№108 16.04.2021 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд граждански
състав
на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа
година публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка Чавдарова прокурор
като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова т.дело номер 63 по описа
за 2020 година.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата молба на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. София. бул. „Мария Луиза“ № 79, представлявано
заедно от изпълнителните директори Георги Костадинов Заманов и Христина
Маринова Марценкова, чрез пълномощника адв. Кольо Колев, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Пиротска“ № 21, ет. 1 , против С.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
за приемане за установено спрямо ответницата, че съществува вземане на „Алианц
Банк България“ АД по договор за кредит „Жилище“
№ 20321 от 11.12.2006 г. и удостоверено в извлечение от счетоводните
книги на банката, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
3778/28.08.2017 г. и изпълнителен лист № 4491/29.08.2017 г., издадени по ч.гр.
д. № 6353/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, както следва:
25 719.84 евро, представляваща незаплатената част от главницата по
кредита, образувана като сбор от сумата
на оставащите непогасени общо 163 броя вноски, дължими до крайния срок
на кредита – 25.11.2026 г., обявени от банката кредитор за предсрочно изискуеми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
в съда - 25.08.2017 г. до изплащане на вземането; 6 478.14 евро, представляваща договорна лихва върху незаплатената част от главницата по
отпуснатия кредит за периода от 25.06.2013 до 24.08.2017 г. вкл., дължима по
т.5.1. от договора за кредит на годишна база в размер на БЛП + 0.35 пункта
надбавка, в размер на 8.25 % годишно към деня на подписване на договора; 6 783.28 евро, представляваща наказателна лихва за просрочие на главницата за периода от 25.05.2013
г. до 24,08.2017 г. вкл., дължима по
т.5.3. от договора за кредит в размер на 15 пункта годишно върху просрочената
сума; 25 464.66 евро, представляваща неустойка по договора върху сумата на просрочената
възнаградителна лихва, за периода от 25.06.2013
до 24.08.2017 г. вкл., дължима т.5.4. от договора за кредит, в размер на 15 %
месечно върху просрочената сума; 2 226.07 евро, представляваща преструктурирани
просрочени лихви и неустойки за периода от 25.06.2013 г. до 24.08.2017 г. вкл., съгласно анекс № 1/25.03.2013г; 72.00 лева, разходи за
връчване на нотариални покана, дължима съгласно фактури № 1026/10.09.2016г. и №
1272/07.10.2016г. на нотариус Симеон Илиев и преводно нареждане от 18.10.2016
г. на „Алианц Банк България“ АД, и 323,15 лева, представляващи разходи за
подновяване на ипотека съгласно преводно нареждане от 24.11.2016г. на „Алианц
Банк България“ АД, дължими по т. 13.6 от договора за кредит. Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодните разноски в настоящото производство.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в
исковата молба, че между него и ответницата С.П.И. е сключен договор за кредит
„Жилище“ № 20321/11.12.2006 г., по силата на който на последната е предоставена
сума в размер на 30 000 евро с годишна лихва, която в момента сключване на
договора е в размер 8,25 %, формирана от сбора на базовия лихвен процент на
банката за евро, увеличен с надбавка от 0,35 пункта. Крайният срок за
погасяване на задълженията по кредита бил 25.11.2026 г., като задължението
следвало да бъде погасявано, чрез равни погасителни вноски в размер на 250,86
евро, като първата е от 310,49 евро, а последната изравнителна вноска 250,08
евро. Кредита бил усвоен от кредитополучателя на 16.01.2007 г.
На
25.03.2013 г. между страните по договора е подписан анекс № 1, с който било
постигнато съгласие за преструктуриране на кредита, чрез формиране на редовна
главница в размер на 25 865,91 евро, която включва сумата на редовната
главница и на просрочената такава, в това число и падежираната на 25.03.2013 г.
главница. С посоченият анекс страните се споразумели да бъдат разсрочени
просрочените задължения за неустойка при просрочие в плащането на годишната лихва и просрочена
годишна лихва при редовна и просрочена главница към датата на преструктуриране,
в т.ч. падежираните на 25.03.2013г. лихви. Бил приет и нов погасителен план,
без промяна в крайния срок за издължаване, като погасителните вноски били
определени в размер на 263,31 евро, а последната изравнителна вноска 314.83
евро. Приет бил и погасителен план за издължаването на просрочените задължения
към датата на преструктуриране, за срок от 36 месеца, на равни месечни вноски
от по 65.47 евро и последна изравнителна вноска от 65.56 евро.
Ищецът
твърди, че ответницата е изпаднала в трайна забава при плащането на дължимите
погасителни вноски, като по кредите са погасени вноските дължими до 25.04.2013
г. включително, а дължимата на 25.05.2013 г. вноска е погасена частично, от
който момент кредитополучателката е изпаднала в забава.
Заявява се, че
последната вноска по кредита в размер на 331,80 евро е постъпила на 26.06.2013
г. С посочената сума било извършено погасяване на задълженията на ответницата
както следва: 60.09 евро - главница; 177.24 евро - договорка лихва; 1.72 евро -
лихва наказателна за просрочена главница, 27.47 евро - неустойка за просрочена
договорна лихва, както и 65.28 евро - лихви по преструктуриран кредит. От
извлечението от счетоводните книги на банката се установявало, че към
24.08.2017 год. са просрочени 50 бр. неплатени падежирани вноски, като
просрочието е общо 1 552 дни, оставащите вноски за периода от 25.05.2013 г. до
крайния срок на кредита са 163 бр.
По – нататък
ищецът се позовава на т. 19.1 от договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, с които е
регламентирано правото му при определени условия да обяви за изискуемо преди
срока цялото кредитно задължение. Възползвайки се от тази възможност, банката
упражнила това свое потестативно право, за което отправила уведомление до
длъжника, чрез връчване на последната на нотариална покана. Поканата била
връчена по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, което връчване е удостоверено на
04.08.2017 г. от Симеон Илиев - нотариус с район PC-Бургас, рег.№
699 на Нотариалната камара, от който момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т.18 от
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК.
Ищцовата банка
подала до Районен съд – Бургас, заявление за издаване на заповед за изпълнение
на основание чл. 417 от ГНК, въз основа на извлечението от счетоводните книги
за задълженията на длъжника към 24.08.2017 г. С това заявление е поискано
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника
- ответник, за заплащане на сумите предмет на настоящото производство. По повод
на заявлението е било образувано ЧГД № 6353/2017 г. по описа на Районен съд -
Бургас, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3778/ 28.08.2017 г. и изпълнителен лист № 4491/ 29.08.2017 г.
срещу длъжника - ответник. Въз основа на посочените документи е образувано
изпълнително дело № 20178040400602 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 805 на
КЧСИ, като заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били редовно връчени на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК от съдебния изпълнител.
С разпореждане №
2611 от 03.02.2020 г., постановено по заповедното производство, връчено на
банката на 05.02.2020 г., съдът спрял
изпълнението по изпълнително дело, като на основание чл.415, ал.1, т.2 и ал.2
от ГПК е указал на заявителя „Алианц Банк България“ АД, че в едномесечен срок
може да предяви иск относно вземанията си против длъжника, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
В срока по чл. 367 от ГПК са постъпили писмени
отговори от назначените на ответницата двама особени представители –адв. Пепа
Грошкова и адв. Любен Донев.
С депозирания отговор на исковата молба, адв. Грошкова
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни по основание и
размер. Излага съображения, че с случая не е настъпила предсрочна изискуемост
на процесните вземания, поради
нередовното уведомяване на ответницата за това, тъй като не са предприети
необходимите действия за установяване на адрес, на който това да бъде сторено.
Сочи, че за целта било необходимо, кредиторът изрично да заяви, че упражнява
правото се да обяви кредита за предсрочно изискуем , което волеизявление да е
достигнало до длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Наред с изложеното счита, че при предявена претенция, въз основа на
предсрочна изискуемост, по кредита следва да се претендира само главница.
Оспорва обстоятелството, че по договора е прилагана
договорната лихва, с която ответницата се била съгласила, като заявява, че
последната не е била уведомяване за промените в базовия лихвен процент. Счита
още, че лихвата е била капитализирана, поради което е налице анатоцизъм.
На следващо място се твърди, че в договора са налице
неравноправни клаузи, а именно: чл. 5.1, 5.3, 5.4 и чл. 8. Счита, че в
посочените текстове липсва яснота, относно начина на формиране на базовия
лихвен процент, като от друга страна банката си била запазила правото да
променя по всяко време Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която става
задължителна за страните. Сочи, че посочените клаузи са изготвени предварително
от банката и кредитополучателката не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, поради което като неравноправни клаузите се явяват нищожни.
По отношение на подписания между страните анекс №
1счита, че при определяне на дължимата главница, ищецът чрез прилагане на
неравноправна клауза от първоначалния договор е капитализирал дължимите лихви,
като така формирания размер на дълга, представлява спогодба върху непозволен
договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД. Сочи още, че с подписването на посочения
анекс се е целяло, задължението да се счита за индивидуално уговорено.
Прави се и възражение за погасяване по давност на
претендираното задължение, като се сочи, че последното плащане по договора е
направено на 25.05.2013 г., а исковата молба е депозирана пред съда на
07.02.2020 г. Счита, че банката не е ангажирала доказателства за спиране или
прекъсване на давността, поради което всички вземания за главница станали
изискуеми преди 07.02.2015 г. са погасени по давност.
Оспорва се и дължимостта на претендираните от ищеца
такси, поради липса на основание и дължимост в претендирания размер.
С депозирания отговор на исковата молба, адв. Д.
оспорва предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни.
Счита, че дадените от заповедния съд указания на заявителя да предяви настоящия
иск са неправилни и процесуално недопустими, поради влязло в сила предходно
негово разпореждане, с което производство завършило със стабилизиран съдебен
акт в първата заповедна фаза. Счита, че в случая е налице и заобикаляне на
закона. Исковата молба се счита за недопустима и поради преждевременното й
предявяване, тъй като е опорочена процедурата от ЧСИ по връчване на издадената
заповед за изпълнение, поради което срокът за възражение против нея не е
започнал да тече.
Особеният представител взема становище по всеки от
предявените искове, като по отношение на иска за установяване на дължимостта на
сумата от 25 719,84 евро, заявява че претенцията е частично основателно до
размера на падежиралите вноски към дата на последната по делото открито съдебно
заседание, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост за процесното
вземане.
Като частично основателно е счетена и претенцията за
сумата
от 6 478,14 евро представляваща договорна лихва върху незаплатената част от
главницата за периода 25.06.2013 г. до 24.08.2017 г. Твърди се, че към относимия
период уговорката по т. 5.1 от договора се явява частично нищожна на осн. чл.
146, ал. 1 ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП вр. с
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като договорът в частта му относно договорките за
договорни лихви, наказателни лихви и неустойки не е сключен индивидуално.
За
изцяло неоснователна се счита претенцията на ищеца за сумата от 6 783.28 евро, представляваща
наказателна лихва за просрочие на главницата за периода 25.05.2013 г. до
24.08.2017 г., поради нищожност на т.5.3 от договора на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП. Счита се, че уговорения размер е прекомерен и в нарушение на добрите
нрави.
Като
неоснователна се оспорва и претенцията, по отношение на претендирата от ищеца
сума в размер на 25 464,66 евро представляваща неустойка по договора върху
сумата на просрочената възнаградителна лихва за периода 25.06.2013 г. до
24.08.2017 г. Счита, че уговорката в т.5.4 от договора е по начало
незаконосъобразна и представлява опит да заобиколи забраната на закона за приложение
на анатоцизъм между страните. Посочената уговорка се счита и за нищожна, тъй
като представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи се още, че предвид размера на неустойката, със
същата се цели не защита на кредитора по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а
неоснователното му обогатяване, тъй като размера й е почти равен на дължимата
главница.
Счита се от особения представител на ответницата, че
иска
за установяване на дължимост на сумата от 2 226,07 евро, представляваща
преструктурирани просрочени лихви и неустойки за
периода от 25.06.2013 г. до
24.08.2017 г. е изцяло неоснователен, тъй като претендираната сума представлява
сбор от суми претендирани на различно основание без да са конкретизирани
поотделно.
Оспорва
се и предявената претенция за дължимост на сумата от 72,00 лева представляваща
разход за връчване на нотариална покана. В тази връзка излага съображения, че
представените фактури са издадени през 2016 г., а нотариусът е получил
нотариалната покана на 03.07.2017 г.
Счита,
че не са налице доказателства за обстоятелството, че в полза на банката е
учредена ипотека, която в последствие е подновена, поради което и претенцията
за заплащане на сумата от 323,15 лева е неоснователна.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание в чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, за установяване вземания на банката за неизпълнени парични задължения,
произтичащи от договор за банков кредит.
Не се спори между страните, че на 11.12.2006 год. между ищеца като
кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен договор за кредит
„Жилище“, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 30 000
евро, усвоим до 60 дни, считано от датата на подписване на договора. От
заключението на в.л. В. се установява, че договора кредитът е усвоен
еднократно, като по разплащателната сметка на кредитополучателя И. е преведена
сумата от 30 000 евро, с основание „Жилищни ипотечни кредити на физически
лица“.
Според чл.5.1 от договора кредитополучателят заплаща годишна лихва,
формирана от сбора на базов лихвен процент за евро, определян периодично от
управителния съвет на банката, плюс надбавка от 1.35% пункта, намалена с 1
пункт, която лихва към датата на подписване на договора е 7.95%. С чл. 6 от
договора банката си запазва правото по всяко време да променя базовия лихвен
процент, ако преобладаващите пазарни условия налагат това.
Според чл.5.3, при просрочие при плащането на главницата, банката
начислява надбавка над лихвата по чл.5.1. от договора в размер на 15 пункта
годишно върху просрочената сума. А съгласно чл. 5.4, върху начислените, но
неплатени лихви, се начислява неустойка в размер на 15% месечно, до
окончателното им изплащане.
Страните са уговорили кредитът да се погасява съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. От приложения погасителнен план е видно, че
кредита се погасява на анюитетни вноски, с първа погасителна вноска в размер на
310,49 лева, 236 погасителни вноски в
размер на 250,86 лева и последна погасителна вноска в размер на 250,08 лева,
като е посочен и размера на възнаградителаната лихва по всяка вноска.
На 25.03.2013 г., към договора за кредит е подписан анекс, ведно с нов
погасителен план. С него страните се споразумявят да преструкторират кредита,
като се формира редовна главница в размер на 25 865,91 евро, включваща:
сумата на редовната главница, сумата на просрочената главница, в това число и падежиращата
на 25.03.2013 г. такава. Договорено е още разсрочено издължаване на просрочените
задължения за неустойка (при просрочено плащане на годишната лихва), както и на
просрочена годишна лихва (при редовна и просрочена главница). Изготвен е нов
погасителен план, по който просрочените задължения следва да се погасят в срок
от 36 месеца при плащане на равни месечни вноски, като върху тези задължения не
се начисляват лихви. В анекса е посочено, че месечната погасителна вноска
включва сумата на текущо начисляваната и дължима годишна лихва върху главница,
месечната вноска по главницата и сумата за погасяване на просрочените
задължения за неустойка.
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 6356/2017 г. на БРС, че на
25.08.2017 г. ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК
против ответницата, по което са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение № 3778/28.08.2017 г. и изпълнителен лист № 4491/29.08.2017 г. Въз
основа на издадените документи е било образувано изпълнително производство № 602/2017 г. по описа на ЧСИ Делян Николов.
Съдебният изпълнител е предприел действия по връчване на длъжника С.И., на
покана за доброволно изпълнение, с приложено копие от изпълнителен лист и заповед
за изпълнение № 3778/28.08.2017 г. по ч.гр.д. №
№ 6353/2017 г. на Районен съд – Бургас, която е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. С Разпореждане № 2611/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 6353/2017 г.
на Районен съд – Бургас е спряно изпълнението по изпълнително дело № 602/2017
г. по описа на ЧСИ Делян Николов и на заявителя „Алианц Банк България“ АД са
дадени указания, че в едномесечен срок, може да предяви иск относно вземанията
си против С.П.И., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 377/28.08.2017 г. и изпълнителен лист от
29.08.2017 г.
При съобразяване на твърденията на страните и събраните в подкрепа на
същите доказателства, съдът направи следните правни изводи:
С предаването на заемната сума банката е изпълнила
задължението си по кредитното отношение и за ответницата е възникнало
задължение за погасяване на дълга по уговорения начин и в съответствие с
подписания погасителен план. От заключението на вещото лице се
установява, че последното плащане по кредита е извършено от
кредитополучателката на 26.06.2013 г. Съобразно счетоводните записвания на
банката, кредитополучателката е погасявала задълженията си съобразно
погасителния план до вноска с падеж 25.05.2013 г. От началото на срока за
издължаване на кредита до 25.05.2013 г.
са удържани плащания за главница по процесния кредит в общ размер на
5 004,39 евро, плащания за договорна лихва в общ размер на 14 400,73
евро, наказателни лихви за просрочена главница на обща стойност 96,25 евро,
неустойки за просрочена лихва в общ размер на 1 554,41 евро, както и суми
за преструктурирани лихви и неустойки в общ размер на 130,94 евро. От
посоченото е видно, че ответницата е направила плащания по кредита в общ размер
на 21 186,72 евро, които съобразно счетоводните записвания на ищеца са
отнесени по посочения от вещото лице начин, като с тях са погасени задължения
по кредита с падеж до 25.05.2013 г. – главница, лихви и неустойки. В заключението си вещото лице е посочило и
какви са дължимите суми по всяка една от процесните претенции, съобразно счетоводните записвания на ищеца. Според отговора на въпрос №6, счетоводно
кредитът е отнесен в просрочие от 08.09.2016 год. Към датата на тази счетоводна
операция не са били платени 39 падежирали вноски за главница и една е частично
платена, както и 39 вноски за възнаградителна лихва.
В чл.19.1 б.“е“ от договора е предвидена възможност
кредиторът да обяви задължението за изцяло изискуемо преди срока, ако длъжникът
просрочи с повече от 30 дни една погасителна вноска или лихва. В случая се
установява, че последното извършено от ответницата плащане по кредита е от
26.06.2013 г., поради което за ищеца са настъпили обективните предпоставки за трансформиране
на задължението в изцяло предсрочно изискуемо. Спори се между страните дали
правото е упражнено от кредитора валидно, тъй като според особените
представители на ответницата изявлението не е достигнало ефективно до нея и
така не са изпълнени и двете предпоставки по т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по
т.д.№4/2013 год. на ОСГТК ВКС.
Видно е от представените по делото доказателства, че банката
е предприела трансформиране на задължението в изцяло предсрочно изискуемо с
нотариална покана, връчена от нотариуса при условията на чл.47 ал.5 от ГПК –
със залепване на уведомление на входната врата на адреса на ул.“Морава“ №5,
който е посочен като адрес за кореспонденция в договора. Същата е предоставена
за връчване на нотариус Симеон Илиев на 03.07.2017 г., към който момент нормата на чл. 47 ГПК /ред.
преди изменението в ДВ, бр. 86/2017 г./ предвижда, че ответникът се счита за
редовно уведомен, когато не може да бъде намерен на постоянния или настоящ
адрес; не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението по смисъла на
чл. 46, ал. 1 - 3 ГПК; на вратата, или на пощенската кутия, или на входната
врата, или на видно място около нея е залепено съобщение, че съдебните книжа са
оставени в канцеларията на съда, или в общината и същите не са получени в
двуседмичен срок. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е
налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в
хипотезиса на алинеи 1 – 4, въпреки, че реално такова не е извършено. Фикцията
е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване
движението на исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива
практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е
приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по
реда на чл. 50 ЗННД и чл. 592 ГПК, т.
е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени
предвидените от чл. 47 ГПК факти,
включително по този начин може да бъде обявена предсрочна изискуемост на
кредитно задължение, стига в договора да не е предвиден друг, конкретен способ
за реализиране на правото на кредитора за едностранна промяна в договора –
напр.решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№2072/15 год. І т.о. ВКС,
решение №25/03.05.2017 год. по гр.д.№60298/16 год. ІІ гр.о. ВКС. В настоящия
случай в договора не е предвидено ограничение за кредитора за начина, по който
ще упражни правото си по чл.19.1 от договора, ето защо фингираното връчване по
реда на чл.50 от ЗННД, вр.чл.47 от ГПК е допустим способ. От отбелязванията в
поканата е видно, че връчителят не е открил ответницата на адреса, след четири
посещения в рамките на месец, както и не е открил нейни близки, след което е
залепил уведомление, но в дадения срок книжата не са потърсени. По-тежкия режим
на връчване е въведен със ЗИДГПК, обн.ДВ бр.86/27.10.2017 год. и не може да се
изисква да бъде спазен от нотариуса. Освен това, целта на връчването е
реализиране на облигационно право по договор, по който страните отнапред са
посочили начини за уведомяване, и след като ответницата е напуснала посочения
адрес, тя носи негативните последици от това си действие, вкл. носи и
последиците от фингираното връчване. При
това положение, съдът намира, че към момента на връчване на нотариалното
покана, връчителят е изпълнил всички изисквания на нормата на чл. 47 от ГПК за
редовно връчване на книжа, поради което са налице предпоставките за настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Спори се между страните за размера на задължението, като особените представители
на ответницата считат, че тя не е обвързана от конкретни разпоредби на договора
поради тяхната неравноправност и нищожност, от сключения анекс, поради неговата
нищожност, както и поради несъобразени от кредитора плащания и погасяване на
част от вземанията по давност.
На първо място следва да бъдат разгледани възраженията за нищожност на
чл.5.1, чл. 6 и чл.8 от договора като неравноправни по см.на чл.146, вр.чл.143
т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП. Към датата на сключване на договора, неравноправни
клаузи в договор по смисъла на горните текстове са тези, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора (т.9); позволяват на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание (т.10) и предвиждат цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дават право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора
(т.12). Според чл.5.1 от договора, единият от компонентите на годишната лихва е
базисният лихвен процент, определян периодично от управителния съвет на
банката, който подлежи на едностранна промяна от същия орган когато
преобладаващите пазарни условия налагат това.
Принципно ЗЗП не лишава кредитора от възможност за последващо
едностранно изменение на лихвения процент при промяна в условията на финансовия
пазар и аргумент за този извод са текстовете на чл.144 ал.2 и 3 от ЗЗП в
редакция ДВ бр.99/2005 год. В практиката си ВКС обаче приема, че и в двата
случая е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по
ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът може да промени едностранно цената. Методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана
изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да
съдържа само изброяване на обективните фактори за възникване на правото на
изменение, за да може потребителят да направи прогноза или самостоятелни
изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от сключването на
договора. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина
на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретна
формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този
вид банкова сделка – така решение № 231/06.03.2018 год. по т.д.№875/2017 год. 1
т.о., решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, III г.о.,
решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г.на ВКС, II т.о., решение №
205/07.11.2016г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, I т.о., решение №
165/02.12.2016г.по т.д. № 1777/2015г. на ВКС, I т.о., ВКС. В конкретния случай
в атакуваните като неравноправни чл. 5.1 и чл. 6 от договора не са посочени
конкретни изходни обективни фактори, в резултат на които да се приеме
обосновано решение от кредитора за изменение на цената на банковата услуга.
Използваната формулировка „преобладаващите пазарни условия“ е обща и
неконкретна и лишава потребителя от възможността да извърши информирана
преценка за цената на кредита, включително да направи прогноза как тази цена би
нараснала във времето. В процесния случай банката се е възползвала от възможността
по чл. 6 от договора и скоро след сключването му размерът на лихвата е увеличен
от 7.95% на 8.25%, което на фона на цялото кредитно задължение представлява
значително завишаване на цената. Налице е значително неравновесие в правата на
двете страни в правоотношението, която е във вреда на кредитополучателя, поради
предоставената възможност на кредитора за едностранно изменение при
непредвидени в договора основания. Неравноправната клауза е нищожна, освен ако
е уговорена индивидуално (чл.146 ал. 1 от ЗЗП) - обстоятелство, което не се
доказа от ищеца, въпреки вменената му доказателствена тежест. С оглед на това
следва да се приеме, че атакуваните разпоредби на чл.5.1 изр.първо, чл. 6 и чл.
8 от договора са нищожни и следва да останат неприложени в отношенията на
страните, като регулацията се осъществи въз основа на изрично, индивидуално
уговорения лихвен процент при подписване на договора от 7.95%.
Клаузите на чл.5.3 и чл. 5.4. от договора също се преценят от съда като
неравноправни и нищожни. С разпоредбата на чл. 5.3. се предвижда, че при
просрочие от страна кредитополучателя, на изплащането на главницата, банката
начислява и събира в допълнение към договорната лихва и наказателна надбавка
над нея в размер на 15% месечно, начислявана върху просрочената сума. С
разпоредбата на чл. 5.4. се предвижда начисляване на неустойка върху вече
начислени лихви, което по естеството си представлява недопустим от закона
анатоцизъм в отношенията между ответниците като потребители-физически лица, и
банката от друга страна. Освен това, разпоредбите се явяват в противоречие с
добрите нрави при съобразяване на критериите, заложени в т.4 на ТР
№1/15.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСТК ВКС. Вредите от забавата за
кредитора се обезщетяват в необосновано голям размер, при 15% месечно върху
просрочените задължения, или 180% на годишна база, което означава, че
наказателната лихва, както и неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузите представляват
нарушение по чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП в редакция ДВ бр.99/2005 год., а именно
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, което е още едно самостоятелно
основание за нищожност на атакуваните текстове като неравноправни и поради това
нищожни. Тези разпоредби също следва да останат неприложени в отношенията между
страните. Отделно от това следва да се посочи, че кредиторът претендира
наказателна лихва след датата на предсрочната изискуемост на дълга, което влиза
в противоречие с тълкувателната практика на ВКС – ТР №2/27.03.2019 год. по
т.д.№3/17 год. ОСГТК ВКС.
Не следва да се прилага в отношенията между страните и анекса от
25.03.2013 год., с който кредитът се преструктурира чрез формиране на нова
главница в размер на 25 865,91 лв., образувана от редовната главница и
вече просрочената такава, вкл.падежиралата на 25.03.2013 год. По този начин
върху главницата се начисляват възнаградителни лихви в увеличен размер, което е
в ущърб на потребителя, без предварителна яснота за полезността на това преструктуриране.
Предвид гореизложеното претенцията на ищеца за главница и договорна
лихва следва да бъде уважена в размер, съобразно първоначално постигнатите
договорки между страните по договора за кредит. В допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се съдържа изчисление на размера на дължимата
възнаграителна лихва по кредита, съгласно първоначалния погасителен план и при
първоначално договорения лихвен процент от 7.95 % годишно за периода от началото
на погасителния план до 09.09.2016 г., включително, когато кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Вещото лице е посочило, че за този период задължението за
договорна лихва по първоначалния погасителен план е на обща стойност от
20 105,44 евро. Посочено е от експерта, че постъпилите плащания за
договорна лихва са в размер на 14 400,73 евро, като непогасения остатък от
задължението за възнаградителна лихва към дата на обявяване на предсрочната
изискуемост, е на стойност – 5 704,71 евро.
При така установените обстоятелства, се достига до извода, че в периода от 16.01.2007 год. (дата на
усвояване на кредита) до момента ответницата е внесла общо сумата от
21 186,72 евро. След като с тези
плащания е погасена лихва в размер на 14 400,73 евро съобразно условията
на първоначалния погасителен план, то с
разликата в размер на 6 785,99 евро е погасена главница. Предоставената и
дължима главница по договора е в размер на 30 000 евро, от която е
погасена 6 785,99 евро и при това положение дължимата главница по кредита
е в размер на 23 214,01 евро - сбор
от падежирали и предсрочно изискуеми вноски. Дължимата възнаградителна лихва е в размер на 5 704,71 евро.
В отговорите си особените
представители на ответницата са въвели възражение за погасяване на вноските по
давност, което е частично основателно. С кратката тригодишна давност се
погасяват само вземанията за лихви по банкови кредити, не и вземанията за
главница - решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение. Предвид това за вземането за главница
следва да намери приложение общата петгодишна погасителна давност, която не е
изтекла за никоя от вноските с настъпил падеж, тъй като заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с което се прекъсва погасителната давност, е подадено
на 25.08.2017 год., а последното плащане по договора е от 26.06.2013 год . По
отношение на вземането за договорна
лихва е приложима кратката три годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
поради което погасени по давност се явяват вноските за договорна лихва с падеж
преди 25.07.2014 г. При това положение
искът за договорна лихва следва да бъде уважен в размер на 3853,21 евро.
По изложените съображения, претенциите на ищеца за наказателна лихва за
просрочие на главницата, неустойка по договора върху сумата на просрочената
възнаградителна лихва, както и за преструктурирани просрочени лихви и неустойки
са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.
По отношение на претендираните от ищеца суми в размер на 72,00 лева,
представляващи разходи за връчване на нотариални покана, както и 323,15 лева,
представляващи разходи за подновяване на ипотека, съдът намира претенцията за
основателна. Съгласно чл. 13.6 от договора за кредит, кредитополучателят се е
съгласил банката служебно да събира дължимите от него суми за държавни,
нотариални и други такси, свързани с учредяването, заличаването и подновяването
на обезпечението, което прави претенцията за тези вземания основателна, още
повече, че са представени доказателства за реално заплащане на разходите.
Всяка от страните има право на разноски съобразно уважената,
респ.отхвърлена част от иска. Ищецът претендира разноски в размер на
9 461,88 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. От тях следва да му се присъдят 3 830 лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции. Съдът намира за неоснователни
направените от особените представители на ответницата възражения за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като надвишава незначително минималния размер по Наредба
№1/2004 год. Наред с това, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по
делото са поведени няколко съдебни заседания, изслушано е основно и
допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
извършвани са и други процесуални действия.
Ответницата не е направила разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.П.И., ЕГН **********, с адрес: *** че
съществува вземане в полза на „Алианц
Банк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София. бул. „Мария Луиза“ № 79, представлявано заедно от изпълнителните
директори Георги Костадинов Заманов и Христина Маринова Марценкова по договор за кредит „Жилище“ № 20321 от 11.12.2006 г., предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение № 3778/28.08.2017 г. и изпълнителен лист №
4491/29.08.2017 г., издадени по ч.гр. д. № 6353/2017 г. по описа на Районен съд
- Бургас, както следва: 23 214.01 евро, представляваща незаплатената част от главницата по кредита - сбор от
падежирали и предсрочно изискуеми вноски
до крайния срок на кредита – 25.11.2026 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда -
25.08.2017 г. до изплащане на вземането;
3853,21 евро представляваща договорна лихва
върху незаплатената част от главницата по
отпуснатия кредит за периода от 25.08.2014 до 25.08.2017 г. включително, 72.00 лева, разходи за
връчване на нотариални покана и 323,15 лева, за разходи за подновяване на
ипотека, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размера на претендираните 25 719,84 евро за главница, до размера на 6 478,14
евро за договорна лихва върху незаплатената част от главницата по
отпуснатия кредит за периода от 25.06.2013 до 24.08.2017 г. включително, изцяло за сумата от 6 783.28 евро, представляваща наказателна лихва за просрочие на главницата за периода от 25.05.2013
г. до 24,08.2017 г. включително, изцяло
за сумата от 25 464.66 евро, представляваща неустойка по договора върху сумата на просрочената
възнаградителна лихва, за периода от 25.06.2013
до 24.08.2017 г. включително, изцяло за сумата от 2 226.07 евро,
представляваща преструктурирани просрочени лихви и
неустойки за
периода от 25.06.2013 г. до 24.08.2017
г. включително.
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Алианц Банк България“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,, бул. „Мария
Луиза“ № 79 разноски
в първоинстанционното производство в размер на 3 830 (три хиляди осемстотин
и тридесет) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: