Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

                           

               №173/18.12.2019г., гр. Бургас

 

                                    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 АПЕЛАТИВЕН СЪД  -  ГРАД БУРГАС,   наказателно отделение

 на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година   публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦОЛОВА

                                                                                       ПЕПАЧИЛИКОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

при секретаря Пенка Шивачева

и с участието на прокурора Емил Христов

разгледа докладваното от съдия Цолова

НВОХД №194 по описа за 2019г. и за да се произнесе,

взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на упълномощения защитник на осъдения Р. Я. К. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва като процесуални нарушения от досъдебната фаза допусната съществена неточност в изписването на единния граждански номер и рождена дата на осъденото лице в постановлението за привличането му като обвиняем, както и в обвинителния акт, което разминаване в личните данни указва, че обвиняемият не е персонализиран. Акцентира на процесуалните нарушения, допуснати при съдебното разглеждане на делото и посочва като такива: отказа на първостепенния съд да уважи доказателствени искания на подсъдимия и защитата, респективно събиране на доказателства единствено в полза на обвинението, но не и в подкрепа на защитната теза; не е изследван доводът на подсъдимия, че в процесната вечер спрямо него е било упражнено насилие от страна на свид. А., срещу чиито неправомерни действия К. е следвало да се защитава; не е била назначена и извършена съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да установи психическия статус и емоционалното състояние на подсъдимия по време на деянието; осъдителната присъда се основава на предположения, доколкото липсват преки доказателства и съдът е аргументирал своите фактически изводи единствено с показанията на заинтересования свидетел А. , отсъстват ясни, логични и убедителни мотиви, които да обосноват авторството на деянието в лицето на осъдения К. , респективно неговата вина за случилото се; в диспозитива на въззивното решение погрешно е записано бащиното име на подсъдимия –. , вместо Я. , което компрометира персонализацията на осъдения. Счита, че като последица от допуснатите процесуални нарушения, довели до пренебрегване на релевантни за спора факти и обстоятелства, се констатира неправилно приложение на материалния закон, изразило се в неправилно осъждане на подс. К. за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. По изложените съображения моли апелативният съд да отмени осъдителните актове на двете съдебни инстанции и да върне делото за ново разглеждане, като не посочва изрично стадия на наказателния процес, от който иска да започне новото разглеждане на делото.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство защитникът на осъдения Р. К. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по подробно изложените в писменото искане съображения. Аргументира оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в погрешно отразени единен граждански номер и рождена дата на Р. К. в постановлението за привличането му като обвиняем и в заключителната част на обвинителния акт, както и в погрешно вписано бащино име на подсъдимия в диспозитива на въззивното решение, като твърди, че тези грешки в личните данни на осъденото лице, допуснати в съответните актове на компетентните органи не позволяват категорично да се установи самоличността на осъдения.преква първоинстанционния съд в изготвянето на непълни, кратки, в телеграфен стил мотиви към осъдителната присъда, от които не става ясно защо се приема, че подс. К. е извършител на разгледаното деяние, кои надлежни доказателства установяват негово виновно поведение, как е индивидуализирано наложеното наказание от две години лишаване от свобода, как е определен размерът на изпитателния срок от пет години. Пледира да се възобнови приключилото наказателно производство и делото да се върне за ново разглеждане на прокурора.

Искателят Р. К. не се яви в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не участва лично в съдебните прения. Не заяви нито устно, нито писмено дали поддържа направеното от неговия упълномощен защитник искане за възобновяване на приключилото наказателно дело.

Представителят на А. п. – Бургас заяви, че искането на осъдения Р. Я. К. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Счита, че възражението за допуснати процесуални нарушения, изразили се в погрешно изписване на единния граждански номер и рождената дата на осъдения К. в постановлението за привличането му като обвиняем и в обвинителния акт се е преклудирало с произнасянето на определението на въззивния съд, който е потвърдил първоинстанционното определение, приемащо, че въпросните грешки при изписването на личните данни на обвиняемия К. не съставляват съществени процесуални нарушения, защото не засягат процесуалните права на лицето. Аналогично становище изразява по повод оплакването за допусната грешка в бащиното име на подс. К. в диспозитивната част на въззивното решение, като изтъква, че подобна грешка, макар и да е факт, е ирелевантна, след като само-личността на осъденото лице е безспорно установена. Намира, че наведените оплаквания за допуснати в съдебната фаза съществени процесуални нарушения, изразили се в пороци при събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствата, от които е последвало невярно възприемане на фактическите обстоятелства и незаконосъобразно приложение на материалното право, са несъстоятелни. Счита, че отказът на първоинстанционния съд да назначи комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно психичния статус на подсъдимия в момента на извършване на деянието е законосъобразен, тъй като не са били налице обстоятелствата по чл.144, ал.2, т.4 от НПК. Изразява несъгласие с твърденията на защитника, че осъденият е бил лишен от правото да представя доказателства в съдебната фаза и процесът не е имал нужния състезателен характер, като опровергава този довод със съдържанието на протоколите от проведените съдебни заседания в първата инстанция, които сочат на активно упражнени процесуални права от страна на подсъдимия и защитника му, включително в процеса на събиране на доказателства. Счита, че възражението за липса на мотиви се опровергава от съдържанието на самите съдебни актове, които отговарят на изискванията на процесуалния закон - на чл.305, ал.3 от НПК, съответно на чл.339, ал.2 от НПК. Като не открива твърдяните от искателя съществени нарушения на процесуалните правила и намира за правилен приложения материален закон, пледира апелативният съд да приеме, че липсват основанията, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК и да остави без уважение искането на осъденото лице К. за възобновяване на приключилото наказателно производство.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице Р. К. , изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда №41 от 25.03.2019г. по НОХД №1282/2019г. Ямболският районен съд признал подс. Р. Я. К. за виновен в това, че на 12.03.2018г. в с. Ч., област Ямбол, се заканил с убийство на А. Д. А. и това заканване е възбудило у А. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда осъдил подс. Р. да заплати на гражданския ищец А. Д. А. сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от 12.03.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер на претендираната сума от 10 000 лева като неоснователен. На основание чл.53 от НК отнел в полза на държавата пистолет „Макаров“, калибър 9х18 мм, с №К038238, два броя стоп патрони. Произнесъл се по веществените доказателства. Осъдил подс. Р. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски – 246,33 лева по сметка на ОД на МВР – Ямбол и 60 лева по сметка на Районен съд – Ямбол. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса в размер на сумата 320 лева върху уважения размер на гражданския иск. Осъдил подс. Р. да заплати на частния обвинител и граждански ищец А. Д. А. сумата 800 лева, представляваща направени от него разноски по делото.

По повод въззивна жалба на подс. Р. Я. К. с решение №80 от 31.07.2019г. по ВНОХД №133/2019г. Ямболският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимият К. е осъден да заплати на гражданския ищец А. Д. А. сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, като намалил размера на присъденото обезщетение на 2000 лева и отхвърлил иска в останалата му част, намалил размера на присъдената държавна такса върху уважената част от гражданския иск на 50 лева. Потвърдил присъдата в останалата й част – наказателно-осъдителната. Осъдил подс. Р. да заплати на частния обвинител и граждански ищец А. Д. А. сумата 500 лева, представляваща направени от него разноски по делото пред въззивната инстанция.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване. Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.

Неоснователно е оплакването за допуснато в досъдебната фаза съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в неправилно изписване на единния граждански номер и датата, месеца и годината на раждане на осъдения Р. К. в постановлението за привличане в качеството му на обвиняем и в диспозитива на внесения в съда обвинителен акт. Липсва неправилно отразяване на единния граждански номер на лицето Р. Я. К. в посочените актове на разследващия орган и прокурора. Както в постановлението за привличане на обв. Р. К. , така и в двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и заключителна, единният граждански номер на лицето Р. Я. К. е вписан коректно и съвсем точно, а именно: ЕГН-**********. Този номер напълно съвпада с единния граждански номер на подсъдимия Р. Я. К., който съдът в разпоредително заседание на 11.02.2019г. е отразил в съдебния протокол при снемане самоличността на подсъдимия /л.22 от НОХД №1282/2018г./ Допуснатата грешка в изписването на датата, месеца и годината на раждане на осъдения К. в постановлението за привличане в качеството му на обвиняем и в диспозитивната част на обвинителния акт е факт. В тези документи е посочена като рождена дата на обв. К. датата **.**.****г., вместо действителната дата на раждане на лицето – **.**.****г. Погрешно вписаната рождена дата на обвиняемото лице в постановлението на разследващия орган и в прокурорския акт не представлява обаче съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по никакъв начин не ограничава правата на защита на обвиняемия и неговия защитник, нито създава съмнение в действителната самоличност на обвиняемия, който категорично и убедително е идентифициран с трите си имена и единния си граждански номер, като тези лични данни са достоверно записани в актовете от досъдебното производство. В протокола от разпоредително заседание на 11.02.2019г. по НОХД №1282/2018г. на Районен съд - Ямбол при снемане самоличността на подсъдимия съвсем точно и вярно е записана рождената дата на подс. К. .**.****г. За съдебния състав, разгледал делото в първо-инстанционното производство, не са съществували каквито и да е било съмнения в самоличността на подсъдимия, който е бил идентифициран като Р. Я. К., не са съществували колебания, че е бил признат за виновен и наказан именно подсъдимият Р. Я. К.. В първоинстанционната присъда вярно са отразени всички лични данни на подс. К. , включително рождената му дата и единния му граждански номер. При това положение, няма основания да се твърди съмнение в самоличността на обвиненото лице и неговата точна идентификация и още по-малко да се претендира съществено засягане на неговите процесуални права на защита. По тези съображения апелативният съд прие, че в обсъдените актове на разследващия орган и прокурора липсва неяснота относно самоличността на обвиняемия, която да е препятствала възможността на осъдения К. като подсъдим да разбере в какво е обвинен и да се защитава пълноценно в съдебната фаза на процеса.

Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в постановените по делото съдебни актове. Вярно е, че според правната доктрина и утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви към присъдата и въззивното решение представлява съществено процесуално нарушение, но и липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния закон / чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК /, се квалифицират като такова нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт. Запознавайки се с мотивите към първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, настоящият съдебен състав не установи релевирания порок в актовете. Видно от тяхното съдържание, както първоинстанционният, така и въззивният съд са изложили подробно своите съображения относно обективната и субективната съставомерност на обсъденото престъпление по чл.144, ал.3 от НК и участието на осъдения К. в него. Фактът, че не е възприета защитната версия на защитника на осъдения, според която той не е извършил активни действия, нито е изказал думи с конкретно съдържание, нито е използвал пистолет, с което си поведение да е целял да възбуди страх у пострадалия А., не означава липса на мотиви. Представените такива с осъдителната присъда отговарят на поставените към тях с процесуалната разпоредба на чл.305, ал.3 от НПК предписания. Те позволяват на горната съдебна инстанция да проследи изграждането на вътрешното съдийско убеждение и да установи действителната воля на съда при решаването на правния спор. Изложени са съображения, с оглед на които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване, като в детайли и последователно са описани действията и словата на осъдения К. , които обосновават в негово лице авторството на разгледаното престъпление по чл.144, ал.3 от НК и конкретиката на изпълнителното деяние. Задълбочено и всестранно в мотивите са анализирани всички доказателствени източници. Съдът ги е подложил на прецизна съпоставка, отстранил е констатираните в гласните доказателства противоречия, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира, като е посочил причините за тяхното игнориране, направил е правилна оценка за достатъчност, годност и достоверност на обвинителните доказателствени материали.

Не е налице липса на мотиви и във въззивното решение, изразила се в пряко възпроизвеждане на мотивите към първоинстанционната присъда и липса на отговор на доводите на въззивника. Буквалното пренасяне на мотивите на първата инстанция в мотивите на въззивното решение би било недостатък на този съдебен акт, ако има за последица лишаването му от дължимото според процесуалния закон съдържание. Настоящият случай не е такъв. Изложената в мотивната част на решението фактическа обстановка е много подробна, изчерпателна, изпълнена с точни имена на присъстващите на мястото на инцидента лица, описани са действията на всеки от тях, в детайли е възпроизведено поведението на всеки от тримата присъстващи – К. , А. и Д. Тези характерни особености на конкретната фактология по спора не позволяват на въззивния съд, който в случая не събира нови доказателства и възприема оценката на наличните такива, направена от първата инстанция, да се отклони от изнесеното в мотивите към първоинстанционната присъда и да приеме различни от посочените там действия на присъстващите лица. При положение, че събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства установяват данните, съдържащи се в обвинителния акт, резонно е както в мотивите на присъдата, така и във въззивното решение да се изложат идентични факти и обстоятелства, особено когато те се отнасят до имена и действия на конкретно определени лица. Буквалното възпроизвеждане на фактическата обстановка от мотивната част на първоинстанционната присъда във въззивното решение не опорочава последното, защото не го лишава от дължимото съдържание, а напротив - представя с нужната пълнота и яснота релевантните за спора факти, събрани, проверени и доказани по надлежния ред при двуинстанцинното разглеждане на делото.

Запознавайки се обстойно с мотивите на първата инстанция, въззивната такава ги е споделила изцяло, защото правилно е установила, че те съдържат категорични и убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. От своя страна въззивното решение съдържа реквизитите, установени в чл.339 от НПК. В него е даден ясен и изчерпателен отговор на всички възражения, свързани с обективната и субективната страна на разгледаното деяние, както и на възраженията за пороци в процесуалната дейност на първостепенния съд при изграждане на вътрешното му убеждение по фактите. Въззивният съд е направил собствен подробен анализ на събраните доказателствата, спазвайки изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика. Солидаризирал се е с подробно аргументираните изводи на първоинстанционния съд по фактите и правото, като е приел за установена фактическа обстановка, която не се различава от тази, изложена в мотивите на първоинстанционната присъда.

Обсъждайки довода за липса на мотиви, следва да се подчертае, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № 482 от 22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето н. о. на ВКС. В конкретния случай въззивната инстанция е отговорила на всички оплаквания на защитата, които в известна степен съвпадат с тези, съдържащи се в настоящето искане за проверка на актовете по реда на възобновяване на наказателното производство. Подробно е анализирала обясненията на подс. Р. , внимателно ги е съпоставила с другите гласни доказателствени средства, както и с писмените и веществените такива, посочила е на коя част от обясненията дава вяра и коя от тях игнорира и по какви причини. Задълбочено е обсъдила показанията на свидетелите – очевидци А. А. и И. Д. , както и показанията на свидетелите С. , К. и П. , пристигнали на мястото на инцидента непосредствено след неговото приключване, намерила е съответствие и взаимно допълване в посочените гласни доказателствени средства, установила е кореспонденция между тях и писмените и веществените доказателствени материали. Мотивирала е в достатъчна степен и становището си, че констатациите по фактите на първо-степенният съд са изведени въз основа на цялостен и задълбочен анализ на доказателствените материали, поради което е приела, че не са допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, както и на принципните правила на чл.13 и чл.14 от НПК. Направила е аргументиран извод, че подс. Р. е осъществил обективните и субективните елементи на вмененото му престъпление по чл.144, ал.3 от НК, поради което е постановила потвърдително решение по основните въпроси – извършеното деяние, участието на подсъдимия в него, следващото му се наказание.

Въззивният съд се е занимал с направения от защитата довод за приложение на института на неизбежната отбрана, като обосновано и аргументирано го е отклонил като несъстоятелен. Изрично е посочил в решението си, че в мотивите към присъдата са описани детайлно всички физически действия на участниците в началото на инцидента – подс. К. свидетелите А. , като с оглед на приетата фактическа обстановка, липсват каквито и да е данни, че подсъдимият е бил обект на нападение или насилие от страна на пострадалия А.. Напротив, осъденият К. е отишъл в късен час от денонощието с личния си автомобил в населеното място, в което живеели свидетелите А. , спрял автомобила си непосредствено до дворната врата на имота им, слизайки от автомобила, извадил носеното от него огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, насочил го към свид. А. и го заредил с патрон в цевта, прескочил през оградата и проникнал в дворното място на пострадалия А., за да постигне непосредствен, физически контакт с него, при прескачането на оградата К. е паднал, ударил се лошо, но отказал предложената му от свид. К. медицинска помощ, макар и да е признал, че се е самонаранил.

Въпреки, че съдебните инстанции не са посочили изрично в актовете си, че подс. К. не се е намирал в условията на неизбежна отбрана, все пак обосновано са приели, че той не е бил нападнат от пострадалия А. и неговата цел не е била да предпази себе си или друго лице от противоправно нападение на пострадалия, а да възбуди у последния страх от физическо унищожаване. Предвид на това, отпада необходимостта от обсъждане на въпроса дали подс. К. е бил в условията на отбрана, отбраната му явява  ли се адекватна на нападението или не, респ. налице ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана. При липсата на фактически данни за обективирано нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, е нелогично да се претендира решаващият съд да изложи мотиви за това в какво се изразява нападението, в кой момент същото е преустановено, налице ли е отбрана и дали същата съответства на нападението. Законосъобразен и обоснован е изводът на инстанционните съдилища, че подс. К. не е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, която да изключи противоправния характер на извършеното от него.

