Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 4792 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.02.2021г. по гр.д. № 46218/2019
на СРС, I ГО,
171 състав е отхвърлен предявения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Б.И.“
АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 792. 83 лева,
представляваща незаплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
14.12.2018г. в гр. Шумен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото са били отделени
като безспорни всички факти от предмета на иска, с изключение на вида и размера
на причинените вследствие на произшествието вреди, в това число, че
произшествието е предизвикано от водача на застрахования при ответника автомобил,
както и факта на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Твърди, че
вещото лице е изчислило размера на обезщетението при условията на тотална щета
– пазарната стойност на автомобила, след приспадане на запазените части. Сочи
се, че предвид наличието на тотална щета не е извършван ремонт и съответно не
са съставяни документи за това. Въззивникът излага, че ответникът е извършил
частично погасяване по регресна покана в размер на сумата 2 061. 18 лв. Моли
съда да отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна ЗД „Б.И.“ АД в депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната
жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Производството е образувано по предявен
от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗД „Б.И.“ АД да заплати сумата
792. 83 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
14.12.2018г. в гр. Шумен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е посочено, че произшествието
е предизвикано виновно от водача на застрахования при ответника автомобил.
Вследствие на удара е настъпила тотална щета на автомобила, застрахован от
ищеца, за което от последния е заплатено застрахователно обезщетение.
В подадения от отговор на исковата молба
по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил единствено размерът на дължимото във
връзка с произшествието застрахователно обезщетение.
За да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени документи за
извършване на ремонт на застрахования при ответника автомобил.
Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до същия размер. Съгласно законовата разпоредба, предпоставките за
предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
В конкретния случай, с доклада си по
делото районният съд е отделил като безспорни всички обстоятелства, част от
предмета на делото, с изключение на
вида
и размера на причинените и подлежащи на обезщетяване щети, надхвърлящи размера
на извършеното плащане.
Съгласно заключението на вещото лице,
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на сумата 7 223
лв., докато стойността, необходима за възстановяването му, е в размер на сумата
8 607. 95 лв. С оглед изложеното, е налице тотална щета на автомобила,
поради което не е било пристъпено към неговото отремонтиране, тъй като същото
би било икономически неизгодно.
Предвид пълното погиване на вещта, не
следва да се доказва извършването на ремонтни дейности, респ. разходи във
връзка с тях, като вредата се съизмерява със стойността на застрахованата вещ,
след приспадане на запазените части. Съгласно приложено по делото писмо /л.
23/, ответникът е одобрил част от претенцията – до размера на сумата 2 061. 18
лв., с което е признал възникването на фактическия състав на отговорността по
чл. 411 от КЗ, вкл. настъпилите и обезщетени вреди, като единственото спорно
обстоятелство е техният размер.
Вещото лице дава заключение, че след
приспадане на запазените части, стойността на дължимото обезщетение по
имуществената застраховка възлиза на сумата 5 056 лв. В случая от страна
на ищеца е заплатено обезщетение в по-нисък размер – 2 839. 01 лв. Предвид
изложеното, на основание чл. 411 от КЗ, за ищеца е възникнало регресно вземане
за тази сума, заедно с обичайните ликвидационни разноски от 15 лв. или вземане
в общ размер на 2 854. 01 лв. След извършеното плащане чрез прихващане, е
налице погасяване на сума в общ размер на 2 061. 18 лв., т.е. дължимият остатък
възлиза на сумата по предявения иск от 792. 83 лв., която следва да се присъди,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
При така изложените съображения и поради
несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което предявеният
иск да бъде уважен.
При този изход на спора, право на
разноски има въззиваемият-ищец, на когото следва да бъдат заплатени разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на сумата 710 лв., от които 50
лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за вещо лице и 360 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение, както и разноски за въззивното производство в общ
размер на сумата 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 24.02.2021г. по гр.д. № 46218/2019 на СРС, I ГО,
171 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК*********да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл. 411,
ал. 1 от КЗ, сумата 792. 83 лева, представляваща остатък от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 14.12.2018 г. в гр. Шумен.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК*********да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК*********,
на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата 710 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 385 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.