РЕШЕНИЕ
№2363
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на
десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното гр. дело № 11253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Й.С. против “Техно Акташ” АД конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ
във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено със Заповед № ****** г., издадена от
упълномощен представител на работодателя “Техно Акташ” АД.
Ищцата твърди, че е
полагала труд на длъжността “******” при ответното дружество “Техно Акташ” АД. Твърди,
че със Заповед № ****** г. й е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, която счита за
незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Сочи, че макар в заповедта да са
посочени дати на установените нарушения, изброени в три точки, оставало неясно
какво и кога се е случило. Твърди, че не са й искани обяснения относно
нарушенията, за които й е наложено дисциплинарно наказание, а единствено за
проведен разговор с *** С., в който му казала: “Знам по кой път си тръгнал ти”.
Твърди, че с писмо от ***** г. е уведомила всички служители и администрацията
за изпълнението на Заповед № ****** г. Твърди, че не й е било възложено за
заповедта да уведоми служителите на охраната писмено, но въпреки това
последното било направено. Посочва, че заповедта била поставена на таблото в
столовата за информация на работниците и служителите. По така изложените
съображения счита, че не е налице нарушение на законно нареждане на
работодателя. Твърди, че наказанието за така твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина е наложено извън предвидените в Кодекса на труда срокове за това.
Относно твърдяното в т. 3 от заповедта дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
злоупотреба с доброто име на предприятието, сочи, че посочените в заповедта
обстоятелства се различават от действителната ситуация, тъй като твърдените
изявления са такива, които ищцата насочила лично към *** С. по повод на това,
че последният й отказвал провеждане на обучение. Твърди, че разговор с прекия
си ръководител не е имала. По така изложените съображения се моли за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание.
В законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът “Техно Акташ” АД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорват се изложените твърдения от ищцата за незаконосъобразност на
наказанието. Твърди се, че ищцата е извършила множество съществени нарушения на
трудовата дисциплина в годините докато е работила при ответника, които
нееднократно са оставяни без последствия, като работодателят се е надявал
ищцата да промени своето поведение, да полага повече усилия за спазване на
трудовата дисциплина и да се отнася коректно към задълженията си. Вместо това
ответникът се е сблъскал с изключително честа повторяемост на нарушения,
многократно даване на неверни данни, а сега – след прекратяване на трудовото й
правоотношение, и извършване на пълен преглед на работата й, ответникът установил,
че ищцата е допускала доста сериозни грешки, включително такива, които могат да
обосновават административнонаказателна отговорност. Същевременно основното
твърдение и отношението, което *** С. е демонстрирала многократно спрямо
ръководството, включително и често пред трети лица не само пред подчинени
работници и служители, е било обидно за самото дружество и неговата репутация,
както и за работещите в дружеството на ръководни постове лица. Затова и след
многократно направени устни забележки, искани обяснения, но без налагане на
наказание, след като същата е извършила въпросните нарушения, описани в
заповедта за дисциплинарно наказание, тя е била санкционирана, като е приложена
нужната строгост предвид вида и тежестта на нарушенията и техния брой. Заявява
се, че ищцата споменава прекратяване на трудовото си правоотношение, но
съзнателно премълчава причината за прекратяването като така оставя
впечатлението че е уволнена дисциплинарно, като последица от сега оспорваното
наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в
щата на единствената такава длъжност в предприятието, което не е свързано с
дисциплинарните санкции. Поддържа, че преди налагане на дисциплинарното
наказание от ищцата са искани обяснения, които са дадени и следва да се приеме,
че процедурата е спазена, макар обясненията на ищцата да са неясни. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ
във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ.
От събраните в производството по делото
доказателства, като това обстоятелство е безспорно между страните, се
установява, че ищцата Д.Й.С. е полгала труд при “Техно Акташ” АД по трудово
правоотношение на длъжността “******” по силата на трудов договор № *** г.,
изменен с допълнително споразумение № *** г., с което допълнително споразумение
ищцата е назначена на посочената длъжност. Правоотношението между страните е
прекратено със Заповед № ****** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради
съкращаване на щата.
По делото е приложено цялостното трудово досие на
служителката, като в последното са налични длъжностните характеристики на
заеманите от ищцата длъжности, включително и длъжностната характеристика за “******”,
получена и подписана от служителката. В длъжностната характеристика са посочени
основните задължения на служителката, изразяващи се в: партньорство и
взаимодействие с ръководителите на структурните звена за реализирането на
фирмената стратегия и политика, внедряване на ефективни системи по планиране на
потребностите набиране и подбор на персонал, формиране и развитие на ефективна
корпоративна политика по оценяване и стимулиране на работещите, управление на
работната заплата, обучение и развитие на човешките ресурси, внедряване на
ефективни практики и процедури за организационно развитие, усъвършенстване на
вътрешнофирмените комуникации и социален диалог, подготовка на трудовите
договори, изготвяне и съхраняване на личните досиета на служителите,
прекратяване на трудови договори, промени в последните и изготвяне на заповеди
за отпуск, документи за пенсиониране, справки и удостоверения, организация на
периодичното повишаване на специализацията на служителите, изготвяне на
периодична справка и отчет за дейността си, спазване на процедурите и
съблюдаване на правилното попълване на документите и извършване на други
конкретно възложени задачи, свързани с изпълнение на длъжността.
Със Заповед № ****** г., издадена от С. Е. – член
на Съвета на ****ите и упълномощен представител на “Техно Акташ” АД, на служителката Д.С. е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение” на основание чл. 195, ал. 1 във вр. с
чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 8 и чл. 188, т. 2 КТ. В заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание са посочени следните дисциплинарни нарушения: 1.
неизпълнение на възложената работа, изразяващо се в отлагане и забавяне от
22.04.2019 г. до 24.04.2019 г. на подготовката и завършването на фирмени
подаръци, довело до промяна в планираните дейности на нейни колеги – нарушение
по чл. 187, т. 3 КТ; 2. неизпълнение на законно нареждане на работодателя чрез
установено на 16.05.2019 г. неизпълнение на задължението да уведоми по всички
подходящи начини и своевременно целия персонал на предприятието и фирмата,
представляваща външна услуга по охрана, за издадената Заповед № ****** г., с
която се въвежда забрана за изнасяне на суровини, материали, канцеларски
материали, консумативи, инструменти и всичко друго – собственост на
работодателя, извън територията на предприятието, като се определя реда за тази
действия 0 нарушение по чл. 187, т. 7 КТ; 3. злоупотреба с доброто име на
предприятието на 24.04.2019 г., изразяващи се в твърдения на служителката, че
ръководството не оценява нейните услия при изпълнение на служебните й
задължения, че не се толерирали нейните идеи за подобрение на работата, и се
проявявало неразбиране на нейното искане за развитие, без посочване на
конкретни случаи, както и обосновани мотиви за тези нейни твърдения, с което се
компрометира и злепоставя ръководството на дружеството, гласувало й доверие, в
точност да пази доброто име на предприятието – нарушение по чл. 187, т. 8 КТ.
По делото е представена схема на организационната
структура на предприятието, от която е видно, че С. Е. е **** на компанията, на
който всички служители по таблицата на йерархичната структура са подчинени.
Между страните не е спорно обстоятелството, че
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
упълномощен представител на работодателя.
По делото са представени писмени обяснения на
служителката, дадени на 24.04.2019 г. и на 17.05.2019 г., които са представени
и от двете страни и са с идентично съдържание, като тези приложени от
работодателя чрез преписа от трудовото досие на служителката носят неин подпис.
От показанията на св. Б.И.К. се установява, че
ищцата е била член на клуба на специалистите по безопасност и здраве при
работа, в който клуб се провеждали периодични обучения на членуващите
специалисти. Свидетелства, че за обученията Д.С. ходела по собствена воля,
макар работодателят да имал ангажимент. Тези обучения не са били организирани
от “Техно Акташ”, а са били от организацията и са безплатни за членовете на
този клуб. Свидетелства, че имала наблюдения върху работата на ищцата, тъй като
последната кандидатствала на годишните награди по безопасност, организирани от
Министерството на труда и нейното предприятие се е класирало на първо място.
В производството са изслушани показанията на св. Н.М.,
полагал труд при ответното дружество до ******г. При разпита на св. съдът е
предявил на последния заповед № ****** г. Свидетелят сочи, че заповедта му е
позната. Последната била обявена първоначално на работно табло в близост до
работното му място, след което било проведено общо събрание, на което ги
уведомили за правилата за изнасяне на някой неща от фирмата, казали, че
правилата се променят, като е нужно разрешение от **** С. Е., за да може да се
изнесе нещо от завода. Сочи, че това събрание е свикано веднага след обявяване
на заповедта на таблото, може да е било и на другия ден. Не си спомня точно
кога тази заповед е била обявена на таблото. Мисли, че това се е случило края
на 2018 г. Свидетелства, че работил на длъжност “*****” и също имал интерес от
тази заповед. За неговата длъжност не
бил пращан на обучения, такива му били провеждани вътре в предприятието.
Св. Н.Р., работеща на длъжност “*****” при
ответника, свидетелства, че познава ищцата, която й била пряк ръководител.
Двете не били в един офис, св. била извън помещението като секретарка. Сочи, че
принципно съобщаването на заповедите от предприятието става чрез електронна
поща, като работниците следва да бъдат уведомени от техните ръководители. При
предявяване на заповед № ****** г., свидетелства, че знае за тази заповед, като
последната била разгласена по електронна поща от *** С.. Сочи, че отдел “*******”
се занимава с фирмените подаръци, като последните са се подготвяли от ищцата и
от свидетелката, както и от *** Е., която била по ****. Подаръци се правили по
принцип на Великден, но миналата година не успели да ги направят в този срок.
Трябвало да се закупят продукти, за да се направят кошници на техните
партньори, но липсвал един продукт – луканка, и по тази причина не успели да
подготвят кошниците преди Великден. Свидетелства, че лично е закупила
продуктите, за които й било възложено, преди датата на празника, като луканката
следвало да бъде купена от *** С.. Не присъствала на срещата между ищцата и ***
С., на която е определен срокът за подготвяне на кошниците, но сочи, че
кошниците не са подготвени и срокът не е бил спазен. Свидетелства, че е
запозната с обученията във фирмата, като такива се организирали както вътрре
във фирмата, така и извън нея. Знае, че ищцата е ходила на обучения в гр.
София, в Гърция, но не може да си спомни датата, на която това се е случило. Знае,
защото тя е пускала командировката. Сочи, че годишно имало сума за обучения от
600 лв. за служител и самият служител си избира обученията. Не знае каква е
била темата на обученията на ищцата.
В производството са изслушани и показанията на св. М.Р.,
в служебни правоотношения с ответника, при който работи на длъжност “ ****”.
Свидетелства, че самото издаване на заповеди се нарежда устно от **** на
предприятието *** Е. и *** Ш.А., който е собственик на дружеството, като тази
задача се възлага на ръководителя на ***** за изготвяне на заповедта в писмен
вид, след подписването на която, началника на отдел “*****” я разпространява на
всички заинтересовани лица. Някой заповеди се разпространявали по електронна
поща,други срещу подпис. При предявяване на заповед № ****** г., свидетелства,
че последната е изготвена от *** С. и разпространена от нея чрез електронна
поща към служителите от администрацията. Сочи, че била свидетел как било разпоредено
устно на ищцата да разпространи заповедта. Това било сторено за
администрацията, но за служителите не знаела дали е разпространена, като не
видяла обявление. Сочи, че имало изнасяне на отпадъчно велпапе от
предприятието, с разрешение от отговорник склад, което достигнало до ****а на
предприятието и така се разбрало, че някои от работниците не били уведомени за
заповедта, като последната не била съобщена на външната фирма, осъществяваща
охрана на завода. Само един от служителите на охраната казал, че е запознат със
заповедта, тъй като я видял на таблото в столовата. Проблемът с велпапето
възникнал м. април, м. май 2019 г. Свидетелства, че традиция за Коледа и за
Великден е да се подаряват празнични кошници. Имало списък и Отдел “*****” бил
отговорният отдел за организиране на подготовката, изпращането и поднасянето на
тези кошници. Свидетелства, че в понеделник, преди Великден, *** С. била
попитана дали е готова с кошниците, като ръководител на отдела, който е
отговорен. Казала, че е почти готова и най-късно във вторник сутринта ще е
приключила, което се случило в разговор между ищцата и *** Е.. Св. трябвало във
вторник да тръгнат между 9 ч. и 10 ч. за гр. С. и да занесат 6 кошници. На
другия ден се подготвяли за тръгване и *** Е. слязъл, за да натовари кошниците,
когато се обадил на свидетелката и я помолил да слезе, за да подготви
кошниците. Тогава разбрала, че ищцата е отстранена от задачата. подготовката на
кошниците изисквала време, поради което имало закъснение на всички останали
кошници. Сочи, че продуктите били закупени, но кошниците изобщо не са били
започнати да се правят. Знае, че *** С. възложила на отговорника по снабдяване,
около 16:30 ч., 16:40 ч. във вторник да закупи от някъде луканки за кошниците.
Св. не му разрешила, тъй като трябвало да се върне в завода до 17:00 часа и
възложила на две от ***** в нейния отдел, които закупили луканките от магазин ****
след края на работния ден. Всички продукти били налични, но в сряда кошниците
дори не били започнати, всички продукти си били в кашоните. Свидетелства, че
има наблюдения по отношение на работата на *** С. и тя често допускала грешки.
Твърди, че в дружеството има график на обученията, който се утвърждава от ****а
на предприятието, в началото на всяка година. В графика се включвали всички
задължителни и допълнителни обучения, като всеки служител от администрацията
има отпуснат бюджет за обучения от около 600 лв. на година. Ищцата била един от
хората, които ходели най-много на обучения и често бюджетът бил превишаван,
като свидетелката няма информация някой да е бил спиран или да му е отказвано.
Всеки служител получавал предложения по електронна поща, като ищцата, в
качеството й на отговорник “*****” получавала предложения от нейни организации
по БЗР, след което получавала разрешение от **** и била командирована за
обучението. Свидетелства, че ищцата е ходила повече от пет пъти на обучения
през 2019 г., но не може да даде точна информация.
Дисциплинарната отговорност на работниците и
служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени
неблагоприятни правни последици, заради извършено и установено дисциплинарно
нарушение. Работодателят е дисциплинарнонаказващия орган и притежава дисциплинарна
власт, която представлява неразделна част от неговата работодателска власт.
Дисциплинараната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически
състав – съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени
към установяване на правонарушението и определяне и налагане на дисциплинарното
наказание.
Законността
на наложеното дисциплинарно наказание се обуславя от проявлението на
обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. Тежестта на доказване законността на наложената
дисциплинарна санкция е за ответника - работодател по настоящото дело –„Техно
Акташ“ АД.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” следва да бъде издадена от орган на
работодателска власт или друг, упълномощен от него орган в писмена форма. Между
страните не е спорно обстоятелството, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от субекта на дисциплинарна власт - С. Е.,
който е **** на компанията, видно от представена схема на организационната
структура на предприятието.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание чрез посочване на фактическите доводи и правното
основание за налагането му е предвидено с оглед осигуряване защитата на
работника или служителя, който следва да е запознат с нарушението на трудовата
дисциплина, за което му е наложено наказанието и правното основание за налагане
на съответната санкция. По този начин се очертава и предметът на съдебния
контрол за законосъобразност. В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 126 от 26.06.2013
г. по гр. д. № 1060/2012 г., III г. о., ГК, с което се приема, че задължението
на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с
цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да
се защити ефективно.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва
несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено
дисциплинарното наказание и работникът или служителят да има възможност да
разбере причината, поради която последното се налага, а съдът да може да
извърши проверка за неговата законосъобразност.
В оспорената заповед са посочени всички
обстоятелства, индивидуализиращи от субективна и от обективна страна
нарушенията на трудовата дисциплина, заради които е наложено наказанието. В
заповедта са посочени всички действия, които са осъществени от служителя и
които според работодателя са предприети в разрез с трудовата дисциплина, като е
посочена и правната норма, под която е субсумирано всяко едно от посочените в
заповедта дисциплинарни нарушения.
В този смисъл съдът намира, че заповедта е
мотивирана, доколкото в последната са изложени всички обективни обстоятелства
във връзка с твърдените дисциплинарни нарушения, конкретните действия
предприети от служителя, датата на която са осъществени, както и правната
норма, която следва да намери приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ първото
действие, което работодателят следва да осъществи, след установяване на
нарушението, е да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, което
следва да бъде сторено преди налагане на съответното дисциплинарно наказание.
Задължението за приемане на обясненията на работника или служителя,
неизпълнението на което представлява формално основание за отмяна на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание, е въведено с оглед осигуряване на
възможност за защита на работника или служителя в рамките на дисциплинарната
процедура. Едновременно с това по този начин се осигурява възможност за
осъществяване на преценка от страна на работодателя за отношението на служителя
към установеното дисциплинарно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява,
че преди налагане на дисциплинарното наказание служителката е дала обяснения за
нарушенията, за които й е наложено дисциплинарно наказание. По делото са
представени писмени обяснения на служителката, дадени на 24.04.2019 г. и на
17.05.2019 г. От така представените обяснения и съдържанието на изложените
твърдения е видно, че обясненията са дадени именно във връзка с дисциплинарните
нарушения, за които е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Последните са изложени в свободен текст, без да е посочено по какъв
повод се дават, но от съдържанието им е видно, че служителката дава обяснения
на 24.04.2019 г. за проведен разговор, като посочва, че се чувства неразбрана,
не се толерират идеите й за подобрение и искането й за развитие не се толерира,
т.е. твърдения касателни нарушението по т. 3 от заповедта. В тези обяснения
служителката излага твърдения и за забавата в подготовката на кошниците, като
посочва, че след проведен разговор на 23.04.2019 г. вечерта и дадена възможност
за приготвянето им до 10 сутринта на 24.04.2019 г., не очаквала на 24.04.2019
г. да й бъде отправен въпрос кога кошниците ще бъдат готови, от което се
почувствала словесно унижена, т.е. обяснения касателни нарушението по т. 1. С
обяснения, дадени на 17.05.2019 г. служителката е изложила твърдения за
нарушението по т. 2, във връзка с твърдяно неразгласяване на издадена заповед
на работодателя, което действие й било пряко възложено.
Наказанието за посочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал.
1 КТ, за който съдът съобразно практиката на касационната инстанция не следи
служебно. Ищцата е направила възражение за неспазване на срока по отношение на
второто дисциплинарно нарушение, тъй като за неразгласяване на заповед,
издадена на 27.11.2018 г. е наложено дисциплинарно наказание на 28.05.2019 г.
Съдът намира, че в случая преклузивният срок за
налагане на дисциплинарното наказание за нарушението по т. 2 от оспорената
заповед е спазен. Това е така, тъй като последният започва да тече от датата,
на която работодателят е узнал за осъщественото дисциплинарно нарушение, което
в случая е станало на **** г. Съдът достигна до този извод при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, в точност гласните
доказателствени средства, събрани чрез показанията на св. М.Р., от които се
изяснява, че повод за установяване на соченото нарушение е допуснато нарушение
на заповедта от друг работник в предприятието. От показанията на свидетелката М.Р.
се установява, че нарушението на заповедта от служител, свързано с изнасяне на
отпадъчно велпапе е допусната през м. април или м. май 2019 г. В случая е спазен
и установения в посочената разпоредба едногодишен срок от извършване на
нарушението.
С издадената от работодателя Заповед № ****** г.
последният е наложил дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 8 КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено за следните дисциплинарни
нарушения: 1. неизпълнение на възложената работа, изразяващо се в отлагане и
забавяне от 22.04.2019 г. до 24.04.2019 г. на подготовката и завършването на
фирмени подаръци, довело до промяна в планираните дейности на нейни колеги –
нарушение по чл. 187, т. 3 КТ; 2. неизпълнение на законно нареждане на
работодателя чрез установено на 16.05.2019 г. неизпълнение на задължението да
уведоми по всички подходящи начини и своевременно целия персонал на
предприятието и фирмата, представляваща външна услуга по охрана, за издадената
Заповед № ****** г., с която се въвежда забрана за изнасяне на суровини,
материали, канцеларски материали, консумативи, инструменти и всичко друго –
собственост на работодателя, извън територията на предприятието, като се
определя реда за тази действия 0 нарушение по чл. 187, т. 7 КТ; 3. злоупотреба
с доброто име на предприятието на 24.04.2019 г., изразяващи се в твърдения на
служителката, че ръководството не оценява нейните усилия при изпълнение на
служебните й задължения, че не се толерирали нейните идеи за подобрение на
работата, и се проявявало неразбиране на нейното искане за развитие, без
посочване на конкретни случаи, както и обосновани мотиви за тези нейни
твърдения, с което се компрометира и злепоставя ръководството на дружеството,
гласувало й доверие, в точност да пази доброто име на предприятието – нарушение
по чл. 187, т. 8 КТ.
Съдът намира, че от събраните в производството по
делото доказателства се установява, че ищцата в работата си е проявила, описаното
в т. 1 от оспорената заповед поведение, като с оглед възложена от прекия й
ръководител задача по подготовка на подаръчни кошници за служители на фирмата и
нейни външни партньори по случай Великденските празници, не е успяла да изпълни
последната в указания за това срок. В този смисъл са показанията на свидетелите
М.Р. и Н.Р., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК като последователни и
житейски логични, за които от данните по делото не се установи конкретна
заинтересованост от изхода на правния спор.
С така проявеното от страна на служителката
поведение, последната е допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената от прекия ръководител на
ищцата работа. Това неизпълнение е налице, доколкото и така възложената работа
по подготовка на подаръчни кошници, във връзка с предстоящи празници, е пряко
свързана с трудовите задължения на ищцата. Следователно и нареждането на
работодателя е било законно, тъй като е възложена работа, свързана с трудовите
задължения на ищцата, и по конкретно с посочените в т. 3 и т. 6 от длъжностната
характеристика, а именно: формиране и развитие на ефективна корпоративна
политика по оценяване и стимулиране на
работещите и внедряване на ефективни практики и процедури за организационно
развитие, усъвършенстване на
вътрешнофирмените комуникации и социален диалог.
Съдът намира, че в производството по делото не се
установи нарушението на трудовата дисциплина, посочено в т. 2 от Заповедта и
изразяващо се в неизпълнение на законно нареждане на работодателя на
задължението да уведоми по всички подходящи начини и своевременно целия
персонал на предприятието и фирмата, представляваща външна услуга по охрана, за
издадената Заповед № ****** г. От показанията на изслушаните в производството
свидетели – Н.М., М.Р. и Н.Р., се установи, че последните в качеството си на
служители на ответното дружество са били запознати със заповедта, издадена от
работодателя. Това е било осигурено от страна на ищцата чрез изпращане на
заповедта чрез електронната поща на служителите от администрацията и чрез
поставяне на заповедта на информационното табло за запознаване с последната от
страна на работниците в предприятието. Обстоятелството, че конкретен служител е
нарушил заповедта на ръководителя, с аргумент, че не е бил запознат по
надлежния ред с последната, не опровергава посочения извод на съда, доколкото и
изложеното от този служител като причина, за неговото поведение, се опроверга
от събраните в производството по делото гласни доказателствени средства.
По отношение на третото, изложено в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като нарушение на чл. 187, т.
8 КТ и изразяващо се в твърдения на служителката, че ръководството не оценява
нейните усилия при изпълнение на служебните й задължения, че не се толерирали
нейните идеи за подобрение на работата, и се проявявало неразбиране на нейното
искане за развитие, без посочване на конкретни случаи, както и обосновани
мотиви за тези нейни твърдения, с което се компрометира и злепоставя
ръководството на дружеството, гласувало й доверие, в точност да пази доброто
име на предприятието, съдът намира, че последното се установи в производството
по делото. От безпротиворечивите твърдения на страните, се установи, че такъв
разговор е бил проведен между служителката и **** на предприятието и поводът за
това е бил отказ на работодателя за осигуряване на възможност за служителя да
участва в обучения и да се развива. От събраните в производството по делото
писмени доказателствени средства и представени командировъчни заповеди се
установи, че на служителката е била осигурена възможност за участие в обучения,
както такива организирани със средства на дружеството, така и такива, които са
били осъществявани от външни на дружеството организации. Обстоятелството, че не
всички обучения са били организирани със средства на работодателя, не води до
противния извод на съда, тъй като работодателят е осигурявал възможността за
участие в посочените обучения, чрез командироване на служителката в работни дни
и разрешение на последната да се откъсне от работния процес чрез
командироването й, което не я лишава от правото й да получава трудово
възнаграждение в посочените периоди, въпреки, че в тези дни не се е намирала на
работното си място и не е полагала труд по трудовото си правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 228 б КТ работникът
или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от
работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си
квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага
усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера
на изпълняваната работа. На това право на служителя стои насрещното задължение
на работодателя да организира възможности за повишаване на квалификацията на
своите служители, което задължение обаче е обвързано от възможностите на предприятието
и е свързано с осъществяваната от служителите дейност. В случая се установи, от
представеното по делото лично досие на служителката – ищца, че на последната е
осигурена възможност за участие в обучения, като през 2019 г., последната е
участвала в обучения през м. януари, м. февруари и месец април. Следователно и
работодателят е осигурявал възможност на служителката да поддържа и повишава
квалификацията си във връзка с осъществяваната от последната дейност.
Описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
поведение на служителката, не се опроверга от представените по делото
доказателства, а напротив – последното се установява от писмените обяснения на
ищцата, в които последната посочва, че усещала негативно отношение към нейната
работа лично и към работата на отдела като цяло, като е посочила, че искането й
за развитие не се разбира. В исковата молба ищцата твърди, че това е свързано с
отказ на нейния работодател да й осигури възможност за развитие и участие в
обучения.
Така установеното поведение на служителката,
въпреки установените по делото възможности, които са й предоставени от
работодателя, следва да се квалифицира като деяние, представляващо злоупотреба
с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ. С Решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
932/2011 г., IV г. о., ГК, се приема, че „злоупотреба с доверието на
работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е
извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е
злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или
бездействие) е извършено умишлено.
В случая
поведението на служителката може да се квалифицира като деяние в посочения
смисъл, доколкото с насочено към прекия й ръководител поведение, последната е
отправила упрек към работодателя си, свързано с неосигуряване на достатъчна
възможност за развитие в предприятието, което в случая се опроверга от
приложените в производството по делото доказателства.
Следователно,
преценени от субективна и обективна страна, така установените нарушения на
трудовата дисциплина по т. 1 и т. 3 от издадената заповед, обосновават налагане
на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” на основание чл.
188, т. 2 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта
на нарушението, съобразно нормативните изисквания, предписани в правната норма
на чл. 189 КТ.
По така изложените съображения предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото съдебно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 360 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***, против “Техно Акташ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Куклен, Индустриална зона, местност Капсида № 1, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ
във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено със Заповед № ****** г., издадена от
упълномощен представител на работодателя “Техно Акташ” АД.
ОСЪЖДА Д.Й.С. да заплати на “Техно Акташ” АД сумата от 360 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11253/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, XV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анна Дъбова
Вярно с оригинала!
КЯ