РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Д. П. АР., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0819-002565
от 17.07.2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна,
с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето, посочено като
нарушител. Твърди също, че, макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2020 г. около 22.03 ч. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“,
срещу магазин „Лидл“ в посока център, л. а. „Мецубиши Спейс Стар“ рег.№В2120НТ, бил
управляван от въззивника Д. А. със скорост 69 км/ч при въведено общо ограничение на
скоростта 50 км/ч.
Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство -
мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 №11743c9 и за същото бил издаден
електронен фиш сер.К, №3566766.
При допълнителна проверка в служебна информационна система „АИС КАТ –
1
Регистрация“, било установено, че л. а. „*рег.№* от 26.03.2020 г. е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на данни за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и към 01.05.2020 г. включително регистрацията на
превозното средство не е била възстановена. При тези данни, материалите по
административно-наказателната преписка били регистрирани като ЗМ били снети писмени
обяснения от въззивника Д. А., в които същата изтъкнала, че не е уведомявана за служебно
прекратената регистрация на автомобила.
В последствие, с Постановление №8363/2020 от 01.07.2020 г. на РП Варна, е
отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
НК, при констатация за неосъщественост на деянието от субективна страна, поради липса на
доказателства за уведомяване на въззивника Д. А. за служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Въз основа на Постановление №8363/2020 от 01.07.2020 г. на РП Варна,
наказващият орган издал процесното НП, с което приел, че в нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, на 01.05.2020 г. въззивникът Д. А. управлявала л. а. рег.№В2120НТ, който бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП от 26.03.2020 г. и наложил
наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест
месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи – НП №20-089-002565 от 17.07.2020 г., Заповед рег.
№8213-515 от 14.05.2018 г., Заповед рег.№8121з-825 от 19.07.2019 г., Постановление на РП
Варна №8363/2020 г., справка нарушения на МПС рег.№В2120НТ, справка за прекратяване
на регистрацията на МПС рег.№В2120НТ, обяснение от Д.А. от 12.05.2020 г., декларация от
Д.А. по чл.188 ЗДвП, докладна записка рег.№314-200/20 от 07.05.2020 г., справка рег.ЗМ
№200, справка нарушител-водач на Д.А., писмо от Сектор „Пътна полиция“ УРИ №819000-
31803 от 25.06.2021 г., справка история на ПС рег.№В2120НТ от 18.06.2021 г., заявление
№190819046634 от 26.09.2019 г., ЕФ сер.К №3566766, протокол за използване
автоматизирано техническо средство или система рег.№819р-11597 от 04.05.2020 г., копие
от преписка по ЗМ200/2020 г. по опис на Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Варна относно
л. а. рег.№В2120НТ, писмо от Гаранционен фонд вх.№145719 от 23.06.2021 г., ведно с
уведомление по чл.574, ал.10 КТ изх.№020926 от 16.02.2020 г., справка за изпратени писма
от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка ГО по рег.
№В2120НТ, справка на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка
ГОА + ЗП по рег.№В2120НТ, докладна записка УРИ 819-11587 от 04.05.2020 г., справка
прекратяване на регистрация без ГО на л. а. рег.№В2120НТ, писмо изх.№90-00-342 от
27.05.2020 г., справка издадени НП и фишове, справка относно проверка по ЗМ №200/2020
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. и Заповед №8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министър на
вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
2
Процесното НП е издадено съобразно чл.36, ал.2 ЗАНН без наличие на
съставен и приложен АУАН, предвид постановения от РП Варна отказ за образуване на
наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, включващо обективните
елементи на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Поради това, неоснователни за наведените
от въззивника доводи за допуснати процесуални нарушения относно АУАН и липсата на
данни за АУАН в съдържанието на НП. Същевременно, НП е издадено в сроковете по чл.34
ЗАНН като съдържа достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата, при които
нарушението е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити, поради
което същото не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
Безспорно по делото е установено, че към 01.05.2020 г. управляваният от
въззивника Д. А. л. а. рег.№В2120НТ е бил със служебно прекратена регистрация,
извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на
разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на превозното средство се
изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки – получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното
средство за служебно прекратената регистрация. Но от приобщените документи е видно, че
до въззиника Д. А. действително е било изпратено уведомление по чл.574, ал.10 КЗ с изх.
№020926 от 16.02.2020 г., за което липсват каквито и да е удостоверителни данни, да е било
надлежно получено. По-важно обаче е друго. Дори въпросното уведомление да е получено
от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да го
уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението само се указва,
че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в предоставения
срок), а доказателства за такова уведомяване липсват. При изложените съображения съдът
намира, че към момента на проверката въззивникът Д. А. не е била уведомена (не е знаела),
че е прекратена регистрацията на автомобила. Данни в тази насока не са представени от
въззиваемата страна, като същата не отрича липсата на извършено уведомяване.
Следователно, след служебното прекратяване на регистрацията на МПС служителите на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна не са изпълнили задължението си по чл.143,
ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, а именно – да уведомят собственика на
превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват
доказателства въззивникът Д. А. да е била уведомена и от Гаранционния фонд по реда на
чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила ще бъдат предприети действия по
чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор "Пътна полиция"
за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото
административно нарушение на въззивника не е съставомерно от субективна страна,
доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият, към инкриминираната дата да е
съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно
обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна
дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното обстоятелство
изключва вината на водача и собственик на процесното МПС при извършване на вмененото
му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на
3
административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела
становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма
на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7,
ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В
случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 26.03.2020
г. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това, дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на
което, собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация. Налага
се извод, че вмененото на въззивника Д. А. нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би могло да
бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, която
правна норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е налице,
нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде санкционирано.
Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което
съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява неосъществен, респ.
издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното
искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника
следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в
претендирания размер 300.00 лв, който съответства на установения минимум по чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0819-002565 от 17.07.2020 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Д. П. АР., ЕГН
**********, са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3
ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. АР., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4