Присъда по дело №1372/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 95
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20214520201372
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 95
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело
частен характер № 20214520201372 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. АТ. Т. – роден на 20.12.1972 г. в град Русе,
българин, български гражданин, с настоящ адрес село Червен, община
Иваново, област Русе, ул. „Стефан Караджа“ № 16б, ЕГН: **********,
неосъждан (реабилитиран) ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2021г., около
16,30 часа, в село Червен, Община Иваново, Област Русе, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето и последвало в резултат на този удар
падане, причинил на АН. АТ. Т. кръвонасядания и оток на лицето в ляво,
кръвонасядания на лява подбедрица и сътресение на мозъка с неврологична
симптоматика, които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление
по чл. 130, ал. 1 НК, поради и което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 2000
(ДВЕ ХИЛЯДИ) ЛЕВА, като го признава за НЕВИНЕН и на основание чл.
304 НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му с тъжбата
обвинение, касаещо нанесени повече от един удари с юмрук на тъжителката.
1
ОСЪЖДА Т. АТ. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес село Червен,
община Иваново, област Русе, ул. „Стефан Караджа“ № 16б, ДА ЗАПЛАТИ
на А.А. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес град Русе, ул. „Цар Калоян“
№ 28, на основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 2000,00 (две хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието по
чл. 130, ал. 1 НК, неимущестевени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за разликата до пълния
предявен размер от 5000 (пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Т. АТ. Т.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес село Червен, община Иваново, област
Русе, ул. „Стефан Караджа“ № 16б ДА ЗАПЛАТИ на А.А. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес град Русе, ул. „Цар Калоян“ № 28 СУМАТА в
размер на 712,00 лева (седемстотин и дванадесет лева), представляваща
разноски в производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Т. АТ. Т.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес село Червен, община Иваново, област
Русе, ул. „Стефан Караджа“ № 16б ДА ЗАПЛАТИ в полза на Висш съдебен
съвет на Република България, по сметка на Районен съд - Русе, сумата в
размер на 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск и сумата в размер на 38,00 лева (тридесет и осем
лева), представляващи разноски в производството, както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 1372/2021г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.

Производството по делото е образувано въз основа тъжба, подадена от
АН. АТ. Т., ЕГН: **********, с адрес град Русе, *****, с която е предала на
съд подсъдимия Т. АТ. Т., ЕГН: **********, по обвинение, за извършено
престъпление от частен характер, с фактически рамки на обвинението, че на
13.01.2021г., около 16,30 часа, в село Червен, Община Иваново, Област Русе,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и последвало в
резултат на тези удари падане, причинил на АН. АТ. Т. кръвонасядания и
оток на лицето в ляво, кръвонасядания на лява подбедрица и сътресение на
мозъка с неврологична симптоматика, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК и правна квалификация – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие съдът, на основание чл. 82,
ал. 2 НПК, конституира частната тъжителка като граждански ищец в
наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявения от частната тъжителка АН.
АТ. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес град Русе, ***** срещу
подсъдимия Т. АТ. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес ****** граждански
иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 5000 лева (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
деянието по чл. 130, ал. 1 НК, за което подсъдимият е предаден на съд
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода и по реда на съдебните прения, частната тъжителка, чрез
упълномощения от нея повереник, поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение при същите фактически обстоятелства и правна
квалификация на деянието. Пледира за доказаност на обвинителната теза и
релевира доводи, че изложени в тъжбата факти, безспорно се подкрепят от
събраните по реда на съдебното следствие доказателства. Инвокира доводи за
доказаност на предявения срещу подсъдимия граждански иск в пълен размер.
Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия, в хода и по реда на съдебните прения,
пледира за недоказаност на обвинението. По отношение на гражданския иск
заема становище за неоснователност и недоказаност на същия. Моли да бъде
постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият редовно призован не се явява и производството е
разгледано в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.

Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода и по реда на
съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на
НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като обсъди
фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. АТ. Т. е роден на 20.12.1972 г. в град Русе, българин,
български гражданин, с настоящ адрес ******, ЕГН:**********, неосъждан
(реабилитиран).
На 13.01.2021г., след обяд, частната тъжителка АН. АТ. Т. била в
стопанисвания от нея магазин за хранителни стоки, находящ се в село Червен,
на ул. „Баба Тонка“ № 43. Магазинът се помещавал в недвижим имот, който
бил съсобствен между частната тъжителка, подсъдимият, който е нейн брат и
техния баща.
Около 16,30 часа, след като частната тъжителка затворила магазина, тя,
заедно с подсъдимия и баща им седнали в стая от къщата, която се намирала
зад магазина. Тъй като частната тъжителка се забавила, свидетелят П.Б., с
когото последната живеела на семейни начала и който я чакал пред магазина,
влязъл през страничния вход на къщата, за да я потърси и видял тримата,
които спорели за нещо. Частната тъжителка и подсъдимият били седнали на
ъглов диван на различни негови страни, а баща им бил седнал на един стол,
срещу частната тъжителка. В един момент подсъдимият станал и нанесъл на
частната тъжителка удар с дясната си ръка, свита в юмрук, който удар бил
нанесен в областта на лявата скула на лицето на частната тъжителка. В
резултат на удара частната тъжителка се свлякла на дивана. Свидетелят Б. се
приближил към подсъдимия и го попитал, защо е ударил частната тъжителка,
при което подсъдимият ударил и него през масата. Бащата на частната
тъжителка и подсъдимия се намесил и спрял подсъдимия, който в този
момент продължавал да опитва да удари свидетелят Б.. След това
подсъдимият се развикал на частната тъжителка и свидетелят Б. да се махат и
свидетелят Б. помогнал на частната тъжителка да се изправи и понеже същата
била замаяна след удара и не можела сама да стои на краката си, я придържал
и заедно напуснали къщата. Навън ги видяла свидетелката Т.Т., която също
чакала частната тъжителка, защото се прибирала с нейната кола до Иваново,
където свидетелката живеела. Свидетелката Т. видяла, че частната тъжителка
е подута и зачервена от лявата страна на лицето и била разплакана. Пред
свидетелката, частната тъжителка споделила, че брат й я ударил с юмрук в
лицето, в областта на лявата скула. След като частната тъжителка се
поуспокоила и пила вода, тя, заедно със свидетелите Б. и Т., с автомобил
управляван от частната тъжителка, напуснали село Червен и отишли в
Иваново, където частната тъжителка посетила полицейския участък и подала
сигнал за случилото се. На следващия ден частната тъжителка посетила
съдебен лекар, след което била насочена към преглед от неврохирург и
впоследствие била хоспитализирана в УМБАЛ „Медика“ в град Русе, от
където била изписана на 17.01.2021г.
От заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано, се установява, че на частната тъжителка са причинени следните
увреждания: Сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика.
2
Кръвонасядания и оток на лицето в ляво. Повърхностно нараняване на
лигавицата на лява буза. Кръвонасядания на лява подбедрица. Дадено е
заключение, че установените увреждания са в резултат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
13.01.2021г., при удар/ри с юмрук/ци по лицето и последващо падане и други
действия свързани с удари в областта на лява подбедрица. Дадено е
заключение, че установените увреждания следва да се преценяват по медико-
биологичния признак – Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК и при тези констатирани увреждания пълно възстановяване
обикновено настъпва в рамките на 10-20 дни, след което е възможно да остане
главоболие за различен период от време, който е индивидуален, в рамките от
седмици до месеци. В съдебно заседание при отговор на въпрос поставен от
съда, вещото лице изрично посочва, че всички констатирани увреждания в
областта на лицето, с оглед на обстоятелството, че са в една анатомична
област могат да бъдат причинени от един удар с юмрук. Във връзка с
уврежданията в областта на подбедрицата вещото лице посочва, че същите
могат да бъдат получени при удар с неголяма сила като например при удар на
крака в маса. Във връзка с даденото заключение, за наличието на мозъчно
сътресение посочва, че в случая са налице обективни находки за такова, тъй
като е установена неврологична симптоматика, а не се касае само и
единствено за оплаквания изложени от прегледаното лице.
Така изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено
установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени чрез показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели Т. И. Т. (лист 30-32), ПЛ. Т. Б. (лист 32-34)
и АНК. ЛЮБ. Й. (лист 34-35), както и от прочетените и приобщени по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства –
съдебномедицинско удостоверение № 9004/2021г. ведно с допълнение към
същото (лист 5-6), Епикриза Неврологично отделение ИЗ № 691 на УМБАЛ
„Медика“ – Русе (лист 7-8), справка за съдимост на подсъдимия (лист 13-14) и
Решение № 574/22.07.2021г., постановено по гр. дело № 337/2021г. по описа
на Районен съд – Русе, ведно със Заповед за защита № 11 от 22.07.2021г. (лист
50-54), както и от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза
(лист 47-48).

Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на чл.
305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят
приетата за установена от съда доказателствено обезпечена фактология.
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза се съдържат в
показанията на свидетеля ПЛ. Т. Б., а косвени се съдържат в показанията на
3
свидетелите Т. И. Т., която е възприела състоянието на частната тъжителка
непосредствено след деянието и АНК. ЛЮБ. Й., която е възприела
състоянието на частната тъжителка по време на болничния й престой, а така
също и от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза, съдебномедицинското удостоверение и епикризата от
неврологично отделение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ПЛ. Т. Б., въпреки
възможната им заинтересованост, предвид близките му отношения с
пострадалата, с оглед, че същите живеят на семейни начала и конфликта му с
подсъдимия и това, че този свидетел също твърди, че е пострадал от действия
на подсъдимия, тъй като показанията на този свидетел, както в частта им,
касаеща механизма на причиняване на увреждането и състоянието на частната
тъжителка след това, така и последващите действия извършени от частната
тъжителка свързани с посещение в полицейския участък в Иваново,
направеното от същата съдебномедицинско освидетелстване и последващото
хоспитализиране на частната тъжителка напълно кореспондират и се намират
в пълно единство, както с показанията на свидетелката Т. И. Т., по отношение
на която свидетелка не са налице данни за възможна заинтересованост в
нейните показания, така и с показанията на свидетелката АНК. ЛЮБ. Й.,
която също свидетелства за това , че частната тъжителка е била приета в
УМБАЛ „Медика“ – Русе и най-вече, защото показанията на този свидетел
напълно се потвърждават от заключението на вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза и писмените доказателства –
съдебномедицинско удостоверение и епикриза от неврологично отделение в
УМБАЛ „Медика“ – Русе.
В унисон с показанията на свидетеля Б., досежно състоянието на
частната тъжителка след като са излезли от къщата са и показанията на
свидетелката Т. И. Т., чиито показания по своята доказателствена същност,
представляват косвени доказателства.
Единственото противоречие в показанията на свидетелите Б. и Т. се
състои в това, дали докато същите са били навън са чули скандал от къщата,
но това противоречие, с оглед обстоятелството, че се касае за субективно
възприятие и възможности на всеки един от свидетелите не е съществено и не
е в състояние да дискредитира показанията, на който и да било от двамата
свидетели.

Анализът на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология и извършената оценка на доказателствените източници налага да
бъде изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият Т. АТ. Т., е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна на 13.01.2021г., около 16,30 часа, в село Червен,
4
Община Иваново, Област Русе, подсъдимият чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на лицето и последвало в резултат на този удар падане, причинил на
АН. АТ. Т. кръвонасядания и оток на лицето в ляво, кръвонасядания на лява
подбедрица и сътресение на мозъка с неврологична симптоматика, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие,
изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук на частната тъжителка, в областта
на лявата скула на лицето, в резултат на който е последвало падане от страна
на пострадалата и като пряка и непосредствена последица от които
осъществени от страна на подсъдимия телодвижения, на частната тъжителка
са били причинени кръвонасядания и оток на лицето в ляво, кръвонасядания
на лява подбедрица и сътресение на мозъка с неврологична симптоматика,
които увреждания по своя медико-биологичния признак представляват –
Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното от
подсъдимия деяние и причинените увреждания на пострадалото лице.
Субект на престъплението е пълнолетно наказателноотговорно лице.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението умишлено, при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието
на подсъдимия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесения
на пострадалата удар, несъмнено ще настъпи отрицателно изменение на
непосредственият обект на защита - обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и пряко е целял
настъпването на тези общественоопасни последици от това свое деяние.
Доказателства за субективната страна се съдържат в насочеността и силата на
удара.
По изложените мотиви съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. НК.
По делото не беше безспорно доказано, подсъдимия да е нанесъл
повече от един удар по отношение на частната тъжителка, поради и което
съдът намира обвинението в тази му част за недоказано, съгласно
изискванията на чл. 303 НПК и призна подсъдимия за невинен и го оправда
по обвинението, в частта, че е нанесъл повече от един удар на пострадалата.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на
защитника на подсъдимия, за недоказаност на обвинението.

