Определение по дело №6846/2019 на Районен съд - Стара Загора

`                                              

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….             14.02.2020г.    гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 14 февруари                         2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 6846, по описа за 2019 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от Ж.Ж.В. *** Петков - Бултранс” гр. Стара Загора.

 

СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът в законоопределения едномесечен срок е депозирал писмен отговор на исковата молба.

    Като взе предвид предявената искова молба, и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата и отговора писмени документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените от страните искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

   Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

        ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: Трудов договор от 04.09.2017г.

      ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответника заверени копия на:   2 бр. извлечения от банковата сметка на ЕТ „Пламен Петков - Бултранс", съответно за 07.10.2019 г. и за 23.12.2019 г.;   Заверено копие от Заповед от 01.10.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Ж.Ж.В.; справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ.

      На основание. чл.190, ал.1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи заверени копия под опис на всички документи,  от личното трудово досие на ищеца  Ж.Ж.В..

 

     НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба.

     

    ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., платими от бюджетните средства на съда.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищецът Ж.Ж.В., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че с ответното дружество „Пламен Петков - Бултранс” ЕТ сключил трудов договор на 06.09.2017 год. на длъжност „Шофьор на автобус”, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор.  Договорът бил сключен при условия на 8-часово работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 463лв. с периодичност на изплащане всеки месец и с допълнително заплащане на възнаграждение за придобит общ трудов стаж и професионален опит, със сходен със същия характер работа, длъжност и професия. Съобразно трудовия договор, работодателят бил длъжен да заплаща ежемесечно трудово възнаграждение, да извършва здравни и социални осигуровки за всички рискове, съобразно КСО и ЗЗО, да запознае работника с установената технология и работа във фирмата, да създаде безопасни условия на труд. От своя страна работникът бил длъжен за изпълнява трудовите си задължения в съответствие с трудовата и технологичната дисциплина, тези произтичащи от длъжностната му характеристика, както и да не разпространява информация, компрометираща доброто име на работодателя. Имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Договорът бил със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, считано от 06.09.2017г. Страните уговорили в договора срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение да е от 30 дни, като за неуредени в него условия да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Ищецът следвало да постъпи на работа на 06.09.2017г.

 Заявява, че от 10.IX.2019 год. работодателят спрял да го ангажира да извършва превози. Твърди, че до момента на  депозиране на исковата молба не е получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяване на  трудовото правоотношение.

За периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г. ищецът претендира неполучено трудово възнаграждение в размер на 345 лв., за месец октомври 2019г. претендира неполучено трудово възнаграждение в размер на 690лв., за месец ноември 2019г. претендира неполучено трудово възнаграждение в размер на 690лв., а за периода 01.12.2019г. до 18.12.2019г. претендира неполучено трудово възнаграждение в размер на 345лв.

Относно обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. ищецът претендира сумата от 200 лв.

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 345 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. септември 2019г., сумата от 690лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2019г., сумата от  690лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2019г., сумата от 345лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2019г., сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на образуване на производството по делото до окончателното плащане на сумата. Претендира разноските по делото.

Ответникът ЕТ „Пламен Петков – Бултранс” гр. Стара Загора в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна и излага съображения за това.  Действително с трудов договор от 04.09.2017 г. ищецът бил назначен в предприятието на ответника на длъжността „шофьор на автобус” при условията на чл. 67, ал. 1 от КТ. Категорично оспорва твърдението на ищцовата страна, че не му е изплатено трудово възнаграждение, считано от 01.09.2019 г., че не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., както и, че трудовото му правоотношение не е прекратено.

Ищецът работил като шофьор на автобус, извършващ редовен превоз на работници по линия Свиленград - Хасково по договор, сключен между доверителя ми и „Язаки България” ЕООД, клон Крепост, село Крепост, община Димитровград. В началото на септември 2019 г. заявил на ищеца, че има оплаквания от работниците, които той извозвал, че шофира много рисковано. По тази причина му заявил, че повече няма да управлява този автобус, а ще му възложи да шофира друго превозно средство. Ищецът останал видимо недоволен от казаното му и заявил нежелание да управлява друго превозно средство. Въпреки това следващите няколко дни управлявал друг автобус, но след 10.09.2019 г. престанал да идва на работа. На няколко пъти лично управителят Пламен Петков разговарял с него и му казал, че е задължен да идва на работа, независимо дали му харесва или не. На 01.10.2019 г. ищецът се явил в офиса на ответника в град Димитровград, ул. „Димитър Благоев" № 8 / Автогара /. В разговор с него управителят Пламен Петков му заявил, че може да му наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, за неявяването му на работа без уважителни причини, но не желаел да се стига до такъв изход. Двамата постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл. 325, т. 1 от КТ. Веднага била изготвена заповед за прекратяване на трудовия договор, но след нейното изготвяне и връчването й от управителя ищецът В. заявил, че нищо няма да подписва и си тръгнал от офиса. По време на връчването на заповедта в офиса на дружеството присъствали и други лица - Гюрсел Юмер Тасим, шофьор при ответника, и външно за работодателя лице - Димитър Валентинов Дичев. Тези две лица удостоверили с подписа си върху заповедта, че същата е връчена на ищеца, но той е отказал да я подпише и получи. Независимо от отказа да получи заповедта, все пак такава е била изпратена на В. по пощата.

След прекратяване на трудовото правоотношение на Ж.В. било изплатено трудово възнаграждение за положения от него труд през месец септември 2019 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. /2 дни/, и за 2019 г. /15 дни /. Това станало с два банкови превода, както следва:

-    На 07.10.2019 г. на ищеца бил извършен банков превод на сумата от 465,60 лева, включваща трудовото му възнаграждение за отработените дни през месец септември 2019 г. и част от обезщетението му за неизползван платен годишен отпуск;

-    На 23.12.2019 г. на ищеца бил извършен банков превод на сумата от 239,50 лв., представляваща доплащане към обезщетението му за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.

Предявени са искове с правно осн. чл. 245, вр. 128 и чл.242 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ. Тежестта на доказване плащане на дължимото трудово възнаграждение принадлежи на ответника. Ищецът следва да установи дължимостта и размера на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

  Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че едно доброволно уреждане на спора ще доведе до благоприятен изход по делото. По този начин дължимата по делото държавна такса ще бъде намалена на половина.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

      ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 06.04.2020г. от 9.50ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице .  

      Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

                        

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: