Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Л., 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на втори април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК
Подадена е молба от „****" ООД, представлявано от управителя на дружеството П.Д. - С., чрез пълномощник - адв. И.П.Т. от САК, за допълване на Решение № 26 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 6/ 2017 г. по описа на Районен съд Л., по обективно съединените с исковата молба 17 акцесорни иска за общата сума от 4380.85 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците, подробно описани в приемо-предавателни протоколи, за периода 08.03.2013г. - 30.11.2016г., и съответната част от разноските по делото съобразно с тази част от иска, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК.
В молбата се твърди, че с Решение № 26 от 29.03.2018 г. постановено по гр. д. № 6/ 2017 г., Л.ският районен съд е отхвърлил както главния, така и акцесорните искове предявени от „****" ООД.
С Решение от 27.09.2018 г., Ловешкия окръжен съд частично е отменил Решението на ЛРС, като е уважил предявеният иск до определен размер и е присъдил разноски за двете инстанции. В диспозитива на Решението си ЛОС е констатирал, е по обективно съединените 17 бр. акцесорни иска за общата сума от 4380.85 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците, подробно описани в приемо-предавателни протоколи, за периода 08.03.2013 г. - 30.11.2016 г. няма произнасяне от ЛРС.
В законоустановеният срок е постъпил отговор от ответника по първоначалния иск ЕТ „****" чрез процесуалния представител адв. Ц.А. от Плевенската АК. В отговора се твърди, че молбата на ищеца е допустима, но неоснователна, тъй като няма как да се присъди мораторна лихва за забава след като е отхвърлен главният иск. В мотивите си PC Л. е обсъдил много подробно начините на плащане и липсата на счетоводни документи по тези плащания като се позовава и на заключението на вещото лице. В тази връзка PC Л. е приел, че "с оглед горното главният иск се явявал недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен. Отхвърлянето на главният иск водело до отхвърляне и на акцесорния иск за мораторната лихва /последна страница на решението/ - в този смисъл в решението си PC Л. е обсъдил въпроса с мораторната лихва и е отразил в решението становището си. В отговора се излага становище, че да се прецени основателността на претенцията за мораторна лихва за забава, е необходимо да се изяснят въпросите - налице ли е забава от страна на ответника? - и в тази връзка - дължи ли той лихва за забава върху главницата?
Сочи се, че искът за дължимата главница е отхвърлен от РС Л. и в тази част решението е потвърдено от ОС Ловеч и е влязло в сила, а за сумата, която ответникът бил осъдени въззивният съд е приел, че следва да се заплати законна лихва от образуване на делото и тя е заплатена. Това било така, тъй като след като няма договорен срок за изпълнение относно лихвите, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Срокът на поканата се счита деня на образуване на делото и за това ЛОС е осъдил ответника да заплати сумата ведно с законната лихва от деня на образуване на делото, т. е. това което ЛОС е счел, че ответникът дължи на ищеца е заплатено с законните лихви.
Съдът като обсъди молбата на ищеца и становището на ответника, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, страната може да поиска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
Молбата за допълване на решението е изпратена на дата 26.10.2018г., в едномесечния срок от постановяване на въззивното решение на 27.09.2018г. и същата е допустима съобразно чл. 250, ал. 1 от ГПК.
По смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателно само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна (чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК). Настоящият случай обаче очевидно не е такъв.
Гражданско дело № 6 от 2017 г. по описа на РС Л. е образувано по искова молба ****" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.С., ул. "С." 101, представлявано от управителя П.Д.–С., против ЕТ "****", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ул. „В.Л." № 27, представлявано от Я.Х.С..
