Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.Кюстендил, 25.02.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С.и
с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 14 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
„В.4“
ЕООД с ******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
В. М. Н., обжалва решение № 266 от
13.11.2020г. на Районен съд - Кюстендил по АНД № 1030/2020г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 527905-F553325/27.07.2020г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП – София. Релевира се касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение. Твърди се, че
обектът на данъчна проверка не е
търговски обект по см. на ЗДДС и дружеството не е задължен субект по чл.3, ал.1
и чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Допълнително се сочи, че
предявеното с АУАН обвинение е неясно. Иска се
отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът
- ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител Г.М., изразява писмено
становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи доказаност на
нарушението, тъй като процесният обект е търговски по см. на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС и извършените в него продажби следва да се регистрират чрез фискална
касова бележка, издадена от надлежно
монтирано фискално устройство, съгласно изискванията
на чл.3, ал.1 и чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г.
Представителят
на ОП - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението
на съда за правилно и обосновано.
Административният
съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 527905-F553325/27.07.2020г.
на заместник директора на ТД на НАП София, с което за нарушение на чл.7, ал.1
вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на касатора „В.4“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена на 16.03.2020г. проверка от органите по приходите за наличие
на основания за регистрация по ЗДДС на търговското дружество, въз основа на представени от същото счетоводни документи и
допълнително събрана информация от трети лица – „Е. е.“ и „С., е установено, че за периода 17.07.2019г. –
31.12.2019г. „В.4“ ЕООД е продало чрез посочените дружества стока
на стойност 168,00лв. чрез вид
плащане – наложен платеж, без да издаде
касови бележки за продажбите по реда на
чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., поради
това, че в търговския обект на дружеството няма монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство.
За
деянието е съставен АУАН № F553325/16.06.2020г.,
а от показанията на контролните органи при
ответника и от документите към преписката се установява, че в стопанисвания
от нарушителя обект се шият дрехи, които се продават по интернет чрез куриерски
фирми /пощенски оператори/, на които се предоставят стоките и се доставят на
купувачите, а плащането се извършва с наложен платеж или с пощенски паричен
превод.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
спазени изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липса на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаване на НП, компетентност на наказващия орган,
доказаност на нарушението и законосъобразност на наложената за него имуществена
санкция, която е в минимален размер. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба.
Решението, преценено за съответствие с
материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
Районният съд е спазил принципа на
чл.13 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН и чл.193, ал.1 от ЗДДС за
разкриване на обективната истина по делото, събирайки всички относими,
допустими и достоверни доказателства. От анализа на същите е извел
верни правни изводи за редовно проведена
процедурата по издаване на НП, доказаност на нарушението, законосъобразно
наложена имуществена санкция.
Както правилно е приела въззивната инстанция, в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, вкл. при описание на нарушението и относимите за него правни норми. Доводите
на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Както в акта, така и в
наказателното постановление, ясно са визирани признаците от обективната страна
на релевираното деяние, изразяващо се в бездействие /неизпълнение/ във връзка
със задължението по чл.7, ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за
монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на фискално устройство в
търговския обект на дружеството, чрез което да се регистрират извършваните
продажби на стоки с издаване на касови бележки. Видно е, че деянието е извършено в гр.
Кюстендил, където е обекта на нарушителя, в който осъществява дейността си. Фактическите обстоятелства са субсумирани по
текста на чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с посочените разпоредби на
Наредбата, която е нормативен акт, издаден по прилагане на чл.118 от закона. Изводите са за предявено ясно обвинение, което
е обезпечило реализирането на правото на защита на нарушителя в пълен обем.
Обосновани от доказателствата и
правилни с оглед приложимия закон са решаващите мотиви на районния съд за доказаност на
административното нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС вр. с чл.7, ал.1 вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Основният
спор по делото е относно вида на обекта, където дружеството осъществява дейността си и дали същият е
търговски обект по смисъла на ЗДДС. В тази насока са единствените възраженията
в касационната жалба, относими към съществото на спора. Твърденията на касатора са, че АНО не е доказал, че дружеството
притежава търговски обект, от който извършва касови продажби, които следва да
се регистрират и отчитат с касови бележки от фискално устройство. С горните
доводи се отрича качеството на нарушителя на задължен субект по чл.3, ал.1 и по
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Поддържаните
възражения са неоснователни. В съставения акт е отразено, че на дружеството е
извършена проверка от органите по приходите за наличие
на основания за регистрация по ЗДДС, приключила с протокол № 100422001173827 от
16.03.2020г. Същият е документ към административнонаказателната преписка, приет
като доказателство във въззивното
производство и е инкорпориран в съдържанието на АУАН. По този начин е
извършено препращане към обстоятелствата по протокола, относими към състава на релевираното административно
нарушение. Описаните данни за
дейността на „В.4“ ЕООД са, че стопанисва шивашки цех в гр. Кюстендил на адреса на
управление, за ушиване на дрехи, с които
се извършва интернет търговия в Република България. Сочи се, че от представени от дружеството счетоводни документи и от
допълнително събрана информация от трети лица – „Е.е.“ и „С.“, са установени продажби от дружеството чрез посочените куриерски фирми
/пощенски оператори/, на които се предоставят стоките и се доставят на
купувачите, а плащането се извършва с наложен платеж или с пощенски паричен
превод, без да се издават касови бележки за продажбите по реда на чл.25, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г., поради това, че в
търговския обект няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
Изложеното се явява безспорно доказано,
доколкото материалната
доказателствена сила на цитирания протокол с характер на официален свидетелстващ
документ, не е оборена от нарушителя в хода на административното и на съдебното
производство. Установените фактически обстоятелства сочат
на нарушение на чл.7, ал.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, т.е.
на съставомерно деяние по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Предвид дефиницията в §1, т.41
от ДР на ЗДДС и данните по делото, обектът на осъществяване на дейността на дружеството
е търговски обект, а реализираните
продажби в него квалифицират нарушителя като лице от категорията на визираните
в чл.3, ал.1 от Наредбата № Н-18/2006г., което е субект на задължението по чл.7, ал.1 от
същата. Следователно в случая е доказана
дейност на лице, задължено да регистрира
оборотите от продажби чрез ФУ. Приложимият за това ред е предвиденият в чл.25,
ал.2 от Наредбата, според който при разносна търговия, фискалната касова бележка се издава от лицето
по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на
купувача при плащането. Безспорно с оглед събраните доказателства, е че в обекта на дружеството не е монтирано
фискално устройство, което в съвкупност с данните за реализираните продажби, сочи на извършено административно
нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Следва,
че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил
съдът е приложил правилно материалния закон. Оспореното решение следва да се остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 266 от 13.11.2020г. на Районен съд -
Кюстендил, постановено по АНД № 1030/2020г.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.