РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Силистра , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200072 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят B. S., турски гражданин от гр. K, Република Турция, обжалва
наказателно постановление № 39-0000015/ 10.01.2020г. на Началника на ОО „АА”- гр. С, с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 /триста / лева
за извършено нарушение по чл.7, § 1 във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, § 3 от
Регламент № 561/06г. и глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено
нарушение на чл.8, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОО ”АА”- гр. С, надлежно уведомен, не се явява представител, не
депозира становище по делото, не изпраща проц.представител.
Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Жалбоподателят B. S, редовно призован чрез процесуалният си представител-
адв.М.П. при АК-Р, не се явява в съдебно заседание, не депозира становище по делото, не
изпраща проц.представител. Чрез жалбата си заявява, че моли съда да отмени изцяло
обжалваното от него НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата Д.Й.-
1
актосъставител и П.П.- свидетел по акта, които се явиха лично и дадоха своите показания
добросъвестно, а съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по делото.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя B S, съда счете, че
няма пречки за даване ход на делото и съобразно нормата на чл.61, ал.2 от ЗАНН даде ход
на делото, тъй като спорът е реализиран върху правната квалификация на нарушението за
което е бил наказан жалбоподателя и не се оспорва фактическата обстановка по делото.
Налице е искане от страна на жалбоподателя да сочи допълнителни искания в съдебно
заседание, но въпреки редовното призоваване не се явява, а фактическата обстановка по
делото може да бъде изяснена и чрез разпита на актосъставителя и свидетелят по акта. С
оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счете, че няма пречка да разгледа
делото и даде ход на същото в отсъствието на жалбоподателя B S, тъй като същия редовно
призован чрез процесуалния си представител не се явява и не депозира становище по
делото.
Предвид дадените задължителни указания на касационната инстанция-
Административен съд-С в Решение № 4/ 28.01.2021г. по КАНД № 108/2020г. по описа на
АС-С, с което е отменила решението на въззивния съд- Решение № 146/ 07.08.2020г. по
АНД № 48/2020г. по описа на РС-С, и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, настоящия съдебен състав е изискал от АНО становище и писмени доказателства
относно това дали е била направена пълна разпечатка от дигиталната карта на водача за
дните на двете нарушения с цел констатиране въведените символи на съответните държави,
на територията на които е започнало и приключило дневното работно време на водача и
съответно на територията на които са били осъществени двете нарушения. В изпълнение на
горното е депозиран и отговор от АНО с вх. № 683/ 04.02.2021г., който е приет като
доказателство по настоящето административно-наказателно производство.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 10.01.2020г. св.Й. съвместно с колегата си- св.П. били на работа в качеството им
на служители на ОО ”АА”- С на път І-7 С- Ш, на км 10+793, рампа за обслужване на
автомобили. Около 12,00 ч. спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1840”
с рег. № ******* от категория N3, оборудван с дигитален тахограф марка „Coninental
1381.207000“ и прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ ******, собственост на C.
T. U. L. и управляван от жалбоподателя B.S. по маршрут от гр. А, Република Турция до гр.
М., Руска Федерация. След като проверили документите на водача проверяващите
служители установили, че водачът- жалбоподател в настоящето производство извършвал
обществен международен превоз на товари / зеленчуци /, видно от Разрешително №
********** за международен превоз на товари и задействан международна товарителница
CMR от 08.01.2020г., като водачът на 23.12.2019г. след 4,5 часа управление не е направил 45
минути задължителна почивка, като е била намалена с 30 минути и на 06.01.2020г. не е
ползвла междудневната почивка от най-малко 9 последователни часа, като намалената
2
дневна почивка е намалена с 4 часа и 20 минути.
Предвид констатираните нарушения, св.Й. изготвил АУАН № 268859/ 10.01.2020г.,
препис от който бил връчен на жалбоподателя чрез преводач от български на турски език,
упоменат в АУАН-ът. Въз основа на описания по-горе АУАН било изготвено и връчено на
жалбоподателя обжалваното от него НП № 39-0000015/ 10.01.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните съображения:
АУАН № 268859/ 10.01.2020г. и обжалваното НП са издадени в съществено
нарушение на процесуалните правила:
Нарушенията за които е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя са били квалифицирани по чл.7, § 1 във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвП и чл.2, § 3 от Регламент № 561/06г. и по чл.8, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/
№ 561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Тези обстоятелства се отричат от жалбоподателя и
същия на практика оспорва установената фактическа обстановка, като изразява несъгласие с
наложеното му наказание и санкциониращите текстове от закона, които са приложени, като
ги счита за незаконосъобразни.
Видно от показанията на св. П. и Й., както и приложената на л. 17 Декларация от А.
М.В., в качеството й на преводач, назначен на със заповед РД-31-13/13.03.2019 г. от
Изпълнителен директор на ИА "АА" – С, на 10.01.2020 г., за времето от 14:00 часа до 18:00
часа, е присъствала при връчването на АУАН № 268859 от 10.01.2020 г. и снемането на
обяснения/ възражения от водача. След издаване на НП № 39-0000015 от 10.01.2020 г. е
присъствала на връчването им на лицето B. S., гражданин на Р. Турция, невладеещ
български език, като е превеждала от български език на турски език и обратно разговорите
между служителите от областен отдел "Автомобилна администрация" - С и лицето. Същата е
удостоверила верността на извършените преводи. Лицето B.S. е разбрал какво нарушение е
извършил и какво наказание му е наложено, както и че има право да обжалва НП в 7-дневен
срок от връчването му.
При горните фактически установявания, АНО е приел, че е нарушено
задължителното изискване на чл.7 § 1 „Прекъсвания“ § 1 и чл.8 „Почивки“ § 1, във връзка с
чл.1 б.“о“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR)- Ратифицирана със закон,приет от
37-то НС на Република България /Обн.ДВ,бр.28/95г./, тъй като от разпечатката на
дигиталната карта на водача се е установило, че е управлявал МПС на 23.12.2019г.,с
известни прекъсвания, от 05:44ч. до 16:20ч., без задължителна почивка от 45 минути след
4.5 часа непрекъснато управление; както и че на 06.01.2020г. започнал управлението на
3
автомобила в 05:01ч. продължило до 23:10ч. с една почивка от 5.57 часа, въпреки
задължителната дневна почивка от най-малко 9 последователни часа.
Горната регламентация,както изрично е посочено и в АУАН, и в НП, е от чл.7 и чл.8
АЕTR, чието приложение е нормирано с чл.2, § 3 от Регламент (ЕО)№561/06. Съгласно тази
разпоредба за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените
области в § 2, вместо Регламента се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в
Общността или в страни, които са договарящи по АЕТR - за цялото пътуване,или за:
б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR- само за
частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.
Описаните по-горе нарушения попадат в санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т.
2 и 3 от ЗАвП. Правото на защита на турския гражданин- жалбоподател, в контекста на
изискването на чл. 142 от НПК - назначаване на преводач на незнаещия български език
нарушител, още в старта на административно-наказателното производство и декларацията
на последния, че точно му е преведено съдържанието както на АУАН, така и на издаденото
по-късно, през същия ден, НП е спазено. Деецът е разбрал за какво нарушение е образувано
производството и какви са вътрешните разпоредби, по които е санкциониран, както и реда за
процесуална защита, вкл. правото на обяснения по чл. 44 от ЗАНН и на обжалване на НП в
7-дневен срок от връчването му.
Въпреки това обаче, настоящия съдебен състав счита, че още при съставянето на
АУАН е допуснато нарушение на административнонаказателните производствени правила,
касаещи нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба задължително с
фактическото обвинение следва да бъде предявено мястото и датата на извършване на
нарушението, като по отношение на мястото в случая, очевидно не е спазено. В резултат на
това и доколкото е установено, че извършваният превоз на товари е международен - от
Турция до Русия, преминавайки през България, АНО е следвало да прецени изобщо
приложимостта на Регламент (ЕО) № 561/06, защото двете крайни дестинации са в държави,
които не са членки на ЕС, както и че е нямало доказателства Турция да е страна по
Споразумението за свободно икономическо пространство. Освен това, АНО е следвало да
установи, че липсват каквито и да е доказателства за мястото на регистрация на товарния
автомобил, защото посоченото търговско дружество като негов собственик, със седалище в
Република Турция, не може да разреши горния въпрос, който несъмнено е с правно значение
по делото.
Това е така, защото съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06, последният се
прилага, независимо от страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в
Общността; между Общността, Швейцария и страните по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, какъвто не е процесният по делото превоз между Турция -
Русия. От друга страна с чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/06 е нормирано, че за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в § 2,
4
вместо Регламента се прилага AETR за:
а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи
по АЕТR - за цялото пътуване, или за:
б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR -
само за частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.
След справка в официалния сайт на Икономическата комисия за Европа на ООН, под
чиято егида е изработена Европейската спогодба /AETR/, се установява, че страни по нея са
както България, на чиято територия е констатирано нарушението, така и Турция, и Руската
Федерация. Следователно, определящото обстоятелство за приложимостта на горните
разпоредбите по § 3 на чл. 2 от Регламента е мястото на регистрация на процесния товарен
автомобил, което като не е установено по делото от АНО, лишава съдебните инстанции от
възможността за преценка на приложимостта на Регламент № 561/06.
В същото време, непосочването на мястото на извършване на нарушението, ако все
пак е установена месторегистрацията на МПС-то / хипотетично би могло да се приеме, че
същата е била установена по показания на двамата разпитани в качеството на свидетели
служители на ОО“АА“- Силистра, които удостоверяват, че регистрацията е била турска /, би
могло да бъде преодоляно с прилагане на разпоредбите на АETR, с които в максимална
степен е синхронизиран релевантния за случая Регламент (ЕО) № 561/2006, но и това не е
така. Отново и видно от разпита на двамата служители на ОО „АА“-Силистра, разпитани в
качеството им на свидетели по настоящето административно-наказателно производство,
местоизвършването на процесното нарушение не би могло да бъде установено, тъй като
същото не е било извършено същия ден през който водача е бил спрян за проверката, а от
един от предходните 28 дни, които подлежат на проверка от органите на ОО“АА“. В тази
връзка не е установено с категоричност къде е местоизвършването на нарушението, нещо
повече- не би могло да бъде установено дори на територията на коя държава е било
извършено нарушението, тъй като такива данни не се съхраняват и не биха могли да бъдат
изведени от проверените документи на водача и МПС-то.
Следователно, налице са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в досъдебната фаза от АНО, довели до прилагане на закон, за което не са били
установени съставомерни факти, а именно тези по чл.42, т.3 от ЗАНН, касателно място на
извършване на нарушението. По този начин и чрез липсата на установено местоизвършване
на нарушението е нарушен и друг основен принцип на ЗАНН, а именно нормата на чл.59,
ал.1 от ЗАНН, съобразно който НП подлежат на обжалване пред районния съд в района на
който е било извършено или довършено нарушението. Липсата на установено по надлежния
ред местоизвършване на нарушението, препятства съда да прецени дали е местно
компетентния съд, който следва да разгледа жалбата срещу обжалваното НП, въз основа на
която е било образувано настоящето административно-наказателно производство, а за
спазването на тези разпоредби съда следи служебно. Производството не може да бъде
5
препратено и на друг съдебен орган, тъй като както стана ясно от изложеното по-горе няма
категорично данни и доказателства за това къде точно е било извършено нарушението и
такива не биха могли да бъдат налични с оглед проверените документи на водача и МПС-то
от страна на органите на ОО“АА“. В тази насока са и показанията на двамата служители на
ОО“АА“-С, разпитани в качеството им на свидетели. По този начин се препятства
възможността да се прецени дали нарушението е било извършено на територията на
Общността или на страни, които са договарящи по AETR, независимо, че курсът изпълняван
от жалбоподателя към момента на проверката е бил Република Турция- Руска Федерация,
като и двете държави са страни по AETR, но липсва абсолютно всякаква информация и не
са налице каквито и да е данни или доказателства какъв курс и на територията на коя
държава изобщо е бил осъществяван от водача- жалбоподател в настоящето производство
към 23.12.2019г. и 06.01.2020г.
Тежестта на доказване в административнонаказателния съдебен процес нормативно е
възложена на АНО, а съобразно нормата на чл. 13 и чл. 14 от НПК, настоящия съдебен
състав е в обективна невъзможност служебно да изясни всички тези факти с правно
значение, тъй като субект на процесната отговорност е турски гражданин, чиито адрес не е
установен от АНО, нито са приложени заверени копия от цитираните от същия орган
разрешително № ********** за международен превоз на товари и международна
товарителница CMR от 08.01.2020г., в които е възможно да се съдържа информация за
мястото на регистрация на товарния автомобил. Още по-прецизни биха били действията на
АНО ако беше направил и приложил по преписката заверено копие от Свидетелството за
регистрация на МПС. Въз основа на изложените по-горе факти е видно и, че мястото на
извършването на нарушението също не е било установено, а същото и не би могло вече да
бъде установено с категоричност, тъй като жалбоподателя е турски гражданин и не се
намира на територията на страната ни. След като нищо от това не е сторено, се установява
съществена липса на факти, които са от значение за реализиране на възведената
административнонаказателна отговорност.
Въпреки изпълнението на указанията на касационната инстанция е видно както от
приложените и изискани допълнително доказателства, така и от разпитите на органите на
ОО „АА“- С установили нарушенията, че не може да се установи с категоричност нито на
територията на коя държава са били извършени нарушенията, нито в чия местна подсъдност
попадат те, съобразявайки се с задължителното изискване на нормата на чл.59 от ЗАНН.
Извършени са всички необходими и възможни действия с цел установяването на горните
обстоятелства, но нито от наличните доказателства, нито от допълнително изисканите
такива не може да се изведе категоричен извод за мястото, където са били извършени
нарушенията. Следва да се има предвид и факта, че в случая се касае за две нарушения,
които е напълно възможно и много вероятно да са извършени на територията на различни
градове, дори и да се възприеме довода, че са извършени на територията на страната ни,
предвид постоянното движение на жалбоподателя по зададения му курс. Недопустимо е
6
мястото на извършване на нарушението да се извежда чрез тълкуване на различни символи
или други способи, тъй като същото е основен реквизит за който съда следи служебно и
следва да е изрично уточнен и упоменат в издаденото НП.
Следователно, основателно е оплакването в жалбата за неправилно приложение на
закона, в контекста на непълно установените факти по делото, необходими за попълване на
фактическия състав на релевираното административно нарушение. В този смисъл е
съдебната практика, включително и тази на Адм.съд-Силистра / Решение № 88 от 15.10.2019
г. на АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 85/2019 г. /.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 39-0000015/ 10.01.2020г. на
Началник на ОО ”АА”-гр. С, издадено въз основа на АУАН № 268859/ 10.01.2020г. с което
на основание чл.93б, ал.4, т.2 и т.3 от ЗАвП на B. S., турски гражданин от гр. K., Република
Турция, роден на 01.11.1956г. са били наложени 2 бр. административни наказания- глоба в
размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.7, § 1 във вр.с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвП и чл.2, § 3 от Регламент № 561/06г. на ЕС и глоба в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин / лева за извършено нарушение по чл.8, § 1 във вр. с чл.2, § 3 от Регламент №
561/06г. на ЕС и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд-С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7