№ 6248
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 8288/20.05.2023 г. по гр.д. № 50690/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ,
предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Т. М. и Е. С. М., за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на 329,77 лв. –
главница за топлинна енергия за периода от01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., предоставяна
в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № 111295.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно в обжалвана част и моли същото да бъде отменено, като исковете за
главница за топлинна енергия бъдат уважени. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява ответниците да са погасили главницата за топлинна
енергия, поради което изводът на районния съд в обратния смисъл се явява неправилен.
Претендира разноските по производството.
Ответниците по жалбата – Е. С. М. и С. Т. М., оспорват жалбата, като считат, че
обжалваното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.
1
Третото лице помагач - Б.“ ООД, не взема становище във връзка с подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците Е. С. М. и С. Т. М. да заплатят солидарно в полза на ищеца сумите, както
следва: 329,77 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 31.08.2021 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинни енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******;
42,43 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2021 г., до погасяването; 99,52 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г.; 8,54 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2017 г. до 22.06.2020 г.
С решение № 8288/20.05.2023 г. по гр.д. № 50690/2021 г. по описа на СРС, 63
състав, исковете са уважени частично: исковете за мораторна лихва върху цената за
топлинната енергия - до сумата в размер на 14,35 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
27.01.2020 г., както и исковете за главница за дялово разпределение до сумата в размер
на 19,81 лв. В останалата част исковете са отхвърлени.
Решението е обжалвано само от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в частта, са
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на
329,77 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Обжалваното решение съдържа подробни мотиви, въз основа на които е
формиран извод за неоснователност на претенцията за главница за топлинна енергия,
предвид извършеното плащане от страна на ответниците, които настоящият съдебен
състав споделя, поради което препраща изцяло към тях на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение следва да бъде посочено и следното.
Спорен е единствено въпросът, дали ответниците са погасили чрез плащане,
извършено преди завеждане на делото, претендираната спрямо тях главница за
топлинна енергия.
2
На основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Съгласно приложеното платежно нареждане на л. 67
от делото е видно, че ответниците на 27.01.2020 г. са заплатили в полза на ищеца
сумата в размер на 382,74 лв., като са посочили, че погасяват задълженията за главница
за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. Следователно, с
извършеното плащане на основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД задължението за
процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. се явява погасено.
За периода до 04.2018 г. задълженията се явяват погасени по давност, според
изложеното в обжалваното решение, като не са налице доводи за неправилност на
решението, касаещи погасеното по давност вземане за главница за топлинна енергия.
Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че не се дължи претендираната
главница за топлинна енергия в размер на 329,77 лв. за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г.
Следователно, решението се явява правилно в обжалваната част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответниците по жалбата имат право на разноски,
но същите не претендират такива пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8288/20.05.2023 г. по гр.д. № 50690/2021 г. по
описа на СРС, 63 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Б.“ ООД, на
страната на жалбоподателя – „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3