При горните констатации относно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, категоричен е изводът, че решението на Ямболския окръжен съд напълно покрива изискванията на процесуалния закон за въззивен съдебен акт.

По повод твърдяното в искането за възобновяване съществено процесуално нарушение, изразило се в неправилно посочване в диспозитивната част на въззивното решение на бащиното име на подсъдимия К. , а именно Я. вместо Я. , следва да се отбележи, че посочената грешка в името действително е налице в съдебния акт. Тя обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо възобновяване на производството и отмяна на въззивното решение, тъй като не засяга по никакъв начин процесуалните права на защита на подс. К. , нито поражда съмнение в самоличността на осъденото лице.

Установявайки, че в актовете на инстанционните съдилища отсъства неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, поради което да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, изискващо на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, апелативният съд намери обсъденото оплакване за липса на мотиви за несъстоятелно.

Останалите доводи в искането за възобновяване изразяват несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните съдилища анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се претендира, че описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение факти не почиват върху доказателствата по делото. По естеството си тези твърдения представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, който недостатък не попада сред основанията за възобновяване, съгласно чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. В настоящото извънредно производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. външно проявената процесуална дейност, чрез която съдът е изградил убеждението си по фактите, а вследствие на това – и по приложимото право. Иначе казано, апелативният съд следва да провери дали инстанционните съдилища са основали изводите си по фактите върху всички доказателства и доказателствени източници или са игнорирали някои от тях; дали констатациите им почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред или са се позовали на недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и значението на доказателствените материали; дали при оценката на доказателствата са нарушили законите на обективната логика на изследваните факти; дали са обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са проявили изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на обективната истина. Компетентният по възобновяването съд няма процесуални правомощия да направи собствена оценка на доказателствените материали. Той може да отмени проверявания съдебен акт, само когато намери пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, в частност при формиране на тяхното вътрешно убеждение.

При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на подсъдимия Р. за вмененото му престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда, както и на въззивното решение, не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като са ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз основа на точна и вярна оценка на доказателствения обем по делото са изградили отговаряща на обективната истина фактическа обстановка по спора, чието възпроизвеждане в настоящото решение не е необходимо.

Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез показанията на свидетелите А. , И. Д. , П. С. , Б. П. и К. К. , част от обясненията на подс. К. , чрез предметите, приложени като веществени доказателства, чрез писмения материал, включващ множество документи, изброени и анализирани в актовете на инстанционните съдилища, чрез заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт деяние и неговото авторство.

Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, към която се присъединил и въззивният, е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност.

Твърдяните от искателя противоречия между данните в гласните доказателствени средства са били обсъдени внимателно от първо-степенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305, ал.3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, най-после на кои такива се градят направените изводи за съставомерността на деянието на подс. Р. , респективно за виновността му. Вътрешното убеждение на инстанционните съдилища при вземане на решенията по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни в доказателствените източници са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност, съпоставка и кореспонденция.

Първостепенният съд е съпоставил гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите А. , И. Д. , П. С. , Б. П. и К. К. и обясненията на подс. К. с писмените и веществени материали, както и с експертното заключение, отчел е двойнствената природа на твърденията на подсъдимия, убедително е аргументирал становището си защо счита за недостоверна лансираната от подсъдимия и неговия защитник теза, че пострадалият А. първи е упражнил спрямо подс. К. насилие, като в отговор на това налично нападение подсъдимият е предприел отбрана с цел защита на телесната си неприкосновеност и живот. Обосновал достоверност на показанията на свидетелите – очевидци А. и Д. не само с взаимното им допълване, но и с установеното им съвпадение с показанията на незаинтересованите свидетели С. , П. и К. , с констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие и най-вече с намерения патрон в цевта на процесния пистолет.

От своя страна въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като е направил идентични оценки на доказателствените материали и е достигнал до аналогични заключения относно правно значимите обстоятелства. Фактът, че съдилищата са дали вяра на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза и са дискредитирали част от обясненията на подсъдимия, не дава основание за възобновяване на наказателното производство. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че суверенно право на инстанционните съдилища, предвид правомощията им на съд по фактите, е да кредитират едни доказателствени източници като достоверни, а други да пренебрегнат като неистинни и необективни, а от своя страна, компетентният по възобновяването съд не може да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и надежност на един или друг доказателствен източник, възобновявайки делото и давайки им указания кои доказателствени материали следва да кредитират.

По повод неуспешния опит на искателя да превъплъти несъгласието си с направената от инстанционните съдилища оценка на доказа-телствената съвкупност в съществено процесуално нарушение, следва да се отбележи, че решаващият съд има неприкосновено, дадено му от процесуалния закон право да анализира и цени доказателствените материали и задължение да излага мотиви защо гласува вяра на едни доказателствени източници, а други такива пренебрегва. Апелативният съд по реда на извънредното производство за възобновяване не може да застави инстанционните съдилища да кредитират като достоверни определени доказателствени материали, а други такива - да ги игнорират като ненадежни и необективни. В контекста на това принципно положение следва да се отговори на искателя, че е неоснователен неговият довод, според който съдилищата е следвало да проверят верността на твърдението на подс. К. за осъществено спрямо него насилие от страна на пострадалия А. и с други доказателства, извън наличните по делото, които са противоречиви, както и да назначат съдебно-психиатрична и психологична експертиза за установяване психичния статус на подсъдимия към момента на деянието. Въззивният съд, по повод направено пред него идентично оплакване, убедително се е мотивирал защо събраните гласни, писмени и веществени доказателства безспорно установяват, че подсъдимият първи е посегнал с насочен пистолет към пострадалия А., който е предприел защита на себе си и на жена си – свид. Димитрова и не е извършил никакво нападение спрямо К. От своя страна, първостепенният съд правилно е отказал да назначи поисканата от защитника съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно психичното състояние на подсъдимия, тъй като не е съществувало никакво съмнение за неговата вменяемост, както и за способността му, включително с оглед психичното му състояние, правилно да възприема фактите, значими за делото и да дава обяснения за тях.

Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че фактическите изводи относно извършеното деяние и неговото авторство в лицето на осъдения К. , съдържащи се в мотивите към присъдата и преповторени във въззивното решение, са убедително аргументирани, те се основават изцяло на наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по предвидения в НПК ред, а вътрешното убеждение на съдилищата за релевантните по обвинението факти е формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С оглед на това се налага извода за неоснователност на възражението за допуснати при съдебното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи проверката, анализа и оценката на доказателствените източници.

При приетите за безспорно установени от двете съдебни инстанции фактически положения, материалният наказателен закон е приложен правилно, като е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Запознавайки се внимателно със съдържанието на актовете на инстанционните съдилища, настоящият състав констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и субективни елементи на посочения престъпен състав. Заявените в искането за възобновяване доводи за нарушение на закона по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК – наличие на неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 от НК, е неоснователен.

Категорично установените конкретни действия на осъдения – в късен час от денонощието отишъл до дома на пострадалия А., извадил носеното от него огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, насочил го към А. и го заредил с патрон в цевта, прескочил през оградата и проникнал в дворното място на пострадалия, за да постигне непосредствен, физически контакт с него, както и отправените словесни закани „Ще те убия…“, са напълно достатъчни за да бъдат изпълнени със съдържание всички обективни и субективни признаци на осъществената закана за убийство. Тези действия не само са могли, но в настоящия случай обективно са предизвикали основателен страх у пострадалия от реализирането на заканата. Изложените в този смисъл правни изводи на съдилищата са съобразени със задължителната и трайно установена практика на ВС и ВКС, съдържаща се в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. по н. д. № 47/1989г. на ОСНК на ВС и Решение № 96 от 09.05.2016 г. по н. д. №272/2016г. на Първо н. о. на ВКС. За съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо лицето действително да се е уплашило, а само да е налице основание, че заканата би могла да бъде осъществена. В конкретния случай срещу пострадалия А. е било насочено огнестрелно оръжие - пистолет „Макаров“, зареден с патрон в цевта и са били изречени възприетите от пострадалия думи „Ще те убия…“, които обстоятелства няма как да не предизвикат основателен страх от реализиране на отправената закана.

Описаните действия и думи на осъдения К. в не обосновават характеристика на извършеното като такова осъществено в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, както се претендира с искането за възобновяване, доколкото в него се твърди, че „спрямо К. е било упражнено насилие от страна на свид. А. и той е действал в рамките на защитата на своите законни интереси“.

Според чл.12, ал.1 от НК неизбежна отбрана е налице, когато деецът цели да защити от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на самия себе си или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. А превишаване на пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, гласи чл.12, ал.2 от НК.

В конкретния случай осъденият К. първи е извършил действия, с които е нападнал пострадалия А. - извадил пистолет „Макаров“, насочил го към А. и го заредил с патрон в цевта, прескочил през оградата и проникнал в дворното място на пострадалия, за да постигне близък контакт с него. Липсват данни, че К. е бил обект на нападение от страна на пострадалия А.. Не е било налице непосредствено, противоправно нападение от страна на този пострадал спрямо дееца К. , поради което отсъствието на агресивни, нападателни действия спрямо него изключват необходимост от реализиране на отбрана срещу пострадалия А.. При липса на фактически данни за обективирано нападение от страна на пострадалия А. спрямо К. или другиго не може да се приеме, че е съществувала нужда от отбрана. Целта на дееца К. е била да възбуди у пострадалия страх за живота му, а не да отблъсне негово нападение, каквото не е съществувало, поради което е отпаднала необходимостта в съдебните актове да се обсъжда докога е продължило нападението, кога същото е било преустановено, налице ли е била отбрана, дали същата е съответствала на нападението или не, респ. дали тя е превишавала пределите на нужната защита. Предвид на това, законосъобразен и обоснован е изводът на инстанционните съдилища, че подс. К. не е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, която да изключи противоправния характера на извършеното от него и да обуслови неговото оправдаване по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

В заключение, налага се изводът за цялостно изпълнение на предписанията на чл.144, ал.3 от НК, обосноваващи ангажиране на наказателната отговорност на осъдения за коментираното престъпление и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК за оправдаването му, респективно налагащи отмяна на постановените по делото осъдителни актове.

С разгледаното искане за възобновяване не се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание като основание за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което настоящата инстанция ще се ограничи до това да изрази солидаризиране с аргументите на първостепенния съд, изложени в мотивите към присъдата на л.66 гърба от НОХД №1282/2018г., както и с позицията на въззивната инстанция, отразена в решението й на л.36 от ВНОХД №133/2019г. Видно от мотивите на присъдата и на въззивното решение съдилищата правилно са приели, че по делото липсват доказателства, установяващи наличието на многобройни или изключителни по характера си обстоятелства, които да обосноват извода, че и най-лекото предвидено в приложимата за казуса норма на чл.144, ал.3 от НК наказание, за каквото следва да се счита установения в Общата част на НК, в чл.39, ал.1 от НК, минимален размер на наказанието лишаване от свобода – три месеца, предвид липсата на предписан специален минимум на наказанието лишаване от свобода в цитираната разпоредба от Особената част на НК, е прекомерно тежко и да налагат определяне на санкцията при условията на чл.55 от НК. Двете съдебни инстанции в пълно съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК са извършили прецизна индивидуализация на наложеното на осъдения К. наказание. Ако в съгласие с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК бяха определили за разгледаното престъпление по-лекото по вид наказание – пробация, същото би било несъразмерно леко, несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това би се оказало несправедливо, а налагането му би било израз на необоснована снизходителност към дееца. Предвид на това, настоящият състав намира, че наказанието на осъдения за коментираното престъпление правилно е конкретизирано при условията на чл.54 от НК, а не по привилегирования ред на чл.55, ал.1, т.1 и т.2, б.“б“ от НК. С придобилата юридически стабилитет присъда на осъдения К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е под средния предвиден размер на санкцията за разгледаното деяние. При неговата индивидуализация са били отчетени тежестта на конкретното престъпление, степента на обществена опасност на дееца К. , наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, данните за личността на осъдения, причините и подбудите за извършване на деянието, актуалността и динамиката на подобен вид престъпления. Не са налице основания за намаляване размера на наложеното на осъдения наказание.

При съблюдаване на кумулативно предвидените в чл.66, ал.1 от НК изисквания правилно е било отложено изтърпяването на определеното на осъдения К. наказание лишаване от свобода за максимален изпитателен срок от пет години.

По изложените съображения и в обхвата на предоставените правомощия настоящият състав не констатира наличие на основания по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т. т. 1-3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания от осъденото лице Р. К. и влязъл в сила съдебен акт, при условията на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането му за възобновяване на приключилото наказателно производство следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Я. К. за възобновяване на производството по ВНОХД №133/2019г. на Ямболския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение №80 от 31.07.2019г., с което е изменена присъда №41 от 25.03.2019г. по НОХД №1282/2018г. на Районен съд – гр. Я. в гражданско-осъдителната й част и е потвърдена в останалите й части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: