РЕШЕНИЕ № 1895
гр. Бургас, 03.08.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5004/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на И.С.И.,***, против „Експрес Логистика и Дистрибуция”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира обявяване за
незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със Заповед № ........../30.04.2019 год. на управителя на
ответника-работодател; възстановяване на ищеца на заеманата от него работа – на
длъжността „...............” в предприятието на ответното ЕООД, както и осъждане
на работодателя да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, предявена частично от
16 200 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ за оставането му без
работа за 6-месечния период 30.04.-30.10.2019 год., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.
Правните
основания на предявените искове са чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл.
225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
С протоколно
определение от 27.07.2020 год. БсРС е приел направеното от ищеца изменение на
главния осъдителен иск чрез увеличаване на размера му от 1250 лева до
16 231,20 лева.
Ответникът оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски;
ангажира доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
доказателствата по делото, страните са били обвързани с трудово правоотношение,
възникнало със сключване на Трудов договор № ........./03.02.2017 год., по
силата на който ищецът И.И. е бил назначен на длъжността „....................”
в Отдел „..................“, код по НКПД: ................, в предприятието на
ответника. Договорът е сключен като безсрочен, с 6-месечен срок за изпитване в
полза на работодателя (чл. 70, ал. 1 и 2, КТ). По делото не се спори, че това
съглашение не е било прекратено от страните до изтичане на 6-месечния срок.
На
19.04.2019 год. страните са сключили в писмен вид допълнително споразумение, по
силата на което ищецът е заел различна длъжност – „..............“, код по
НКПД: ...............; това споразумение също включва 6-месечен срок за
изпитване в полза на работодателя.
Със Заповед №
1613/30.04.2019 год. работодателят едностранно е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 01.05.2019 год., на основание чл. 71, ал. 1, КТ.
Ищецът
твърди, че обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно, тъй
като ответникът не е предоставил на работника си възможност за престира труд на
новата длъжност, поради което допълнителното споразумение е сключено с цел
заобикаляне на закона.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за основателен. Обжалваната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение е действителна – неин автор е
представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа
необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление). В тежест на
ответника-работодател е провеждане на главно и пълно доказване законността на
прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл.
71, КТ. Според настоящия съдебен състав, такова доказване по делото не е
проведено. Безсрочното трудово правоотношение между страните, възникнало с
договора от 03.02.2017 год., което не е било прекратено от работодателя в
уговорения 6-месечен срок за изпитване, е било изменено с писменото
споразумение от 19.04.2019 год. Това изменение е засегнало длъжността на
служителя И.И., тъй като вместо „.................“ в отдела за тютюневи
изделия той е заел различна длъжност – „.........................“. Промяната
на длъжността, възприета от страните в писменото им споразумение, не изключва
законовата възможност за въвеждане на нов срок за изпитване. Забраната по чл.
70, ал. 5, КТ се отнася за една и съща работа (длъжност или трудова функция) –
вж. 234-01-ІІІ ГО на ВКС, но в разглеждания казус е безспорно, че страните са
уговорили промяна в длъжността на ищеца. Новата длъжност на И.И. дава
възможност, по желание на някоя от страните, да бъде въведен срок за проверка
годността на служителя да я изпълнява, поради което е налице валидно
допълнително споразумение по чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 119, КТ (65-2015-ІІІ
ГО и 376-2011-ІV ГО на ВКС).
Делото не
съдържа доказателства в подкрепа твърденията на ищеца за недействителност на
допълнителното споразумение, вкл. и за подписването му от работника на 02.05.2019
год., поради което съдът ги намира за неоснователни.
Въпреки
изложеното, прекратяването на изменената трудова връзка между страните е незаконно.
Работодателят носи доказателствената тежест за установяване надлежното
прекратяване на правоотношението по реда на чл. 71, ал. 1, КТ. В настоящия
казус ответникът не е доказал предоставянето на възможност на ищеца да престира
труд на новата длъжност, за да бъде реално преценена годността му за нея
(професионални знания и умения, способност за усвояването и изпълнението й). Сключването
на договора със срок на изпитване, но без създаване на условия за действителна
преценка на работодателя по чл. 70, ал. 1, КТ, представлява заобикаляне на
закона, тъй като сключеното съглашение не е свързано с постигане на уредената в
закона цел – проверка на годността на работника да изпълнява възложената му
длъжност (96-2018-ІІІ ГО и 130-2016-ІV ГО на ВКС).
На следващо
място, делото не съдържа доказателства дали и кога ищецът е постъпил на работа
на новата длъжност, за да бъде преценено спазването на 1-седмичния срок по чл.
63, ал. 3, изр. първо, КТ, както и да бъде съобразено настъпването на
законовата последица по изр. второ на същата разпоредба – невъзникване на
трудовото правоотношение по допълнителното споразумение. Началната дата за
постъпване на работа има значение и за момента, от който тече уговореният срок
за изпитване в полза работодателя, за формиране на преценка за качествата на
работника (156-2012-ІІІ ГО на ВКС). Предвид липсата на данни за посочената
начална дата в настоящия казус, ответникът незаконосъобразно и в противоречие
със закона е прекратил правоотношението между страните, без да е осъществил
преценка за реалното качество на работа на ищеца в новата му длъжност.
Изложеното мотивира
съда да приеме за незаконно обжалваното прекратяване на трудовото
правоотношение, а това налага отмяната му. Основателността на тези обуславящи
искове налага и уважаване на претенцията за възстановяване на ищеца на
заеманата работа – на длъжността „....................”, код по НКПД: .....................,
в предприятието на ответника.
Съдът намира
за доказан по основание паричния иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ. В
резултат от незаконното прекратяване на правоотношението ищецът И. е останал
без работа, който отрицателен факт се установява от представените справка от
персонална партида в НАП и от отбелязването в трудовата му книжка. По делото не
е проведено насрещно доказване от ответника за получени от ищеца през процесния
6-месечен период трудови доходи, поради което съдът намира, че на този работник
се дължи претендираното парично обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ (620-2010-ІV
ГО на ВКС). Неговият месечен размер – 1710,20 лева, е установен от вещото лице
по приетото експертно заключение, т. е. сборното вземане възлиза на 10 261,20
лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за неправилно
определяне на сумата – както е пояснило вещото лице, делото не съдържа данни,
че премията и плащането за карта „М.“ са допълнителни възнаграждения с траен
характер; няма данни с какъв акт са определени те, поради което не могат да
бъдат включени във възнаграждението по реда на чл. 17, ал. 1, т. 3, НСОРЗ.
По делото няма данни за частично или пълно
плащане на дължимата сума от 10 261,20 лева, поради което искът следва да
бъде уважен, ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба – 24.06.2019
год. до окончателното изплащане. За горницата до претендираното обезщетение от
16 231,20 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
обусловената претенция за законна лихва.
Частичната основателност
на осъдителния иск за парично обезщетение налага уважаване молбата на ответника
за присъждане на направените деловодни разноски в съответен размер – 56,09 лева,
която е част от адвокатското възнаграждение от 610 лева (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК следва да бъде оставена
без уважение, тъй като делото не съдържа данни за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение от 1800 лева, съгл. представения списък по чл. 80, ГПК.
Съдът следва
да осъди ответника да заплати и държавни такси върху уважените искове – в общ
размер от 560,45 лева, както и разноски от 120 лева, за възнаграждение за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.
В изпълнение
императива на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частите му за присъдените парично обезщетение за
оставане без работа и обезщетението за забавата му.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо, КТ, прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, извършено
на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед № ............/30.04.2019 год. на управителя
на ответника-работодател – „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ..............
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, незаконното прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, извършено
на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед № ............../30.04.2019 год. на
управителя на ответника-работодател – „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ..............
ВЪЗСТАНОВЯВА
И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, на предишната работа – на длъжността „......................”
в Дирекция „...............“, Звено Зона-И. в предприятието на ответното ЕООД,
код по НКПД: ............., заемана от ищеца И.И. до незаконното прекратяване
на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 71, ал.
1, КТ със Заповед № ........../30.04.2019 год. на управителя на
ответника-работодател – „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ..........ул. „Цариградско шосе” № 425,
Складова база 2, Склад 205-208 – 219-222.
ОСЪЖДА „Експрес
Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление .................., на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344,
ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на И.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер от 10 261,20 (десет хиляди двеста шестдесет и
един запетая двадесет) лева, представляваща обезщетение за периода 30.04.-30.10.2019
год. за оставане на ищеца И.И. без работа в резултат от незаконното прекратяването
на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 71, ал.
1, КТ със Заповед № .........../30.04.2019 год. на управителя на
ответника-работодател – „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, ведно
с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата,
начиная от подаване на исковата молба – 24.06.2019 год., до окончателното й
изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта за горницата му над 10 261,20
лева до претендираното обезщетение от 16 231,20 лева, както и акцесорния
иск за законна лихва за забава върху тази горница, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца И.С.И. с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК, за
осъждане на ответника „Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, да
му заплати направените деловодни разноски от 1800 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Експрес
Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ............., деловодни разноски в размер от 56,09 лева.
ОСЪЖДА
„Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление .............., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна
такса в размер от 560,45 лева.
ОСЪЖДА „Експрес
Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ............., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски
в размер от 120 лева.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените
парично обезщетение за оставане без работа и обезщетение за забавено плащане.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в
2-седмичен срок, считано от 03.08.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.