Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-33 23.03.2021 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на втори март две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело № 2846 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 260701/12.11.2020г. на РС-Средец
от адв.Е.Димова от АК-Бургас, назначена за особен представител на Р.Т.К. с ЕГН-**********
против Решение № 260018/20.10.2020г. постановено по гр.д. № 6/2020г. по описа
на РС-Средец, в частта, с която е
уважена претенцията на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез юк.Радка Койчева, за установяване на вземането
на търговеца по Договор за паричен заем № 601011 към искане № 66793/18.09.2018г., сключен между
„Креди Йес“ ООД и Р.Т.К., вземането
по който е било цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с подписано
на 08.05.2019г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.03.2019г., следните суми: главницата от 431,00лв. ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.10.2019г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 100,26лв. - договорна лихва
за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г., сумата от 23,29лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.11.2018г. до 28.10.2019г. – датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1641/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на Районен съд – Средец.
Моли атакуваното
решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът и в тази му част да
бъде отхвърлен. По-конкретно твърди, че ищецът не е установил качеството
кредитор по отношение ответника, тъй като цесията не е била съобщена лично на
ответника, а особения представител на последния не притежава такава
представителна власт, че да се приеме, че с получаване на препис от исковата
молба и приложенията към нея да получи уведомяването за цесия и да се счита че
е извършено редовно уведомяване на ответника, поради което цесията не е породила своето действие. Навежда, че не
е установено и че цесионерът е платил на цедента пълният размер на цената на
времанията, предмет на цесията, за да настъпи прехвърлителния ефект и на
процесното вземане. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
За
въззиваемата „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, чрез юк.Иван Недков, е депозиран отговор, с
който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира решението в
обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на
съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
С обжалваното
решение Районен съд - Средец се е произнесъл по обективно съединени искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл.92 ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев против Р.Т.К. иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 431,00 лева - главница по Договор за паричен заем № 601011
към искане № 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Р.Т.К., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 100,26
лева - договорна лихва за периода от 17.11.2018г. до 18.09.2019г., сумата
от 23,29 лева - обезщетение за
забава върху главницата за периода от 17.11.2018г. до 28.10.2019г. – датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1641/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 693/2019г., по описа на Районен съд –
Средец, II гр.състав.
С обжалваното
решение установителната претенция за дължимостта на гореописаните суми частично
е уважена като основателна, като претенциите за главницата от уважения размер
от 431лв. до претендирания от 465,56лв.;
за претенцията за неустойка от 380,18лв; за обезщетение за забава за разликата
от присъдените 23,29лв. до претендираните 111,79лв. са отхвърлени като
неоснователни.
В отхвърлителната
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Против решението е
постъпила въззивна жалба от въззивника-ответник против позитивната за
въззиваемия ищец част, с основен мотив, че цесията не е породила действие по
отношение ответника, тъй като няма доказателства да му е била съобщена лично, а
на особения представител, който няма такава представителна власт, поради което
и не е породила своето действие.
Ищецът твърди, че е
цесионер за вземанията на „Креди Йес“ ООД от ответника по Договор за паричен заем № 601011 към искане № 66793 от
18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД – заемодател и Р.Т.К. – заемател, по силата на който е предоставен срещу
подпис паричен заем в размер на 500лв..
Вземанията по
договора са прехвърлени на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
взамения /цесия/ от 28.03.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно с потвърждение за извършената цесия от
08.05.2019г. от „Креди Йес“ ООД, както и Приложение № 1 от 08.05.2019г. към рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019г., видно от които
вземането на „Креди Йес“ ООД към ответницата по договора за заем от
18.09.2018г. е прехвърлено изцяло на дружеството ищец. Представено е и
пълномощно от „Креди Йес“ ООД, с което упълномощава „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, както и два броя
уведомителни писма от ищеца с дата 10.05.2019г. и 19.12.2019г., изпратени до
ответницата на адреса в село Бистрец, като видно от обратната разписка
връчителят е констатирал, че адресата се е преместил.
Ищецът е депозирал
заявление по чл.410 ГПК пред РС-Средец, като за предявените вземания е издадена
Заповед № 1641/30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 693/2019 г. на РС-Средец, като поради връчване на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника, исковата молба е предявена съобразно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК. В рамките на първоинстанционното исково производство ищецът
поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени като му бъдат
присъдени разноските направени в заповедното и исковото производства.
Назначеният от съда
особен представител на ответника е депозирал отговор, с който е оспорил
предявените искове. Направени са възражения, относно това, че твърдяната цесия
не произвежда действие поради обстоятелството, че същата не е съобщена лично на
длъжника; ищецът не е кредитор на ответника, тъй като последният не е уведомен
за цесията, като такова уведомяване не е извършено и с връчване на
уведомлението в рамките на исковия процес, тъй като ответникът се представлява
от назначен от съда особен представител, който няма връзка с ответника. Направено
е искане за отхвърляне на иска и за заплащане на сторените съдебни разноски.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са
предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
са допустими.
По делото е представено
копие на Договор за паричен заем № 601011
към искане № 66793 от 18.09.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД –
заемодател и Р.Т.К. – заемател, което е заверено от процесуалния представител на
ищеца като вярно с оригинала.
Съгласно договора
кредиторът е предал на ответника заем в размер на 500лв., които последният се е
съгласи да върне при следните параметри и условия: месечен лихвен процент от
3,4%, ГПР от 49,368%, погасителна вноска в размер на 51,44 лева, като кредитът
следва да бъде заплатен на 12 броя вноски, като датата на първо плащане е
18.10.2018г., а датата на последното плащане е 18.09.2019г., посочена е и
размера на общата сума за плащане по кредита – 617,26 лева.
В чл.4 от заемния договор страните са постигнали съгласие, че с
подписването му заемодателят предоставя на заемателя заемната сума в брой, като
договорът има силата на разписка за предаването й.
Представено е
копие на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от 28.03.2019г., сключен
между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с
потвърждение за извършената цесия от 08.05.2019г. от „Креди Йес“ ООД, както и
Приложение № 1 от 08.05.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 28.03.2019г., видно от които вземането на „Креди Йес“ ООД към
ответницата по договора за заем от 18.09.2018г. е прехвърлено изцяло на
дружеството ищец.
С договора за цесия продавачът се е задължил да прехвърля на купувача срещу
заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произтичащи от договори за заем, сключени с физически лица, които вземания ще
бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора, като всяко следващо Приложение № 1 ще има силата и значението на
допълнително споразумение към рамковия договор.
Съгласно чл. 4.1 от рамковия договор за цесия, вземанията на продавача се
считат за валидно прехвърлени в момента на подписване на съответното Приложение
№ 1.
Видно от представен заверен препис от Приложение № 1/08.05.2019 г. към
горепосочения договор за цесия под № 192 фигурира вземане по договор за кредит
от 18.09.2018 г. с длъжник Р.Т.К. с ЕГН-**********, с отпусната главница в
размер на 500 лв., остатък от главницата-465,56лв., остатък от договорна
лихва-100,16бм., остатък лихва за просрочие-93,11лв.;остатък
неустойка-380,18лв. и общ брой просрочие в дни-169 дни.
Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1/08.05.2019 г. вземания
е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от което е
приложен по делото/вж.л.18 по гр.д. № 6/2020г. на РС-Средец/.
Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера „Агенция
за събиране на вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а понастоящем ЕАД)
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г..
Представено е и пълномощно от „Креди Йес“ ООД, с което упълномощава
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия,
както и два броя уведомителни писма от ищеца с дата 10.05.2019г. и
19.12.2019г., изпратени до ответницата на адреса в село Бистрец, като видно от
обратната разписка връчителят е констатирал, че адресата се е преместил.
Уведомителните писма са връчени ведно с исковата молба и останалите
приложения към нея на назначения в исковото производство особен представител на
ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съгласно наведените
във въззивната жалба възражения първият спорен въпрос поставен за разглеждане
пред настоящия съд е относно установяването на качеството на кредитор на ищеца
спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му от съда процесуален
представител е възразил по редовността на връчването на уведомлението за
цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на длъжника.
Действително от представеното по делото известие за доставяне на уведомителното
писмо за цесията не се установява, че то е било връчено лично на ответника. От
друга страна настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 78 от 9.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова,
че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. В този смисъл е и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Росица Божилова в което е посочено, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая
приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител
на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Районният съд съобразно
новата практика е приел, че уведомяването на особения представител за цесията
произвежда действие спрямо ответника. Настоящият съд споделя този извод.
Правото на защита на ответника в процеса при условията на чл.47, ал.6 от ГПК се
осъществява от назначения от съда особен представител в пълен обем. Особеният представител
осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез възможността да
упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения
срещу претендираното от ищеца материално право. Ето защо, както не могат да
бъдат ограничени възможностите на особения представител на ответника да прави
всякакви правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца материално
право, така не могат да бъдат ограничени и възможностите на ищеца да прави
релевантни изявления относно спорното материално право по отношение на особения
представител. В противен случай би се нарушил създадения от законодателя баланс
по отношение на правото на защита на страните, като едната страна би била
поставена в по-благоприятно положение от другата, което е в противоречие с
принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
В този смисъл
следва да се посочи, че по аналогичен случай на изявление на ищец относно
спорното материалното право, отправено спрямо ответник с назначен особен
представител, в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I
т. о., ТК, е прието, че длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на
кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуемо, с
връчване на исковата молба на особения представител на длъжника. Ето защо
настоящият съд намира, че връчването на приложеното към исковата молба
уведомление за цесията на особения представител на длъжника, при наличието на
пълномощно дадено от цедента на цесионера за уведомяването на длъжника, следва
да бъде прието за надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо съдът
намира за установено по делото качеството на ищеца на кредитор на ответника.
Поради съвпадение
на правните изводи на първоинстанционния
и настоящия съдебен състав, обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на
делото в полза на въззиваемия са са дължими разноски направени във въззивното
производство, които на осн. чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъдат при определен от
съда размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., депозит за особен
представител в размер на 300лв. или общо 400лв., която сума следва да бъде присъдена
в тежест на въззивника. На въззивника следва да бъде възложена и дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25лв., която не е била
предварително събрана от администриращия съд, тъй като въззивната жалба е
подадена от назначения особен представител съобразно разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.5 ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018/20.10.2020 год. по гр.д.№ 6/2020г. по описа на Районен съд-Средец,
в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Т.К. с ЕГН-********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските направени
в настоящото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение, в общ размер
на 400лв./четиристотин/лева.
ОСЪЖДА Р.Т.К. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата
от 25лв./двадесет и пет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.