Р Е Ш Е Н И Е № 374
гр.Стара Загора, 07.10.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и
в присъствието на прокурора Минчо Николов
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 423
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от Н.С.Ц. чрез адвокат К.В.-Д. против Решение № 196/12.05.2022г.,
постановено по адм. дело №419/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора,
с което е отхвърлен искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на сумата от 50 000 лв.
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като съображенията се свеждат
до неправилно преценяване и обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства
по делото, въз основа на които са изведени и правните изводи на съда. Касаторът
поддържа, че твърденията му за непредоставяне на лекарства и подходяща за
здравословното му състояние храна, за липса на своевременни и редовни
медицински прегледи, както и за непредоставяне на предписани тест ленти за
изследване на кръвна захар, следва да се приемат за доказани. Подробно са
изложени доводи във връзка с наведените касационни основания, въз основа на които
е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения
иск от Н.Ц. да бъде уважен изцяло.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр.София в подаден писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.оспорва касационната
жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил
фактическата обстановка след като е уважил всички доказателствени искания на
ищеца. Правилно е анализирал така събраните доказателства и е постановил решението си съобразно материалния закон.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде потвърдено
изцяло.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на Н.Ц. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно изложеното
в първоначалната искова молба и уточняващата такава, незаконосъобразната административна
дейност, на която Н.С.Ц. основава исковата си претенция,
се изразява в неоказана адекватна и своевременна
медицинска помощ и лечение за периода от
03.2015 година до датата на подаване на исковата молба и неосигуряване
на достатъчно храна по количество и качество за периода 03.05.2015 г. -
09.07.2021 г., довело до влошаване на здравословното му състояние. Конкретно се
сочи, че през 2015 година при направени изследвания във външно лечебно заведение
му била поставена диагноза „диабет“. Въпреки предписаните лекарства здравословното му състояние се влошило. Пари за тези лекарства му
били удържани от парите, които получавал
от негови близки, независимо че бил
здравно осигурен. Когато нямал средства,
затворническата администрация му ги осигурявала след два-три месеца. Не му
бил осигурен глюкомер за мерене нивата на
кръвната му захар. Правил искания да бъде изведен до външно болнично заведение,
но му било отказвано. Искал да му бъдат подадени документи на ТЕЛК,
за да бъде пенсиониран по болест, но затворническата администрация умишлено бездействала,
от което от притеснения и болки получил заболяване на сърцето, за което приемал лекарства. От кардиолог
му било дадено предписание да постъпи в болница за лечение, но служители на ответника
не го изпълнявали, нито повече му осигурявали консултации с кардиолог. На молбите
до началника на затвора получавал отказ. Ищецът твърди, че тези обстоятелства
са му причинили неимуществени вреди – негативни преживявания, физически и емоционален
дискомфорт.
С обжалваното решение
предявеният от Н.С.Ц. иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема за недоказани твърденията, че през
исковия период ищецът Н.Ц. е бил поставен
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за изпълнено от администрацията
на Затвора Стара Загора задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС като на Н.Ц. е
осигурявана своевременна и адекватна медицинска помощ. Обосновано е с представените
амбулаторни листове и медицинска справка, че периодично са извършени
консултация с лекар-ендокринолог и кардиолог относно оплакването на лишения
от свобода за повишени нива на кръвната захар и високо кръвно налягане. Установено
е създаване на необходимата организация за своевременно изпълнение на даденото предписание
за диетичен режим. Издадена е рецептурна книжка за получаване на предписаните лекарства и те са предписвани ежемесечно
от МЦ при затвора гр.Стара Загора. Прието, че няма данни и доказателства за отправяни
от Ц. искания и за постановени откази от Началника на Затвора Стара Загора да бъде
издадена заповед за извеждането му до външно лечебно заведение при наличие на предложение
на Директора на МЦ. По отношение на твърдението за липса за предоставяне на глюкомер
и тест ленти е направен извод, че за затвора
гр. Стара Загора не е възникнало задължение за предоставяне на тези медицински изделия
безплатно поради липса на предписание от лекаря ендокринолог. Същевременно
липсват
данни ищецът да е искал да му бъдат предоставени тест ленти за самоконтрол и да му е отказано доставяне за негова сметка,
а при липса на средства - безплатно от бюджета
на Затвора Стара Загора. Прието
е за недоказано че ищецът е искал освидетелстване от ТЕЛК от медицинските специалисти
в МЦ гр. Стара Загора и не му е оказано съдействие, нито че е налице непредставяне
в срок на ТЕЛК за определяне на група инвалидност и пенсия по препоръката на лекар. Относно осигуряване на храна, съобразена с
конкретните нужди съдът счита, че личностните особености на ищеца, включително във връзка със здравословното и физическо му състояние,
са отчетени в оптимален обем, позовавайки се на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, приложените по делото менюта
и други документи, относими към храненето на затворниците в периода 2015 г.-2021г.,
както и на свидетелските показания по делото.
Констатирана е липса
на един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, а именно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Поради това претенцията е
отхвърлена изцяло.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от Н.Ц.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения
от Н.Ц. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неоказана адекватна и своевременна медицинска помощ и лечение за периода от 03.2015 година до датата
на подаване на исковата молба и неосигуряване на достатъчно храна по количество
и качество за периода 03.05.2015 г. - 09.07.2021 г. В мотивите на съдебното решение
са изложени подробни съображения кои релевантни за спора факти са приети за установени
и какви изводи следват от тях относно твърденията за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и
на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК в тази насока препраща към мотивите на
това решение.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел редовно приемане
на предписаните лекарства от ищеца.
Действително, в нормата на чл.64, ал.1
от Наредба № 2 от 22.03.2010г за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода е предвидено разходването на лекарства и
медицински изделия да се регистрира в амбулаторна книга, а според чл.65, ал.1
от наредбата получаването им от лишения от свобода се удостоверява с подписа
му. Още в уточняващата искова молба Ц. е посочил, че получава лекарства, но
счита, че от тях му става по-зле. По делото е представена справка на л.415, от
която се установява наличие на вписване в амбулаторна книга на регулярно
извършени прегледи и назначена терапия. Видно от протокола за проведено открито
съдебно заседание на 28.02.2022г, справката не е оспорена като съдържание, противно
на твърденията на касатора. Следователно се ползва с пълна доказателствена сила
относно изложените в нея факти и обстоятелства за датите и броя на проведените
медицински прегледи и предписаните лекарства.
Не намира опора в
доказателствата по делото оплакването, че съдът неправилно е приел за изпълнено
задължението на ответника по осигуряване на хранителен и диетичен режим на
ищеца съобразно заболяванията му. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза за процесния период предлаганата в Затвора Стара Загора безплатна диетична храна на ищеца отговаря като енергийност на среднодневен енергиен прием от 2622 ккал/ден без включени добавки за заболяване захарен диабет
и високо кръвно налягане, а с тях се движи в границите 2900.27-3144 ккал/ден. В
обясненията си вещото лице посочва, че според нормативно приетите физиологични
норми на хранене на населението ищецът получава дневен прием от 2900 ккал. За
такъв енергиен прием се препоръчва
умерена физическа активност, каквато ищецът има. В хода на процеса той сам е заявил, че
тренира 1.5 часа на ден, това се потвърждава и от свидетелките показания. Изцяло на собствената преценка на
лицето е предоставено да организира храненето си като количество и брой в
рамките на предоставената му храна като съобразява степента на физическа
активност и я управлява по интензитет в зависимост от здравословното си
състояние.
Не може да бъде
споделено и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил
извода си за липса на задължение на затворническата администрация да предоставя
на ищеца предписани тест ленти за изследване
на кръвна захар с приетия като доказателство амбулаторен лист № 000420/
30.03.2015г, издаден от специалист по вътрешни болести, ендокринология и
болести на обмяна на веществата. Видно от съдържанието на този лист /л.33/ , в
него са отразени извършените на ищеца изследвания по повод прегледа и няма
предписание за провеждане на такива изследвания в пенитенциарното заведение,
където той изтърпява наказание.
Обосновано със
събраните доказателства и правилно от гледна точка на материалния закон първоинстанционният
съд е приел, че не е установено и доказано наличието на един от кумулативно изискуемите
елементи от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС - допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
С оглед на така изложените съображения съдът намира,
че касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 196/12.05.2022г., постановено по адм. дело №419/2021г. по описа на Административен
съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.