О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260007
гр.Сливен,
12.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 455 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД срещу
разпореждане № 6235/ 17.06.2020г. по ч.гр. дело №1618/2020г. на Районен съд
Сливен, с което съдът е отхвърлил частично подаденото от „Ай Тръст“ заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно следните претендирали
суми: 54,68 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
61,59 лева—договорна лихва, 52,31 лева- наказателна лихва и 29,37 лева -
административни разноски. Твърди се, че постановеното разпореждане е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано в частта, с която са отхвърлени
претендираните от дружеството административни разноски, възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, договорна и наказателна лихви. Излага се
фактологията по сключването на договора. При кандидатстването си
за кредит от „Кредисимо“, Д.П.Д. сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения между него и „Кредисимо“ договор, като осигури поръчителство от трето
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /имал е възможност- да
избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид
обезпечение. Поръчителят „Ай Тръст“
се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучагеля за изпълнение на всички
негови задължения по договора, за което кредитополучателят дължи възнаграждение
на Поръчителя в размер на 22,16 лева на месец за периода на действие на договора.
На длъжника е предоставен за запознаване проект на договор за предоставяне на
поръчителство от дружеството, включително и посочения по-горе размер на
възнаграждение на поръчителя. Длъжникът се е съгласил с предложените му условия
и е подписал договора за предоставяне на поръчителство. Неправилно заповедният съд е приел, че потребителят не е имал
възможност да влияе върху уговорените клаузи. Задължението за
заплащане на възнаграждение, което се дължи на поръчителя, е ясно и точно
формулирано. Обективирано е във валидно сключен договор между Ай Тръст и длъжника.
Процесното възнаграждение се дължи във връзка с изпълнение на задължения по
договор за поръчка на основание чл. 280 от ЗЗД който договор е валидно сключен
съгласно гарантираната от закона свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД. Със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство са определени размерът
и действието на същия и длъжникът сам се с съгласил с тях при сключването му. Отхвърляйки претенцията на „Ай Тръст“ за дължимото му
възнаграждение по сключения договор за предоставяне на поръчителство с длъжника,
съдът е накърнил едно от основните права на страните по дадено облигационно
правоотношение, а именно - свободата на договаряне. Прогласявайки клаузата за
заобикаляща закона, съдът накърнил в цялост правата на една от страните в
заповедното производство, респективно не е зачел принципа на равенството на
страните в процеса и не приложил закона еднакво спрямо всички страни в процеса,
прогласен в чл. 9 ГПК, както и нарушил принципа на състезателното начало.
Евентуално в един бъдещ исков процес и при направени възражения на една от
страните, съдът трябва да изследва договора в цялост. Неправилно съдът е
отхвърлил претенцията за наказателна лихва. По отношение на дължимостта
на сумата за административни разноски, се сочи, че дружеството не претендира
същата въз основа на договор за кредит. Тя се претендира въз основа на
суброгация в правата на първоначалния кредитор, като вземането се различава
вече но своята същност от първоначалното такова. След трансформацията на самото
вземане и съгласно разпоредбите на българското законодателство, длъжникът
(неизправната страна) запазва своите възражения, които е имал спрямо
първоначалния кредитор, но съдът служебно не може ла се произнесе върху тях,
като в случая е накърнил принципа на състезателното начало на страните в
процеса. В обобщение се иска да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част.
Настоящият състав
намира жалбата за неоснователна поради следното: Правилно и законосъобразно
районният съд е констатирал, че
вземанията за които е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, произтича от договор сключен с потребител, поради което следва да
се направи преценка дали е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 411
ал. 2 т. 3 от ГПК, като въз основа на представените писмени доказателства от
страна на заявителя, съдът следва да прецени, дали е налице обоснована
вероятност за наличието на неравноправни клаузи. Разсъжденията на районния съд
по отношение наличието и характера на неравноправните клаузи са обосновани и
правилни и е излишно да се преповтарят. От длъжника, освен вземанията за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит, се
претендират и вземания за административни разноски, както и възнаграждение по
договор за поръчителство сключен между страните.
Съдът е констатирал, че разходът допълнително ежемесечно
възнаграждение за поръчител е очевидно пряко свързан с договора за кредит, но
кредиторът е пропуснал да го включи в годишния процент на разходите. Тази
вноска реално се равнява на получената сума /300 лв./, формира голяма част от
дълга и невключването й в ГПР въвежда кредитополучателят в заблуждение относно
реалната цена на кредита. В преддоговорната информация /Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит/ този вид
възнаграждение за поръчителя също не е включено в раздела „всеки друг разход
свързан с договора за кредит“ и е посочено изрично, че договора за кредит не е
свързан с други договори за допълнителни услуги, което също е допринесло за
въвеждането на потребителя в заблуждение /т. 3 на част трета/. Тъй като
възнаграждението на поръчителя съставлява много съществена част от общия размер
на задълженията на длъжника и тя не е била включена в ГПР следва да се приеме,
че ГПР не е посочен съгласно изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, като не е посочена
коректно и общия размер на кредита, което също е основание за недействителност
на договора за кредит. В посочените хипотези, съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Твърденията,
че отхвърляйки претенцията на „Ай Тръст“ за дължимото
му възнаграждение по сключения договор за предоставяне на поръчителство с
длъжника, съдът е накърнил едно от основните права на страните по дадено
облигационно правоотношение, а именно - свободата на договаряне и прогласявайки
клаузата за заобикаляща закона, съдът е накърнил в цялост правата на една от
страните в заповедното производство, респективно не е зачел принципа на
равенството на страните в процеса и не приложил закона еднакво спрямо всички
страни в процеса, прогласен в чл. 9 ГПК не могат да се приемат за основателни.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 411 ал.2 от ГПК съдът не
издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави
и искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Тази
преценка е задължителна за заповедния съд, поради което не е допуснато
нарушение.
Обосновано
е констатираното оскъпяване на кредита чрез сключването на договора за
поръчителство и изводите на районния съд за това следва да бъдат споделени. Така длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД срещу разпореждане № 6235/ 17.06.2020г. по ч.гр.
дело №1618/2020г. на Районен съд Сливен, с което съдът е отхвърлил частично подаденото от „Ай Тръст“ заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: