РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110113819 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. Г. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. *, срещу ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н *, представлявано от *, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6572,75 лв. /след
допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване с протоколно
определение от 08.04.2022 г./, представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца
л.а. „*“ с рег. № *, вследствие на ПТП от 13.06.2021 г., настъпило в село *, на
кръстовището за гр. * по вина на водача на лек автомобил марка "*" с рег. №
* и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица,
издадена от „*” АД, със срок на валидност от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.06.2021 г. около 15.30ч. в село *, на
кръстовището за гр. *, управлявайки л.а. „*“ с рег. № *, движещият се пред
него автомобил намалил скоростта, тъй като на платното за движение е имало
голяма локва. Ищецът също намалил скоростта, като изведнъж е блъснат
отзад от л.а. "*" с рег. № *. След удара, ищецът излязъл от автомобила и
установил, че три автомобила са взели участие в ПТП. След разговор с
останалите водачи се установило, че причина за настъпването на ПТП е
водачът на "*" с рег. № *, който е блъснал движещият се зад ищеца л.а. "*" с
рег. № *. Твърди се, че за настъпилото ПТП са уведомили контролните
органи, които след посещение на мястото на ПТП и след изясняване
1
механизма на произшествието съставили Протокол за ПТП № * и Протокол
за ПТП № *. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал
сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. Излага
твърдения, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила,
изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите.
Установените вреди се изразявали в облицовка задна броня с отвори за
датчици парктроник, лайсна задна броня среда хром, лайсна задна броня лява
хром, капачка теглич, врата на багажник, спойлер задна броня, престилка
задна, леген резервна гума, термощит ауспух, ауспух задно гърне, водач PVC
задна броня под стоп ляв, букса светлини ремарке, теглич, основни датчици
парктроник задни – 3 бр. и кора под задна броня дясна. Сочи, че
застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на 1200 лв. Излага,
че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата необходима за
възстановяване на автомобила възлизала на 7787,58лв. Получената в общ
размер на 1200 лв. обаче не покривала щетите на увредения автомобил, което
инвокира интереса му от предявяване на иска. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „*“ АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото
ПТП. Заявява, че към датата на ПТП-то, лекият автомобил на ищеца е бил в
експлоатация над 10 години и същият не е бил в гаранция, за да бъде
отремонтиран в оторизиран сервиз. С тези доводи счита, че изплатената от
застрахователя сума от 1291, 04 лв. покрива изцяло щетите на увредения
автомобил и застрахователят е изпълнил задължението си. В този смисъл
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски.
Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от 06.04.2022 г. от процесуалния представител
на ответната страна, с която изразява становище по същество на спора за
отхвърляне на предявените искове и релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на
евентуалност. Претендира сторените по делото разноски. Евентуално счита,
че обезщетението следва да се изчисли по стойности без да се взима цена на
оторизирани сервизи на марката и на други марки, като сочи, че
експлоатационни период на процесното МПС е над 10 години.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
2
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото и отделено за безспорно в съдебно заседание: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „*”
АД, със срок на валидност от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г., настъпило на
13.06.2021 г. ПТП в село *, на кръстовището за гр. *, между ищеца и
застрахования при ответника водач, виновен за настъпване на
застрахователното събитие; както и че заплатеното от ответника обезщетение
за установените увреждания на собствения на ищеца лек автомобил възлиза в
общ размер на 1291,04лв.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, в това число
направените в о.с.з. уточнения от вещото лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общата стойност за
възстановяване на щетите, определена по средни пазарни цени за оригинални
части към датата на произшествието, като се използва цената предлагана в
сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и
сервизи не притежаващи европейски сертификат за качества ISO 9001.2008, е
в размер на 7863,79лв., а по средни пазарни цени без да се включва на
оторизирани цени на други марки възлиза на 6157,33лв. При обхващане на
целия пазар на неоригинални и оригинални части сумата възлиза на
6767,81лв. Вещото лице сочи, че ремонтирането в сертифициран сервиз
гарантира по-добро качество на ремонт и вложени материали.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от
водача на "*" с рег. № *, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в
заявените размери, вид, характер и обем.
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението или
правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на
претендираното обезщетение.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая безспорни между страните са наличието на валидно
3
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „*”
АД, със срок на валидност от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г., настъпило на
13.06.2021 г. ПТП в село *, на кръстовището за гр. *, между ищеца и
застрахования при ответника водач, виновен за настъпване на
застрахователното събитие; в т.ч. механизма на настъпване на щетите и че
същите са в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Настъпилата вреда по вид и
характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието не се оспорват.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за
доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината
на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница
по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. В
този случай съдът не е обвързан при кредитирането на заключението на
вещото лице да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 7863,79лв..
Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в
настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между
цената на средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно
4
изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 7863,79лв. Както се
коментира по-горе меродавна е цената на вещото лице по действителна
пазарна цена, когато не са представени фактури за възстановяване на вещта. В
тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на
вредата само при отремонтиране в несертифицирани сервизи е
неоснователно.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника възлиза на сумата от 1291,04в. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от
6572,75лв.
По тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло в предявения размер, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1212,91лв., от
които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на
262,91лв., 150лв. заплатен депозит за САТЕ, и 800лв. адвокатско
възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение включва ДДС,
което е дължимо, и е в близък до предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер, поради което възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
р-н *, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *, сумата от 6572,75 лв. /шест хиляди петстотин
седемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *, вследствие на ПТП от
13.06.2021 г., настъпило в село *, на кръстовището за гр. * по вина на водача
на лек автомобил марка "*" с рег. № * и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска
отговорност» по застрахователна полица, издадена от „*” АД, със срок на
валидност от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва от
исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
р-н *, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *, сумата от 1212,91 лв. (хиляда двеста и дванадесет лева
и деветдесет и една стотинки), представляваща сторени по делото разноски
5
пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й.К. А..
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6