По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а
НК. Деецът е пълнолетен. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и към момента на
5
извършване на деянието не е осъждан предвид настъпилата реабилитация по
чл. 86 и чл. 88а НК. Същевременно от извършеното от него деяние не са били
причинени имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на административното наказание, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата разрешение,
съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г.,
Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а
НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
При определяне конкретния размер на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца, съдът съобрази, тежестта на
извършената престъпна проява, чиято тежест намира за по-висока, с оглед
вида на причиненото увреждане, наложилата се хоспитализация и периода на
възстановяване.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не бяха
констатирани и отчетени.
Както отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете,
предходните осъждания на лицето, по които макар и да е настъпила
реабилитация, обосновават извод, че предходните наложени на подсъдимия
наказания, за извършени от него престъпления от общ характер не са
постигнали в пълнота целите на наказанието и също така съобрази, че
деянието е извършено в хипотезата на домашно насилие срещу сестрата на
подсъдимия.
С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства, релевантни при
индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че на подсъдимия следва
да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер над
минималния и под средата на предвидения в разпоредбата на чл. 78а НК
размер, а именно 2000 (две хиляди) лева, като един такъв размер на
административното наказание, се явява напълно съобразен, с тежестта
извършената от него престъпна проява и установените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието. Именно този размер на
наказанието би постигнало в пълнота целите на наказанието по чл. 36 НК,
както по отношение на личната превантивна функция на наказанието, а така
също и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието,
като бъде въздействано предупредително и възпитателно, и върху останалите
членове на обществото и не се явява несправедливо.

По гражданския иск.
Предявен е граждански иск, който е за сумата от 5000 лева, за
6
репариране на претърпените от частната тъжителка неимуществени вреди –
болка и страдание, в резултат на деянието, за което е предаден на съд
подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Правното основание на предявеният иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради
и което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на пострадалото лице са
настъпили неимуществени вреди в претендирания размер, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданският иск за доказан по своето основание,
предвид обстоятелството, че в резултат на поведението на подсъдимият в
правната сфера на пострадалото лице са причинени подлежащи на репариране
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Доколкото размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост,
то и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящия състав на съда намира,
че с оглед видът и характерът на причинените увреждания и периода за
възстановяване претърпените от частната тъжителка неимуществени вреди,
биха били репарирани в пълна степен, с обезщетение в размер от 2000 лева,
като бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на деликта
13.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявения граждански
иск следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5000
(пет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан. По делото не бяха
събрани доказателства, след посочения от вещото лице период на
възстановяване, частната тъжителка да е продължила да търпи болки.
Доказателства в тази насока се съдържат и извеждат и от обстоятелството, че
след изписването й от болницата, пострадалата не е посетила лечебното
заведение във връзка с извършването на контролен преглед, което обосновава
и извода, че същата не е имала последващи оплаквания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
подсъдимият беше осъден да заплати на частната тъжителка сумата размер на
712,00 лева, представляваща разноски в производството.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Русе, сумата в размер на 80,00 лева (осемдесет
лева), представляваща държавна такса върху уважения граждански иск и
сумата в размер на 38,00 лева (тридесет и осем лева), представляващи
разноски в производството, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените мотиви съдът постанови своята присъда.

7
Съобщи за изтекли лични данни