РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104156 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Мъни плос Мениджмънт“ ООД, ЕК
..............., седалище и адрес на управление в .............., представлявано от В.Х.И. и Р.З.С., с
която се претендира установяване дължимостта от страна на ответника И. Н. И., ЕГН
**********, адрес в ...................., на следните суми: 653,12 лева, представляваща осем броя
вноски главница по договор за кредит №М0000001637/13.07.2020 г., 2229,87 лева,
представляваща незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода 10.08.2020 г. –
10.03.2021 г., 91,30 лева, представляваща лихва за просрочие за периода 11.08.2020 г. –
19.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№2020/2021 г.
Заповед за за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на
облигационно правоотношение между страните по повод сключен помежду им на
13.07.2020 г. договор за потребителски кредит №М0000001637, по силата на който на
ответника е бил отпуснат паричен кредит в размер на 8500 лева за срок до 10.07.2024 г.,
платим на месечни вноски. Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по договора.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя становище, вх.
№5022/10.02.2022 г.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител е депозирал писмен отговор, в
който не взема становище по основателността на иска.
1
В съдебно заседание назначеният от съда особен представител изразява становище за
основателност на иска единствено досежно главницата и моли за отхвърлянето му за
останалите претендирани от ищеца суми, тъй като се търсят на основание договрни клаузи,
които са неравноправни. Не ангажира доказателства.
Правното основание на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, че на 13.07.2020 г. помежду им е бил сключен Договор за
потребителски кредит с №М0000001637/13.07.2020 г., по който ищецът има качеството на
кредитор, а ответника на потребител и по силата му на потребителят е бил предоставен
кредит в размер на 8500 лева, от която сума 6183,08 лева за погасяване на съществуващи
задължения към трети лица и 2316,92 лева за текущи нужди на потребителя. Видно от
договора страните са уговорили годишен лихвен процент в размер на 41,00 %, дневен
лихвен процент в размер на 0,11 % и ГПР в размер на 49,68 %. Според съдържанието на
договора, кредитът е следвало да бъде издължен на 48 броя вноски, всяка в размер на по
362,73 лева, платими съгласно погасителен план, като общата дължима от потребителя сума
е в размер на 17 392,19 лева. В този смисъл са и приложените по ч.гр.д.№2020/2021 г. по
описа на РС-Бургас писмени доказателства.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице, по която дава
заключение, че за периода 10.08.2020 г. – 19.03.2020 г., по кредита са начислени главница в
размер на 653,12 лева по вноски с дати на падеж 10.08.2020 г. – 10.03.2021 г.,
възнаградителна лихва в размер на 2229,87 лева по вноски с дати на падеж 10.08.2020 г. –
10.03.2021 г., лихва за просрочение в размер на 91,30 лева за периода 11.08.2020 г. –
19.03.2021 г., както и че към датата на заявлението по чл.410 от ГПК и към датата на
предоставяне на информация на експертизата, по кредита не са отразени плащания и
същият не е бил обслужван.
По делото е приложено ч.гр.д.№2020/2021 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което е видно, че е образувано по заявление на ищеца, по което съдът се е произнесъл на
24.03.2021 г., като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 653,12 лева,
представляваща главница за неплатени вноски за периода 10.08.2020 г. – 10.03.2021 г. по
Договор за потребителски кредит №М1637/13.07.2020 г., сумата от 2229,87 лева,
представляваща договорна лихва за периода 10.08.2020 г. – 10.03.2021 г., сумата от 91,30
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. – 19.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2021 г. до окончателното й
изплащане.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
2
гражданско дело №4156 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№2020/2021 г. по описа на РС-Бургас е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане от 20.04.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият
се явява допустим. Размерът на установителния иск е под 25 000 лева, поради което и
родово компетентен да се произнесе по него е настоящият съд.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да я върне.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за сключен от момента на
предаване на сумата и за успешно провеждане на предявените искове е необходимо ищецът
да установи основанието, от което произтича претенцията му, а именно наличието на
валидно правоотношение по договор за заем, по който е изправна страна поради предаване
на заемната сума, както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума и нейния
размер, а така също и размера на претендираните от него лихви за посочените периоди.
В настоящия казус, представеният писмен договор не се оспорва по автентичност от
назначения от съда особен представител на ответника, който въвежда възражения за
недействителност на договорни клаузи поради противоречие със ЗПК, но не и до оспорване
възникването на заемно правоотношение и реалното предаване на сумата от 8500,00 лева.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както
и страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ответникът – физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което и при решаване на
настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета,
от който са уредени изискванията за форма и съдържание.
В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК
писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен
ресурс, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита, погасителен план,
съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски и техния размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника и
споделя съдебната практика, изразена в определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/
2014 г., ІV г. о., решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/ 2007 г., ІІ г. о. и решение №
906/ 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/ 2003 г., ІІ г. о. на ВКС, която трайно приема, че на
основание чл.9 от ЗЗД, максималният размер на договорната лихва е ограничен от добрите
нрави – законът постановява, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че противно на добрите
3
нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и тъй като
настоящият случай не е такъв и по делото липсват доказателства ответникът да е погасил
дължимите от него суми, то искът следва да се уважи изцяло като основателен, ведно с
претендираните лихви в търсените размери, включая и законната, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 23.03.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в общ размер на 689,71 лева лева, от които за платена държавна такса в
размер на 129,71 лева, за платен адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева и платено
възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00 лева.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в което
ищецът е сторил разноски в размер 419,48 лева, които следва да възложи в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът И. Н. И., ЕГН
**********, адрес в ....................., дължи на „Мъни плос Мениджмънт“ ООД, ЕК ...............,
седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от В.Х.И. и Р.З.С., следните
суми: 653,12 лева, представляваща осем броя вноски главница по договор за кредит
№М0000001637/13.07.2020 г., 2229,87 лева, представляваща незаплатена договорна
възнаградителна лихва за периода 10.08.2020 г. – 10.03.2021 г., 91,30 лева, представляваща
лихва за просрочие за периода 11.08.2020 г. – 19.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които
суми има издадена по ч.гр.д.№2020/2021 г. Заповед за за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, адрес в ................, дължи на „Мъни плос
Мениджмънт“ ООД, ЕК ..............., седалище и адрес на управление в ..................,
представлявано от В.Х.И. и Р.З.С., сумата от 689,71 лева, представляваща направените в
исковото производство по делото разноски и сумата от 419,48 лева, представляваща
направените в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5