Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III състав в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 529/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д.И.Д. срещу Б.М.К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за: 1) предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето , ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на майката в с. С., общ. И., обл. С.; 2) определяне на подходящ режим на лични отношения на бащата Б.М.К., ЕГН **********; 3) осъждане на бащата Б.М.К., ЕГН **********, да заплаща на детето , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- 28.05.2019г., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Предявен е също така от Д.И.Д.Б.М.К. иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на детето , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Д., ЕГН **********, на издръжка за минало време- от м. май 2018г. до м. май 2019г., в размер на по 200 лв. месечно (общо 2400лв.). Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че от връзката си с ответника имат родено едно малолетно дете. Поддържа, че през 2015г. ищецът и ответникът са заминали да работят в Германия, а детето е оставено на грижите на родителите на ответника в България. Твърди, че по време на престоя в Германия отношенията помежду им се влошили и майката през м. май 2016г. се е върнала в България и е взела детето при себе си. Поддържа, че след този момент единствено ищецът и неговите близки полагат грижи за детето, а ответникът се е дезинтересирал- не изпраща пари и рядко търси детето. Твърди, че на детето са осигурени спокойна среда, същото посещава детска градина и е налице силна емоционална връзка между него и майката.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б.М.К., чрез адв. В.К. от САК, с който исковете се оспорват. Твърди се, действително детето се отглежда в с. С. от родителите на ищцата, но тъй като същите са трудово заети през деня детето се отглежда от племенниците на ищцата, които са непълнолетни. Поддържа, че ищцата често отсъства от дома на родителите си и не полага грижи за детето. Твърди, че търси контакт с детето и го взима при себе си няколко дни в седмицата, поради което контактът помежду им не е прекъснат. Поддържа, че майката не разполага с необходимите условия за отглеждане на детето, както и че същото предстои да бъде записано в първи клас, а в с. С. няма училище, а бащата разполага със собствено жилище в гр. И.. Твърди, че през периода, за който се претендира издръжката за минало време бащата е полагал грижи за детето- осигурявал е прехрана, заплащал е разноски и лично се е грижил за детето.
Ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за: 1) предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето , ЕГН **********, на бащата Б.М.К., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата в гр. И., ул. „С.Б.“ № ) определяне на подходящ режим на лични отношения на майката Д.И.Д., ЕГН **********; 3) осъждане на майката Д.И.Д., ЕГН **********, да заплаща на детето , ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.М.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., платима до 10-то число на месеца, считано от датата на предявяване на насрещната исковата молба- ., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с главен иск и насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, както и с иск с правно основание чл. 149 СК.
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №…., се установява, че детето е родено на ***г. от майка Д.И.Д. и баща Б.М.К..
От служебна бележка от ….., издадена от Детска градина „Р.“, гр. И., филиал с. С., се установява, че детето редовно посещава детската градина.
От трудов договор от ... между „К.“ ИИД и ищцата Д.И.Д. се установява, че последната работи на длъжността „касиер“ при месечно трудово възнаграждение от 545лв..
От трудов договор от …. между „М.Б.“ ЕООД и ответника Б.М.К. се установява, че последният работи на длъжността „електрокарист“ при месечно трудово възнаграждение от 560лв..
От 7 броя приходни квитанции се установява, че е заплатена общо сумата от 502,81лв. за периода от 2016г. до 2019г., представляваща такса за детска градина на детето.
От фискален бон на л. 45 от делото се установява, че е заплатена сумата от 124,40лв. за посочените във фискалния бон артикули.
От Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № , том , рег. № дело № от . по описа на С.В.- нотариус в И.ския съдебен район се установява, че ответникът Б.М.К. е закупил дворно място с построена в същото масивна едноетажна жилищна сграда с мазе.
От удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника Б.М.К. се установява, че същите са в гр. И., обл. С., ул. С.Б. № .
От Социален доклад на ДСП гр. И. се установява, че детето има поставени всички задължителни имунизации, редовно водено е на профилактични медицински прегледи, че детето е в отличен външен вид, не се наблюдават признаци на неглижиране или занемаряване и същото е посещавало ДГ „Р.“, с. С., за учебната 2018-2019г., а през 2019-2020г. предстои да бъде ученик в 1-ви клас на СУ „Х.Б.“, гр. И.. Установява се, че детето живее в дома на бабата и дядото по майчина линия в с. С., където се отглежда от майка си и нейните родители, жилището представлява къща в добро техническо състояние, с две спални, трапезария, кухня, баня и хигиена на много добро ниво, като за детето са осигурени сигурна семейна среда за отглеждане, гарантирани са живота, здравето и сигурността на детето, включително към момента на изготвяне на социалния доклад се извършва ремонт на негова бъдеща самостоятелна стая. Установява се, че домът на бащата се намира в гр. И., като също е в добро техническо състояние и към момента на изготвяне на социалния доклад се осъществява ремонт, хигиената е на много добро ниво и за детето има обособена самостоятелна стая. Установява се също така, че родителите работят и имат възможност през работно време да разчитат на своите близки за полагането на грижи за детето. Установява се, че родителите след раздялата си през 2016г. не общуват помежду си, но осъзнават родителските си отговорности. Установява се, че детето се е адаптирало и е изградило среда в с. С., където има много приятели.
От показанията на св. Х. Д., майка на ищцата, преценени по реда на чл.
172 ГПК, се установява, че свидетелката и бащата на ищцата помагат на
последната при отглеждането на детето, както и че детето към момента на разпита
(07.01.2020г.) вече ходи на училище. Установява се, че майката и бащата не
говорят помежду си, както и че бащата рядко осигурява средства за отглеждането
на детето. Установява се, че бащата също взима детето при себе си за около 2-3
дни. Установява се, че детето вече има самостоятелна стая, както и че майката
си има приятел, който гостува без преспиване и познава детето.
От показанията на св. А., леля на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че майката и нейните родители полагат основните грижи за
детето, което си има самостоятелна стая, а свидетелят живее в близост до дома
на майката и помага в отглеждането на детето, когато майката е на работа.
Установява се, че бащата не е плащал регулярно издръжка, а понякога е давал
пари за детето. Установява се, че бащата взима детето при себе си.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и А. в частта, в която заявява, че бащата не изявява желание да взима детето, респ. че почти не взима детето при себе си, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
От показанията на св. Р., майка на ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че бащата взима детето при себе си, както и че търси контакт с него около 3 пъти седмично, както и че жилището на бащата е в близост до училището на детето. Установява се, че бащата е давал пари лично на детето и е силно привързан към него. Установява се, че бащата е заплащал и такси за детска градина, както и че в жилището на бащата има самостоятелна стая за детето. Установява се, че е имало един случай, в който телефонът на детето е бил изключен, но бащата се е свързал с детето чрез телефона на дядото по майчина линия и се е оказало, че е паднала батерията на телефона на детето, като други подобни случаи не е имало. Установява се, че детето ходи на училище с училищен автобус. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че детето всяка седмица от петък до неделя е при бащата, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
От показанията на св. М., първи братовчед на ответника, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, се установява, че детето в по-голямата част от времето е
при майката. Установява се, че бащата притежава жилище в гр. И. с обособена
стая за детето, както и че един- два пъти е купувал дрехи и маратонки за
детето. Установява се също така, че родителите не се разбират помежду си.
Установява се, че бащата взима детето при себе си и няколко пъти го е водил на
училище. Установява се също така, че свидетелят е виждал майката с нейния
приятел около 3 пъти месечно в ресторанти в тъмната част на денонощието.
От показанията на св. Д., класен ръководител на детето, се установява, че детето се справя много добре в училище и винаги е обгрижвано. Установява се също така, че основно майката се интересува как детето се справя в училище, винаги майката води детето на училище с малки изключения, майката е въведена в електронния дневник, чрез който се осъществява известяването за родителски срещи, винаги намира начин да се информира и редовно се интересува. Установява се, че класният ръководител се е запознал с бащата непосредствено преди коледните празници на 2019г., че бащата по-рядко се интересува от детето и не е поискал да бъде въведен в електронния дневник, както и че е имало притеснение у детето, което съвпаднало със случаи, в които бащата го е водел на училище.
В изслушването на майката по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 от СК същата заявява, че жилищните условия са добри, детето вече разполага със самостоятелна стая, че майката има приятел от дълго време, който е в чужбина и не живеят заедно, но детето общува с него. Установява се също така, че родителите на майката помагат при отглеждането на детето, както и че майката желае детето да прекарва достатъчно време с бащата. Заявява, че детето е момиче и с майка си ще се чувства по-спокойна.
В изслушването на бащата по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 от СК същият заявява, че живее близко до училището и може да осигури необходимите условия за детето, като разполага със собствено жилище. Заявява, че не желае детето да прилича на майка си. Поддържа, че е купувал дрехи и е заплащал такси за детска градина и не иска да спира контактите на детето с майката.
При така възприетата фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:
По отношение на предоставянето на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.
Важно е да се подчертае, че в случая се касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съобразно
изложеното при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства и
доказателствената съвкупност, служещи като критерии за определяне интереса на
малолетното дете, съдът намира, че упражняването
на родителските права следва да бъде предоставено на майката
и местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
Действително и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества, имат желанието и са способни да полагат адекватни грижи за детето, като в тази насока е изготвеният социален доклад, свидетелските показания в кредитираните им части и изслушването на родителите в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Също така и двамата родители могат да разчитат на своите близки при полагането на грижи за детето и доходите им са достатъчни за задоволяване на потребностите му. Същевременно и двамата родители разполагат с необходимите жилищни условия.
Отрицателен елемент по отношение на родителския капацитет и на двамата родители е липсата на контакт помежду им. Причината за това се корени в поведението и на двамата родители, което неминуемо стресира детето и му се отразява негативно.
Съдът отчита обстоятелството, че детето до този момент е живяло основно при майката, прекарва повече време с нея отколкото с бащата, като именно в населеното място на майката детето е изградило среда и приятели според социалния доклад, като майката полага основните грижи за него. От социалния доклад се установява, че майката е осигурила необходимата среда и е задоволила всички потребности на детето, което се развива нормално за възрастта си, здраво е, с много добра лична хигиена и външен вид.
На следващо място съдът намира, че независимо от изострените отношения между родителите вследствие на пребиваването на детето при майката не е настъпило отчуждение между него и бащата, емоционалната връзка с когото не е прекъсната, като дори майката изразява желание детето да прекарва повече време с бащата.
Съдът съобрази и обстоятелството, че майката се интересува от учебния процес и посещава родителските срещи, като според класният ръководител майката винаги намира начин да се информира и редовно се интересува от учебния процес. Същевременно бащата, въпреки че живее близко до училището, се е запознал с класния ръководител на детето около 3 месеца след началото на учебната година (преди коледните празници на 2019г.), по-рядко се интересува от учебния процес и не е поискал да бъде въведен в електронния дневник, чрез който се организират родителските срещи, като също така е имало притеснение у детето, което съвпаднало със случаи, в които бащата го е водел на училище.
Следва да бъде съобразено и Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, и установената и наложила се практика, че "майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно с бащата да отглежда и възпитава момчетата". В случая се касае за малолетно дете от женски пол, родено в края на 2012г., поради което съдът счита, че на този етап от развитието му в негов най-добър интерес е да живее при майката и не следва да бъде лишавано от ежедневна и непосредствена майчина грижа.
Горният извод не се променя от обстоятелството, че бащата живее в близост до училището на детето, тъй като се установи, че детето винаги е придружавано от възрастен (основно от майката) при отиването му на училище. Горният извод не се променя и от показанията на св. М., от които се установява, че майката около 3 пъти в месеца посещава ресторанти със своя приятел, тъй като от социалния доклад и свидетелските показания се установи, че детето е много добре обгрижвано, задоволени са всички негови потребности и е привързано към майка си, поради което съдът намира, че връзката на майката с нейния приятел не се отразява негативно на детето.
За пълнота следва да се посочи, че при изменение на обстоятелствата, може да се иска промяна на постановените от съда мерки за упражняване на родителските права. Съгласно установената съдебна практика (Решение № 277/2009 г. на ВКС по гр.д. № 594/2008 г.), под "изменение на обстоятелствата" се имат предвид както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса.
По отношение на режима на лични контакти на бащата с детето:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето.
Съдът намира, че детето следва да може да контактува максимално пълноценно и с родителя, на когото не са предоставени родителските права и той да може да изразява своята любов, привързаност и грижа към детето си. Всичко това следва да бъде съобразено с интереса на детето и обстоятелствата по делото.
Съдът отчита факта, че детето е емоционално привързано и към майката, и към бащата. Следва да се отбележи, че бъдещият режим на детето ще бъде доста ангажиран, тъй като то вече посещава и учебно заведение. Следователно режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен и да се осигури балансирана възможност и на майката, и на бащата да контактуват с детето си в почивните и празничните дни. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде определен следният режим на лични отношения между детето и ответника:
Бащата да има възможност да взима детето при себе си всяка и първа и трета седмица на месеца за времето от приключване на занятията в училище в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща на майката, както и всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и връща в дома на майката.
В допълнение следва да се посочи, че двамата родители са длъжни да осигурят изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения и евентуалното възпрепятстване на адекватното им осъществяване винаги се тълкува във вреда на неизправния родител и дава възможност на противната страна, при проявена активност, да намери способи за защита на интереса си.
По отношение на издръжката на детето:
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Претенцията на майката в исковата молба
е бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба.
Съгласно чл. 142 ал.1 от СК размерът на
дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което
има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на
депозиране на исковата молба и насрещния иск
(2019г.) е била 560 лв., а към днешна дата, считано от 01.01.2020 год. е
в размер на 610 лв.
Детето е малолетно /родено на ***г../ и вече посещава
училище, като има разходи за храна и облекло. Възможностите на лицето, което
дължи издръжка, следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние,
възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност /в този
смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана
в Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение
№ 154 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г., ВКС, III г. о./. В процесния
случай бащата е в работоспособна възраст, работи и получава месечно трудово
възнаграждение в размер на около 560 лв. на месец, което се установява от социалния
доклад и представения трудов договор.
С оглед на нуждите на детето, материалните
възможностите на родителите и обстоятелството, че детето ще прекарва значителна
част от времето именно при бащата, съдът намира, че бащата следва да заплаща за
детето месечна издръжка в близък до минимума размер от 155 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба, като
останалите средства се поемат от майката, ведно със съответната част грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание на детето. Така определената издръжка
в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на неговите
родители.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжка.
По отношение на иска за заплащане
на издръжка за минало време:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с
правно основание чл. 149 СК за заплащане
на издръжка за минало време се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) ответникът да е следвало да
изплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно за детето за периода от м. май
2018г. до м. май 2019г.. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца. При провеждане на това доказване в тежест на ответника е да докаже, че е
заплащал издръжка в съответния размер през този период.
Съдът приема, че размерът на дължимата издръжка за процесния период е
140 лв. месечно, тъй като през този период детето все още не е посещавало
училище. По тези съображения съдът счита, че издръжката за минал период от м.
май 2018г. до м. май 2019г. следва да се определи в размер на 140 лева на месец или общо 1680лв..
Искът е частично основателен. По делото се установи, че ответникът е
заплащал за издръжка на детето различни суми за такса за детска градина. От
представените приходни квитанции се установява, че за процесният период от м.
май 2018г. до м. май 2019г. бащата е заплатил такси за месеците от септември до
декември 2018г. в размер на 91,93лв..
Останалите суми по представените приходни квитанции касаят различен от
процесния период или самата квитанция не носи подписа на бащата, поради което
не може да се установи дали същият е направил този разход. По отношение на
представения на л. 45 от делото фискален бон за сумата от 124,40лв..- същият е
от 03.09.2019г. и не касае периода на претендираната издръжка за минало време,
а освен това не доказва и кой е извършил плащането. По отношение на показанията
на св. М., че бащата е купувал дрехи и маратонки за детето съдът намира, че
показанията на свидетеля са твърде общи, за да бъдат съобразени.
Следователно следва да се присъди сумата от 1588,07 лв. за дължима издръжка за минал период от м. май 2018г. до
27.05.2019г., като искът за разликата до 2400лв. следва да бъде оставен без уважение.
Искът следва да бъде отхвърлен и за периода от 28.05.2019г. до 31.05.2019г.,
тъй като исковата молба е предявена на 28.05.2019г. и крайният момент, до който
може да се претендира издръжка за минало време е 27.05.2019г.
По
отношение на насрещния иск:
С оглед всички гореизложени съображения, които
няма нужда да бъдат преповтаряни, на отхвърляне подлежи предявения от бащата
срещу майката насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр.
чл. 211 ГПК за: 1) предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на детето , ЕГН **********, на
бащата Б.М.К., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса
на бащата в гр. И., ул. „С.Б.“ №..; 2) определяне на подходящ режим на лични
отношения на майката Д.И.Д., ЕГН **********; 3) осъждане на майката Д.И.Д., ЕГН
**********, да заплаща на детето , ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Б.М.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв.,
платима до 10-то число на месеца, считано от датата на предявяване на
насрещната исковата молба- ….., до промяна на обстоятелствата, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По разноските:
Съгласно Определение №306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о. доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции./ в този смисъл и Определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ г.о на ВКС./. Няма причина и не може да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в това производство следва да е различен за различните инстанции.
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат разноските в производството в размер на 30 лв.
държавна такса и 302,03лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС- И. също и държавна такса в размер на 223,20 лв.
върху определения размер на издръжката, както и държавна такса от 63,52 лв. за
иска за издръжка за минал период от време.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 74,70лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на детето
, ЕГН **********, на майката Д.И.Д., ЕГН **********, и определя местоживеене на детето на адреса на майката в
с. С., общ. И., обл. С..
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на бащата Б.М.К., ЕГН **********, с детето , ЕГН **********, както следва: бащата да има възможност да
взима детето при себе си всяка и първа и трета седмица на месеца за времето от
приключване на занятията в училище в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя,
когато следва да го връща на майката, както и всяка четна година по време на
коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската
ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ
с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато
има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и
връща в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата Б.М.К., ЕГН **********, да заплаща на детето , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.И.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 155
лв., считано от датата на предявяване на исковата молба-
28.05.2019г., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 200лв..
ОСЪЖДА бащата Б.М.К., ЕГН **********, да заплати на детето , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.И.Д., ЕГН **********, издръжка за минало време- от м.
май 2018г. до 27.05.2019г., в размер на 1588,07
лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 2400лв. и за периода от 28.05.2019г. до
31.05.2019г..
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от Б.М.К., ЕГН **********, срещу Д.И.Д., ЕГН **********, насрещен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за: 1) предоставяне на упражняването на
родителските права по отношение на детето , ЕГН **********, на бащата Б.М.К.,
ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата в
гр. И., ул. „С.Б.“ №…; 2) определяне на подходящ режим на лични отношения на
майката Д.И.Д., ЕГН **********; 3) осъждане на майката Д.И.Д., ЕГН **********,
да заплаща на детето , ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Б.М.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., платима до 10-то
число на месеца, считано от датата на предявяване на насрещната исковата молба-
28.06.2019г., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Б.М.К., ЕГН **********, да заплати Д.И.Д., ЕГН **********, разноски по делото в размер 30 лв. държавна такса и 302,03лв. заплатена адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
който се събират от съдилищата по ГПК Б.М.К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на РС- И. държавна такса в размер на 223,20 лв. върху определения размер
на издръжката, както и държавна такса от 63,52 лв. за иска за издръжка за минал
период от време.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.И.Д., ЕГН **********, да заплати на Б.М.К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 74,70лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: