Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град
Кърджали, 09.03.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито ……….…..……….
съдебно заседание на осемнадесети февруари ……………..………..……………..……….………….
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ….……………….……………………….
Мариана Кадева
………….….......……….…..…
като разгледа докладваното
от ..................... съдията Виктор Атанасов ..........................
административно дело …………...
№439 ........ по описа за 2019 година …........................
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители/ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от
ДОПК.
Производството
е образувано по жалба от С.Т.П., с посочен в жалбата адрес ***, против Акт №01-6500/4231#3 от 03.10.2019
год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с който, на основание чл.14, ап.1, т.2 от Наредба №11 от
03.04.2008 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния
кодекс и във връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
чл.20а, ал.6 и ал.5 предложение първо, във връзка с ал.2 и ал.1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители, жалбодателят С.Т.П.,
с посочен в жалбата адрес ***, е изключен от подпомагане и на същия е издаден
акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на *** (***) лева,
представляващ 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2013, 2014, на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 година.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита
атакувания акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на ***
лева, за издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради която го обжалва в срок с
молба да бъде отменен изцяло, като необоснован и постановен при неправилно
приложение на материалния закон, ведно с всички законни последици, като му бъдат
присъдени и направените по делото разноски. Излага съображения за това, както
твърди, че при издаване на атакувания
акт за установяване на публично държавно вземане, административният орган
неправилно приложил материалния закон, както и допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи, че в хода на процедурата изрично бил депозирал
възражение против производството по издаване на АУПД с изложени съображения за
това и в което посочил, че по отношение на него били налице предпоставките по
смисъла на §1.3. от ДР на Наредба №11/03.04.2008 год., а именно изключителни
обстоятелства: негово влошено здравословно състояние, което не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е бил поет ангажимента. Жалбодателят
намира, че в този смисъл, изводите на административния орган, че не се касае до
изключителни обстоятелства, е неправилен и в противоречие с ангажираните
писмени доказателства. С оглед на установената фактическа обстановка и
изложените съображения, жалбодателят моли съда да
отмени, като постановен при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-6500/4231#3 от 03.10.2019 год.
на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - София, ведно с всички
законни последици от това, като му бъдат присъдени и нaправените по делото
разноски.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбодателят С.Т.П. от
***, не се явява и не се представлява. От същия е постъпила молба, в която
заявява, че поддържа депозираната жалба против Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/4231#3 от 03.10.2019 год.,
издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - София, по
изложените в нея съображения и отново моли да бъде отменен атакуваният
административен акт, като незаконосъобразен. В молбата са изложени съображения,
че по отношение на него са били налице предпоставките за приложение на чл.15,
ал.1 от Наредба №11/03.04.2008 год., поради влошеното му здравословно
състояние, което не му е позволило да изпълни поетия многогодишен ангажимент.
Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” – София, редовно призован, не се явява, представлява
се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.К.
И., която оспорва изцяло жалбата и я намира за неоснователна. Сочи, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган, видно от приобщената по делото
Заповед №*** от *** год. и в предписаната от закона писмена форма, съдържаща
посочването на фактическите и правни основания, мотивирали издаването му.
Излага довод, че при извършване на административните проверки на основание
чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
установено, че за Кампания 2015 год., жалбодателят не
е подал заявление за подпомагане, за четвъртата година, с декларирана мярка 211 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие
на селските райони, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008 год., като с неподаването на заявлението за
подпомагане, с декларирана мярка 211 за Кампания 2015 год., са нарушени
изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 год., според
които, кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявления за
подпомагане, с декларирани площи, в съответния необлагодетелстван район, всяка
година, след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко от 5/пет/
последователни години от първото компенсаторно плащане. Счита, че с представянето
на преписката е доказано, че жалбодателят не е
изпълнил своите нормативни задължения. По тези съображения, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата, подадена от С.Т.П. срещу АУПДВ
№01-6500/4241#3 от 03.10.2019 год., издаден от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, както и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс,
като актът за публично държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата
на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването им, като жалбите или протестите се подават чрез органа,
издал оспорвания акт, съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14/четиринадесет/
- дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в
самия АУПДВ №01-6500/4241#3 от 03.10.2019 год.,
пред административния съд по постоянния адрес или седалището на адресата на
акта.
