М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 13 от 14.06.2017г.
по
НОХД № 346 от 2016г. по описа на РС-Г.
Производството по НОХД № 346/2016г. по описа на РС-Г. е
образувано по повод внесен от РП-Г. обвинителен акт срещу К.А.Г. с ЕГН **********, роден на ***г., в гр.С., живущ ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, за това, че на
20.08.2015г. в с.М., общ.Г., направил опит противозаконно да унищожи чрез
запалване чужда движима вещ – лек автомобил „Ф.Д.” рег.№ **********, на
стойност 888,00 лева, собственост на Ж.П.Ж., като макар и довършено, от
изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици – престъпление по чл.216, ал.1, във вр. чл.18, ал.1
от НК.
С протоколно
определение от 21.02.2017г., съдът като намери, че са налице основанията на
чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и след като назначи защитник на подсъдимия К.А.Г. с ЕГН **********,
който да защитава неговите права и законни интереси, разгледа делото в
отсъствие на подсъдимия.
В хода на
съдебното следствие РП-Г. се представлява от Прокурор Т.Асенов, който в хода на
съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия К.Г., обвинение,
приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие доказателствен
материал, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението, в което е обвинен. Представителят на
държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия К.Г., съдът да наложи
наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Защитника на подс.К.Г.
– адв.Н.А. *** изразява становище, че оставя на съда да прецени дали подсъдимият
е виновен и какво да бъде наказанието.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събрания по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс.К.А.Г. ***.
Св. Ж.Т.Ж. ***.
Св.Ж.Ж.
притежавал лек автомобил „Ф.Д." с рег.№ **********. Св.Ж. в началото на
2015г. продал лекия автомобил на лице на име „А.”, от гр.Г., неустановено при
разследването за сумата от около 700 лева, без да оформят документи. Лицето „А.”,
от своя страна е продало лекия автомобил на св.Ж.Т.Ж., отново, без да се спази
изискуемата от закона форма за продажба и прехвърляне на МПС. Към 20.08.2015г.
автомобилът е бил във владение на св.Ж.Ж..
Подс.Г. и св.Ж.
не били в добри взаимоотношения. През 2015г., в питейно заведение в с.М., между
св.Ж. и брата на подсъдимия – св.М.Г., възникнал конфликт по повод неуредени
финансови отношения помежду им. Св.Ж. ударил св.М.Г. с празна бирена бутилка, а
подсъдимият К.Г., ударил св.Ж. с друга такава бутилка. Този инцидент формирал у
подсъдимия К.Г. намерение да причини вреда на св.Ж., увреждайки автомобила му.
През нощта на
19 срещу 20.08.2015г., знаейки, че автомобилът ползван от св.Ж. ***, подс.К.Г.
взел от дома си черен ръкав от дамска блуза и запалка. Насочил се към
автомобила, уверил се, че е останал незабелязан и изпуснал въздуха от предна
лява гума, а след това с ръце счупил страничното огледало. Подс.Г. отворил
вратичката за резервоара, поставил в резервоара приготвения по-рано ръкав от
дамска блуза, затиснал го с капачката на резервоара и го запалил. Когато се
уверил, че огънят се разгорял, се отдалечил, напускайки местопроизшествието.
По независещи
от подс.К.Г. причини, огънят угаснал и автомобилът не се запалил, а се получило
обгаряне на капачка за резервоара и на гърловината на резервоара на автомобила.
Видно от
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на лекия
автомобил „Ф.Д." рег.№ ********** е 888 /осемстотин осемдесет и осем/
лева, стойността на счупеното странично огледало и обгорелите капачка и
гърловина на резервоара е 22 /двадесет и два/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимия К.Г.
дадени по реда на чл.222 от НПК /л.д.16-17 от досъд. п-во/, показанията на
свидетелите Ж. Т. Ж., Ж.П. Ж. и М.А.Г., дадени в хода на съдебното следствие, заключенията
на съдебно-оценителната и дактилоскопна експертизи, както и от всички други
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НК, чрез прочитането им в
с.з. от заключенията на вещите лица и от веществените доказателства – черен на
цвят ръкав от дамска блуза, обгорен заключващ механизъм на капачка и обръч от
гумено уплътнение на резервоар и стопилка.
По делото не
са налице доказателства противни на така възприетата и изложена по – горе
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане. Въпреки това,
настоящия съдебен състав счита, че за пълнота и с оглед обстоятелството, че
делото бе разгледано в отсъствието на подсъдимия предвид основанията на чл.269,
ал.3, т.1 и т.2 от НПК, следва да обсъди същите.
Св.Ж.П.Ж.
обясни, че лекият автомобил „Ф.Д.” с рег. № ********** е регистриран на негово
име, но в началото на 2015г. го е продал на лице на име „А.” от гр.Г. за сумата
от 700 лева, без да оформят документи. Св.Ж. заяви, че знае, че лицето „А.”, от
своя страна е продало въпросния лек автомобил на св.Ж.Т.Ж., който го е владеел.
Св.Ж.Т.Ж. заяви,
че той владее лекия автомобил и го счита за собствен. Св.Ж. разясни в с.з.
отношенията си с подсъдимия К.А.Г. и неговия брат – св.М.А.Г.. Св.Ж. разказа за
възникнал между него, св.Г. и подс.Г. конфликт. Св.Ж. разказа и как е заварил
лекия си автомобил месец след конфликта – със счупено огледало и със стърчащ от
резервоара недогорял парцал.
Св.М.А.Г.
потвърди за възникнал конфликт между него, брат му – подс.К.Г. и св.Ж.Ж., но
отрече да знае подробности за инцидента с лекия автомобил.
Подсъдимият К.Г.
е бил редовно призован за настоящото НОХ Дело. Същият е с настоящ адрес:***. Св.М.Г.
/брат на подсъдимия и живущ на същия адрес/, е лицето получило призовката,
ведно с обвинителен акт – видно от разписка от 06.04.2017г. /л.д.43 от съд.
п-во/ и същия е поел задължение да му ги предаде. Св.М.Г. е получил и втора
призовка - на 16.05.2017г. /л.д.52 от съд. п-во/ - за явяването на подс.Г.,
като отново е поел задължения да му я предаде. В показанията си, дадени в хода
на съдебното следствие, св.Г. бе категоричен, че е уведомил своевременно брат
си – подс.К.Г. за настоящото НОХ Дело.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Ж.Ж.,
Ж.Ж. и М.Г.. Същите са логични и безпротиворечиви. Те
кореспондират, както помежду си, така и останалите доказателства, а и с
обясненията на подсъдимия К.Г..
Съдът кредитира с
доверие и обясненията на подсъдимия К.Г., дадени на досъдебното производство по
реда на чл.222 от НПК /л.д.16-17 от
досъд. п-во/, отчитайки обстоятелството, че същите,
освен че са доказателствено средство са и средство за защита, което той
упражнява по свое усмотрение – както и когато намери за нужно. Затова
достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване
следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията на подс.Г. са изключително пълни и подробни и
по съществото си представляват признание на извършеното. В тях подс.Г. описва
как и защо е извършил деянието. Неговите обяснения не са в противоречие с
показанията на свидетелите, нещо повече – те ги подкрепят. Същите не са в
противоречие и със събраните по делото писмени и веществени доказателства и
кореспондират с тях.
Следва да бъде
отбелязано, че в обясненията си, подс.Г. – при описанието на механизма на
извършване на деянието разкрива подробности, които няма как да са му известни,
ако не е участвал в извършването – „…взех една дреха – женски клин, черен на
цвят…”; „…спуснах едната предна гума на автомобила…”; „…счупих с ръце
страничното огледало…”; „….отворих вратичката на резервоара и без да махам
капачката поставих същата дреха, която носих със себе си и я запалих,
посредством запалка …”.
Съдът не кредитира
с доверие обясненията на подсъдимия, единствено в частта, в която той завява,
че не е отварял капачката на резервоара на лекия автомобил – при поставяне на
черния ръкав от женска дреха, който по - късно е запалил. Обективно невъзможно
е ръкава да се закрепи - без да се отвори капачката и същия да се навре в
отворения резервоар. Следва да се има предвид, също така, че видно от огледния
протокол /л.д.7 – 8 от досъд.п-во, стр.2, ред 11 от протокол за оглед/,
капачката на резервоара е намерена в отворено положение. Обгарянето на
гърловината на резервоара /снимка № 5 от изготвения фотоалбим, л.д.10 от досъд.
п-во/ и обгорената капачка /приложена като веществено доказателство/ несъмнено
установяват навирането на парцала в резервоара.
Цитираните
доказателства, преценени поотдено и в съвкупност дават основание на съда да
направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимият К.А.Г. с ЕГН **********
е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че подсъдимият К.А.Г. с ЕГН **********
е извършил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Унищожаването
и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките
на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи,
и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване
на техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна
страна предмет на престъплението в настоящия случай е чужда движима вещ – лек
автомобил „Ф.Д.” с рег.№ **********. Унищожаването и повреждането е типично
резултатно престъпление, при това очертано в закона, именно, чрез престъпните
последици. Те могат да приемат две форми, свързани със степента на изменение в
основните свойства на предмета на посегателство. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се осъществи, както чрез действие,
така и чрез бездействие и се изразява във въздействие върху субстанцията или
структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед
първоначалното й предназначение. Повреждането е такова изменение в субстанцията
или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за
използване по предназначение. В случая, подсъдимия е направил опит да направи
вещта – лекия автомобил - негоден за ползване по предназначение.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл с пряко целени престъпни последици
и при предварителна подготовка /снабдяване с ръкав от женска дреха, чрез който
да се предизвика запалване на резервоара на лекия автомобил/ и вредните
последици не са настъпили по независещи от дееца причини.
От субективна
страна, извършител на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което не е собственик на вещта.
Следователно субект на престъплението в настоящия случай е подсъдимият К.Г.. От
субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият Г. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си – неговата противоправност и наказуемост. Знаел е, че
въздейства върху чужда движима вещ, предвиждал е повреждането като последица от
това въздействие и е пряко е целял настъпването на противоправния резултат.
Опитът е започнатото изпълнение на умишлено
престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици за това престъпление. Изпълнението на последното
започва преди осъществяване на самото изпълнително деяние и представлява пряко
и непосредствено насочване към неговото извършване. Когато не е довършено
деянието, налице е недовършен опит. Когато то е довършено, но по някаква друга
причина не е настъпил вредоносният резултат, както е предвиден по закон и е
целен /ако би настъпил, би имало довършено престъпление/, налице е довършен
опит. Разграничението между недовършен и довършен опит е необходимо, от една
страна, заради възможността да се приеме ненаказуемост на дееца поради
доброволен отказ - когато се е отказал да довърши изпълнението на
престъплението или когато е предотвратил настъпването на вредоносните последици.
Първият случай има предвид отказ от довършване на изпълнителното деяние по
собствена подбуда и вече е ясно, че няма как да настъпят вредоносните последици
поради липса на причина за тях - това е самоволен отказ при недовършен опит по
силата на чл.18, ал.3, б.”а” от НК. Вторият случай визира довършения опит, когато
деецът е финализирал изпълнителното деяние, но реално е предотвратил
престъпните последици от него.
Настоящия случай не е такъв.
Предвид изявлението на подсъдимия /подробно
обсъдените по-горе обяснения на подсъдимия по реда на чл.222 от НПК/: „И когато
се обърнах, видях че възпламененият парцал е загаснал, но въпреки всичко аз не
се върнах да го паля повторно…”, съдът счита за нужно да се отбележи, че в
случая не е налице отказ да се довърши престъплението по смисъла на чл.18, ал.3, б.”а” от НК.
Касае се до довършен опит -
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – след счупването на страничното
огледало и изпускането на предната гума, подс.К.Г. е наврял в резервоара с
горивото на автомобила, парцал и го е запалил – действие, чийто логичен резултат
и естествена последица е запалването на автомобила. Исканите от дееца и
предвидени в закона обществено опасни последици (унищожаването на лекия
автомобил) не са настъпили по причини, които не зависят от поведението му – по
случайност парцала е загаснал преди да възпламени горивото в резервоара, но
извършените от него действия, категорично сочат на извода за намеренията му –
да унищожи чрез запалване лекия автомобил.
Когато с деянието си деецът
постави в ход изцяло причинноследствения процес, за него няма обективна
възможност да го прекъсне. Затова при довършен опит е невъзможен отказ от
довършване на престъплението на посоченото основание. /Решение № 125 от 03.VII.1995г.
по н.д. № 440/94 г., I –во н. о./
Гореизложеното мотивира извода
на съда, че не се касае за самоволен отказ по смисъла на чл.18, ал.3 от НК, а
за довършено опит по смисъла. на чл.18, ал.1 от НК.
Не на последно място трябва да
бъде отбелязано и това, че въпросът чия собственост е лекия автомобил, предвид
факта, че е регистриран на едно лице, а е ползван и владян от друго, е
ирелевантен за съставомерността на деянието на подс.К.Г.. В този смисъл е и Решение
№ 89 от 10.06.2015г. на ВКС по н. д. № 55/2015г., III н. о./
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Подсъдимият К.А.Г. с ЕГН **********
е осъждан както следва:
1. С Присъда
по НОХД № 256/1993г. на PC – Р., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
/една/ година и 4 /четири/ месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.
2. С Присъда
по НОХД № 340/1995г. PC – Р., за престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1,
т.3, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28 от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като е постановено наказанието
по НОХД № 256/1993г. на PC – Р., на осн. чл.68, ал.1 да бъде изтърпяно отделно.
3. С присъда
по НОХД № 170/1996г. на ОС-С.З., за престъпление по чл.116, т.6, предл.
последно, вр. чл.115 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 19 /деветнадесет/ години.
Съгласно Определение №
222/16.04.2014г. по ЧНД № 154/2014 г. на ОС – С.З., в сила от 23.04.2014г.,
подс.К.Г. е условно предсрочно освободен от остатъка на неизтърпяното наказание
„лишаване от свобода” - в размер на 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и 11
/единадесет/ дни. Определен е изпитателен срок в размер на 1 /една/ година, 2
/два/ месеца и 11 /единадесет/ дни.
Деянието,
предмет на настоящото производство е извършено след изтичане на определение
изпитателен срок.
Съгласно
първия принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до пет години за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия К.Г.,
съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – тежкото материално
положение и нискък социален статус, направените признания в хода на досъдебното
производство, сравнително не високата стойност на лекия автомобил – под три
минимални работни заплати и факта, че не са настъпили исканите и пряко целени от
дееца вредни последици. Отегчаващи обстоятелства – предходните му осъждания.
При определяне
на наказанието, съдът не констатира наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното, от типичната за този вид
престъпления.
Преценявайки всичко това, съдът счете, че следва да
бъде определено наказание при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства – ориентирано към минималния размер за престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Ето защо и
с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 /една/ година, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „общ” режим.
Така
индивидуализираното по вид и размер на К.А.Г., наказание, съдът намира, че ще
съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона
превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите
членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия К.А.Г. за виновен по
повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК,
разноските по делото следва да бъдат присъдени в негова тежест. Ето защо съдът
го осъди да заплати сумата от 113,98 лева – за изготвяне на експертизи и
фотоалбум - по сметка на ОД на МВР – С.З..
Съдът
постанови отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства, а
именно: черен на цвят ръкав от дамска блуза – 1 /един/ брой, обгорен заключващ
механизъм на капачка и обръч от гумено уплътнение на резервоар и стопилка, като
постанови унищожаването им като малоценни вещи, след влизане на присъдата в
законна сила.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на установения в страната законов ред.
По изложените от
фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….
/ Хр. А. /