средство, което замества етапа на
съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
А съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, т.е. възможно е
нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. В
случая за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата по делото е
представено и статично изображение във вид на снимков материал. Налице по делото са
писмени доказателства, обсъдени по – горе : писмо от ОПУ - Търговище, от които става
ясно, че посоченото в обжалвания ЕФ място се намира в пътен участък, за който е въведено
ограничение на скоростта до 60 км/ч с пътен знак В26. В обжалвания ЕФ са отразени
достатъчно ясно времето, мястото на извършване на нарушението, обозначено като номер
на километър от ПП І-4, и стойността на разрешената и измерената скорост. В ЕФ е
посочено и ползваното АТСС №00209D32D438, което според събраните по делото
доказателства е от стационарен тип и към момента на установяване на нарушението е
преминало успешно първоначална и последваща проверка за годност. Разпоредбата на чл. 7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, изискваща обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и
5
стационарни автоматизирани технически средства и системи, е била отменена изцяло,
считано от 16.01.2018г., което означава, че към датата на установеното нарушение тези
изисквания вече не са били част от действащото законодателство.
При така установената липса на съществени процесуални нарушения, допуснати в
рамките на АНПроизвоство следва съдът да извърши проверка за спазване на материалния
закон като разгледа случая по съществото на фактите и правната им квалификация. По
делото е безспорен факта, че на 09.09.2020г. управляваното от жалбоподателя МПС се е
движело в 19.04 часа през населено място – град Търговище, със скорост 109 км/ч.
Обсъдените по – горе писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че
в този момент управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел по маршрута град
Варна – град София, превозвайки пациент, чието състояние се е влошило сериозно след
преминаване край град Шумен и предвид липсата на достатъчно количество кислород, което
да се осигури на пациента до пристигане в град София, се наложило водачът да увеличи
скоростта на движение на линейката с цел по – бързото предаване на пациента в
съответното болнично заведение в столицата. Управляваният от жалбоподателя
автомобилът е бил специален, тип „линейка“, оборудван със специалната медицинска
техника и се е движел с включени светлинни и звукови сигнали, като от приложената
снимка, разпечатана от АТСС, също се виждат включените светлинни сигнали. Съгласно чл.
91 ал.1 ЗДвП моторни превозни средства със специален режим на движение са
автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен
сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно
влязлата в сила на 11.08.2020г.разпоредба на чл. 91 ал.3 от ЗДвП специален режим на
движение може да ползват и предназначените за предоставяне на медицинска помощ при
спешни състояния моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския
съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството
на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за
осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните
заведения, като моторните превозни средства се обозначават с опознавателни знаци и
постоянно монтирани устройства върху превозното средство или на специална стойка,
излъчващи синя или червена проблясваща светлина, добре забележима от всички страни.
Приложената по преписката снимка от АТСС показва, че върху заснетото МПС е имало
монтирана стойка, излъчваща проблясваща светлина. Представените от жалбоподателя и
приети от съда документи установяват, че към датата на установяване на отразеното в ЕФ
нарушение заснетият автомобил се е ползвал по силата на договор за наем от „СХБАЛ
ПРОФ.ТЕМЕЛКОВ“ ООД – град Варна, която болница е надлежно регистрирано лечебно
заведение в регистъра на Министерство на здравеопазването. Въпреки, че заснетият
специален автомобил не е собственост на посоченото болнично заведение, определящ в
случая е факта, че същият се ползва на договорно основание от това заведение като линейка
6
за транспортиране на пациенти в спешно състояние. А спешното състояние на превозения
пациент се установи както от приложеното удостоверение от МИ на МВР, така и от
събраните свидетелски показания. Съгласно чл. 3 ал.1 и ал.2 т.1 от Наредба № I-141 от
18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от
моторните превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, моторни
превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите,
които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя
и/или червена светлина и специален звуков сигнал, като за обозначаване превозните
средства със специален режим на движение се комплектоват с опознавателни знаци и
светлини, както следва: синя и/или червена пробляскваща светлина - устройствата се
монтират върху тавана на автомобила или на специална стойка на мотоциклетите, така че
светлината да бъде добре забележима от всички страни. Заснетият автомобил е отговарял
при движението си в момента на заснемането му на посочените изисквания. При
конкретизиране на визираните в чл. 3 ал.3 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията
и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства
задачи, произтичащи от спецификата на дейността, едва ли би имало по – важни такива от
спасяването на човешки живот – неотменимо право на човека, гарантирано от чл. 28 от
Конституцията на Р България. Ето защо съдът намира, че управляваният от жалбоподателя
автомобил по време на установеното с ЕФ нарушение попада изцяло в законовото понятие
за МПС със специален режим на движение по смисъла на чл. 91 ал.1 ЗДвП, независимо от
собственика на същото. В случая водеща роля има не собственика, а трайното
предназначение на МПС и задачата, за която е ползвано в конкретната ситуация. От
свидетелските показания става ясно, че в съответствие със ЗДвП и цитираната наредба
жалбоподателят е включил при пътуването светлинната и звукова сигнализация както
изисква чл. 4 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. Предназначението на специален
автомобил на управляваното от жалбоподателя МПС и използваната при движението му
светлинна и звукова сигнализация, поставят казуса в приложното поле на чл. 5 ал.1 т.2 от
цитираната наредба, съгласно която разпоредба водачът на моторно превозно средство със
специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на
движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество. В контекста
на тази разпоредба съдът намира и за основателно изложеното в жалбата съображение за
приложимост на института на крайната необходимост в настоящия случай. Съгласно чл.8
ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при крайна
необходимост. И тъй като в ЗАНН липсва легално определение за това понятие, по силата
на препращащата норма на чл.11 ЗАНН, относима е дефиницията по чл. 13 ал.1 НК, според
която не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по
друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Отнесен към фактите по настоящия случай, този институт е налице, тъй като управлявайки
линейка – МПС със специален режим на движение, с превишена скорост, жалбоподателят е
7
нарушил установените правила за допустимата скорост на движение, но същият е извършил
това, за да спаси „лични блага“ на другиго от непосредствена опасност, а именно : живота на
пациента при възникналото му спешно състояние. Наред с това от деянието на
жалбоподателя не са произтекли вреди за някого, а единствено положителен изход за
транспортирания пациент, тъй като същият е приет благополучно в болницата, към която е
транспортиран. Ето защо и преценено през критериите на „крайната необходимост“
деянието на жалбоподателя не представлява административно нарушение. Този извод, както
и приложимостта на чл. 5 ал.1 т.2 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. към настоящия казус
водят до заключението за липса на извършено административно нарушение от страна на
жалбоподателя, поради което и обжалваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представени са договор за правна
защита и преводно нареждане, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат
за процесуално представителство по настоящото производство и е заплатил на същия
възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания ЕФ, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до хиляда лева
минималното възнаграждение е в размер на 300 лева. В случая жалбоподателят е направил
разноски за плащане на адвокатско възнаграждение в минималния законов размер, поради
което и ОДМВР - Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К
№4013480 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с което за административно
нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр.с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 09.09.2020г., в 19.04ч.
в обл.Търговище, гр.Търговище, ПП І-4 км.227+300, до Метанстанция – населено място в
посока към град София, с МПС специален автомобил “Форд Транзит“ с рег. №СВ 2283 РН,
на С. Д. И. от град Варна е наложено административно наказание на основание чл. 189 ал.4
във връзка с чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със седалище в
град Търговище, представлявано от директора Н. Н., да заплати на С. Д. И. от град Варна
ЕГН – **********, сумата в размер на 300/триста/лева, представляваща направени разноски
в настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9