Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV
състав, в
публично съдебно заседание на 21.10.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ-мл.съдия
При секретар :ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
гр. дело № 1161 по
описа за 2019г.
Производството е
по реда на чл. 267 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. П.П. срещу решение № 116/
03.05.2019г. на Провадийски районен съд,
постановено по гр.д.№ 1013/ 2018г., с което съдът е отхвърлил предявеният на основание чл. 422 вр. чл.415 ГПК ,вр.
чл.79 от ЗЗД иск, за признаване за установено съществуването на вземане на
ищеца-Д.П. от ответника- Д.К.С.-К., за сумата 225лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 200лв.,
считано от датата на заявлението до съда до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД . Искането по същество е за отмяна и постановяване на решение, с което да
се уважи предявения иск.Възраженията за неправилност, поради
незаконосъобразност на съдебния акт, постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, обосновава със следните доводи: не са
обсъдени поотделно и в съвкупност по
правилата на ГПК доказателствата по делото; конкретно показанията на свидетеля Т.А.Т.,
във връзка с доказателството за упълномощаване на ответника и протокола от
заседанието на Адвокатската колегия, като в тази част счита решението за
необосновано.
Въззиваемата страна –Д.К.С.-К., оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложените
възражения срещу решението, а твърденията на жалбоподателя за предаване на
процесната сума- неотговарящи на истината. Моли за потвърждаване на решението с
присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Съставът на Варненския окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства в
съответствие с повдигнатите с жалбата възражения , на основание чл. 269 от ГПК и
чл.235 ГПК , констатира :
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност и законосъобразност, се произнася в рамките на
повдигнатите с жалбата възражения.
Установителното производство е образувано по реда
на чл. 415 ГПК при издадена заповед №
553/ 03.07.2018г., на основание чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 829/ 2018г. Районен съд-Провадия за дължима от Д.К.С.-К. на Д.П.П.
сума в размер на 700лв., представляваща адвокатски хонорар,заплатена от
заявителя на длъжника срещу упълномощаване за завеждане на наказателно и
административно дело, със законната лихва от датата на подаване на заявлението-
02.07.2018г., до окончателното му изплащане, както и сторените в заповедно
производство разноски – 25 лв.държавна такса.
При подаване на исковата молба Д.П. заявява, че
10.07.2018г. е изплатена по посочена в заявлението банкова сметка ***. и
остават непогасени 200лв- главница, представляваща заплатен адвокатски хонорар
за обжалване на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК пред
Административен съд-Варна. Производството по жалбата е прекратено като
недопустимо. Ищцата твърди, че е оттеглила пълномощията за водене на дело и
отправила искане да й бъде върната сумата, дадена на това основание. Към датата
на предявяване на иска ответницата дължи 200лв./ главница/ и 25лв.-държавна такса.
Ответната страна изразява становище за
неоснователност на иска с възражението,
че официалната уговорка с ищцата е за водене на наказателно дело от частен
характер в РС-София, което е образувано и висящо към дадения момент. Сумата,
която е платена по подписания договор за правна защита и съдействие по
наказателното дело, е върната на ищцата , въпреки изпълнението на задължението.
Оспорва изцяло твърдението, че е заплатен хонорар от 200лв. за водене на дело
от административен характер . Не оспорва, че е оказвала професионална помощ и
консултации във връзка с образувани преписки, съдебни дела и действия по повод обжалване акт за
установяване на административни нарушения, но
без подписан договор за правна защита и без адвокатски хонорар.
В очертания с исковата молба предмет на спора са
следните факти и обстоятелства:
1.Образуваното съдебно производство пред
Административен съд-Варна по жалба на Д.П.П. против определените данъчни
задължения в писмо от 15.06.2017г.на кмета на Община Провадия е прекратено с
определение № 2081/ 28.07.2017г.по адм.д.№1938/ 2017г..Определението е
потвърдено с определение № 11205/
27.09.2017г. по адм.д.№ 10080/ 2017г. ВАС.
2.Доказателства за извършени процесуални действия
от адвокат Д.К. във връзка с оспорването на определени данъчни задължения са : жалба вх.№ 11214/ 05.07.2017г. до
Административен съд –Варна, молба от адвокат К. по адм.д.№ 1938/ 2017г. ; молба
вх.№ РД-1100-308/ 28.03.2017г. до кмета на Община-Провадия.
3. Пълномощно с дата 03.07.2017г., по силата на
което Д.П. упълномощава адвокат Д.К., АК- Добрич, да я представлява пред
Административен съд-Варна, като завежда и води дела, и по всички съдебни, административни и
изпълнителни идела, по които е страна, до окончателното им приключване.
Не са относими към разглеждания спор – Протокол№8/
31.05.2018г. на Съвета на АК-Добрич, по дисциплинарна преписка 3/
2018г.,образувана по жалба на Д. П. срещу адвокат Д.К., във връзка с процесуални действия на пълномощника в
образувано дело от частен наказателен характер. На същото основание следва да
бъдат изключени като доказателства Постановление на СРП от 13.04.2017г. и договор
за правна защита и съдействие № 21767 за защита по наказателно дело.
За установяване на твърдението за плащане на
исковата сума е допуснат до разпит посоченият от ищеца свидетел Т.А.Т., без
родство и дела със страните.Твърди, че в началото на юни 2017г. е дал на Д.П.
200лв. назаем, които трябвало да внесе по „ някакво“ административно дело.
Придружил я до кантората на адв.К., но останал пред вратата. Видял когато Д.
подала парите. След това му казала, че пак трябва да идва, защото не е издаден
документ.
Изложените факти не са убедителни за
основателността на предявения иск: , Адвокат
Д.К. е осъществявала правна помощ и защита на
жалбоподателя Д. П. по адм.дело №
1938/ 2017г. на Административен съд-Варна, за което свидетелстват обсъдените в
т.2 и т.3 доказателства. Тя е легитимен процесуален представител с пълномощното
от 03.07.2017г., доколкото няма данни да
е бил сключен договор за правна защита и
съдействие по конкретното дело, съобразно изискванията на чл.36 от
Закона за адвокатурата.
Спорно, предвид отсъствието на договор за уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение е предаването на сумата 200лв. като адвокатски хонорар за участието
на ответника в съдебното производство. Показанията на единствения свидетел са
неубедителни за този факт, тъй като не почиват на лични възприятия , а
възпроизвеждат изявленията на страната.Не се доказва причината /
основанието/,поради която следва да бъде заплатена и съответно получена от
адвокат К.. Свидетелят не е присъствал на разговора в кантората , който според
него е станал в началото на месец юни 2017г., далеч преди упълномощаването на
адв. К. и преди образуването на административното дело. Към разглеждания период
ответната страна е консултирала Д. П. по други преписки, дела и административни
процедури, което в значителна степен разколебава защитната теза на ищцата. В
този смисъл исковата претенция е недоказана и неоснователна.
Решението, с което предявеният иск е отхвърлен
следва да бъде потвърдено.
На основание
чл.78, ал. 3 ГПК разноски не се присъждат, поради отсъствието на
доказателства за направени в настоящото производство.
На основание чл.271 ГПК съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 116/ 03.05.2019г. постановено по гр.д.№ 1013/
2018г., Районен съд-Провадия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.