Мотиви
кьм Пр. № 108/17.10.2019 г. по НОХД № 963/2019 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия П.П.С. ***, за извършено престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
В
разпоредителното заседание по делото защитникът на подсъдимата, на основание
чл.371, т.2 от НПК, сьс съгласието на подсъдимата, поиска делото да продължи по
реда на Гл.27 от НПК-Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда поискан
от защитата.
Сьдьт, след
като изслуша страните, прие, че може производство по Гл.27 от НПК да продължи
по реда на чл.372, т.2 от НПК, като на основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни
на подсъдимата, че няма да й бъде провеждан разпит. Разясни й също, че всички
гласни и писмени доказателствени
средства, както и заключението на в.л., ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимата и защитника
й заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и
не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимата
като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните
по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна, като й бъде наложено наказание пробация при условията на
чл.55 от НК.
Подсъдимата
участва лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат. Признава се за
виновна по предявеното обвинение без да оспорва фактите изложени в обвинителния
акт. При последната си дума изразява съжаление за извършеното деяние и моли да
и бъде наложено по-леко наказание, сочейки тежкото си социално и семейно положение.
Чрез защитника си пледира за налагане на минимално наказание пробация и поради
чистото и съдебно минало.
Сьдьт, за да
постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:
Св.З.И.Ш. *** притежавала 1бр. златен синджир с голямо
златно сърце, с тегло 28,6 гр., който съхранявала в ъглов диван в дома си,
находящ се в гр. Я. на ул. „***.
Подсъдимата П.П.С. била племенница на Ш. и често гостувала и преспивала в дома
й. Подсъдимата знаела, че Ш. има златен накит, както и къде го съхранява. Около
средата на м.март 2019 г. подс. С. имала нужда от парични средства, поради влошеното здравословно
състояние на нейните деца.
Тогава решила да открадне златния накит от дома на св.Ш. и впоследствие го заложи в заложна къща. като по
този начин си набави парични средства. В изпълнение на така взетото решение
подс. С. се снабдила с накит, който наподобяват по вид този на св.Ш., но не бил златен. На 19.03.2019г.
подсъдимата, възползвайки се от отсъствието на св.Ш., отишла в дома й,
находящ се в гр.Я. на ул. „***.
Влязла в стаята, обитавана от леля й и от ъгловия диван
взела 1бр. златен синджир е голямо златно сърце, с тегло 28.6 гр. За да не бъде
разкрита кражбата подс. С. поставила на същото място в дивана накита, който не
бил златен, но наподобявал по форма и по вид отнетия от нея. След това с
отнетата вещ напуснала жилището. Същия ден предала отнетия златен накит на мъжа,
с който живеела на съпружески начала – св.И. С. С. от гр. Я. и му
казала да го заложи срещу нари в някоя заложна къща.
По същото време св.С. бил заедно със св.А. В. А. от гр. Я.. Тъй
като нямал лична карта в себе си С.
помолил А. да заложи от свое име златния накит в
заложна къща. След това двамата отишли до офис на „***“ ЕООД, находящ се в гр. Я. на ул. „***. А. предал златния накит на управителя на офиса – св.Г. С. Г. от гр. Я.. След като извършил проверка св.Г. установил, че
предадения накит е изработен от злато 14 карата и е с тегло 28,6 гр. Г. попълнил заложен билет № *** г., в който отразил теглото на предаденото в залог
злато - 28,6 гр., 14 карата, размера на паричния заем – 1100 лв. и имената на
заемателя – св.А. В. А. от гр. Я.. След това изплатил на последния сумата от 1 100
лв. Св.А. предал
посочената парична сума на св.С., който по-късно предал парите на подс. С..
На 20.04.2019 г., св.З. С. Ш. дала накита,
който бил оставен в дома й от подсъдимата, за временно ползване на своя близка,
като не забелязала, че е заменен с позлатен такъв. Малко по-късно нейната
близка я уведомила, че накита не е златен. Св.Ш. отнесла накита в заложна къща, където служители потвърдили, че не е златен. След
това св.Ш. подала сигнал в полицията за извършената
кражба.
В хода на извършените по сигнала
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на кражбата
е подс. С..
След като установила къде е заложен
откраднатия й златен накит св.Ш. отишла в заложната
къща и откупила същия.
От заключението на изготвената по делото Допълнителна оценителна експертиза/ДОЕ/ се установява, че отнетата вещ, предмет на
гореописаното престъпление - 1бр. златен синджир с голямо златно сърце, с тегло
28,6 гр., собственост на З. С. Ш. ***, е на
стойност 1 859 лв.
Подсъдимата
е неосьждана към момента на извършване на деянието.
Изложената обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимата от с.з. и от показанията на свидетелите,
дадени в хода на досьдебното производство. Самопризнанията и показания са
логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда
писмени и доказателствени средства, приложени по делото и заключението на в.л.
по ДОЕ експертиза на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от събраните в досьдебното производство писмени
доказателства, кореспондиращи с приетите за достоверни обяснения и показания на
подсъдимата и свидетелите. Посочените доказателствени средства бяха ползвани
при постановяване на присъдата на основание чл.373,ал.3 от НПК.
От
така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. П.П.С. *** с деянието си от обективна
и субективна страна е осъществили състава на чл.194, ал.1 от НК, т.к. на 19.03.2019
г., в гр. Я.. от къща на ул. „***, е отнела чужда движима вещ на стойност 1 859
лв.. от владението на собственика й З.И.Ш. ***, без неговото съгласие с
намерението противозаконно да я присвои.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство е чужда движима, с определена
стойност, годна да бъде употребявана по предназначението си. Подсъдимата е извършила
кражбата без се е сговаряла предварително с друго лице. Изпълнителното деяние е
започнало с взимането на накита и е приключило след напускане на дома на пострадалия.
С напускане на местопрестьпението подсъдимата е успяла да установи трайна
фактическа власт върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен случай“, имайки
предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, както и
високата степен на обществена опасност на деянието.
Подсъдимата не е имала правно
основание да владее процесната вещ или основание, което я прави или е годно да
я направи собственик на тази вещ. Не е давано съгласие от собственика на вещта същата
да бъде отнемана. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимата да е
имала съучастници при осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители,
помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимата с пряк умисъл, т.к. тя е искала настъпването
на инкриминирания резултат, водена от користна цел, а решението да се извърши
деянието е взето непосредствено преди неговото извършване. Подсъдимата е
разбирала противоправния и общественоопасен х-р на деянието и е съзнавала
всички елементи от състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните
последици. От събраните гласни и писмени доказателствени средства се
установява, че подсъдимата е съзнавала, че с положените от нея усилия ще осъществи
престъпната си цел - ще прекъсне владението на собственика на вещта и ще установи
свое владение. Подсъдимата е действала с намерение противозаконно да присви
процесната вещ, която е предмет на кражбата. След извършване на деянието тя се
е разпоредила юридически с вещта, залагайки същата, за да си набави парични
средства. В тази връзка, съдът споделя доводите на страните, касаещи
обективната и субективната страна на процесното инкриминирано деяние.
Желанието на подсъдимата
да се облагодетелства по неправомерен начин я подтикнало кьм извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното
сьдьт прие, че подсьдимата е извършила кражбата и я призна за виновна по
предявеното й от ЯРП обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид следното:
Извършеното
от подсъдимата престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като
с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото
на собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните
години в нашето общество.
Личността на подсъдимата е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, начина
на неговото извършване и това, че подсъдимата е неосьждана.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното и това, че към момента на осъществяване на престъплението
стойността на процесната вещ, предмет на кражбата е висока, предназначението на вещта и това, че същата
е върната на собственика й със съдействието на дееца, тежкото социално и
семейното положение на подсъдимата, преди, по време и след извършване на
деянието, направените самопризнания и оказано съдействие за установяване на
обективната истина по делото, наложи при многобройни смекчаващите отговорността
обстоятелства на подс. П.С., на основание чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК наказание „пробация” със следните пробационни мерки: 1.ЗРНА два пъти
седмично за срок от 6/шест/мес., 2.ЗПСПС за срок от 6/шест/мес.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание
ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и върху личността
на подсъдимата ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.
Граждански
иск по делото не бе предявен.
Причини за извършване на престъплението
са незачитането на установения в страната обществен ред, както и недоброто
социално и семейно положение на подсъдимата, поради настъпилата тежка
икономическа криза.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимата да заплати направените по
делото разноски в р-р на 117, 60 лв. по сметката на ОД на МВР-Ямбол, в приход
на Републиканския бюджет.
По тези съображения
сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия: