№ 223
гр. Айтос, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110101038 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт Х. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес: *** срещу Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***.
В ИМ се сочи, че страните са съсобственици в следния недвижим имот, a
именно: УПИ XI-72, в кв. 5, пo ПУП на село Р. одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на
Кмета на Община Р., с административен адрес: село Р.,община Р., Б. област, ***, целият с
площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв. м., при граници на УПИ:
УПИ VIII-68, IX-70, Х-71 и XII-73,74,67. Първият ответник придобил части от имота на
негово име пo време на брака сu с втората ответница no силата на Нотариален акт за
покупко -продажба № 93/29.09.2012 г., том V, per. ***873, дело № 732/2012 г. на Нотариус
№ 324 — Б.Д., вписан под акт № 65, том 13, дело № 1478/2012 г. на Службата no вписвания
при АВ-Айтос. Съгласно този нотариален акт освен части от терена, на първия ответник са
прехвърлени и построените в имота: „Полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
65 /шестдесет u пeт/ кв. метра u Полумасивна сграда със застроена площ oт 43 /четиридесет
u пeт/ кв. метра. От Скица на имота № 304/20.05.2014 г. на Община Р., е видно, че към този
момент и двете сгради / придобити от ответниците през 2012 г./ съществуват във вида и
разположението Cu както са били закупени от тях. Oт тогава до настоящия момент имота не
е поделян между страните, респ. реалното ползване в него нe е било разпределяно пo силата
на влязло в сила съдебно решение в производство пo чл. 32 от ЗС.
През 2017 г. ответниците предприели мащабно HOBO строителство в съсобственият
имот, без необходимото съгласие oт страна на ищеца и без наличието на изискуемите
строителни книжа и документи. Всичко започнало oт изливането на основи зa
построяването на HOB гараж /обозначен в документите като Навес/ и продължило със
1
събарянето на старите сгради и построяването на една съвсем нова двуетажна жилищна
сграда. B резултат на това незаконно строителство в рамките на две години /2017-2019/ на
мястото на съществувалите до тогава пМж и пМс, се появили следните НОВИ сгради:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ oт 93 кв.м. и PЗП от
186 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ oт 59 кв.м.,
EДHOETAЖНA ПОЛУМАСИВНА СГРАДА със застроена плoщ от 22 KB.M. и HABEC, със
застроена плoщ oт 22 кв.м. Касае се дo изцяло HOBИ no вид, квадратура, характеристики и
предназначение сгради в съсобствения имот.
Oт самото начало и в кода на строителния процес от ищеца многократно били
сезирaни Община Р., РДНСК-Б., ДHCK-София ,но нарушения в строителния процес на
сградите не били констатирани.
След като приключи със строителството на новите сгради в имота, в средата нa 2019
г. първият ответник без знание и съгласие на ищеца се снабдил с констативен нотариален
акт за собственост върху тях no чл. 587, ал. 1 от ГПK. Видно oт HA № 66/07.05.2019 г., том
H, per. № 2638, дело № 225/2019 г. ка Нотариус № 324 — Б.Д., вписан под акт № 3, том 5,
дело № 630/2019 Г. нa Службата no вписвания при РС-Айтос, Ю. Х. е признат за собственик
на целият поземлен имот № 72, в кв. 5 по плана на ceлo Р., с посочена в акта площ oт 761
кв.м., находящ се на yл. „***" ***, ведно с построените в имота 2МЖС с РЗП 186 кв.м.,
МЖС със ЗП от 59 кв.м., ПMC със 3П от 22 кв.м. и НАВЕС със 3П от 22 кв.м.
Още същата 2019 година, отново без знание и съгласие на ищеца като заинтересована
страна, новопостроените в имота сгради били нанесени в плана нa село Р.. Видно от Скица
на имота № 964/25.10.2021 г. изд. от Община Р., в съсобствения имот са нанесени тpи
съвсем нови сгради - 2МЖ, МЖ и Навес. Съгласно съдебната практика построените в
съсобствено дворно място /поземлен имот/ нови сгради доколкото представляват
самостоятелно обособени обекти, без за тях да е било учредено право на строеж, стават
coбствeнoст пo приращение на собствениците на терена към момента, в който
строителството е реализирано. Ищецът счита, че с фактът, че ответниците са се снабдили с
документ за собственост относно цялата площ нa имота и за собствеността върху
новопостроените сгради, те са оспорили/отрекли правото му на собственост/съсобственост
върху придобитите no приращение през 2019 г. сгради. Тава oт своя страна поражда правния
му интерес да установи с обвързваща страните сила, че е съсобственик на новопостроени в
имота сгради.
Пpи така изложената фактическа обстановка, ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови
решение, с което да приемете за установено пo отношение на страните/ответниците, че Х. Х.
Б., с EГH **********, с адрес: с. Р., Б. област, ***, притежава правото на собственост, no
силата на материално приращение пo чл. 92 ЗC в качеството мy на съсобственик на терена -
ПИ № 72, в кв. 5 по плана на селo Р., за който имот е отреден УПИ XI-72, в кв. 5 пo ПУП на
село Р. одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на Кмета на Община Р., с административен
адрес: село Р., Б. област, ***, целият с площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки
2
за 156 кв. м., пpи граници на УПИ: изток - УПИ VШ-68, юг - IX-70, Х-71; запад — улица
„***" и север - XII-73,74,67, върху следните постройки:
- ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНA СГРАДА със застроена плoщ от 93
/деветдесет и три/ кв.м. и РЗП от 186 /сто осемдесет и шест/ кв.м., с административен адрес:
село Р., Б. област, ул. „***" ***, пpи граници: изток — външен зид; запад външен зид, север
— калкан и юг — външен зид;
- ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 59 /петдесет и девет/
кв.м., с административен адрес: село Р., Б. област, ул. „***" ***, при гpaници: изток —
външен зид; запад - преграден зид, север — външен зид и юг — калкан;
- ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА - НАВЕС със застроена плoщ oт 22 /двадесет и два/ кв.м, с
административен адрес: село Р., Б. област, ул. "***" ***, при граници: изток — преграден
зид; запад - външен зид, север — външен зид и юг — външен зид;
Ищецът моли също така на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен/изменен
Нотариален акт № 66/07.05.2019 r., TOM II, peг. № 2638, дело № 225/2019 r. нa Нотариус №
324 — Б.Д., вписан под акт № 3, TOM 5, дело № 630/2019 г. на Службата HO вписвания град
Айтос при AB.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., чрез адв.Д.. В отговора на ИМ
ответниците оспорват редовността на ИМ и молят да бъде оставена БД за отстраняване на
нередовности. Ответниците твърдят, че с Нотариален акт за покупко-продажба от
29.09.2012г. ответника , в режим на СИО купува от родителите си дворното място , ведно с
построените в имота сгради със застроена площ от 63 кв.м и 43 кв.м. , както и всички
останали подобрения в процесния имот. Впоследствие, т.к за процесните сгради е издадено
удостоверение за търпимост №062/ 18.03.2019г.,ответникът закупува с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №65, том II, peг.№2636, дело №224/2019г. на Б.Д.,
Нотариус с район на действие- района нa APC, сградите описани no следния начин:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със ЗП oт 93.00 кв.м. и PЗП от 186кв.м ,
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със ЗП от 59.00 кв.м и EДHOETAЖHA CГPAДA-
НАВЕС със ЗП oт 22.00 кв.м. и трите със административен адрес:с. Р., обл.Б., ул."***"№4 oт
родителите си Н.И.Б. и Х. Х. Б.. Към Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №65, том II, peг.№2636, дело №224/2019г. на Б.Д. , е приложено удостоверение за
търпимост на сградите. Oт съдържанието на влязлото в cuлa и неоспорено no
административен и съдебен ред удостоверение за търпимост е видно , че ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със ЗП от 93.00 кв.м. е построена през 2000г. ,
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със ЗП от 59.00 кв.м е построена през 1969г. и
ЕДНОЕТАЖНА CГPAДA-НАВЕС със ЗП от 22.00 кв.м. е построена през 2000г. Този
официален документ, опровергава напълно твърденията на ищеца , че сградите са построени
през 2017г. ,респ. че същият е придобил части от тях , пo силата на приращение.
3
Освен пo силата на покупко-продажбата ответниците са придобили правото на
собственост върху процесните сгради и пo силата на изтекло в тяхна полза давностно
владение. B тази връзка, на основание чл. 82 от ЗC , към владението на ответниците , следва
да бъде присъединено владението на праводателите им. Праводателите на ответниците-
Н.И.Б. и Х. Х. Б. , живеят в процесните постройки oт 1983 година, когато двамата са
слючили граждански брак. Първоначалио същите са живяли в имотите с праводателя си Х.
Xaлил Б. - баща на Х. Х. Б. , за когото са се грижили до смътта мy през 2009г. Това е било
причината , той да им прехвърли собствеността върху постройките срещу задължението им
за издръжка и гледане. Въпреки , че с нотариалният акт с който Х. Х. Б. прехвърля имотите
на Н.И. Б. и Х. Х. Б. ,сградите са били посочени с пo- малка площ, тo фактически към 2000г.
същите са били вече пристроени и надстроени. След смъртта на Х. Х. Б. през 2009 година,
Н.И.Б. и Х. Х. Б. са владели имотите необезпокоявано без никой, в това число и ищеца no
какъвто и да било нaчин да е смущавал тяхното владение . Никога в годините , въпреки
многобройните съдебни дела между ищеца , праводателите на ответника / или самия
ответник, не е стоял въпроса за правото на собственост върху процесните сгради./ . До
2012r. Н.И. Б. и Х. Х. Б. , a в последствие - след 2012г. до момента, ответниците са
поддържали и ремонтирали имотите, заплащали са данъци за същите и пр. Освен това,
видно от скица №3 , oтpaзявaщa фaктичecкoтo cъcтoяниe на УПИ XI-72, кв.5 по плана на
с.Р., одобрен със заповед от 1976 и Заповед 313/04.06.2008г. е че процесните сгради са
отразени във вида , в който се намират и към днешна дата.
Ето защо , ответниците, считат че ca собственици на сградите , освен пo силата на
договора за покупко-продажба, a и пo силата на изтекло в тяхна полза давностно владение ,
считано от 2009 до настоящия момент . Като за периода oт 2009 до 2012г. , владението на
праводателите им - Н.И.Б. и Х. Х. Б. , съгласно чл.82 oт ЗС следва да се присъедини към
това на ответниците, което владение продължава от 29.09.2012г./ датата на покупко-
продажбата съгласно Нот.акт/ до настоящия момент. Видно е, че заедно с присъединеното
владение ответниците са владели процесните сгради много по-дълго oт 10 години, поради
което същите са станали единствени собственици.
По отношение на представения с ИM , Нотариален акт за покупко-продажба от 2012r.
ответниците уточняват , че действително ответника Ю. Х., режим на СИО е закупил
дворното място и построените в същото сгради. Сградите са описани с различни квадратури,
т.к към момента на изповядване на сделката през 2012r. страните пo нея не са разполагали
със строителни книжа или удостоверение за търпимост пo силата , на което да удостоверят
пред нотариуса действителните размери и характеристики на сградите в имота.Въпреки това
, сградите са съществували пpи параметрите посочени с ИM още от 2000г. Това е наложило ,
в един по-късен момент ответниците да се снабдят oт общ.Р., c HOBO удостоверение за
търпимост №062/ 18.03.2019г. , в което търпимите сгради са посочени вече с действителните
им параметри и характеристики, като изрично е удостоверено , че същите са построени
преди 2000г. Ha база на новоиздаденото удостоверение за търпимост , през 2019г.
ответниците закупили действително построените преди 2001г. сгради в имота , които обаче
4
са владяли от 2012г.
След като са придобили дворното място и сградите в нeгo ,освен текущата
поддръжка, ответниците са извършили основен ремонт на сградите през 2017год. , т.к
същите са били в лошо техническо състояние.Ремонта е включвал подмяна на подпокривни
греди и ламперия, поставяне нa нови керемиди, измазване на външна фасада и вътрешните
стени на сградите и пр. Този основен ремонт всъщност , ищеца неоснователно се домогва
да докаже , че представлява строеж на нова сграда пo смисъла на ЗУТ , за който са
необходими издаване на съответните разрешения и строителни книжа. В случая се касаело
за ремонтни дейности , за които не се изискват нито строителни разрешения , нито съгласие
на други съсобственици в дворното място.
Според ответниците дори съдът да прием, че сградите са новопостроени те не
попадат под действието на чл.92 ЗС, а се числи към изключенията по чл.97 ЗС.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Страните не спорят, че имат общ наследодател Х. Х. Б., починал на 13.02.2009 г.
Ответникът Х. Х. Б. и бащата на ищеца Х. Х. Б. са негови наследници .
Установява се от гр.д.571/2001 г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС, гр.д.1832/2003 на
ВКС, гр.д.297/2005 г. на БОС и гр.д.935/2006 на ВКС, че с влязло в сила решение е прието за
установено по отношение на ищеца Х. Х. Б., че общият наследодател Х. Х. Б., починал на
13.02.2009 г., е собственик на общо 279/596 кв.м.ид.части от УПИ XI-72 в кв.5 по плана на с.
Р., целият с площ от 725 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м - 45/596
кв.м.ид.части с решение по гр.д.177/2003 на БОС на основание наследствено
правоприемство от родителите на общия наследодател Х. Х. Б. - Х. Х.ов Б., починал на
30.07.1946 г. и съпругата му Ф. С. Б., починала на 07.10.1975 г., и още 234/596 кв.м.ид.части
с решение по гр.д.297/2005 г. на БОС, оставено в сила с гр.д.935/2006 на ВКС.
Установява се от приложените нот.акт № 147, т. II, рег.№ 1989, дело № 263 от 2001 г.
и нот.акт № 148, т. II, рег.№ 1990, дело № 264 от 2001 г., двата на нотариус Б.Д., с рег.№ 324
на НК, с район на действие – района на АРС, че общият наследодател Х. Х. Б. е прехвърлил
на сина си и баща на ищеца Х. Х. Б. ½ ид.част от 5/8 ид.части от поземлен неурегулиран
имот – дворно място в с.Р., съставляващо имот № 72 по плана на селото, който имот е
569/725 ид.части, равняващи се на 569 кв.м.от отредения му по план УПИ XI-72 в кв.5 по
плана на селото, целият с площ 725 кв.м.
Видно от приложените гр.д.161/2008 г. на АРС и гр.д.989/2010 г. на БОС с влязло в
сила решение спрямо ответника Х. Х. Б. са отречени претенциите по чл.108 и чл.109 от ЗС
на бащата на ищеца и брат на ответника Х. Х. Б. и Х. Х. С., конституирана на основание
чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на производството ищец и общ наследодател
на страните Х. Х. Б.. Влязлото в сила решение е съвкупност от мотиви и диспозитив, поради
което не може да се отрече доказателствената стойност на мотивите, в които прието, че
бащата на ищеца и брат на ответника Х. Х. Б. не е едноличен собственик на имота и че
5
заедно с останалите наследници - ответника Х. Х. Б. и сестра им Х. Х. З. /Х. Х. С./ са
съсобственици в процесния имот по силата на наследственото правоприемство от техния
общ наследодател Х. Х. Б., починал на 13.02.2009 г., досежно признатите му 269/569
км.м.ид.ч от процесния имот по първоначално воденото между страните производство по
гр.д.571/2001 г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС, гр.д.1832/2003 на ВКС, гр.д.297/2005 г. на
БОС и гр.д.935/2006 на ВКС.
Посочените съдебни решения формират сила на пресъдено нещо по отношение на
праводателите на ответника Х. Х. Б., Х. Х. З. /Х. Х. С./, З. К. /З. А./ и ищеца по делото Х. Х.
Б., тъй като всички са участвали в горепосочените дела, по които са постановени тези
решения.
С така изложените съображения съдът приема, че към момента ответникът Ю. Х. Б. и
ищецът Х. Х. Б. са съсобственици в процесния УПИ – ищецът Ю. Х. Б. с придобитите от
баща му Х. Х. Б. идеални части от имота на основание нот.акт № 148, т. II, рег.№ 1990, дело
№ 264 от 2001 г. – 178/569 кв.м.ид.ч. (5/16 ид.ч.), наследяване - 93/569 кв.м.ид.ч. (1/3 от
притежаваните от общия наследодател Х. Х. Б. към момента на откриване на наследството
му 279/569 кв.м.ид.ч.) и влязло в сила решение по гр.д.1552/2010 г. на БОС за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 31.03.2008 г. и анекс към него от 01.04.2008 г. -
119/569 кв.м.ид.части (10/48 ид.части от 569/725 кв.м.ид.ч.), или общо на 390/569
кв.м.ид.части, а ответникът на основание наследяване на баща си Х. Х. Б. – 93/569 кв.м.ид.ч.
(1/3 от притежаваните от общия наследодател Х. Х. Б. към момента на откриване на
наследството му 279/569 кв.м.ид.ч.
Като свидетели по делото бяха разпитани Ф. Р. Б., Ю. Х. Б., Е. С. Л. и М. С. И..
Свид.Ф.Б. разказва, че е снаха на ищеца от тринадесет години и през последните няколко
години ответниците залели бетонни основи, върху които изградили гараж, а в другата част
на двора залени здрави бетонни основи и върху тях изградили къща на два етажа, в която
през 2019г се нанесли да живеят. Свидетелят Ю.Б. (син на ищеца) потвърждава, че
ответниците първо са построили гараж , а няколко години по-късно излели дълбоки бетонни
основи в близост до границата с имот 1071-1070 и изградили върху тях нова двуетажна
къща. През 2019г ответникът със семейството си се преместили да живеят в новата къща, а
старата къща в имота останала да бъде обитавана от родителите му. Свид.Л. разказва, че е в
добри отношения с майката на ответника и често гостува в имота по този повод. Отрича в
имота да е правено ново строителство, с изключение на новоизградения гараж. Св.Л.
разказва, че ответника е направил основен ремонт на къщата на родители си- измазал,
сменил дограмата, ремонтирал тоалетната, подменил е покрива, но ново строителство не е
правено. Отрича къщата да има втори етаж, а разказва, че под покрива се е обособило
пространство , до което се стига по външна стълба и което използват за съхранение на багаж
и буркани със зимнина. Свид. И. разказва, че в реалната част от имота , използвана от
ответниците има и винаги е имало три сгради- старата къща, където живеят родителите на
ответника , нова къща, където живеят ответниците и гараж. Къщата , в която живее
ответника със семейството си съществувала на място от 30-40години. През 2017г ответника
6
правил ремонт на покрива и под него се обособило помещение, до което стигат през външна
стълба и което използват за съхранение на багаж. Отрича в имота да има двуетажна къща.
По делото е изготвена експертиза, която съдът е приел. Според заключението на ВЛ
„B южната част на УПИ XI-72, в кв.5 no ПУП на село Р. одобрен със Заповед №
313/04.06.2008г. на Кмета на Община Р., с административен адрес: село Р., Б. област,
ул."***" *** са изградени ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩHA СГРАДА, със застроена
площ от 93 кв.м и РЗП от 186 кв.м, ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 59кв.м, ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА /НАВЕС/ със
застроена площ от 22 кв.м, и външна МАСИВНА TOAЛETHA със застроена площ от 2,5
кв.м.“ B Община Р. не са издавани строителни книжа в периода 2016-2019г. за изграждането
на гореописаните постройки. В Община Р. е образувана преписка пo издаване на
Удостоверение за търпимост на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩHA СГРАДА, със
застроена площ от 93 кв.м и РЗП от 186 кв.м, EДHOETAЖHA МАСИВНА СГРАДА със
застроена площ от 59кв.м, НАВЕС със застроена площ от 22 кв.м.
В о.с.з. вещото лице направи уточнение, че не може да направи точна датировка на
датата, когато са построени сградите, но уточнява че в имота двуетажна къща няма. А става
въпрос за подпокривно складово помещение до което се достига по външно метално
стълбище.
От приложената по делото преписка с вх.№ТСУ-398/12.03.2019г на Община Р.
(л.294-339) е вид но, че в нарочна декларация –л.296, ответникът Х. е декларирал, че
сградите са построени през 1969 и съответно през 2000г., което твърдение след проверка
Община Р. е приела.
При горните фактически данни предявеният иск с правно основание по чл.124
ГПК е неоснователен по следните съображения:
Спорният по делото въпрос е дали двуетажната масивна сграда със ЗП 93кв.м,
едноетажна масивна сграда със ЗП 59кв.м., навес със ЗП 22кв.м. и гараж представляват
самостоятелни обекти и като такива може и са придобити от ищеца по силата на
приращение, както твърди в ИМ или същите се явяват пристрояване към главна вещ, а
именно първия етаж от сградата и следва неговата собственост, както считат ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС, собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението по
смисъла на посочената норма е налице когато е било учредено право на строеж и то е
реализирано в рамките разрешеното (чл. 63 ЗС). Съдебната практика е постоянна в
становището, че когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим
на допълнително построеното е различен и се определя в зависимост от неговата
юридическа характеристика, тъй като собствеността не може да възникне върху
несамостоятелен обект. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се
придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен)
7
проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като
самостоятелен имот (жилище, ателие или др.). При това, правилото на чл. 92 ЗС ще намери
приложение, когато новата постройка/пристройка, респ. изграденото в повече представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми, тогава то става собственост на
собственика на земята по приращение. Когато обаче извършеното строителство не
представлява самостоятелен обект, за него следва да се приложи чл. 97 или чл. 98 ЗС – или
следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото
му свързване с друга главна вещ.
В практиката на ВКС – Решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г., ІІ г. о., е
прието също така, че част от основните характеристики на "самостоятелния обект" на
правото на собственост са обособеността му от останалите съседни обособени обекти на
собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва, като
изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото обстоятелства, които трябва
да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и
юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта. Заснемането
със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е
налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният
притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното
предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се
определя от посоченото в кадастралната карта, а подлежи на установяване. Предмет на
самостоятелно придобиване от трети лица, включително и от съсобственици на дворното
място, може да бъде само такава част от жилищната сграда, която е обособена като
самостоятелен обект или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за
такъв обект, и не е функционално свързана и обслужваща находяща се в съответното дворно
място друга сграда, индивидуална собственост. Във всички случаи обаче обектът трябва да
бъде обособен като самостоятелен, т. е. да е отграничен от другите такива.
Съдът, като съобрази дадените разрешения в цитираната по-горе съдебна практика и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че в настоящия спор не се
събраха категорични доказателства, че в процесната реална част от имота има извършено
ново строителство. Съгласно преписката на Община Р. и приложеното към нея
удостоверение за търпимост посочените в ИМ постройки : масивна сграда със застроена
площ 59кв.м. (построена през 1969г); двуетажна масивна сграда със застроена площ 93кв.м.
и навес със застроена площ 22кв.м. са изградени през 2000г.
Ищецът настоява, че в имота е изграден изцяло нов гараж, но дори да се приеме, че
това е така (без значение от наличие или липса на строителни книжа) безспорно същия няма
характера на самостоятелен обект и не може да бъде придобит по приращение от
съсобствениците на имота, т.к. е функционално свързан и обслужва главната постройка.
Същото се отнася и за процесния навес от 22кв.м., който без съмнение също не е
самостоятелен обект, а обслужва главната вещ- в случая МЖС.
8
Основният спор по делото е относно изградения според ищеца втори жилищен етаж
на основната постройка, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС.
Основното възражение на ответниците е ,че не става въпрос за новоизграден самостоятелен
жилищен етаж, а подпокривно пространство, което се е обособило след ремонт (разкриване)
на покрива. От събраните по делото доказателства и най-вече заключението на ВЛ става
ясно, че втори етаж на основната сграда не съществува. Според ВЛ над първия жилищен
етаж на постройката от 93кв.м. се е обособило подпокривно пространство, до което се
достига по външна метална стълба и което ответниците използват за съхранение на багаж.
Пак според ВЛ така обособеното пространство не е пригодено за жилищно и не става за
обитаване като жилище. В този смисъл правилно беше отбелязано от ответниците, че
наличието на новоразкрита партида за електрозахранване в имота не е доказателство за
извършено в същия ново строителство.
Следователно ако приемем, че първия етаж на сградата има белезите на
самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, то обособеното над него подпокривно
пространство е функционално свързано (склад за съхранение на вещи, зимнина), но не и
самостоятелен обект. Характера на подпокривното пространство като обслужващ
жилището, а не самостоятелен обект е и основният аргумент за отхвърляне на възражение
на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съгласно съдебната практика
обект на придобивна давност, както и обект на приращение могат да бъдат само
самостоятелно обекти по смисъла на ЗУТ.
Предвид несамостоятелния характер на подпокривното пространство (наречено в ИМ
„втори жилищен етаж“), същото не може да бъде предмет на самостоятелно придобиване
чрез сделка или по давност, а на основание чл. 97 ЗС е собственост на собствениците на
първия етаж от сградата.
Няма съмнение, а и от събраните доказателства /писмени и техническата експертиза/ се
установява, че с извършеното преустройство не е възникнал нов, самостоятелен обект на
собственост /отделна сграда/, а е налице присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС. След
извършеното разкриване и изграждане на нов покрив собственици на обособеното
подпокривно пространство са останали собствениците на първия етаж на сградата.
Отхвърлянето на главния иск по чл.92 ЗС закономерно води и до отхвърляне на иска
по чл.537, ал.2 ГПК.
С оглед крайния резултат (отхвърляне на основния иск) на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответниците разноски в размер
на 1400лв.адв. възнаграждение (съгласно приложеният договор за правна защита).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.92 ЗС на Х. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
9
адрес: *** срещу Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, и двамата с
адрес: *** за признаване за установено, по отношение на ответниците, че Х. Х. Б., с EГH
**********, с адрес: с. Р., Б. област, ***, е придобил право на собственост, пo силата на
материално приращение пo чл. 92 ЗC в качеството мy на съсобственик на терена - ПИ № 72,
в кв. 5 по плана на селo Р., за който имот е отреден УПИ XI-72, в кв. 5 пo ПУП на село Р.
одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на Кмета на Община Р., с административен адрес:
село Р., Б. област, ***, целият с площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки за 156
кв. м., пpи граници на УПИ: изток - УПИ VШ-68, юг - IX-70, Х-71; запад — улица „***" и
север - XII-73,74,67, върху следните постройки:
- ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНA СГРАДА със застроена плoщ от 93 /деветдесет и
три/ кв.м. и РЗП от 186 /сто осемдесет и шест/ кв.м., с административен адрес: село Р., Б.
област, ул. „***" ***, пpи граници: изток — външен зид; запад външен зид, север — калкан
и юг — външен зид;
- ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 59 /петдесет и девет/ кв.м., с
административен адрес: село Р., Б. област, ул. „***" ***, при гpaници: изток — външен зид;
запад - преграден зид, север — външен зид и юг — калкан;
- ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА - НАВЕС със застроена плoщ oт 22 /двадесет и два/ кв.м, с
административен адрес: село Р., Б. област, ул. "***" ***, при граници: изток — преграден
зид; запад - външен зид, север — външен зид и юг — външен зид;
ОСЪЖДА Х. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Х. Х., с
ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата от
1400лв./хиляда и четиристотин лева/ за адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Б.кия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
10