РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ против
Решение № 183/26.02.2021г., пост. по гр.д.№ 10589/2020, ПРС, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на А. А. К. сумата от 2239,10лв., допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен през периода 01.01.2018-30.06.2019г., ведно с мораторна
лихва в размер на общо 393,40лв. за периода от 26.04.2018-24.08.2020г., заедно със
законната лихва, върху главницата начиная от 25.08.2020 до окончателното й
изплащане, както и разноски.
Жалбоподателят от ГД „Изпълнение на наказанията“ обжалва решението, като
поддържа, че същото е незаконосъобразно, т.к. съдът неправилно е приложил
материалния закон. Поддържа приложението на чл.16е, ал.3 и 4 от ППЗИНЗС,
регламентираща отчитането на графика при нарядите. Развива доводи, че в ал.1 на
цитираната норма е регламентиран обхвата на отработеното време. Поддържа, че от
приетата по делото ССЕ се установява, че е изплатено изцяло времето на нарядите,
положени като извънреден труд. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова, с което се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. А. К., чрез процесуалния си представител адв. Н. П., е
1
подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа правилност и законосъобразност
на решението. Счита, че по делото се доказва, че даването на наряди е съпроводено с
допълнителни дейности, съпътстващи същинската постова работа, които не са
включени в работната смяна. Позовава се на §1, т.5 и 6 от ДР на ЗМВР, като поддържа,
че съпътстващите дейности са част от работното време и следва да бъдат заплатени.
Поддържа, че тези допълнителни часове работно време не са отчетени и заплатени от
работодателя. Счита, че ответникът не е оспорил твърденията в исковата молба , а само
размера на дължимото. Развива подробни съображения и относно правната уредба на
времето за хранене. Посочва различния режим на работа на видовете държавни
служители в системата на МВР и от там различния режим на изчисляване на работното
им време. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ответник , останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
ищецът е държавен служител по смисъла на закона и полага труд като надзирател в
ответната дирекция като надзирател при даване на 12 и 24 часови дежурства, при което
трудът му се отчита сумирано за тримесечен период. Приел е, че се доказва при даване
на дежурствата по график, че ***** и в частност ищецът е следвало да се явяват по-
рано на работа и респ. да се тръгват по-късно с оглед необходимостта от привеждане в
униформа, снаряжаване и инструктаж, както и приемане/сдаване на дежурствата, при
което за исковия период, съобразно заключението на приетата по делото ССЕ се
установяват отработени в повече 301.6 часа извънреден труд, който не е заплатен.
Съдът е кредитирал приетата ССЕ относно дължимия размер на неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд, както и за мораторната лихва и е присъдил
посочените суми.
2
Във въззивната жалба са направени две групи оплаквания – за неправилно
приложение на материалния закон относно отчитането на работното време при
даването на наряд по график, както и по отношение въпроса за почивките и времето за
хранене. Следва да се отбележи, че втората група оплаквания касаят въпроси които не
са били повдигани като спор и не са разглеждани изобщо в първоинстанционното
производство. Нито ищецът, нито ответникът са навеждали някакви доводи в тази
насока, нито има някакви твърдения за ползването или неползването им. Въпросът не е
обсъждан и в съдебното решение. При това положение, настоящата инстанция намира,
че е недопустимо едва във въззивното производство да се въвежда в спорния предмет
въпросът за ползването на почивки и време на хранене, още по-малко, че не става ясно
в каква връзка се излагат съображенията от жалбоподателя, че тези почивки се
включват в отчитането на работното време при даване на дежурства.
От фактическа страна по делото се установява, че между страните съществува
служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗИНЗС, като К. е изпълнявал
длъжността „*****“ – държавен служител от надзорно-охранителния състав. По
делото са представени извадки от ЛТД на ищеца – заповеди за назначаване,
длъжностна характеристика, както и справки за даваните наряди за исковия период.
Събирани са гласни доказателства – разпитван е свидетелят А. Б., който твърди, че на
дежурство следва да се яви минимум 10 минути преди това за попълване на ежедневна
ведомост, провеждане на инструктаж, проверка на идващите за наряд – снаряжение и
облекло,. При сдаване на дежурството пък отстъпващия командир стоял в дежурната,
докато застъпващия командир, заедно с главните надзиратели провеждали инструктаж
и изпълнение дейностите по застъпване. Така най-рано си тръгвал в 8,30ч.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. С. К., която на база представените по
делото графици за дежурства на ищеца К. е изчислила размера на допълнителните
часове труд, по 40 мин. извън графика, общо в размер на 301,6ч. за исковия период,
които следва да се заплатят - 2239,10лв.. Експертизата е установила и размера на
мораторната лихва върху всяка неплатена сума помесечно – от 26-то число на месеца
до предявяване на иска, като общия размер е 393,43лв.
При така установените факти по делото, настоящата инстанция намира за
доказано, че К. е изпълнявал длъжността „*****“ в надзорно-охранителния състав на
ГД „Изпълнение на наказанията“, като правоотношението му е на държавен служител,
съгл. чл.19 от ЗИНЗС. Същото се регламентира както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от
ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Продължителността на работното време на служителите на ГДИН е нормативно
определена в чл.16А от ППЗИНЗС, като в ал.2 е указано, че за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-,
3
12- или 24-часови наряди по утвърден график. Работното време на лицата, работещи
на наряд, съгл. чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период. Нормата на чл. 16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се
включва в рамките на работно време: - удълженото работно време; - времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; -времето за
физиологични почивки; - времето за отдих; - времето за хранене; - фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението); - времето за провеждане на професионално обучение; - времето на
дежурство. Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията,
свързани с работното време на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична
уредба на труда , положен извън нормативно установеното работно време, поради
което с оглед чл.19, ал.2 от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР –
чл.185, ал.5, съгласно която положеният труд над редовното работно време следва да
бъде заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден труд –с увеличение
от 50% върху основното месечно възнаграждение / за допълнително отработените
часове до 70 часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде приложен в
процесните отношения между страните при наличие на положен извънреден труд. В
чл.303-314 от ППЗИНЗС са регламентирани действията на *****, в зависимост от
длъжностите им, като обобщено може да се каже, че преди започване на наряда същите
следва да се явят в униформен вид / снаряжени, в случаите, в които това е необходимо/,
да бъдат инструктирани / да проведат инструктаж, да предадат/приемат
документацията и се запознаят с обстановката, да обходят помещенията.
С оглед на така очертаната нормативна уредба на службата на ***** в ГДИН, се
установява, че същите имат задължения, които изпълняват преди и след сдаване на
дежурствата по наряда. Законодателят не е лимитирал времето, в която следва да се
извършат тези дейности. В същото време от събраните по делото гласни доказателства,
които съдът кредитира, като кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се
установява, че К. следва да се яви на работа минимум 10 минути преди застъпване на
наряда и си тръгва не по-рано от 30 минути след сдаването му. Претенцията е за
положен труд от 40 мин. над определеното време за дежурства, поради което съдът
намира същата за доказана. ССЕ е определила на база положените наряди за исковия
период, че извънредно отработеното време е от 301,6 ч. над норматива, който следва да
бъде заплатен – в размер на 2239,10лв.
Жалбоподателят прави възражение във въззивната жалба за неправилно
приложение на нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно които при 12-
часов /24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа
отработено време по ал. 1. Настоящата инстанция намира това възражение за
неоснователно. Посочените норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и
4
противоречат на императивни норми от по-висок по ранг нормативен акт – ЗМВР и КТ
, относно отчитането и заплащането на извънредния труд. Още повече и практиката на
СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока, че
съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период,
през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с
националното законодателство и/или практика.
По изложените съображения , съдът намира предявеният иск за доказан по
основание и размер и като такъв същият следва да бъде уважен.
При уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния – за заплащане
на обезщетение за забава. Макар и да липсват данни за датата на падежа на
задължението за заплащане на заплата по служебното правоотношение, предвид
липсата на спор по този въпрос, съдът приема, че това е посочената в исковата молба –
26-то число на месеца. Съгл. ССЕ, приета по делото, размерът на мораторната лихва
върху неплатения размер на възнаграждението за извънреден труд е 393,40лв., поради
което и този иск следва да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна сторените по делото разноски в размер на 500лв., заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, намалено с оглед фактическата и правна
сложност на делото и възражението на жалбоподателя.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/26.02.2021г., пост. по гр.д.№ 10589/2020,
ПРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието, с адрес гр. *****, да заплати на А. А. К., ЕГН **********, с. *****
сумата от 500лв., разноски във въззивното производство.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6