№ 64
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Ат. Г. Янк.
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С Решение №261012 от 08.12.2021г., постановено по гр.дело
№472/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, е
осъдена да заплати на К. ПЛ. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4,
ап.14, следните суми: сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК по ДП
№21/2018г. по описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г.
по описа на ОСлО при ОП В., ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до
пълния предявен размер от 40000лв. е отхвърлен; сумата от 15000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
1
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения, претърпени в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по
чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК по ДП №21/2018г. по описа на ОСлО при
ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г. по описа на ОСлО при ОП В., ведно
със законната лихва, считано от 16.02.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 23667лв. е
отхвърлен; сумата от 483,37лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 3000лв., за периода 17.07.2019г.-
15.02.2021г., като иска за разликата до пълния претендиран размер от
7677,78лв. и за периода 28.03.2019г.-16.07.2019г. е отхвърлен; сумата от
2416,86лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху обезщетението за имуществени вреди в размер на
15000лв., за периода 17.07.2019г.-15.02.2021г., като иска за разликата до
пълния претендиран размер от 4542,75лв. и за периода 28.03.2019г.-
16.07.2019г. е отхвърлен; отхвърлен е предявеният от К. ПЛ. К. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14, против П. на РБ, гр.С.,
бул.“В.“№2, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2000лв. – направени разноски в наказателното производство, които вреди
са претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК по ДП №21/2018г. по
описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г. по описа на
ОСлО при ОП В.; П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на К. ПЛ.
К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14, сумата от 688лв.,
представляваща разноски за производството.
Недоволна от така постановеното решение е останала
жалбоподателят П. на РБ, която го обжалва в частите му относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 3000лв. със законна лихва и
присъденото обезщетение за забава от 483,37лв., както и разноски. Изложени
са доводи за неправилност, според които ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпени от него вследствие воденото наказателно
производство неимуществени вреди, тъй като показанията на разпитаните
свидетели изхождат от заинтересовани в негова полза лица и не могат да
бъдат кредитирани, поради което се претендира за отмяна на решението в
обжалваните му части и за отхвърляне на тези искове. В условията на
2
евентуалност се иска намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди при съобразяване с не голямата продължителност на
воденото наказателно производство, взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение, която не е била „задържане под стража“, а „домашен арест“ и е
действала за по-малко от пет месеца, както и изключително слабият
интензитет и въздействие на вредите върху личността и начина на живот на
ищеца.
Въззивна жалба против решението е подадена и от К. ПЛ. К. чрез
пълномощниците му адв.Т.Е. и адв.М.Д.-К.. Посредством нея то се атакува в
частите му, с които са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 3000лв. до
претендираната от 40000лв., на обезщетение за имуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 15000лв. до претендираната от 23667лв. и
на обезщетение за имуществени вреди от 2000лв., съставляващи направените
в досъдебното производство разноски, и се иска отмяна на решението в тези
части и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. Според жалбоподателя, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е занижен, като не е съобразен със: нанесената му
дълбока емоционална травма, сринатото самочувствие и безвъзвратната му
промяна, установени със свидетелските показания, изхождащи от лица с
непосредствени впечатления за неговото състояние от най-близкия му кръг;
влошеното здравословно състояние; раздялата с неговата приятелка;
емоционалното състояние на майка му; опетняването на името му сред
обществеността в малкия град. Поддържа, че от представения проектодоговор
от 25.02.2018г. и показанията на св.Д. се установява да е претърпял
имуществена вреда под формата на пропуснати ползи в размер на 8667лв. от
възнаграждението, което би получил за предоставяне на уговорената
охранителна услуга. Счита, че заплатеното от него адвокатско
възнаграждение от 2000лв. е пряка последица от инициираното наказателно
производство и израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, като в хода на досъдебното производство е
възможно да се извърши и устно упълномощаване, а в случая пълномощното
е по ДП №263/2018г. и в наказателното производство е приложено
пълномощно по сл.д.№21/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Д., както
изначално е било образувано. Набляга и на това, че представянето на данни за
3
уговореното с адвоката възнаграждение в наказателното производство няма
практическо значение, тъй като то не подлежи на възстановяване в рамките на
него, а в настоящия процес като имуществена вреда. Изложени са доводи и за
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с отказа на
първоинстанционния съд да допусне поисканата съдебно-психологична
експертиза.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане, с оглед пределите на подадените
въззивни жалби, са предявените от К. ПЛ. К. против П. на РБ искове с правна
квалификация чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000лв., обезщетение от 483,37лв. за
забавено плащане на частта от него в размер на присъдената сума от 3000лв.
за периода от 17.07.2019г. до 15.02.2021г. и на обезщетения за имуществени
вреди в размер на 8667лв., представляващо пропусната полза от неполучено
възнаграждение по договор от 25.02.2018г., и в размер на 2000лв.,
представляващо разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, които вреди са претърпени вследствие на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК
по воденото спрямо него наказателно производство по ДП №21/2018г. по
описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г. по описа на
ОСлО при ОП В., прекратено с влязло в сила на 17.07.2019г. Постановление
от 28.03.2019г. на ОП-В..
Не е спорна за страните във въззивното производство следната
фактическа обстановка: На 14.03.2018г. е образувано на основание чл.212,ал.2
и ал.3 от НПК Досъдебно производство №263/2018г. по описа на 01 РУ на
МВР-Д. за престъпление по чл.330,ал.1 от НК, като със заповед от същата
дата ищецът К.К. е задържан за 24 часа. С Постановление от 15.03.2018г. той
е привлечен като обвиняем за това, че на 14.03.2018г. в гр.Д. е запалил
недвижимо имущество – входна врата на ап.15, бул.“Т. м.“№16, вх.А, ет.5,
собственост на А.П.Б., и с постановление от същата дата е задържан за срок
от 72 часа. С Постановление от 15.03.2018г. на ОП-Д. разследването е
възложено на следовател от ОСлО към ОП-Д. и е образувано ДП №21/2018г.,
4
като с Постановление от 18.06.2018г. на ОП-В. в изпълнение на
Постановление от 17.05.2018г. на Главния прокурор на РБ разследването е
възложено на следовател от ОСлО при ОП-В. и е образувано ДП №87/2018г.,
по което с Постановление от 12.07.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК. С протоколно
определение от 16.03.2018г. по ЧНД №317/2018г. на РС-Д. спрямо К. е взета
мярка за неотклонение „домашен арест“, изменена в „парична гаранция“ с
влязло в сила на 14.08.2018г. определение от 06.08.2018г. по ЧНД
№262/2018г. на ОС-Д.. С Постановление от 28.03.2019г. на ОП-В.
наказателното производство спрямо К. е прекратено на основание
чл.243,ал.1,т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.
Постановлението е потвърдено с Определение №144 от 16.05.2019г. по ЧНД
№130/2019г. на ОС-Д., което определение е потвърдено с окончателно
Определение №245 от 17.07.2019г. по ВЧНД №209/2019г. на АС-В..
Така установените обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът К. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на конкретно престъпление, прекратено от прокуратурата на
основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК, приравняващо се на прекратяване поради
това, че деянието не е извършено от лицето, по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната
П. на РБ като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в
посочената хипотеза.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие
воденото спрямо него наказателно производство, каквито се оспорват от
ответника, както и около размера на дължимото за такива обезщетение, с
оглед принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая
обстоятелства.
Неоснователно жалбоподателят-ответник поддържа ищецът да не е
събрал надлежни доказателства за установяване на претърпени от него
вследствие воденото наказателно производство неимуществени вреди.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление,
приключило с прекратяването му, поради това, че деянието не е извършено от
лицето, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно
5
въздействие върху преследвания, свързано най-малкото и обичайно с
притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване
на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за
каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства. За
такива именно ищецът е ангажирал и гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите Г. К.а – сестра, Х.М. и Д.Г. – негови близки приятели,
според чиито показания, по време на процеса той бил видимо разстроен,
притеснен, неуверен, загубил вяра в правосъдието, затворил се и голяма част
от обкръжението му се отдръпнала от него. Противно на възраженията на
жалбоподателя-ответник досежно достоверността на показанията на
посочените свидетели, настоящата инстанция при съобразяване с нормата на
чл.172 от ГПК ги кредитира за посочените обстоятелства като обективни,
изхождащи от лица от най-близкото обкръжение с непосредствени лични
впечатления от състоянието и поведението на ищеца през време на воденото
спрямо него наказателно производство.
Не се установява ищецът да е търпял специфични
неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
наказателното преследване, противно на застъпваното от него във въззивната
му жалба. Липсват надлежни доказателства за преживяна дълбока
емоционална травма и безвъзвратна промяна в светогледа, поведението и
начина на живот. Освен, че в първоинстанционното производство ищецът не
е поискал ангажирането на специални знания на вещо лице за изследване на
психо-емоционалния му регистър и нивата на стрес, а за вида, интензитета и
продължителността на претърпените морални вреди, което всъщност касае
формирането на изводи въз основа на фактически обстоятелства, чието
установяване не изисква специални знания, и по тази причина правилно
окръжният съд е отказал допускане на поисканата съдебно-психологична
експертиза, като едва с въззивната жалба е формулирал въпроси от
компетентността на психолог, но искането му е преклудирано, съгласно
чл.266,ал.1 от ГПК при отсъствие на предпоставките по чл.266,ал.3 от ГПК,
обстоятелствата по делото сами по себе си не сочат и не обосновават засягане
на психо-емоционалната сфера извън обичайното и до степен на необратими
личностови и поведенчески изменения, влошаващи качеството му на живот,
каквито конкретни не се третират и в показанията на цитираните свидетели.
6
Безспорно е от представените медицински документи, че ищецът преди
привличането му като обвиняем е бил диагностициран с „дискова херния“.
Според св.К.а гръбначното му заболяване се влошило вследствие
ограниченията на наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“,
свързани с липса на свободна и правилна двигателна активност и
невъзможност за провеждане на нужните рехабилитации и масажи, като се
налагало да бъде придържан, за да може да ходи до тоалетна, и да бъде
разхождан из апартамента, заслабнал и кожата му станала жълтеникава.
Описаната от свидетелката симптоматика не се подкрепя от други
доказателства, включително от показанията на останалите свидетели, нито е
поискана съответна експертиза, която да изследва медицинските причини и
факторите за проява на такава, за да се приеме обостряне на наличното
заболяване вследствие наказателното преследване и взетата във връзка с него
мярка за неотклонение като специфична вреда, а показанията противоречат на
приложените прокурорски постановления, с които на К. многократно е било
разрешавано да посещава лекари, болнични и физиотерапевтични заведения.
Фактът, че повдигнатото на ищеца обвинение е било оповестено в
електронните медии и станало достояние на обществеността в малкия град, за
което са представени статии и ангажирани показанията на посочените
свидетели, не е довело до негативи за него свръх обичайните, нито с оглед
характера на деянието, нито с оглед личността на обвиняемия, като отзвукът
се е отразил единствено в отношенията с хората от непосредственото му
обкръжение. Не следва да се кредитират показанията на свидетелите за
препятстване на професионалната реализация на ищеца вследствие
наказателното производство като противоречащи на установените с писмени
доказателства обстоятелства. Към датата на привличането му като обвиняем
той е работел като „лична охрана“, съгласно представените Трудов договор
№... с „А.Т. Г.Т“ЕООД и допълнително споразумение от 01.03.2018г. към
него, като трудовото му правоотношение е прекратено, според приложената
справка на НАП, ТД-В., на 01.07.2020г., една година след прекратяване на
наказателното производство, в рамките на което работодателят е изготвил
характеристика от 23.04.2018г., съдържаща позитивна оценка на
професионалните му качества, при което очевидно наказателното
преследване не е повлияло отрицателно на репутацията на К. като служител
на дружеството, нито е причина той да загуби работата си. Според
7
свидетелите М. и Г., към датата на образуване на наказателното производство
ищецът имал няколко месечна връзка с Л. В., която след това не продължила.
Никой от двамата свидетели, обаче, не депозира показания за характера и
сериозността на отношенията помежду им, нито за причината за раздялата.
Следва да се има предвид, че развитието и поддържането на лични отношения
между двамата партньори е въпрос на субективна преценка и техен личен
избор, независимо от обективните обстоятелства, от които са повлияни,
поради което преустановяването им не би могло да бъде пряка последица от
воденото наказателно производство. Дори и да се приеме, както се поддържа
във въззивната жалба на ищеца, че той е търпял негативи и във връзка с
емоционалното състояние на неговата майка по повод наказателното му
преследване, доколкото св.К.а депозира показания единствено за него, но не и
за това как то е рефлектирало върху ищеца, те не биха били в пряка
причинно-следствена връзка с воденото спрямо същия наказателно
производство, тъй като произтичат от отношението и възприемането на
ситуацията от родителя и реакцията му на нея.
При така установеното и прието относно конкретните обстоятелства
от значение за характера и интензитета на търпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение в извършване на
престъпление и прилагане принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД,
настоящата инстанция отчита, че: обвинението спрямо ищеца е било в
извършване на тежко престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр.ал.1 от НК, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години
по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК; К. е бил задържан за 72 часа и спрямо
него е била взета първоначално мярка за неотклонение „домашен арест“,
търпяна за период от пет месеца, която се приравнява на най-тежката
„задържане под стража“, предвид идентичните им последици на ограничаване
на законни права на лична свобода, на свободно придвижване, на труд, което
несъмнено се е отразило съществено негативно на психиката му. От друга
страна следва да се съобразят и обстоятелствата, че наказателното
производство е протекло единствено на досъдебна фаза в рамките на една
година и четири месеца от образуването му до влизане в сила на
прекратителното постановление, издадено една година след привличането на
ищеца като обвиняем, както и, че същият не е претърпял специфични
неимуществени вреди извън обичайните. При това положение настоящата
8
инстанция намира за справедлив размер на дължимото обезщетение такъв от
7000лв. С оглед на това, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта му, с която иска е отхвърлен за разликата над присъдената сума от
3000лв. до дължимата от 7000лв. и вместо това бъде присъдено допълнително
обезщетение от 4000лв., а в частите, му относно присъдената сума от 3000лв.
с обезщетение за забавено плащане от 483,37лв. и отхвърлянето на иска за
разликата над 7000лв. до пълния предявен размер от 40000лв. като правилно
следва да се потвърди.
Ищецът претендира за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 8667лв., представляващо пропусната полза от неполучено възнаграждение
по договор от 25.02.2018г. Представеният писмен договор от 25.02.2018г., с
който ЕТ“А.-И.П.“ възлага на К. осъществяването на охранителна услуга,
изразяваща се в охраняване на 1444,5дка земеделски земи, предназначени за
отглеждане на лавандула, находящи се в землищата на гр.Г.Т., с.К., с.О. и
с.Ч., срещу заплащане на възнаграждение в размер на общо 8667лв. за целия
срок на договора от 15.05.2018г. до 15.08.2018г., не е подписан от страните,
поради което не съставлява писмено доказателство за сключването на договор
с такъв предмет. Макар и да се касае за неформален договор, установяването
му със свидетелски показания е недопустимо, съгласно чл.164,ал.1,т.3 от
ГПК, тъй като е на стойност по-голяма от 5000лв., освен при изрично
съгласие на страните, според чл.164,ал.2 от ГПК. В тази връзка от страна на
самия ответник е ангажиран свС.И. Д. – финансов директор към фирма
„П.Г.Х.“, една от всичките фирми на П.. Свидетелят не си спомня дали
предявеният му писмен договор е предстояло да се сключи или е бил вече
сключен, но мисли, че е бил проект за договор за извършване на работа, като
обичайно заплащането на такъв тип услуги се извършвало накрая, за да се
види дали има щети или не. Обичайно при сключването на такива договори
страните ги подписвали или в самото начало или по време на плащането,
когато услугата е извършена, защото понякога се случвало да има щети,
които са много по-големи от размера на заплащането. К. не успял да
осъществи поетото задължение по договора, защото бил арестуван и затова
договорът не бил регистриран в НАП, в каквато насока са и постъпилите
данни от НАП, ТД-В. за липса на регистрирани договори с ЕТ“А.-И.П.“. На
база така депозираните показания настоящата инстанция приема, че към
14.03.2018г., когато ищецът е бил задържан, между него и едноличният
9
търговец са съществували единствено преддоговорни отношения във връзка с
охраната на земеделски земи, по повод на които е съставен писменият проект
за договор от 25.02.2018г. и които не са финализирани със сключването на
такъв договор чрез подписване на този проект от страните или чрез постигане
на устно съгласие по всички негови съществени елементи, каквото съгласие
свидетелят не третира, така че не се установява възникването на валидна
облигационна връзка, по която за ищеца да се е породило задължение за
извършване на охрана, каквото, според свидетеля, той не е могъл да
осъществи, нито право да получи възнаграждение за такава услуга. При това
положение и като се има предвид, че пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана, и не е хипотетична, а реална вреда, следва да се
установи настъпването на сигурна възможност за увеличение на
имуществото, осуетено именно от наказателното преследване. Когато
пропуснатата полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по
изпълнен договор, както в случая, според обстоятелствата в исковата молба,
от значение са причините за неизпълнението и дали то е било препятствано
от действията на ответника по незаконното обвинение или от предшестващи
ги обстоятелства, свързани с поведението на страните по договора, тяхната
воля, нормалното развитие на договорните им отношения и
добросъвестността. В настоящия казус не се установи сключването на
договор за охрана на земеделски земи, а само преддоговорни отношения с
такъв предмет, поради което не е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на ищеца по причина на задържането му и наложената
мярка за неотклонение „домашен арест“, тъй като такова задължение за него
въобще не е било възникнало, съответно право да получи възнаграждение за
извършената работа. Правилно при това положение предявената претенция за
обезщетение е отхвърлена с обжалваното в тази му част първоинстанционно
решение и относно нея то следва да се потвърди.
Ищецът претендира и за обезщетение за имуществена вреда в размер на
2000лв., представляваща заплатено за наказателното производство адвокатско
възнаграждение. В първоинстнационното производство е представено
пълномощно от 10.05.2018г., с което К. е овластил адв.Г.Т. с
представителство пред съдебните органи, и в него е отразено да се издава по
повод на ДП №263/2018г. по описа на 01 РУ гр.Д., както и по него да е
заплатен хонорар от 2000лв. Това пълномощно не е било представено в
10
наказателното производство. Към датата на подписването му вече е било
образувано ДП №21/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Д.. В наказателното
производство е представено подписано на същата дата пълномощно, в което е
отразено да е издадено именно по повод на така образуваното сл.д.
№21/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Д., като в него липсва уговорено
адвокатско възнаграждение. Въз основа на същото е било осъществено и
процесуалното представителство от адв.Т.. Вярно е, както настоява
жалбоподателят-ищец, че в хода на досъдебното производство е възможно да
се извърши и устно упълномощаване, но в случая упълномощаването е
извършено писмено чрез представяне в наказателното производство именно
на второто пълномощно. Неоснователно във въззивната си жалба той
застъпва, че представянето на данни за договореното между адвоката и
подзащитния му възнаграждение в наказателния процес няма практическо
значение, тъй като то не подлежи на възстановяване в наказателното
производство. В случая данните за възнаграждението се съдържат в
подписаното пълномощно. Пълномощното е предназначено да удостовери
представителната власт на адвоката спрямо упълномощителя, поради което
следва да бъде представено именно в производството, по което ще се
осъществява процесуалното представителство въз основа на него. След като
това пълномощно не е било представено в наказателното производство, а е
представено друго, въз основа на което именно е осъществявана и защитата, и
в него липсват данни за заплатено възнаграждение, то не може да се приеме,
че ищецът е направил разноски за такова в досъдебното производство, с
които да е намален имуществения му патримониум по причина на воденото
спрямо него наказателно производство. По тези съображения претенцията се
явява неоснователна и правилно отхвърлена с обжалваното в тази му част
първоинстанционно решение, което относно нея следва да се потвърди.
С оглед частичното уважаване на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди при настоящото въззивно разглеждане на спора и във
връзка с изричното искане на жалбоподателя-ищец да му се присъдят
разноски за двете инстанции, жалбоподателя-ответник следва да му заплати
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 119,27лв., а за въззивното
такива от 20лв. за държавна такса и от 351,12лв. за адвокатско
възнаграждение по представени договор за правна защита и съдействие,
11
фактура и платежно нареждане от 21.12.2021г., съразмерно на уважената част
от исковете, които са предмет на въззивно разглеждане.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261012 от 08.12.2021г., постановено по гр.дело
№472/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от К. ПЛ. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22,
ет.4, ап.14, против П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, иск за заплащане на сума в
размер над присъдената от 3000лв. до размер на 7000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК
по ДП №21/2018г. по описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано по ДП
№87/2018г. по описа на ОСлО при ОП В., ведно със законната лихва, считано
от 16.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, да заплати на К. ПЛ. К. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14, сумата от още 4000лв.
/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление
по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК по ДП №21/2018г. по описа на ОСлО
при ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г. по описа на ОСлО при ОП В.,
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2021г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261012 от 08.12.2021г., постановено по
гр.дело №472/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на К. ПЛ. К. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14, сумата от 3000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2
вр. ал.1 от НК по ДП №21/2018г. по описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано
по ДП №87/2018г. по описа на ОСлО при ОП В., ведно със законната лихва,
12
считано от 16.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата; В ЧАСТТА, с
която иска е отхвърлен за разликата над 7000лв. до пълния предявен размер
от 40000лв.; В ЧАСТТА, с която П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да
заплати на К. ПЛ. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14,
сумата от 483,37лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислено върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 3000лв., за периода 17.07.2019г.-15.02.2021г.; В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от К. ПЛ. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22,
ет.4, ап.14, против П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, иск за заплащане на сума в
размер над 15000лв. до пълния предявен от 23667лв., равняваща се на
8667лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от неполучено възнаграждение по договор от 25.02.2018г.
за охрана на земеделски земи, претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК по ДП
№21/2018г. по описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г.
по описа на ОСлО при ОП В., И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от К. ПЛ. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14, против П. на
РБ, гр.С., бул.“В.“№2, иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2000лв. – направени разноски в наказателното
производство, които вреди са претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.330,ал.2,т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК по ДП
№21/2018г. по описа на ОСлО при ОП Д., преобразувано по ДП №87/2018г.
по описа на ОСлО при ОП В..
ОСЪЖДА П. на РБ, гр.С., бул.“В.“№2, да заплати на К. ПЛ. К. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№22, ет.4, ап.14, сумата от 119,27лв. /сто и
деветнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, и сумата от 371,12лв. /триста седемдесет
и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14