№ 95
гр. Варна , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600191 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е собственоръчно изготвена частна жалба от осъденото лице – ИЛ. Д. Г.,
срещу протоколно определение № 430, постановено на 26.05.2021г. по ЧНД № 518/21г. по
описа на ВОС, с което на осъдения ИЛ. Д. Г., ЕГН **********, е било отказано условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание - 1
година лишаване от свобода. Излагат се доводи основно за това, че осъденото лице е дало
достатъчно доказателства за своето поправяне. Молбата е за допускане на УПО.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото
материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално
допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на
изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна по
следните съображения:
Материалите по делото установяват фактите относно съдимостта на молителя Г.: С
определение по ЧНД №819/2020г. от 23.09.2020г., Добричският районен съд е групирал
наложените му наказания: 1.по НОХД №1514/2016г. на РС – Добрич, в размер на 1 година
лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 3 години, влязло в законна сила на
15.11.2016г., 2.по НОХД №581/2020г. на РС – Добрич, в размер на 1 година лишаване от
свобода, ефективно при първоначален общ режим, 3. по НОХД №347/2019г. на РС –
Добрич в размер на 1 година лишаване от свобода, ефективно при първоначален общ
1
режим. На осн. чл.25, ал.1, вр с чл. 23, ал.1 от НК е определено да изтърпи най-тежкото от
тях – това по НОХД №581/2020г. на РС – Добрич, в размер на 1 година лишаване от
свобода, ефективно при първоначален общ режим. Всичките наказания на л.св. Г., са били
наложени за извършени престъпления по чл. 144 от НК. След като съда е установил, че
деянието по НОХД №347/2019г. на РС – Добрич е извършено в изпитателния срок по
НОХД №1514/2016г. на РС – Добрич, е приложил и разпоредбата на чл. 68 от НК, като е
привел в изпълнение отложеното по реда на чл. 66 от НК наказание в размер на 1 година
лишаване от свобода. Постановено, е че то следва да бъде изтърпяно първо и отделно при
първоначален общ режим.
Към настоящия момент жалбоподателят търпи наказание от 1 година лишаване от
свобода, по НОХД №581/2020г. за извършено от него деяние по см. на чл.144, ал.3 от НК.
Началото на изтърпяването е започнало на 12.09.2020г.
Към датата на постановяване на ревизираното определение молителят е изтърпял 9
месеца и 5 дни, от които 8 месеца и 14 дни - фактически, 21 дни са от положен труд, а
неизтърпеният остатък възлиза на 2 месеца и 25 дни.
От наличната документация, приложена към досието на осъденото лице се
установява, че към датата на постановяване на атакувания акт, жалбоподателят е изтърпял
срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което
е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.
Положителната процесуална функция в производството по реда на чл.440 от НПК
изисква наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на
осъденото лице. От приложения писмен актив се установява, че актуалната оценка на риска
от рецидив е в средния диапазон – 42 т. Регистрираните проблемни зони са: отношение към
правонарушението, емоционални проблеми и умения за мислене. Именно динамичните
показатели, които следва да търпят своята корекция с оглед престоя в изолираната среда, не
са отчели никакво понижение непосредствено преди разглеждането на молбата на осъдения.
Този факт не следва да бъде пренебрегнат, като следва да се отбележи, че поначало престоят
в местата за лишаване от свобода е крайно недостатъчен, за да може да обоснове
категоричен извод за настъпила положителна промяна у молителя. Лишеният от свобода не
е наказван, награждаван е бил веднъж с писмена похвала от началника на ЗО “Разделна“ –
Писмена похвала. Със заповед №128/30.10.20г. на НС ЗО „Разделна“ е бил назначен на
платен труд в трудовия цех. На 20.11.20г. в деловодството на ЗО „Разделна“ е постъпило
сигнално писмо от дружеството работодател в което било посочено, че Г. с поведението си
нарушавал добрият микроклимат в предприятието. Следствие на което със заповед
159/03.12.20г. л.св. Г. бил спрян от работа. В становището на затворническата
администрация се посочва, че л.св. трудно рационализира собствената си отговорност, за
възникване на ежедневните му ситуации, към затворническата администрация подхожда с
недоверие враждебно и без реална готовност за съдействие. Посочван е от другите л.св.,
2
като подстрекател и автор на провокативни актове. Оценката на риска от вреди категорично
сочи наличието на фактори, характеризиращи л.св., като непосредствена опасност за
обществото и себе си. Констатирана е липса на активност във връзка с постигането на
целите и задачите, заложени в плана на присъдата му, към оказаното въздействие е бил
мнителен и враждебен.
За да са налице положителните процесуални предпоставки за предсрочно
освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен.
Категоричен трябва да бъде и извода за успешна реинтеграция в обществото, както и
липсата на заплахи по отношение на членовете му. А с оглед анализа на рисковите фактори,
такива изводи не могат да бъдат формирани.
Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до категоричния извод,
че л. св. Г. се е поправил трайно след осъждането му, и че по този начин са постигнати
целите визирани в чл. 36 от НК. При липса на убеждение за цялостен процес на поправяне, и
при съмнение, че преследваните цели биха били постигнати и към момента, е необходимо
пенитенциарното третиране по отношение на ИЛ. Д. Г. да продължи. Този извод се
основава, както на доказателствата по делото, така и въз основа на критериите, залегнали в
задължителната съдебна практика-ПВС№ 7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г., според която
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни
за съзнателно и активно, положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред
и дисциплина.
В този смисъл настоящият съдебен състав се солидализира изцяло с изводите,
направени от първоинстанционния съд за липсата на трайни, положителни промени в насока
поправяне и превъзпитание.
С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява
законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на
АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение № 430, постановено на
26.05.2021г. по ЧНД № 518/21г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4