РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 30.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1360 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са от “Кос Хол 1” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Костандово, Община Ракитово, Индустриална зона № 1,
представлявано от управителя Г.К.Х.,***0, против „Симтранс 05” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен ул.”Димитър
Константинов” № 23А ет. 5 офис 503, представлявано от управителя А.Н.А., искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с които ищцовото дружество иска
ответното да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на
1142,40 лв., получена без правно основание и представляваща сбор от направени
повторни плащания по Фактура № **********/09.04.2019г. и Фактура №
**********/11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 17.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцовото дружество “Кос Хол 1” ЕООД излага, че през
месец Април 2019 г. с ответника „Симтранс 05” ЕООД е сключен устен договор за
извършване на транспортна услуга, като съгласно договорката последният е
следвало да транспортира определено количество стоки до обект, изрично посочен
от ищцовото дружество. В
изпълнение на договореното ответното дружество било изправно страна и издало
Фактура № **********/09.04.2019г., като
основанието
е
транспорт по договор от 08.04.2019г. от гр. Костандово до гр. Търговище“, на
общата стойност 588 лева с включен ДДС и фактура
№ **********/11.04.2019г., издадена от ответника с основание „транспорт по договор от
10.04.2019г. от гр. Костандово до гр. Севлиево“, с обща
стойност на фактурата е била 554.40 лева с включен ДДС. Твърди, че за
извършените от страна на ответника транспортни услуги, за които са издадени процесните фактури, които
са на обща стойност от 1142,40 лева, е
извършил плащане на 09.04.2019г. по фактури 2154/09.04.19 и 2155/08.04.19 г. на
стойност 1248 лева, на 18.04.2019г по фактура 2155/09.04.2019 г. на стойност от
588,00 лева, на 11.04.2019г. по фактура
№ 2157/11.04.2019 г. на стойност 554.40 лв. и на 18.04.2019г. по фактура № 2157/11.04.19 на стойност 554.40 лв.. ***, че поради факта, че
задължението по фактура
№ 2154 е на стойност 660 лв..
Предвид изложеното поддържа, че на практика е платил на ответника два
пъти за извършване на една и съща услуга, по една и съща фактура по погрешка. Сочи, че с цел
извънсъдебно уреждане на възникналите отношения е изпратил доответното
дружество писмена покана чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”,
получена от ответника, като е описал направените преводи и е поискал в пет
дневен срок да му бъде възстановена доброволно сумата от 1142.40 лв. по
посочена в поканата банкова сметка. Излага, че до настоящия момент ответникът
не е погасил задължението си. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Симтранс
05” ЕООД.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на „Симтранс
05” ЕООД, е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността
за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и
обстоятелството, че не е подала отговор, не се явява в съдебно заседание, за
което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може
да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание
чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в производството, съобразно уважената
част от исковете или на сума в общ размер на 462 лв., представляваща платени
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Симтранс
05” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен
ул.”Димитър Константинов” № 23А ет. 5 офис 503, представлявано от управителя А.Н.А., ДА
ЗАПЛАТИ НА “Кос Хол 1” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, Община Ракитово,
Индустриална зона № 1, представлявано от управителя Г.К.Х.,***0, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД сума
в размер на 1142,40 лв., получена без правно основание и представляваща сбор от
направени повторни плащания по Фактура № **********/09.04.2019г. и Фактура №
**********/11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 17.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 462 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА