Решение по дело №296/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е образувано по жалба депозирана от М. С. М., с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], против Решение № 2153-03-7/22.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна /ТП на НОИ - Варна/, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане [номер]/27.09.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Варна, с което е отказано отпускането на социална пенсия за старост по чл. 89а, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е изчислен годишният доход на член от семейството, тъй като не следва да се прибавя добавката в размер на 75 лева. Счита се, че годишният доход на член от семейството е по-малък от определената за страната линия на бедност. От съда се иска отмяна на обжалваното решение, постановено от директора на ТП на НОИ - Варна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д. № 6216/29.04.2024 г., жалбоподателят пояснява, че годишният доход на член от семейството е изчислен ведно с добавките за пандемията, прибавени към пенсията. Счита, че при изчисляване увеличението на пенсията, НОИ би следвало да премахне добавките.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Варна, чрез процесуалния си представител К., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства по категоричен начин се установява, че съпругата на жалбоподателя към 08.09.2023 г. – датата на навършване на [възраст] възраст от жалбоподателя, е получила доходи в размер на 4869,78 лева, което означава, че годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца е в размер на 2434,89 лева. В тази връзка, пояснява, че в разглеждания случай жалбоподателят отговаря само едно от двете условия за получаване на социална пенсия по чл. 89а, ал. 1 от КСО – навършената [възраст] възраст. По отношение на направеното от жалбоподателя възражение за добавките за КОВИД процесуалният представител на ответника заявява, че изрично в чл. 8 от Наредбата за пенсии и осигурителен стаж е регламентирано кои добавки не се включат при изчисляване на годишния доход, а тази не е сред изброените. Въз основа на тези съображения се иска потвърждаване на постановеното от директора на ТП на НОИ – Варна решение, с което е отказано отпускане на социална пенсия по чл. 89а, ал. 1 от КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление № 2178-03-94/19.09.2023 г. от М. С. М., с което е поискано отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а, ал. 1 от КСО.

С разпореждане [номер]/27.09.2023 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна постановява отказ за отпускане на социална пенсия по старост по чл. 89а, ал. 1 от КСО, тъй като заявителят не отговоря на условията, регламентирани в посочената разпоредба. Установено е, че към датата на подаване на заявлението годишният доход на член от семейството е в размер на 2434,89 лв. към 08.09.2023 г. – датата на навършване на [възраст] възраст от заявителя, който се явява по-голям от 30% от определената линия на бедност за страната – 1711,57лева. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 12.12.2023 г. /л. 7 от адм. преписка/, което е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Варна с жалба вх. № 2140-03-70841/22.12.2023 г.

На 22.01.2024 г. с Решение № 2153-03-7 Директорът на ТП на НОИ – Варна отхвърля жалбата. За да постанови този резултат, административният орган приема, че не са налице регламентираните в чл. 89а, ал. 1 от КСО предпоставки, тъй като към датата на подаване на заявлението 19.09.2023 г. заявителят отговаря само на една от двете кумулативно предвидени в чл. 89а, ал. 1 от КСО предпоставки. Решението е съобщено на жалбоподателя на 24.01.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 9000 94AQYD E – л. 13 от адм. преписка.

В хода на съдебното производството от страна на ответника са представени: Справка от Национална база данни на населението, от която се констатира, че жалбоподателят живее заедно със съпругата си Е. М. М.; разпореждане [номер]/01.07.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, от чието съдържание се установява, че считано от 01.07.2022 г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО получавана от Е. М. е в месечен размер на 396,95 лв.; разпореждане [номер]/30.06.2023 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което считано от 01.07.2023 г. размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, получавана от Е. М., се увеличава на 444,58 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, и тези, събрани в хода на съдебното дирене пред съда, които анализирани в съвкупност и поотделно не налагат различни изводи.

При така установената фактология, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност е Решение № 2153-03-7/22.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане [номер]/27.09.2023 г.

Съгласно чл. 117, ал. 3, от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай, безспорно директорът на ТП на НОИ – Варна е ръководителят на териториалното поделение. Ето защо, настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна намира, че обжалваното решение е валиден акт, издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в предвидената писмена форма, по арг. от чл. 59 от АПК. Не се констатират пороци, водещи до нищожност на обжалвания акт.

Оспореният индивидуален административен акт е поставен при спазване на законоустановените срокове за произнасяне. От обстоятелствената му част се установяват фактите, въз основа на които е поставен отказа за отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а, ал. 1 от КСО – не е налице една от регламентираните в чл. 89а, ал. 1 от КСО предпоставки, а именно годишният доход на член от семейството да е по-нисък от 30 на сто от минималния доход, определен за страната, за последните 12 месеца. С оглед на това, съдът преценява, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на обжалваното решение на това основание.

Основният правен спор по делото се заключва в това дали заявителят отговаря на предвидените в чл. 89а, ал. 1 от КСО условия за отпускане на социална пенсия и по-специално годишният доход на член от семейството правилно ли е изчислен.

Съгласно чл. 89а, ал. 1 от КСО, в действащата към дата на подаване на заявлението редакция (изм., бр. 53 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.), право на социална пенсия имат лицата, навършили [възраст] възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на [възраст] възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. За да възникне правото на социална пенсия, е необходимо наличието на две материалноправни предпоставки – минимално изискуемата възраст от 70 години и доход на член от семейството, който да е по-нисък от 30 на сто от минималния определен за страната доход за последните 12 месеца. Наличието на кумулативните предпоставки предполага отпускането на социална пенсия. Липсата, на която и да е двете предпоставки, е пречка да възникне правото на социална пенсия за старост. В разглеждания случай, по категоричен начин се установи, че е налице една от двете предпоставки, а именно заявителят да е навършил [възраст] възраст.

По отношение на второто задължително условие за отпускане на социална пенсия за старост – съпоставка на дохода на член от семейството с линията на бедност, определена за страната, т.е. не на дохода на заявителя, а с дохода на член от семейството му. По делото между страните липсва спор относно обстоятелството, че семейството на жалбоподателя се състои от двама членове – той и съпругата му, което се потвърждава и от представената от ответника в хода на съдебното производство Справка в Националната база данни. Следователно, годишният доход на член от семейството следва да се раздели на две. Видно от представените писмени доказателства съпругата на жалбоподателя от 01.07.2022 г. до 01.07.2023 г. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 396,95 лева месечно, а от 01.07.2023 г. пенсията е в размер на 444,58 лева. Тоест за последните 12 месеца от 08.09.2022 г. до 08.09.2023 г. съпругата на жалбоподателя е получила доход в общ размер на 4 869,78 лева. При това положение годишният доход за последните 12 месеца на член от семейството се равнява на 2434,89 лева на член от семейството.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при определяне на годишния доход по чл. 89а, ал. 1 КСО не се включват: 1. добавката за чужда помощ, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите; 2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане, както и целевите помощи за отопление, отпуснати съгласно нормативен акт; 3. (изм. – ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 107 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) семейните помощи по чл. 2, ал. 2 и ал. 3, т. 2 – 4 от Закона за семейни помощи за деца и финансовата подкрепа по чл. 69 от Закона за хората с увреждания. Видно от представените разпореждания за преизчисляване на пенсията, получавана от съпругата на жалбоподателя, същата не включа добавките, отпускани по реда на социалното подпомагане.

Линията на бедност се определя с постановление на Министерски съвет, по арг. от чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. С Постановление № 286 от 19.08.2022 г. Министерски съвет определя минималният доход за страната в размер на 413 лева, считано от 01.01.2022 г., Постановление от 21.09.2022 г. Министерски съвет определя от 01.01.2023 г. линията на бедност за страната в размер на 504 лева. В тази връзка за периода от 08.09.2022 г. до 31.12.2022 г. гарантираният минимален доход е в общ размер на 1 555,71 лева, а за периода от 01.01.2023 г. до 07.09.2023 г. размерът му е 4149,60 лева. Сборът от тези суми се равнява на 5705, 31 лева, като 30 % от тази сума е 1711,57 лева минималният гарантиран доход на член от семейството. Следователно, получаваният годишен доход на член от семейството на жалбоподателя надвишава 30 на сто от гарантирания минимален доход, определен за страната. Като достига до същия правен извод административният орган е постановил правилно и законосъобразно решение, с което потвърждава разпореждането за отказа от отпускане на социална пенсия за старост.

Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна се явяват правилни и законосъобразни, а жалбата неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. М., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Решение № 2153-03-7/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]/27.09.2023 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което е отказано отпусканото на социална пенсия за старост на М. С. М..

ОСЪЖДА М. С. М., с [ЕГН], с адрес [населено място], ************* да заплати на ТП на НОИ – Варна сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.