Решението по гр. д. № 6/ 2017г. по описа на Районен съд Л. е обжалвано през Л. о. с, като с решението от 27.09.2018 г. на въззивния съд, е отменено решението по гр. д. № 6/ 2017г. по описа на Районен съд Л., в частта, с която е отхвърлен искът на „****" ООД, против ЕТ „****", за разликата над 2702.50 лева до 13238.37 лева, представляваща незаплатена доставка на стоки – различни видове санитария, теракот, гранитогрес и всякакво оборудване за баня и кухня, по договорни отношения между тях от 08.03.2013 г. до 27.11.2013 г., и вместо е осъдил ЕТ „****", да заплати на „****" ООД, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата в размер на 2702.50 лева, представляваща незаплатена доставка на стоки – различни видове санитария, теракот, гранитогрес и всякакво оборудване за баня и кухня, по договорни отношения между тях от 08.03.2013 г. до 27.11.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
В мотивите на решение № 268/ 27.09.2018 г., въззивният съд е констатирал, че по обективно съединените 17 бр. акцесорни искове на ищеца за общата сума 4380,85 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците подробно описани в приемо-предавателните протоколи за периода от 08.03.2013 г. до 30.11.2016 г. няма произнасяне от РС Л. с диспозитив на постановеното решение, при което са налице предпоставките на чл. 250 от ГПК за допълване на решението по искане на страната в едномесечен срок от влизането му в сила.
При внимателен прочит на решението на първоинстанционния съд, става ясно, че в мотивите на решението си Л. районен съд е коментирал, че отхвърлянето на главния иск, води до отхвърляне и на акцесорния иск за мораторната лихва, но в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по въпроса за дължимата мораторна лихва.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата.
В производството по гр. д. № 6/ 2017г. са изследвани договорни отношения между страните за периода от 08.03.2013 г. до 27.11.2013 г., но с решението си първоинстанционния съд, не е уважил изцяло иска за главницата за цялата сума от 13238.37 лева, изложил е мотиви, че отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне и на акцесорния иск за мораторната лихва, но в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по въпроса за дължимата мораторна лихва.
На първо място, по делото не е изследван размера на обезщетителната /мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, независимо, че ищецът е упражнил по съдебен ред правото си да я претендира, произтичащи от забавата на ответника. Това е видно от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, по която не е искано и не са изчислявани претендираните мораторни лихви върху главницата, като това право на ищеца вече е преклудирано, а от друга страна съдът няма правните знания да ги изчислява сам.
На второ място, от страна на ищеца се иска допълване на първоинстанционното решение, с което ответникът да бъде осъден по предявените 17 акцесорни иска за общата сума от 4380.85 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците, подробно описани в приемо-предавателни протоколи, за периода 08.03.2013г. - 30.11.2016г., и съответната част от разноските по делото съобразно с тази част от иска. Тук следва да се отбележи, че както първоинстанционния съд, така и въззивния, са изследвали договорните отношения между страните за периода от 08.03.2013 г. до 27.11.2013 г., а не за периода от 08.03.2013г. - 30.11.2016г., С въззивното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2702.50 лева, представляваща незаплатена доставка на стоки – различни видове санитария, теракот, гранитогрес и всякакво оборудване за баня и кухня, по договорни отношения между тях, изследвани само за периода от 08.03.2013г. до 27.11.2013г.
И на последно място следва да се отбележи, че липсата на това произнасяне от страна на първоинстанционния съд, се дължи на естеството на претенцията за мораторна лихва, като акцесорно вземане, което следва съдбата на главното вземане – когато няма присъдена главница, няма база за присъждане на лихва.
Ето защо молбата за допълване на решението на първоинстанционния съд, с която ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сумата от 4380,85 лева - съставляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците за периода от 08.03.2013 г. - 30.11.2016 г., както и искането за съответната част от разноските по делото съобразно тази част от иска, следва да се отхвърли като неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 29.10.2018 г. на ищеца „****“ ООД, ЕИК *********, със седалище е адрес на управление: гр.С., улица “С.“ № 101, представлявано от Управителя П.Д.С., за допълване на постановеното по делото решение № 26 от 29.03.2018 г., с което да се осъди ответникът ЕТ „****“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Л., улица „В.Л.“ № 27, да му заплати общата сума от 4380.85 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците по предявените 17 броя акцесорни иска, подробно описани в приемо-предавателни протоколи, за периода 08.03.2013г. - 30.11.2016г., и съответната част от разноските по делото съобразно с тази част от иска
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: