№ 626
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501720 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с въззивни жалби, подадени от всяка от страните по гр.д. 10 780/19 г. по
описа на СГС.
С решение по делото № 261 495/05.03.21 г. съдът е присъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ в полза на ищеца Ц.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
и е отхвърлил иска за разликата до заявените 70 000 лв. За забавено плащане на
обезщетението е уважена претенцията за законни лихви от 20.12.14 г. Присъдено е и
обезщетение за имуществени вреди, спрямо чийто диспозитив решението е влязло в сила.
Недоволен от решението в осъдителната част е ответникът Прокуратура на Република
България. Той навежда доводи за недоказаност на вреди в размера на присъдения паричен
еквивалент. Възразява срещу присъждането на законни лихви от 20.12.14 г. в нарушение на
разпоредбата на чл. 111 ЗЗД при направено от негова страна възражение за частично
погасяване на вземането на ищеца по давност.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита, че съдът не е отдал значение
на обстоятелството, че един и същи прокурор в кратък времеви интервал се е произнесъл
първоначално с констатация за несъставомерност на деянието на ищеца, а след това – за
образуване на наказателно производство, че не е отчетена медийната активност –
продължила през цялото време на наказателното производство, че не е съобразено
обстоятелството, че ищецът е бил съпруг на народен представител и поради това се е движел
във „високи среди“, не е анализирано разстройването на семейните отношения – между
1
ищеца и съпругата му (изпаднали в продължителна фактическа раздяла) и в отношенията
между ищеца и сина му (последният се отчуждил от баща си), че не е отдадено нужното
значение на засегнатите бизнес-отношения на ищеца.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби, с които се атакува
валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.
Дължи се произнасяне според доводите за неправилност, съдържащи се в двете въззивни
жалби на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на проверка, на база
доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, САС прави
следните изводи:
Решението в частта, с която съдът е уважил претенцията за обезщетяване на имуществените
вреди, е влязло в сила, което безспорност относно основателността на исковете. Поради това
в настоящия акт не следва да се анализират предпоставките за ангажиране отговорността на
държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а следва да се очертаят съставомерните
вреди и да се определи техния паричен еквивалент съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Недоказано и несъставомерно спрямо текста на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е внушението на
ищеца (невербализирано, но ясно заявено) за водене на поръчков процес, преследващ в по-
голяма степен политически цели, отколкото пенални-. Установено е, че един и същи
прокурор застъпва различна теза спрямо едно и също деяние, но при субординационния
строеж на Прокуратурата е допустима професионално различна трактовка на казуса, без да
се упражнява целеположена репресия.
Относно твърдението за поддържан от медиите интерес през продължилото 9 години
производство срещу ищеца САС счита, че не е доказана пряка причинност между
интензивността на публикациите и действията на ответника. Без съмнение поддържането на
този интерес е бил източник на стрес и тревога за ищеца, но негова е доказателствената
тежест да установи, че именно поведението на ответника е провокирало медийния интерес.
При анализ на гласните доказателства за влошената семейна среда настоящият състав
приема, че единствено необоснованото обвинение срещу ищеца не би могло да доведе до
фактическа раздяла между съпрузите и отчуждаване на сина. По делото не е изискано като
доказателство експертно заключение от психолог. Отчита се, че традиционно тревогите и
стресът при някой от семейство, в което липсват други проблеми, обединява членовете му и
дребните неразбирателства от битово естество отпадат. Липсата на информация за
микроклимата в дома не позволява временната раздяла между съпрузите и отчуждените
отношения между баща и син да се отдадат единствено на воденото срещу ищеца
разследване.
Безспорно през време на наказателното производство спрямо ищеца като
обвиняем/подсъдим е имало ограничителна мярка да напуска територията на България. Това
обстоятелство предполага прекъснати бизнесконтакти с чуждестранни партньори и
2
влошаване на ритмичността на свързана с внос дейност. В тази насока са събрани и гласни
доказателства, които няма причина да не бъдат зачетени като достоверни.
Заявените от втория свидетел соматични здравословни проблеми без съмнение са се
задълбочили от стреса, съпътстващ разследването, но не е доказано те да са били
етиологично предизвикани от него.
Предвид горното САС приема, че присъденото обезщетение не подценява вредите на ищеца.
При зачитане продължителността на процеса, обстоятелството, че след некоректен
обвинителен акт се внася нов, с допълнено обвинение, че дори след постановяване на
оправдателна присъда е подаден прокурорски протест и причина за оттегляне на
обвинението на ниво апелативен съд е изтеклата погасителна давност спрямо деянието, за
което е повдигнато обвинение, се достига до извод за правилно определен паричен
еквивалент на страданията на ищеца, произтичащи от конкретното обвинение.
Обстоятелството, че в част от времето спрямо ищеца са протичали още две наказателни
производства обосновава засилване на психичното напрежение при ищеца и формирането
на ирационално убеждение, че е целеположено ищецът да бъде осъден. Последното
обосновава усещане за несигурност, повишена тревожност и обезвереност. С оглед на това
определеният от СГС паричен еквивалент на обезщетението не е завишен.
Частично основателна е жалбата на Прокуратурата относно дължимостта на обезщетение за
забавено парично плащане. Видно от исковата молба, същата е предявена на 15.08.19 г.
Следователно обезщетение за забавено плащане се дължи от 16.08.16 г. За времето между
20.12.14 г. и 16.08.16 г. искът е неоснователен поради настъпила погасителна давност и в
тази част постановеното решение следва да се отмени.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на обжалваното решение,
същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на
първоинстанционния съд.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261 495/05.03.21 г., постановено по гр.д. 10 780/19 г. по
описа на СГС в частта, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати в
полза на Ц. Л. Д. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
обезщетение в размер на 30 000 лв. за периода 20.12.14 г. - 15.08.16 г. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Ц. Л.
Д. срещу Прокуратурата на РБългария за присъждане на законната лихва върху
главница от 30 000 лв. за периода 20.12.14 г. - 15.08.16 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани осъдителна и
отхвърлителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4