В случая, екземпляр от
оспорения Акт №01-6500/4241#3
от 03.10.2019 год. за установяване на
публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” – София/л.9-л.11/, е изпратен на жалбодателя С.Т.П. по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от
приложеното по делото известие за доставяне, обр.243,
на „Български пощи” ЕАД ***, с баркод ***/л.12/, пощенската пратката, съдържаща АУПДВ
№01-6500/4241#3
от 03.10.2019 год. за установяване на
публично държавно вземане, издаден от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – София, е получена на датата 11.11.2019 год., от Г. П. – съпруга
на жалбодателя, за което е положен и саморъчен подпис
на известието за доставяне. Жалбата против този АУПДВ е подадена чрез заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – София, до Административен съд – Кърджали, т.е. по предвидения в закона ред, на датата 25.11.2019
год., регистрирана в деловодството на ДФ „Земеделие” – София с Вх.№***/*** год./л.5/. От горното следва, че жалбата против АУПДВ №01-6500/4241#3
от 03.10.2019 год., издаден от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – София, е
подадена на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в
чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия.
Жалбата е подадена от лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава
неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а
именно – със същия му се определя
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в посочения в АУПДВ размер. Ето защо съдът намира, че
така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по
предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице -
надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2013 год., жалбодателят С.П. е подал Заявление
за регистрация 2013 Форма за физически лица, получило УИН *** /л.28-л.31/, с което
същият е получил входяща регистрация за подаване на заявление за подпомагане по
Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка Плащания за природни
ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), като към
заявлението са приложени изискуемите се декларации, както и таблица на
използваните парцели през 2013 год., таблица за отглежданите животни 2013 год.,
таблица за животните за кандидатстване по схема за подпомагане, необвързана с
производството и таблица за описание на пчелините в стопанството през 2013/л.32-л.35/. На 17.04.2013
год. жалбодателят е подал Заявление
за подпомагане 2013 Форма за физически лица, с УИН ***, по Схема за единно
плащане на площ (СЕПП) и по мярка „Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони” (НР1), като в това заявление същият с
подписа си е удостоверил, че е запознат
с изискванията и условията за подпомагане, включително и че е запознат със
задължението да извършва земеделска дейност и да заявява площи с природни ограничения
в планинските райони, най-малко 5/пет/ последователни години след първото
плащане/л.41/.
През 2014 год.,
на датата 25.04.2014 год., жалбодателят С.П. е подал
Заявление за подпомагане 2014 Форма за физически
лица, с УИН ***/л.125-л.127/, по Схема за единно плащане на площ
(СЕПП) и по мярка „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в
планински райони” (НР1), ведно с другите изискуеми се документи, като и в това
заявление същият с подписа си е удостоверил, че
е запознат с изискванията и условията за подпомагане, включително и че е
запознат със задължението да извършва земеделска дейност и да заявява площи с природни
ограничения в планинските райони, най-малко 5/пет/ последователни години след
първото плащане/л.127/.
По делото между страните не е спорно, че по мярка мярка „Плащания за природни ограничения на земеделски
стопани в планински райони” (НР1), на жалбодателя П.
са били изплатени суми, по години, както следва: - за първата година от ангажимента, по
подадено заявление с УИН *** за кампания 2013, е изплатена сума от *** лева; за
втората година от ангажимента, по подадено заявление с УИН: *** за кампания
2014, е изплатена сума от *** лева или, общата изплатена на жалбодателя
сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони”, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане
по мярката през двете години, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на *** лева.
С писмо Изх.№*** от ***
год./л.25-л.26/, ДФ „Земеделие” – РА,
съгласно чл.26, ал.1 от АПК, е уведомил жалбодателя С.П.
за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, като в
писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието,
че са налице основания за издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че при
извършването на административни проверки на основание чл.37, ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2015, жалбодателят не е подал заявление за подпомагане с
декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008 год. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год., с което не са
спазени изискванията на чл.4, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 год.,
според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане и че поради неспазване на поетия от жалбодателя през 2013 год. петгодишен ангажимент по
заявление с УИН ***, за извършване на земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане, в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от
Наредба №11 от 03.04.2008 год., се открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. С писмото е указано на жалбодателя П., че в случай, че не приема направените констатации, изложени
в същото, има право в 7-дневен срок от получаването му, да направи възражение и
да представи относими към констатациите доказателства,
на посочения адрес.
Това писмо е получено от жалбодателя на 24.07.2019 год., видно приложеното по делото известие за доставяне с баркод ***
на „Български пощи” ЕАД ***/на л.27 от делото/. Жалбодателят
С.П. се е възползвал от тази възможност, като на 30.07.2019 год. е депозирал възражение
с Вх.№*** от *** год. на ДФ „Земеделие” - София/л.15/, по направените констатации
в уведомителното
писмо. Във
възражението е посочил, че за кампании 2013 и 2014 год. е подал заявление по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони”,
за имоти в землището на ***, но поради влошено здравословно състояние и невъзможност
да пътува до Общинска служба „Земеделие” – ***, както и да стопанисва имотите,
не е подавал заявления през останалите три години, като за удостоверяване на
това твърдение, към възражението е приложил медицински документи. В същото
възражение жалбодателят е посочил, че по тази причина
сключил договор със съпругата си Г. Г. П. за имотите, за които подал заявление
по марка 211 и от 2015 до 20127 год., тя продължила да подава заявление за тези
имоти и по тази мярка и че така практически бил спазен поетия петгодишен
ангажимент, като във възражението са описани входящите номера и датите на
подаване на тези заявления. Към възражението като доказателства са приложени три броя епикризи, издадени от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД ***/две от *** отделение, издадени през 2018 год./л.17, л.18/ и една от *** отделение, издадена през 2012 год./л.23/, една епикриза, издадена през 2018 год. от МБАЛ „Живот+”
ЕООД ***/л.19-л.20/, както и четири
броя амлулаторни листове, за извършени амбулаторни
медицински прегледи на жалбодателя/л.21-л.22/.
Така, в крайна сметка, е издаден оспорения
в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/4241#3
от 03.10.2019 год., от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – София,
с
който, на основание чл.14, ап.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 год., чл.59,
ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във
връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.6 и
ал.5 предложение първо, във връзка с ал.2 и ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, жалбодателят С.Т.П.,
с посочен в жалбата адрес ***, е изключен от подпомагане и на същия е издаден
акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на *** (***) лева,
представляващ 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013
и 2014, на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 година.
Оспореният АУПДВ
е подробно мотивиран от фактическа страна, като в същия са изложени всички
факти и обстоятелства, които, според административния орган, са обусловили
издаването му. В мотивите към акта е посочено, че при извършването на
административни проверки, на основание чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, е установено, че за кампания 2015, жалблодателят не е подал заявление за подпомагане с
декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008 год. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 год. и че с неподаването
на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2015 са
нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №11 от 03.04.2008 год.,
според които, кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане. Посочено е също, че правните
последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 211, уредени в
чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 год. водят до това, че кандидатът С.Т.П.
се изключва от подпомагане по мярка 211 и следва да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях,
в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.
В мотивите
е описано, че до момента, по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони”, изплатените суми по години са,
както следва: първа година от ангажимента - подадено заявление с УИН *** за
кампания 2013 - изплатена сума *** лева; втора година от ангажимента - подадено
заявление с УИН: *** за кампания 2014 - изплатена сума *** лева и че общата изплатена
сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони”, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане
по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента,
е в размер на *** лева. В мотивите е посочено, че в съответствие с чл.14, ал.1,
т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 год., бенефициентьт
следва да възстанови *** лева, което представлява 75% от получената субсидия по
мярката, тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след втората година от
поетия ангажимент. Отбелязано е, че с писмо с Изх.№*** от *** год., ДФ
„Земеделие” - РА е уведомил жалбодателя за откриване
на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК и че в писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които
е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, както и че е дадена
възможност на жалбодателя, да предостави допълнителна
информация - становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с
чл.34, ал.3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено
недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.
В мотивите
към АУПДВ е обсъдено и постъпилото в ДФ „Земеделие” - София, в указания в
писмото 7-дневен срок, възражение с Вх.№*** от *** год., с което кандидатът е
възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ и представените към
него писмени доказателства, като е посочено, че Дирекция „Директни плащания” е
разгледала предоставеното от кандидата възражение и е приела, че описаните в
писмото доводи не могат да бъдат признати за съотносими
към открито производство, поради изложените причини, а именно: Посочено е, че съгласно
чл.15, ал.1 на Наредба №11 от 03.04.2008 год., разпоредбите на чл.14 не се
прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства, а по смисъла на §1.3. от Допълнителни разпоредби на
Наредба №11 от 03.04.2008 год., „Форсмажорни или изключителни обстоятелства”
са: смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента (не на член от семейството); експроприация на голяма част от стопанството,
ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът;
сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Прието
е, че приложените във възражението документи - амбулаторни листи и Експертно
решение №*** от *** год. на МБАЛ ***, не представляват форсмажорно или
изключително по смисъла на §1.3. от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от
03.04.2008 год., „форсмажорно или изключително обстоятелство”, тъй като
решението предхожда времево поетия
от бенефициента петгодишен ангажимент и че изискването към земеделските стопани
е, след поемане на многогодишния ангажимент по съответната мярка да декларират и стопанисват площи в дадения необлагодетелстван
район за период от 5/пет/
последователни години. Посочено е, че поетият
ангажимент би бил изпълнен, ако бъде
прехвърлен на друго лице, съгласно изискванията на чл.14, ал.4 от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания относно
прехвърляне па стопанство и респективно ангажимент, поет по реда на Наредба №11
от 03.04.2008 год., което не е извършено в конкретния случай. По тези
съображения, ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция не е намерил основание за
промяна на становището си, изразено в писмото с Изх.№*** от *** година.
По делото е представена и е приета като доказателство и Заповед №*** от *** год.,
издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/л.13-л.14/, с която, на
посочените в заповедта основания, на П. Д. С. – заместник-изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие”, са делегирани редица правомощия, в т.ч. и такива за издаване и подписване на АУПДВ по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани
в райони с ограничения, различни от планинските
райони” и/или изключване от подпомагане по чл.14,
ал.1 от Наредба №11 от
03.04.2008 год. за условията
и реда за прилагане на мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на
селските райони за
периода 2007 - 2013 година.
При така установеното от фактическа страна и след преценка
и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на зактоносъобразността
на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:
Оспореният
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган – директор на ОД – Кърджали на
ДФ „Земеделие”, предвид разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в
приложимата й редакция (изм. и доп., ДВ, бр.51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.), предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани
на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона
за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за
плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. Преди влизането в сила на това изменение и допълнение на
цитираната норма и в предходната й редакция (доп., ДВ, бр.2 от 2018 г.),
същата е регламентирала, че изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл.20, ал.1, ал.2
и ал.4 от ЗПЗП, с представената по делото и приета като
доказателство Заповед №*** от *** год.,
издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/л.13-л.14/, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на посочения заместник-директор
на ДФ „Земеделие”, правомощия да издава и подписва Актове за установяване
на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани
в райони с ограничения, различни от планинските
райони” и/или изключване от подпомагане по чл.14,
ал.1 от Наредба №11 от
03.04.2008 год. за условията
и реда за прилагане на мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на
селските райони за
периода 2007 - 2013 година. Така, предвид изложеното и предвид вида на
оспорения акт - АУПДВ, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно
упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Съдът
намира, също така, че при издаването на обжалвания АУПДВ №01-6500/4241#3
от 03.10.2019 год. на заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – град София, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обуславят неговата
незаконосъобразност, противно на твърдението, направено в жалбата, което
твърдение е голословно и необосновано с никакви аргументи и доводи. На първо
място, обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са
посочени правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за
упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено
съдържанието на разпоредените правни последици, както
и подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. На
следващо място, предвид изложените по-горе фактически установявания по делото,
съдът намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1
от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по
издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на
това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата на чл.34 от АПК,
като е предоставена възможност на земеделския производител да депозира
възражения и допълнителни доказателства, от която възможност последният се е
възползвал, като е депозирал такова писмено възражение с приложени писмени
доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото изложение. Спазена е
разпоредбата на чл.35 от АПК, като видно от мотивите към оспорения АУПДВ, в
същите изрично са посочени постъпилото възражение и приложените към него
писмени обяснения и писмени доказателства, както и е отразено, че
административният орган се е запознал и с тях и ги е анализирал, но и изрично е
посочил, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй
като те не опровергават първоначалните констатации за допуснато от ползвателя неспазване
на договора за предоставяне на финансова помощ.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, съдът намира следното:
АУПДВ е
издаден на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 год.,
издадена от министъра на земеделието и продоволствието, която определя
правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на мярка „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планински райони” и мярка „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год. (ПРСР 2007
– 2013 год.), съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, като цитираната норма от Наредбата регламентира,
че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, както следва: 2)
след втората година - 75%.
По делото
не се спори, че жалбодателят С.П. е получил, т.е. на
същия са изплатени суми за първите две години, както следва: за първа година от
ангажимента – по подадено заявление с УИН *** за кампания 2013, му е изплатена
сума *** лева и за втора година от ангажимента – по подадено заявление с УИН: ***
за кампания 2014, му е изплатена сума *** лева или, общата изплатена на жалбодателя сума по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони”, представляваща сбор от
изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи
годината на прекратяване на ангажимента, възлиза в размер на *** лева, както и
е безспорно, че същият е следвало да подаде заявление за подпомагане и за
третата година, т.е. в случая - за кампания 2015 година, с декларирана мярка
211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони”,
но не е сторил това.
В случая, с
оспорения АУПДВ е прието, че това условие не е изпълнено от ползвателя на
финансовата помощ, т.е. същият не е подал не е подал заявление за подпомагане с
декларирана мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планински райони”, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008 год., за кампания
2015 година, т.е. за третата година от поетия петгодишен ангажимент, т.е. за
пет последователни години, считано от първото компенсаторно плащане, с което е
нарушил изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от същата Наредба №11 от
03.04.2008 год. на МЗП, съгласно които, кандидатите за подпомагане са длъжни да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район, за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
Така
всъщност, като се имат предвид и твърденията в жалбата, става ясно, че спорът в
случая се свежда до това, налице ли са основанията по чл.15, ал.1, във вр. с §1, т.3 от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 год., за
да не се приложи по отношение на жалбодателя П.
разпоредбата на чл.14, ал.1, т.2 от същата Наредба. Нормата на цитирания чл.15,
ал.1 регламентира, че разпоредбите на чл.14 не се прилагат, ангажиментът се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства, а §1, т.3 от ДР на Наредбата, дава дефинициите за „форсмажорни
или изключителни обстоятелства”. Според тази разпоредба, „Форсмажорни или
изключителни обстоятелства” са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма
част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е
поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на
стопанството. Ясно е, че хипотезите на б. а), б. в) и б. г) са неприложими или
по-скоро неотносими към настоящия случай, като
въпросът се свежда до това, налице ли е хипотезата на б. б) от тази т.3 на §1
от Наредбата, а именно - дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента. Предвид горното, съдът намира за правилни и обосновани изводите
на административния орган, изложени в мотивите към оспореното решение, че приложените
към възражението на жалбодателя документи -
амбулаторни листове и Експертно решение №*** от *** год. на „МБАЛ ***, не
представляват форсмажорно или изключително по смисъла на §1.3. от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.04.2008 год., тъй като
експертното решение предхожда времево поетия
от бенефициента петгодишен ангажимент. В тази връзка с това следва да се
отбележи, че действително, от приложеното Експертно решение на *** ТЕЛК „***” – ***, с №*** от *** год./л.24/, се установява, че жалбодателят П. има определена ***% трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза „***”, която, обаче, датира от 07.03.2002
год., с ***% ТНР, съгласно посочената в ЕР на *** ТЕЛК дата на инвалидизиране, тоест много преди подаване на заявлението
за регистрация - 15.04.2013 год. и на първото заявление
за подпомагане - 17.04.2013 год., по мярка „Плащания
за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони” (НР1).
Отделно от това, в същото ЕР на *** ТЕЛК „***”
– ***, с №*** от *** год. е посочено, че крайния процент намалена
работоспособност ***% е за срок от една година, за евентуално *** лечение на
***, като от страна на жалбодателя не е представено
друго, последващо експертно решение на тази ТЕЛК, от
която да се установява или да е видно, какво е било състоянието на
работоспособността му впоследствие, включително и през процесния
петгодишен период, на поетия от него ангажимент/2013 – 2017 год./. Поради това
и съдът намира, че с това ЕР на *** ТЕЛК
„***” – *** не може да се обоснове или докаже наличие на „форсмажорно
или изключително обстоятелство” по смисъла на §1, т.3, б.„б” от ДР на Наредба
№11 от 03.04.2008 год., т.к. нетрудоспособността на жалбодателя
с посочения процент – ***%, е обективирана на
07.01.2009 год., т.е. много преди същият да подаде заявление за подпомагане по
тази мярка 211 и да получи първото плащане по нея, като според съда, освен всичко
останало, същият би следвало да е бил пределно наясно със здравословното си
състояние и намалената си работоспособност към месец април 2013 год., но
въпреки това е подал тези заявления, регистрирал се е и е получил първото
плащане, в размер на *** лева, за кампания 2013 год., като е поел и петгодишния
ангажимент, според който, е бил длъжен да подава заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане, както и да извършва земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане.
По същия
начин, наличието на „форсмажорно или изключително обстоятелство” по смисъла на §1,
т.3, б.„б” от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 год. не може да бъде обосновано и
доказано и от представените три броя епикризи,
описани по-горе в настоящото изложение. Това е така, предвид следното: Първата
от тях, издадена от *** отделение към МБАЛ „Д-р Ананас Дафовски”
АД ***/л.23/ удостоверява извършена хоспитализация на жалбодателя С.П. в периода от *** год. до *** год., т.е. за
период от 2/два/ дни и който период отново е няколко месеца преди същият да
подаде заявление за подпомагане по тази мярка 211 и да получи първото плащане
по нея, т.е. преди процесния период от пет
последователни години, в които е бил
длъжен да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
Другите две епикризи – първата, издадена от МБАЛ „Живот+” ЕООД ***/л.19/, удостоверява извършена хоспитализация
на жалбодателя П. в периода от *** год. до *** год.,
т.е. за период от 7/седем/ дни, в посоченото лечебно заведение, а втората,
издадена от *** отделение към МБАЛ „Д-р Ананас Дафовски”
АД ***/л.18/ удостоверява извършена хоспитализация на жалбодателя С.П. в периода от *** год. до *** год., т.е. за
период от 4/четири/ дни, в посоченото отделение на това лечебно заведение за
болнична помощ. Тези периоди на хоспитализация на жалбодателя
П., обаче, са през 2018 год., т.е. в период или по-скоро през година, която е неотносима към изпълнението на поетия него петгодишен
ангажимент, т.к. този период от пет последователни години за изпълнението на
ангажимента е започнал през 2013 год. и е изтекъл през 2017 год. включително.
Ето защо
съдът също приема, че конкретният случай, независимо от представените от жалбодателя С.П. медицински документи, не може да бъде
подведен под хипотезата на §1, т.3, б.„б” от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008
год., т.е. не може да бъде прието, че е налице „форсмажорно или изключително
обстоятелство” по смисъла на тази разпоредба и съответно, не е налице основание
за приложението на чл.15, ал.1 от същата Наредба, до каквато преценка правилно
и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, е достигнал и административния орган.
При това положение, предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че
от страна на заместник-директора на ДФ „Земеделие” – София, правилно и в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, е постановен оспореният в настоящото производство АУПДВ, с който, жалбодателят С.П. е изключен от подпомагане по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони” от ПРСР 2007
– 2013 и на същия е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в
размер на *** (***) лева, представляващ 75% от общата изплатена сума по
мярка 211 за кампании 2013, 2014, на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11
от 03.04.2008 год., т.е. съдът намира,
че по отношение на същия безспорно е налице хипотезата на чл.14, ал.1,
т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 год. на МЗП. Предвид това съдът счита, че при
издаването на оспорения АУПДВ правилно са приложени и относимите
материалноправни разпоредби на закона и по отношение
на същия не е налице и отменителното основание по
чл.146, т.4 от АПК, като при това положение актът се явява издаден и в
съответствие с целта на закона.
Ето защо,
по изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че
обжалваният Акт №01-6500/4231#3
от 03.10.2019 год. за
установяване на публично държавно вземане,
издаден от заместник-директора на ДФ „Земеделие”, е законосъобразен, т.к. същият
е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при
спазване на установената форма и с определеното от закона съдържание, в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е
съобразен и с целта на закона, т.е. по отношение на същия не е налице което и
да е отменително основание по чл.146 от АПК, поради
което и жалбата на С.Т.П. от ***, се явява неоснователна и недоказана и като
такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
Предвид
изхода на спора по настоящото производство и с оглед претенцията на
процесуалния представител на ответника по жалбата, направена в съдебно
заседание в хода по същество, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение без конкретизиран размер, съдът намира, че това искане е
неоснователно и счита, че същото не следва да бъде уважено. Това е така,
доколкото съгласно чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в
административното правосъдие само по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК
въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е наименована „Отговорност за разноски” и нейната ал.4
изрично, а според настоящия съдебен състав и изчерпателно, урежда въпроса, кои
разноски заплаща подателят на жалбата, когато съдът отхвърли оспорването, както
в настоящия случай или когато оспорващият оттегли оспорването, поради което и
правилата на ГПК, по отношение отговорността за съдебните разноски, не следва
да се прилагат. В тази разпоредба, обаче, никъде не е включено или
посочено юрисконсултско
възнаграждение и това не е законодателен пропуск или празнота в закона. Съгласно
чл.12, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен
фонд „Земеделие”, фондът е структуриран в Централно управление и в 28 областни
дирекции, които, съгласно чл.42, ал.1 от същия Устройствен
правилник, са със седалища в областните центрове в страната, една от които
областни дирекции е със седалище град Кърджали. Юрисконсултът в държавната
администрация, каквато е и Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд
„Земеделие”, а и в другите централни или териториални структурни звена на
Държавен фонд „Земеделие”, е или държавен служител по служебно правоотношение,
или работи по трудово правоотношение и за положения от него труд, включително и
за осъществено процесуално представителство по съдебни дела, той получава
договорена заплата или уговорено с трудовия договор месечно трудово
възнаграждение. В същото време, адвокатът не получава заплата или трудово
възнаграждение и затова за неговия труд той получава уговорено с договора за
правна помощ адвокатско възнаграждение, включително и когато поема процесуалното
представителство и защита на държавен орган. Освен това, в бюджета на държавния
орган, респ. на съответната държавна или общинска администрация, е предвидена
заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но адвокатско
възнаграждение или възнаграждения на адвоката не са предвидени. Затова, според
чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването от съда или при оттегляне на
жалбата, респ. и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ или прекратяване на
производството поради недопустимост на иска, съдът следва да присъди и
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна, т.е. ако
административният орган е ангажирал и ползвал адвокат за осъществяване на
процесуално представителство и защита и му е платил адвокатско възнаграждение,
но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в какъвто и да е размер, ако административният орган си е бил
представляван и защитаван от щатен юрисконсулт, както това е в настоящото
съдебно производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
не следва да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, в полза на ответника по жалбата.
Така,
предвид изложените по-горе мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с
ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.П., с посочен в жалбата адрес ***,
с ЕГН **********, против Акт
№01-6500/4231#3 от 03.10.2019
год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” - София, с който, на основание чл.14, ап.1, т.2 от Наредба №11 от
03.04.2008 год., чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния
кодекс и във връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
чл.20а, ал.6 и ал.5, предл. първо, във връзка с ал.2
и ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, жалбодателят С.Т.П. е изключен от подпомагане и на
същия е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на 1605.62
(хиляда шестстотин и пет лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляващ
75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014, на
основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 година.
Преписи
от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или
връчат на страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я :