Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Никопол, 08.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на
oсми август през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. ТИХОЛОВ
при секретаря Деница
Тончева и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията
Тихолов гр.д.№330 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.28, ал.1 от ЗЗДетето и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето
С исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол, представлявана от М.П. - директор моли съда да
постанови решение, с което на основание чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД да настани детето Н.С.Н.,
ЕГН********** с настоящ адрес *** в семейството на Т.Р.Ш., ЕГН********** *** за
период от три години.
Биологичната майка на малолетната Н.С.Н., ЕГН********** – С.Н.К., ЕГН********** не се явява в съдебно заседание и не е взела становище по
иска.
Контролиращата страна РП – Никопол е била редовно
призована, но не е изпратила представител, който да вземе становище по молбата.
Детето редовно призовано чрез назначения особен
представител не се явява.
Назначеният особен представител е взел становище, че е в
интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в семейство на неговата
баба по бащина линия, в което по административен ред до произнасяне на съда е
настанено.
За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството
на свидетел е бил разпитан социалният работник Лариса О.Козова.
Явил се е приемният родител Т. Ш., която е била разпитана
в качеството на свидетел по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за
установено следното:
Първоначално в отдел ОЗД при ДСП-Никопол постъпил устен сигнал от РУ-Гулянци,
че майката на детето С.К. подала сигнал, че за детето не се полагат грижи от
страна на бабата по бащина линия – св.Т.Ш.. Веднага било разпоредено извършване
на проучване, от което било установено, че сигналът е неоснователен.
Установи се по делото, че родителите на малолетното дете С.Н.К. и Й.Т.К.
нямат сключен брак и са разделени повече от три години, като след раздялата
майката заминава и се установява в Германия, където работи, рядко се прибира и
не полага грижи за детето, като не участва и в разпределението на издръжката.
Бащата след като остава с детето в гр.Гулянци се подпомага и разчита на грижите
на майка си в отглеждането на малолетната. Той е искал да припознае детето, но
майката не е била съгласна с това. На детето е осигурена възможност за срещи с
майката, но до настоящият момент тя не е проявила интерес към него. Известно
време след заминаването на майката и бащата се установява в гр.К., където има
ново семейство, а след това заминава за Англия, където работи и изпраща пари на
Ш. за издръжка на детето.
Основно св.Ш. полага грижи за детето. Детето е записано на детска градина в гр.Гулянци. Има поставени ваксини с
оглед възрастта му и личен лекар. Семейството живее в жилището на друг син на Т.Ш.
***, което жилище е в добро техническо състояние, водоснабдено,
електрифицирано, с баня, външна тоалетна и отделна стая за детето. Детето не
страда от хронични или други заболявания, които да изискват допълнителни грижи.
Не е алергично и няма специални изисквания към храненето му.
Към момента на
постановяване на решението св. Ш. не се подпомага нито по чл.7 от ЗСПД, нито по
чл.49 от ППЗЗД съобразно възрастта на детето, но тя има възможност да отиде в
ИРМ - Гулянци и да подаде документи за подпомагане.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна.
Следва да се посочи, че по несъмнен начин в хода на
съдебното дирене се установи, че С.К. не може да осигури подходяща семейна и
социална среда за отглеждане и развитие на детето Н..
Според настоящия съдебен състав е налице съвкупност от
фактори, които указват отрицателно влияние на качеството на грижата за малолетната
Н. в семейството на майката.
На първо място поведение на биологичната майка е трайно и
е продиктувано от нейната незаинтересованост от това дете.
В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на детето изисква
непрекъснати, непосредствени
материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище
и пр. Възпитателната функция на лицата, които в случая са се грижили за малолетния до настаняването му по административен ред в приемно
семейство е
извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на
човешката личност. Под влияние на семейната среда, децата могат да получат начало на правилен
мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни
разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху децата,
изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото
им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за
здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е
предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу
всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е. субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на
децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от
Конвенцията за правата на детето, приета
от ОС на ООН на 20.11.1989г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в
сила от 3.07.1991г. родителите
носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на
децата. Висшите интереси на децата са
тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено
временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на
неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има
право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД детето Н.С.Н., ЕГН********** с настоящ адрес *** в семейството на Т.Р.Ш.,
ЕГН********** *** за период от три години.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: