№ 13586
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110109841 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от
„******* София“ ЕАД, ЕИК: /////// против К. Б. Я. за установяване по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
за топлоснабден имот с абонатен номер **********, находящ се в гр.
С************, в общ размер от 3363,65 лева, от които 2866,68 лева –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2022
г. до окончателното плащане; 471,28 лева – законна лихва за забава за
периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г. върху главницата за топлинна енергия,
сумата от 21,10 лева – такса за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2022
г. до окончателното плащане, както и сумата от 4,59 лева – законна лихва
върху задължението за заплащане на такса за услугата „дялово
разпределение“, изчислена за периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г., за която
сума по ч.гр.д 55482/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 58 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника като
собственик на процесния недвижим имот е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа страна
следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Ответникът има качеството на клиент, тъй като съгласно
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том VI,
рег. № 8945, дело № 1096/2001 г. (л.14-15) през 2001 г. К. Б. Я. е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот с адрес: гр.
С************. Облигационната връзка между ищеца и ответника в случая е
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти,
сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по
сделката воля. В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, според
която собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под
режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части
на сградата топлинна енергия. Поради това, ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
(л.100-105) отчитането на топлинна енергия в абонатната станция за
процесния период се е извършвало чрез общ топломер, който, въпреки че е
преминал метрологична проверка след нормативно установения срок, според
резултатите от същата, уредът съответства и е годно средство за търговско
измерване. Дяловото разпределение в сградата-етажна собственост е
извършено от „******* София“ ЕАД.
По данни от фирмата, извършила дяловото разпределение през
процесния период в процесния апартамент е имало 3 бр. панелни радиатори с
2
монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление /ИРРО/.
Поради неосигурен достъп за отчет на уредите, за което има надлежно
съставени протоколи от 14.06.2020 г. и 25.05.2021 г. (което обстоятелство
ответникът не оспорва), за целия период на абоната за имота е начислена
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като
изчислените от вещото лице стойности съвпадат с отразените в
изравнителните сметки на ФДР. Поради липсата на достъп топлинната енергия
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е изчислена на брой лица с разходна
норма 140 литра на денонощие за един потребител. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал.
4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването всички
потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по
чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без
уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност
на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен
разход на сградата. Ответникът като клиент, неосигурил достъп, е имал право
по чл. 70, ал. 8 от Наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в срок до 31 август, но отговорът не съдържа
твърдение, съответно не са налице доказателства ответветникът да се е
възползвал от това свое право. Вещото лице посочва, че за отоплителен сезон
2019/2020 изчислените с данните от ФДР резултати са по – високи от
посоченото в изравнителните сметки, а за 2020/2021 г. резултатите, получени
от вещото лице при ползване на данните от ФДР са по-ниски от резултатите в
изравнителните сметки. Вещото лице посочва, че разликата в резултатите не е
голяма. По отношение на топлинната енергия за сградна инсталация вещото
лице посочва, че стойностите за топлинна енергия от сградна инсталация за
процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки. Вещото
лице посочва, че от изравнителните сметки и другите документи, изпратени от
ФДР е видно, че за отоплителен сезон 2020/2021 г., за който трябва да бъде
начислена служебна топлинна енергия не е 333 дни, а е 356 дни, но това
несъответствие е в интерес на абоната. Според данните от изравнителните
сметки за процесния период абонатът дължи сумата от 2866,68 лева главница
за топлинна енергия. В заключение вещото лице посочва, че сумите за
топлинна енергия за имота за процесния период са изчислени съгласно
изискванията на Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
(л.109-112) за процесния имот и период не са заплатени начислените от
ищцовото дружество суми. Начислените от ищцовото дружество задължения
на ответника въз основа на данните от изравнителните сметки са в общ размер
на 3352,19 лева, от които 2866,68 лева – главница, представляваща стойността
3
на консумирана и незаплатена топлинна енергия, 21,10 лева – цена за услугата
„дялово разпределение“, 460,03 лева – законна лихва върху задължението за
главница за топлинна енергия и 4,38 лв. – законна лихва върху цената за
услугата „дялово разпределение“.
Предвид констатираното изчисление на сумите за топлинна
енергия за процесния период в съответствие с действащите нормативни
изисквания, дължимите от ответника суми за топлинна енергия са в размер на
претендираните от ищеца, които съответстват и на установените от двете
експертизи – 2866,68 лева.
Относно иска за заплащане на законна лихва върху главницата за
топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия на „******* София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от
12.08.2016 г. клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Неоспореното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза
установява, че размерът на дължимата законна лихва върху главницата за
топлинна енергия е в размер на 460,03 лева. Поради това, предявеният иск
следва да бъде уважен за тази сума, като за разликата над 460,03 лева до
пълния предявен размер от 471,28 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на цена за услугата „дялово
разпределение“:
С исковата молба ищецът претендира заплащане на сумата от
21,10 лева като цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. От неоспореното
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период услугата е била обективно извършвана от ищеца (л.101),
поради което същият е материалноправно легитимиран да претендира
нейното заплащане. Съгласно неоспореното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза (л.111), което съдът намира за обосновано и
кредитира направените от него изводи, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
4
следващата се сума за имота на ответника за услугата „дялово разпределение“
е в размер на 21,10 лeва. Поради това, искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По иска за заплащане на законна лихва върху задължението за
цената на услугата „дялово разпределение“:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Поради това, съдът
намира, че таксата за услугата дялово разпределение е изискуема от деня на
извършването й, а при липса на данни за датата на извършването му – от деня
на издаване на фактурата. Доколкото плащането на вземането за отчет е
разсрочено на вноски, то и законната лихва за вземането по тях започва да
тече от падежа на всяка вноска. Съгласно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза (л.111) законната лихва, изчислена за
периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение възлиза на 4,38 лева, до който размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата над 4,38 лева до пълния предявен размер от 4,59 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за
присъждане на такива от ищеца, същият има право на такива съразмерно на
уважената част от исковете.
Съобразно задължителните разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12 съдът следва да се произнесе и по
разпределението на разноските в заповедното производство.
Ищецът доказва разноски за исковото производство в размер на
264,67 лева за държавна такса, 400 лева депозит за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза, 400 лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 1164,67 лева. За заповедното
производство разноските на ищеца са в размер на 67,27 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 117,27 лева. На ищеца
съразмерно на уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от
1160,70 лева разноски в исковото производство и сумата от 116,87 лева
5
разноски в заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. Я., ЕГН:
**********, че има парични задължения към „******* София“ ЕАД, ЕИК:
///////, за топлоснабден имот с адрес: гр. С************, на основание чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ в размер на 2866,68 лева - стойност на доставена до имота
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.10.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 460,03
лева, представляваща законна лихва върху задълженията за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., сумата от 21,10 лева - цена за
услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.10.2022 г. до окончателното плащане, и сумата
от 4,38 лева – законна лихва за забава за периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г.
върху задълженията за услугата „дялово разпределение“ – като ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д. 55482/2022 г. на СРС, II ГО, 58 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******* София“ ЕАД, ЕИК: /////
против К. Б. Я., ЕГН: ********** искове за установяване на задължения за
законна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода 15.09.2020
г. – 28.09.2022 г. и за разликата над сумата от 460,03 лева до пълния
предявен размер от 471,28 лева, както и за законна лихва за забава за
периода 31.10.2019 г. – 28.09.2022 г. върху задълженията за услугата „дялово
разпределение“ – за разликата над 4,38 лева до пълния предявен размер от
4,59 лева.
ОСЪЖДА К. Б. Я., ЕГН: ********** да заплати на „*******
София“ ЕАД, ЕИК: ///////, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1160,70
лева разноски за исковото производство и 116,87 лева разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7